Уилям Шекспир
Хенри VIII ^[0] (12)

Втора сцена

 

НОРФЪК

Ако сега обедините свойте

оплаквания и ги отстоите

със дух и твърдост, кардиналът няма

да устои на тях. Ако, обратно,

пропуснете удобния момент,

аз мога само да ви обещая

обиди, по-жестоки от онези,

които вече носите.

 

СЪРИ

                        Със радост

ще поздравя най-малката възможност

да му платя за туй, което стори

на тъста ми^[22]!

 

СЪФЪК

                Кой знатен той не е

обидил със презрение или

поне не го е хладно пренебрегнал?

Кога зачел е в някого — освен

във себе си, разбира се — печата

на благородството?

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

                Милорде, вие

мислете, както щете: какво той

заслужил е от вас и мене, зная;

но в туй, какво ний можем да му сторим,

макар и случаят да е удобен,

аз много се съмнявам. Докато

до трона има той свободен достъп,

недейте се опълчва срещу него,

защото неговото слово действа

с магична мощ над краля!

 

НОРФЪК

                        Не се бойте!

Вълшебството му вече няма сила.

До краля са достигнали неща,

които със катрана си развалят

меда на словото му. Той е свършен

и няма път, по който да избяга

от кралската немилост.

 

СЪРИ

                        Драги сър,

щастлив ще бъда всеки час да чувам

подобни вести!

 

НОРФЪК

                Вярвайте ми, тъй е!

Разкрили са се двойните му сметки

в процеса по развода. Бих желал

да видя всичките си врагове

във положението, във което

сега е той!

 

СЪРИ

        А как са му прозрели

в кроежите?

 

СЪФЪК

        По странен начин.

 

СЪРИ

                        Как?

 

СЪФЪК

Писмото му до папата случайно

попаднало под погледа на краля.

Във него се съдържала молба

до негово светейшество да спре

процеса по развода, тъй като

в обратен случай щяло да е зле,

„понеже — пишел, — кралят ни е хлътнал

в любов по някаква придворна дама

на нашата кралица“.

 

СЪРИ

И кралят ни прочел е всичко туй?

 

СЪФЪК

От край до край!

 

СЪРИ

                Дали ще му подейства?

 

СЪФЪК

От него той ще види в кардинала

един хитрец, преследващ лични цели…

Но този път хитрецът закъснял е

и носи цяр на мъртвия, уви,

защото кралят вече е венчан

за лейди Ана.

 

СЪРИ

                О, дано е вярно!

 

СЪФЪК

Ако от туй ще бъдете щастлив,

бъдете вече: то е точно тъй!

 

СЪРИ

Дай Боже, щастие на този брак!

 

СЪФЪК

Амин, ще кажа аз!

 

НОРФЪК

                И всички с вас!

 

СЪФЪК

Издадени са заповеди вече

за коронацията. Но това

е прясна новост и добре ще бъде

да не достига някои уши.

А дамата по външност и душа

е рядко чудо. Аз дълбоко вярвам:

над нашата страна ще слезе с нея

такава благодат, че ще се помни

за дълги времена!

 

СЪРИ

                А ако кралят

преглътне туй писмо на кардинала?

 

НОРФЪК

Не дай си Господи!

 

СЪФЪК

                Не се плашете:

и други стършели са забръмчали

покрай носа му. Кардинал Кампейус,

зарязал е процеса незавършен

и отпътувал, без да се сбогува,

за да съдействува във Рим на Уулзи

пред папата. Щом кралят чу за туй,

извика: „Ха!“, повярвайте!

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

                        Дай, Боже,

да се ядоса двойно и извика:

„Ха!“ два пъти по-силно!

 

НОРФЪК

                        Ами Кранмър

кога ще се завърне?

 

СЪФЪК

                Той чрез свойто

становище по кралския развод

се е завърнал вече и ведно

със мнението на безброй духовни

колегии от учени е дал

спокойствие на краля. Тъй че, вярвам,

тоз втори негов брак ще бъде скоро

оповестен и новата съпруга —

издигната до трона. Катерина

ще се нарича вече не кралица,

а вдовстваща съпруга на принц Артър^[23].

