Робърт Кийосаки
Богат татко, беден татко (13) (На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не)

Епилог
Как да платим за висшето образование на детето си само 7000 $?

Преди да завърша тази книга, бих искал да споделя още едно нещо с вас. Главната причина да я напиша бе да споделя прозренията си за това, как увеличаването на финансовата интелигентност може да бъде използвано за решаване на много от най-често срещаните проблеми в живота. Без финансова подготовка, ние често използваме стандартните формули като „работи здраво, спестявай, вземай заеми и плащай преголеми данъци“. Днес имаме нужда от по-добра информация.

Със следващата история искам да дам пример за един финансов проблем, пред който се изправят много млади семейства. Как да осигурите добро образование на своите деца и достойни старини след пенсиониране? Примерът показва как за постигането на същата цел можем да използваме не усилената работа, а финансовата интелигентност.

Веднъж един приятел се жалваше колко трудно било да спести пари за висшето образование на четирите си деца. Всеки месец заделяше 300 $ за кооперативен фонд и засега бе събрал около 12 000 $. Смяташе, че ще му бъдат нужни около 400 000 $, докато и четирите му деца се дипломират. Оставаха му още дванайсет години за спестяване, тъй като по това време най-голямото му дете беше на 6 години.

Посъветвах го да купи къща с част от парите в кооперативния фонд. Беше 1991 година и пазарът на недвижимо имущество във Финикс беше ужасен. Хората буквално подаряваха къщите си. Идеята го заинтригува и той заобсъжда възможността. Главното му притеснение бе, че банката няма да му даде заем за покупка на друга къща, защото бе разтеглил за максимално дълго срока изплащането на заема за първата. Уверих го, че банката не е единственият начин да се финансира покупка на имот.

Търсихме в продължение на две седмица къща, която да отговаря на всички определени от нас критерии. Имаше голям избор, така че беше наистина забавно. Най-сетне намерихме къща с три спални и две бани в чудесен квартал. Собственикът бе съкратен и трябваше да я продаде същия ден, тъй като заминаваше със семейството си за Калифорния, където вече го чакаше друга работа. Той поиска 102 000 $, но ние му предложихме 79 000 $. Той се съгласи незабавно. Собственикът бе взел такъв тип заем, който позволяваше дори на безработен човек да я купи. Той дължеше 72 000 $, така че приятелят ми трябваше да му плати веднага само разликата от 7 000 $. Веднага щом бившият собственик освободи къщата, приятелят ми я даде под наем. След като платеше всички разходи, в това число и изплащането на заема, на него му оставаха още 125 $.

Планът му беше да задържи къщата за 12 години и с наема да ускори изплащането на заема, като включи и тези 125 $ към ежемесечната вноска за погасяване. Сметнахме, че след 12 години голяма част от заема щеше да бъде изплатен и по времето, когато първото му дете влезе в колеж, щеше да може да заделя по 800 $ на месец. Можеше също да продаде къщата, ако цената й се увеличи.

През 1994 година пазарът на недвижимо имущество във Финикс се промени рязко и наемателят, който живееше в къщата и я харесваше много, му предложи 156 000 $ за нея. Приятелят ми отново ме попита какво мисля и аз, естествено, го посъветвах да продава.

Изведнъж той се озова с 80 000 $, с които можеше да оперира. Аз се обадих на друг приятел в Остин, Тексас, и той премести парите от продажбата в едно малко предприятие. След три месеца започна да получава от приходите чекове за почти 1000$; влагаше ги в кооперативния фонд за колежа, който сега нарастваше значително по-бързо.

През 1996 година предприятието бе продадено и той получи чек за почти 330 000$, които вложи в нов проект. Той вече му даваше повече от 3 000$ месечно и те отново влизаха във фонда за колежа. Сега вече моят приятел е уверен, че ще постигне лесно целта си от 400 000$. И за това му бяха необходими само 7 000$ за начало и малко финансова интелигентност. Децата му ще могат да си позволят да учат това, което искат, а той ще има възможност да се погрижи също и за пенсионирането си. В резултат на тази успешна инвестиционна стратегия той ще може да се пенсионира рано.

Благодаря ви, че прочетохте тази книга. Надявам се, че тя ви помогна да добиете известна представа как да накарате парите да работят за вас. Днес ни е необходима по-голяма финансова интелигентност просто за да оцелеем. Идеята, че пари се правят с пари, се поддържа от финансово неосведомените хора. Това не значи, че не са интелигентни. Просто не са изучили науката за това как да правят пари.

Парите са само идея. Ако искате повече пари, променете начина си на мислене. Всеки създал се сам човек е започнал с малко, най-вече с някаква идея, която е превърнал в нещо голямо. Същото важи и за инвестирането. Нужни са ви само няколко долара, за да започнете и да ги превърнете в нещо голямо.

Срещал съм много хора, прекарали живота си в преследване на голямата сделка или в опити да съберат много пари, за да опитат да направят голяма сделка; за мен обаче това е глупаво. Колко често съм виждал финансово невежи инвеститори да влагат големи спестявания в една сделка и да изгубят бързо почти всичко. Те може да са добри служители, но определено не са добри инвеститори.

Обучението и мъдростта във връзка с парите са много важни. Започнете рано. Купете си книга на тази тема. Отидете на семинар. Практикувайте. Започнете от дребното. Аз превърнах за по-малко от шест години 5 000$ в брой в активи от един милион долара, които осигуряват всеки месец приток на пари от 5 000$. Но започнах да се уча като дете. Призовавам ви да учите, тъй като не е толкова трудно. Всъщност дори е много лесно веднъж щом схванете същината.

Мисля, че направих посланието си ясно. Това, което е в ръцете ви се определя от онова, което в главата. Парите са само една идея. Има една страхотна книга и тя е „Мисли и забогатявай“. Заглавието й не е „Работи здраво и забогатявай“. Научете се да карате парите да работят здраво за вас и животът ви ще стане по-лесен и по-щастлив. Днес не играйте сигурно; играйте умно.