Робърт Силвърбърг
Нощни криле (5)

5.

Управителят, разбира се, не повярва.

Гостите на Принца биваха настанявани в кралския приют, който е разположен зад ъгъла на двореца, в малка градина, пълна с цветя и ароматни храсти. Редовни посетители на този приют бяха Магистри и някой случаен Управляващ; понякога тук се намираше топло местенце за някой изключително важен Летописец, който имаше поръчение за някакво си изследване; или за заемащ високо положение Защитник, пристигнал с таен стратегически план. Да се настани в приюта Въздухоплавателка беше много странно; да се пусне Наблюдател — явно нежелателно; а пък да се допусне Мутант или който и да е друг необвързан — това излизаше извън рамките на допустимото. Когато се появихме, ние бяхме посрещнати от Слугите, които се отнесоха към нас най-напред весело, защото ни взеха за шегобийци, след това — с раздразнение, а после — презрително.

— Махайте се! — ни казаха накрая. — Измет! Сган!

Евлуела отговори сериозно:

— Принцът ни предостави тук места и вие не можете да ни изгоните.

— Махайте се! Махайте се!

Един слуга с гнили зъби извади невропалка и замахна с нея към лицето на Хормон, като пусна при това мръсна шегичка за неговата необвързаност. Хормон му изтръгна палката и без да обръща внимание на болезненото изгаряне, го ритна с крак в корема така, че онзи се наведе и повръщайки, падна на пода. В същия миг на помощ на слугата се хвърлиха тълпа нютери. Хормон хвана другия слуга и го запокити срещу тичащите: образува се навалица. Дивите викове и яростни ругатни привлякоха вниманието на един почтен Писар, който се приближи, клатушкайки се до вратата, заповяда на всички да замълчат и ни разпита.

— Това лесно може да се провери — каза той, когато Евлуела му разказа всичко. — Изпрати запитване до Разпоредителя, и по-скоро! — заповяда той на Слугата.

След няколко секунди затруднението беше отстранено и нас ни пуснаха. Дадоха ни отделни, но свързани помежду си стаи. Никога не съм имал такъв разкош и сигурно никога повече няма и да имам. Стаите бяха просторни и високи. В тях можеше да се влезе само през плъзгащи се врати, настроени на присъщия за всеки един човек температурен спектър, което подсигуряваше неприкосновеност на жилището. Лампите се запалваха при най-малкото желание на стопанина, защото висящите от тавана топки и скритите в нишите по стените светилници бяха светулки от един от Огнените светове и бяха обучени да изпълняват подобни команди. Прозорците се отваряха и затваряха при първото желание. Когато нямаше нужда от тях, се закриваха с полупрозрачни, донесени от други светове квазищори, които имаха не само декоративна роля, но изпускаха и възхитителен аромат според това, което беше изобразено на тях. В стаите имаше шлемове за предаване на мисли, които бяха свързани с главните мозъчни центрове. Шлемовете имаха разклонения за повикване на Слугите, Писарите, Разпоредителите или Музикантите. Разбира се, че на човек от моя съюз и през ум нямаше да му мине да ползва услугите на всички тези хора, от страх да не навлече гнева им върху себе си. Но и във всеки друг случай аз не бих имал нужда от тях.

Не попитах Евлуела какво се е случило в покритата носилка, с което заслужихме такава щедрост. Лесно можех да си го представя, също и Хормон, чиято зле скривана ярост се пораждаше от противозаконната му любов към моята тъничка, нежна, малка Евлуела.

* * *

Влязохме. Поставих количката край прозореца, покрих я с щора и я оставих готова за следващото Наблюдение. Отмих от тялото си натрупаната мръсотия, а скрити в стените устройства говореха за мир и спокойствие. По-късно хапнах. След това при мен дойде Евлуела, освежена и разслабена, седна до мен и ние тихо си говорихме за онова, което беше преди.

Минаваха часове, а Хормон все го нямаше. Помислих си, че се е махнал от приюта, чиято атмосфера беше за него съвсем несвойствена и че е намерил друга — в средата на себеподобните си, необвързаните. Но когато в здрача ние с Евлуела излязохме в манастирския двор и се приближихме до парапета, за да погледаме изгряващите в небето на Рам звезди, Хормон беше вече там. С него беше и един висок и слаб човек с шал на Летописец: те тихо беседваха.