 

НОРФЪК

Изглежда този Крамър си го бива —

той вложи доста труд по тоз въпрос

на краля ни.

 

СЪФЪК

                И скоро ще го видим

архиепископ.

 

НОРФЪК

                Да, тъй казват.

 

СЪФЪК

                                Тъй е.

Ха, кардиналът!

 

НОРФЪК

                И какъв е мрачен!

 

УУЛЗИ

Пакетът, Кромуел, стигна ли до краля?

 

КРОМУЕЛ

Предадох му го в спалнята, милорд.

 

УУЛЗИ

А той отвори ли го?

 

КРОМУЕЛ

                Да, веднага.

И още първото писмо прочете

с угрижен израз: явно бе, че то

го кара да си мисли. Заповяда

да се явите тука тази сутрин.

 

УУЛЗИ

Облечен ли е вече?

 

КРОМУЕЛ

                Да, почти.

 

УУЛЗИ

Благодаря ти. Остави ме сам!

 

УУЛЗИ (настрани)

Не друга, а дукеса Д’Алансон,

сестрата на французкия владетел,

ще вземе той! Не някаква си Ана!

Не някаква Болийн! Не искам аз

ни Ани, ни Болийни! Тук не стига

едно приятно личице! Болийн!

Дано получа само час по-скоро

писмо от папата! Маркиза Пембрук!

 

НОРФЪК

Не е спокоен!

 

СЪФЪК

                Чул е може би,

че кралят точи своя гняв за него.

 

СЪРИ

Стори го, Боже, остър, както трябва,

за твойта справедливост!

 

УУЛЗИ (настрани)

Камериерка, дъщеря на рицар!

Слугинята да стане господарка

на господарката си? Ха! Кралица

на своята кралица? Тази свещ

не свети, както трябва. Ще я духна!

Какво, че я познавам като блага

и добродетелна, когато зная,

че лютеранка е и вироглава

и че не бива да се настани

в гръдта на своенравния ни крал!

Освен това и този еретик,

не, архиеретик, тоз гаден Кранмър

под кожата му влязъл е и станал

оракул негов!

 

НОРФЪК

                Нещо го ядосва!

 

СЪРИ

Дано такова е, че да разкъса

сърдечните му струни!

 

СЪФЪК

                        Кралят! Кралят!

 

КРАЛЯТ

Какво богатство е натрупал само!

И колко харчи всеки ден при туй!

Как става се така богат?… Милорди,

да сте видели скоро кардинала?

 

НОРФЪК

Кралю, стояхме тук и дълго време

го наблюдавахме. Особен смут

обзел е мозъка му: хапе устни,

след туй се стряска, спира се, пак тръгва,

в земята вперва поглед, пръст поставя

на слепоочие, в гръдта се блъска,

заглежда се в луната и изобщо

държа се крайно странно!

 

КРАЛЯТ

                        Да, изглежда

в ума му има бунт: таз сутрин той

ми прати плик с държавни документи

за преглед. И какво открих, сред тях

попаднало случайно? Таен опис

на неговите ценности, изреждащ

съсъди скъпи, драгоценни дрехи,

покъщнина разкошна; със две думи,

имущество, което, оценено,

надхвърля допустимото за всеки

наш поданик!

 

НОРФЪК

                Това е Божа воля!

Благ дух поставил го е сред книжата

за ваше щастие!

 

КРАЛЯТ

                Да бях уверен,

че погледът му рее се в небето,

прицелен във духовното, аз бих го

оставил във покой; но се боя,

че мислите му имат земни цели,

незаслужаващи да са в обсега

на неговия ум.

 

УУЛЗИ (настрани)

                Прости ми, Боже!…

Небето да ви прати благодат,

ваше величество!

 

КРАЛЯТ

                Добри милорде,

небесните богатства са тъй много

в душата ви, че вероятно вие

в момента правехте им мислен опис.

Отдаден на занятия духовни,

знам, вие не намирате миг време

за земни сметки. Затова безспорно

ви считам за небрежен домакин,

но радвам се, че в този недостатък

сте мой събрат.

