Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пипи Дългото чорапче
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pippi Långstrump, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 193 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Астрид Линдгрен. Пипи Дългото чорапче

Редактор: Теодора Джебарова

Редактор на издателството: Ана Сталева

Художник: Ингрид Ванг Нюман

Художествен редактор: Иван Марков

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Галя Луцова

Шведска. Трето издание. Тематичен № 13

Формат 1/16 70/90. Поръчка № 151.

Дадена за набор на 25.IV. 1978 година.

Подписана за печат на 30.IV. 1978 година

Излязла от печат на 25.VI. 1978 година.

Печатни коли 16,50. Издателски коли 18,27. Цена 1.68 лева.

Издателство „Народна младеж“

ДП „Балкан“, София, 1978

 

Boken om Pipi Langstrump, av Astrid Lindgren. Raben & Sjoegren. Stokholm, 1962

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция: moosehead; добавяне на главата „Пипи е поканена на кафе“ от изданието на „ПАН ’96“, 2003

Статия

По-долу е показана статията за Пипи Дългото чорапче от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Пипи Дългото чорапче
героиня на Астрид Линдгрен
от Пипи Дългото чорапче (роман)
Характеристики
Филм/сериалПипи Дългото Чорапче (сериал)
Пипи Дългото чорапче в Общомедия

Пипи Дългото чорапче (на шведски: Pippi Långstrump, Пиппи Лонгструмп) е героиня от едноименната книга на шведската писателка Астрид Линдгрен.

Както казва самата писателка, „Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета – Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.

Истинското име на Пипи е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче[1]. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае. Нейни съседи са Томи и Аника Сетергрен – брат и сестра, чиито родители са винаги спокойни, когато децата им са с Пипи.

Вила Вилекула от телевизиония сериал

Пипи е необикновено силно момиче, богато и с талант да разправя врели-некипели, макар че никога не лъже със зла умисъл. Тя живее без родителски контрол и често се надсмива над възрастните – нещо, което импонира на младите читатели – особено, когато тези възрастни са несправедливи или нечестни.

Пипи е дъщеря на морския капитан Ефраим Дългия чорап, от когото е наследила огромната си сила. Баща ѝ пада в морето по време на буря и морето го отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става „дебел бял вожд“. Той се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй като е привързана към дома си и новите си приятели. Когато идва за втори път, тя тръгва с него заедно с Томи и Аника и преживяват няколко чудесни месеци на южния остров, преди да се върнат обратно в Швеция.

За авторката

„Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана книга на Астрид Линдген, която ѝ носи голяма популярност. Линдгрен създава историята през 1941 г. Тогава тя гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин, която я моли да ѝ разкаже историята за Пипи Дългото чорапче (персонаж, който самата тя току-що си е измислила). През 1944 година изпраща ръкописа на издателство „Бониер“, но те го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен“ обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче“ (на шведски: Pippi Långstrump). През 1946 г. е издадена втората книга – „Пипи се качва на борда“ (на шведски: Pippi Långstrump går ombord), а през 1948 г. – „Пипи в Южните морета“ (на шведски: Pippi Långstrump i Söderhavet). В периода 1969 – 1975 г. излизат още 6 книги, а последните 2 книги за Пипи са публикувани в 1979 и 2000 г.

Книгата на български език

На български език книгата е издадена през 1968 г., с преводач Вера Ганчева, илюстрации Ингрид Ванг Нюман.[2] Претърпява множество издания. През 2011 г. издателство „ПАН“ издава нова версия на книгата, в която са добавени още 6 глави към първоначално преведените 24. Те никога не са били превеждани и издавани на български и съвсем случайно са открити от издателите.

Други

По книгата са създадени множество филми. Играе се и на множество театрални сцени.

Вижте също

Източници

  1. Линдгрен, Астрид. Пипи Дългото чорапче. Трето издание. София, „Народна младеж“, 1978.
  2. Вера Ганчева: Преводът на 'Пипи Дългото чорапче' ми помогна да преоткрия свободата и детето в себе си

Джим и Бък омръзват на Пипи

Децата спаха спокойно цяла нощ. Но Джим и Бък — не. Изпърво ругаеха дъжда, а когато престана да вали, започнаха да се карат чия била вината, задето не успели да докопат бисерите, и кому всъщност хрумнало глупавата идея да дойдат на остров Корекоредут. Но щом изгря слънцето и изсуши мокрите им дрехи, а веселото личице на Пипи се подаде от пещерата и им пожела добро утре, те решиха по-твърдо от всякога да се опитат да заграбят бисерите и да напуснат острова като богати хора. Само че не им беше твърде ясно как ще стане това.