Хормон ми кимна и каза:

— Наблюдателю, това е новият ми приятел.

Дългият се докосна до шала си:

— Аз съм летописецът Бъзил — произнесе той с тънък глас, като фреска, олющена от стената. — Дошъл съм от Парриш, за да се потопя в тайните на Рам. Аз ще бъда тук много дълго.

— Има какво да се разкаже на този Летописец — намеси се Хормон. — Той е много известен в своя съюз. Точно когато дойдохте вие, той ми разказваше за техниката, която ни разкрива миналото. Те са изровили траншея, като са махнали слоя на Третия Цикъл, разбирате ли, и с помощта на вакуумен сепаратор подбират молекули, лежащи в долните слоеве.

— Ние открихме — каза Бъзил, — катакомбите на императорския Рам и баласт от Времето на Засилването, и книги, написани върху листове бял метал, възходящи към Втория Цикъл. Всичко това се изпраща в Парриш за изучаване, класификация и анализ, а след това се връща обратно. Интересуваш ли се от миналото, Наблюдателю?

— В известна степен — усмихнах се аз. — Но този Мутант е очарован от него много повече. Понякога се съмнявам в принадлежността му към Необвързаните. Ще съзрете ли вие под тази маска Летописец?

Бъзил огледа Хормон, като задържа поглед на необикновеното му лице и плътната му фигура.

— Това не е Летописец — каза той накрая, — но аз съм съгласен, че той се интересува от старини, и то много. Той ми зададе няколко доста трудни въпроса.

— Например?

— Иска да знае за произхода на съюзите. Интересуваше се от името на генетика, създал първия Въздухоплавател. Той иска да чуе защо са се появили Мутантите и действително ли лежи върху тях проклятието на Волята.

— И Вие имате отговори на това? — попитах аз.

— На някои въпроси — отговори Бъзил. — На някои.

— А произхода на съюзите?

* * *

— За да се даде устойчивост и едно осмисляне на обществото, което допуска зло и насилие — каза Летописецът, — към края на Втория Цикъл всичко отишло в задънена улица. Никой не е знаел своя статус, нито своята цел. Светът станал кръстовище за надменни извънземни, които ни смятали за нищожества. Било е просто необходимо да се създадат твърди правила, за да знае всеки човек мястото си. Така са се появили първите съюзи: на Управляващи, Магистри, Търговци, Производители, Амбулантни търговци и Слуги. След това дошли Писателите, Музикантите, Клоуните и Транспортьорите. После възникнала необходимостта от Наблюдатели и Защитници. Когато Магията ни е дала Въздухоплавателите и Мутантите, то тези два съюза се добавили към вече споменатите, а след това били създадени необвързаните — нютери — и…

— Но Мутантите нали също са необвързани — прекъсна го Евлуела.

За първи път през цялото време Летописецът погледна към нея.

— Коя си ти?

— Евлуела, Въздухоплавателка. Аз съм заедно с този Наблюдател и с Мутанта.

Бъзил каза:

— Както вече казах на Мутанта, в предишни времена подобните му са можели да създават и са имали свой съюз. Той е бил разпуснат преди хиляда години по заповед на Съвета на Управниците, след опит на една малко известна фракция на Мутанти да вземат под контрол светините на Йорсалем. Оттогава Мутантите са станали необвързани, по-долу от тях стоят само нютерите.

— Не знаех това — казах аз.

— Ти не си Летописец — самодоволно ми отговори Бъзил. — Това е наша работа — да откриваме миналото.

— Вярно. Вярно.

Хормон попита:

— А сега? Колко съюза има сега?

Бъзил отговори малко смутено и несигурно:

— Около стотина, приятелю. Някои от тях са съвсем малки; някои съществуват само в определени местности. Аз съм се интересувал само от основните съюзи и от техните непосредствени приемници, а случилото се през последните стотина години — това не е в моята област. Отговорих ли ти на въпроса?

— Нищо — каза Хормон. — Това беше глупав въпрос.

— Любопитството ти постоянно расте — каза Летописецът.

— Намирам, че светът и всичко, което е в него, е прекрасно. Нима това е грях?

— Странно — отговори Бъзил. — Мутантите рядко вдигат поглед от земята.