 

УУЛЗИ

                Добри ми господарю,

от свойто време аз отдавам част

на светия си дълг; заделям друга

за таз държавна работа, която

ми е възложена; освен това

природата налага и на мен,

бидейки крехък като всеки смъртен,

поддържане на силите, което

изисква час и друг.

 

КРАЛЯТ

                Отлични думи!

 

УУЛЗИ

Да ми помогне Бог да действам тъй, че

дорде съм жив, да бъдат в мисълта ви

покриващи се моите дела

със мойте думи!

 

КРАЛЯТ

                Втори път отлични!

А пък добрата дума е сама

донейде добро дело. И все пак

едно са думите, делата — друго.

Баща ми ви обичаше, милорд.

Той казваше го с думи и с дела

доказваше. Когато наследих го,

аз също ви обикнах и не само

задачи ви възлагах, от които

вий имахте облаги, но и режех

от свойте доходи, за да обсипвам

със щедрост вас.

 

УУЛЗИ (настрани)

                Какво ли значи туй?

 

СЪРИ (настрани)

Дай Боже, в таз посока да върви!

 

КРАЛЯТ

От вас направих пръв човек след краля,

така ли е? Бих искал да узная

съгласен ли сте с туй, което казах,

и ако го признавате, кажете:

дължите ли ни нещо или не?

Какво ще отговорите?

 

УУЛЗИ

                        Кралю,

признавам, че великата ви щедрост

надхвърляше това, с което можех

да ви се отплатя. При всички свои

старания заслугите ми все

оставаха назад от туй, което

желаех да извърша, ала бяха

в крак с туй, което можех. Лични цели

дотолкова съм имал, господарю,

доколкото били са те от полза

за вашата пресвята кралска личност

и за държавата. На щедростта,

с която незаслужилият аз

бях ръсен от ръката ви, не мога

със друго да отвърна освен само

със своята признателност, със свойта

цъфтяща вечно преданост към вас,

която е растяла и ще расне,

дорде смъртта, таз зима на живота,

смрази и нея с мен!

 

КРАЛЯТ

                Чудесно слово!

Подобен отговор рисува сам

добрия поданик. Предаността

самичка се прославя така, както

измяната сама си отмъщава

с безчестие. И мисля, че понеже

били сте повече от всеки друг

обсипван от ръката ми със щедрост,

със обич — от сърцето ми, и с чест —

от кралската ми мощ, то вие също

със своите ръце, сърце и сили

би трябвало по силата на обич,

надхвърляща дължимото към краля,

да бъдете към мене по-привързан,

отколкото към всеки друг.

 

УУЛЗИ

                        Кралю,

повярвайте ми, винаги съм влагал

по-малко труд за свойто лично благо,

отколкото за вашето; че бил съм,

че съм и че ще бъда… ако ще

и цялата страна да измени

на своя дълг към вас, да го изхвърли

от своята душа; дори да бъдат

опасностите гъсти, както може

човек да си представи, и по-страшни

отколкото могъл би — и тогава

дългът ми като твърда канара

сред гневна буря ще възпре напора

на бесните талази и остане

непоклатимо ваш!

 

КРАЛЯТ

                Прекрасна реч!

Помнете, лордове, това сърце,

преливащо от вярност, и пред вас

разкри го той!

                Прегледайте това!

А после и това! И подир туй

вървете да закусите, ако

не ви се е отвърнала от тях

охотата за ядене!

 

УУЛЗИ

Какво ли значи туй? Какво внезапно

така го е ядосало? С какво

заслужил съм гнева му? Тъй сърдито

изгледа ме на тръгване, че сякаш

с очите си ме стриваше на прах!

Така лъвът със грозна ярост гледа

ловеца, който го е наранил,

в мига, преди да скочи… Ще прегледам

тоз лист, във който, страх ме е, се крие

причината за всичко… Да, така е!

Загубен съм! Това е моят опис!

Да, списъкът на всичките богатства,

които съм натрупал с тайна цел

да си спечеля папската тиара

и заплатя на свойте хора в Рим!

О, глупава небрежност! Ах, нещастник!