Междувременно конят на Пипи взе да се чуди къде са изчезнали Пипи, Томи и Аника. Господин Нилсон се върна от семейното тържество в джунглата и също недоумяваше. Освен това се чудеше какво ли ще каже Пипи, като види, че е загубил сламената си шапчица.

Господин Нилсон скочи върху коня и се вкопчи в опашката му, а конят се запъти да търси Пипи. След време стигна и до южната част на острова. Изведнъж видя, че Пипи се подава от една пещера, и радостно изцвили.

— Гледай, Пипи, твоят кон пристига! — извика Томи.

— С Господин Нилсон на опашката — добави Аника.

Джим и Бък чуха тези думи и разбраха, че конят, който идваше по брега, принадлежи на Пипи — тая червенокоса напаст горе в пещерата.

Бък пристъпи и хвана коня за гривата.

— Слушай, проклето дете! — викна той на Пипи. — Смятам да убия твоя кон.

— Смяташ да убиеш моя кон, когото тъй много обичам? — обади се Пипи. — Моето мило, добро конче? Говориш празни приказки.

— Ще ме принудиш да го сторя — каза Бък. — Освен ако дойдеш и ни дадеш всички бисери. Всички до един, чу ли? Ще убия коня ти, без да ми мигне окото.

Пипи го гледаше съсредоточено.

— Драги мой — каза му тя. — Моля ти се от цялото си сърце, не убивай коня ми и позволи на децата да си задържат бисерите.

— Ти чу какво казах — не отстъпваше Бък. — Давай незабавно бисерите! Инак!…

А на Джим прошепна:

— Нека да ми дойде тук с бисерите. Ще я пребия от бой за тая нощ под дъжда. А коня ще вземем с нас на парахода и ще го продадем на някой друг остров.

После извика на Пипи:

— Е, какво става? Идваш ли или не идваш?

— Добре, тогава ще дойда — рече Пипи. — Но не забравяй, че ти настояваше за това.

Пипи заподскача тъй леко по малките скални издатини, сякаш си ходеше по градинска алея, и накрая скочи долу при Джим, Бък и коня. Тя застана пред Бък, малка и крехка, с щръкнали червени плитчици. Очите й излъчваха опасен блясък.

— Къде са бисерите? — изкрещя Бък.

— Днес няма да има бисери — каза Пипи. — Вместо това ще си поиграете на прескочикобила.

При тези думи Бък нададе такъв рев, че Аника потрепера горе в пещерата.

— Честна дума, сега ще убия и тебе, и коня — извика той и се спусна към Пипи.

— Кротко на завоите, драги мой! — каза Пипи, хвана го през кръста и го метна три метра нагоре във въздуха. Той се удари здравата, когато тупна на скалата. Тогава Джим изведнъж се раздвижи. Той замахна да нанесе на Пипи ужасен удар, но тя отскочи встрани и се засмя доволно. Секунда по-късно Джим също летеше към светлото утринно небе. После двамата се опомниха на скалата и застенаха на висок глас. Пипи се приближи, хвана ги с по една ръка и им каза:

— Човек не бива да се пали чак толкова по игра на топчета като вас — рече тя. — Трябва да има известна мярка и в жаждата за удоволствия.

Тя ги понесе към лодката и ги тръшна в нея.

— Идете си сега в къщи и кажете на майка си да ви даде по едно петаче за пръстени топчета. Уверявам ви, че и с тях се играе много добре.

Малко по-късно параходчето напусна залива на остров Корекоредут. Оттогава никога вече не се е мяркало из тези води.

Пипи потупа коня си. Господин Нилсон веднага скочи на рамото й. Тъкмо тогава иззад най-далечния нос на острова се зададоха цяла върволица лодки. Това беше капитан Дългия чорап с дружината си, който се връщаше след успешен лов. Пипи се развика, като махаше с ръка, а те я поздравиха с веслата.

После Пипи опъна пак въжето, тъй че Томи, Аника и другите деца напуснаха пещерата, без да се излагат на опасност. Когато малко по-късно лодките навлязоха в залива, където беше закотвена «Лудетина», всичките дечурлига се бяха струпали да ги посрещнат.

Капитан Дългия чорап потупа Пипи.

— Спокойно ли мина всичко? — попита той.

— Напълно спокойно — отговори Пипи.

— Но, Пипи, не беше съвсем така — възрази Аника. — За малко не станаха нещастия.

— Вярно, щях да забравя — рече Пипи. — Наистина не беше спокойно, татко Ефраим. Щом си обърнеш гърба, и започват да стават разни работи.

— Но, мило мое дете, какво се е случило? — попита с тревога капитан Дългия чорап.

— Нещо ужасно — отговори Пипи. — Господин Нилсон загуби сламената си шапка.