Георги Щерев
При къщата на Хемингуей

Тишина необикновена властва

над птиците с притихнали крила,

а някъде непримиримо странства

лодкарят, взел от слънцето весла.

Прозорците разтворени го чакат

да влезне през неспалите врати,

а той, навлязъл в тайните на мрака,

очаква пак вълна да връхлети.

Не търси знак към пътища обратни,

душата му все изгревите иска.

Минава през света и вероятно

затуй така звездите тук са ниско.

И тръгвам по голямата пътека,

където е лодкарят спрял сега,

настигат ме вълните и полека

навлизат с тях в сърцето на брега.

И птиците на облаци огромни

потъват във една далечина,

която все за него ми напомня,

за лодката с весла от светлина.