Кой дявол ме накара сам да мушна

тоз лист-издайник в плика, който бях

предназначил за краля? Дали няма

лекарство, средство, нещо, със което

да го изтрия някак от ума му?

Вбесило го е, зная, но май виждам

и начин, който — стига да успея —

ще ме спаси, макар… Какво е туй?

„До негово светейшество“? О, Боже,

писмото ми до папата със всичко,

съдържащо се в него? Значи край!

Достигнал най-високата си точка

във светлия зенит на свойта власт,

стремително започвам да се спускам

към залеза. Подобно метеор

във мрака ще проблесна и изчезна

завинаги!

 

НОРФЪК

Лорд-кардинале, кралят ви нарежда

да предадете в нашите ръце

Големия печат и незабавно

да се преместите във Ашърхаус,

дома на лорда Уинчестър, където

ще чакате до нова разпоредба

на негово величество.

 

УУЛЗИ

                        Минутка!

Къде са пълномощните ви? С думи

такава важна заповед не може

да бъде предявена!

 

СЪФЪК

                Кой ще дръзне

на тях да се опълчи, щом те идат

от кралските уста?

 

УУЛЗИ

                Додето имам

единствено нескритата ви радост

и голите ви думи, аз ще дръзна

на тях да се опълча, драги мои

усърдни господа! Сега разбирам,

изпитах ви: излети сте били

от долния метал на завистта!

И как припряно припкате след мойто

нещастие, като че ли от него

се храните! С каква усърдна спешност

участвате в провала ми! Добре,

вървете по ненавистния път

на злобата — с предлози християнски

снабдени сте безспорно и след време

ще имате награди съответни.

Печатът, който със такава грубост

вий искате от мене, ми е връчен

от краля ни, стоящ над мен и вас,

собственолично. Той ми даде с него

повеля да го пазя и използвам

със съответните му сан и длъжност

за цял живот; и потвърди това

с формални документи. Кой ще дръзне

от мене да го вземе?

 

СЪРИ

                Кралят, който

ви го е дал!

 

УУЛЗИ

                Тогава где е той?

 

СЪРИ

Ти, нагли попе, си предател долен!

 

УУЛЗИ

Ти, нагли Съри, скоро ще си кажеш,

че щяло е за теб да е добре

езика си да си отсякъл вместо

да си изрекъл туй!

 

СЪРИ

                От жад за власт

ти, дяволе във алени одежди,

лиши от моя тъст, лорд Бъкингам,

страната ни и хвърли я в жалейка!

Ако поставим на везните всички

глави на братята ти кардинали

със твойта вкупом, няма да надтегнат

едничък негов косъм! Интригант!

Ти прати ме в Ирландия, далече

от краля и от тез, които биха

пожалили нещастника, от тебе

оклеветен, когато твоя святост

го причести — във милосърден дух —

със брадвата!

 

УУЛЗИ

                Това и всичко друго,

с което този бръщолевещ лорд

могъл би да очерни мойто име,

е клевета! Дук Бъкингам получи

заслужена присъда от закона

и за това, че неговата смърт

не съм желал от лична неприязън,

свидетелстват високият му съд

и низкото му дело!… Ако бях

любител на словата, драги лорде,

аз бих ти казал, че на теб еднакво

са чужди чест и честност и че аз

по преданост към краля бих излязъл

на състезание и с по-добри

от Съри и от всички, на които

се нравиш ти, безумецо!

 

СЪРИ

                        Кълна се,

ако не те закриляше туй расо,

ти, попе, вече щеше да усещаш

във тялото си меча ми! Милорди,

ще слушате ли дълго тези хули

от някакъв безродник! Ако ние

понасяме да ни измъчва тъй

един парцал червено кадифе,

то сбогом ранг! Ще ни захлупи той

като врабчета с попската си шапка!

 

УУЛЗИ

За тебе всяка благост е отрова!

 

СЪРИ

Аз тая благост, със която ти

насилствено заграби, кардинале,

богатствата на цялата страна;

аз тая благост, със която писа

писма до своя папа срещу краля,

ще я направя, щом ме предизвикваш,

на всички достояние! Лорд Норфък,

във името на общото ни благо,

на стария си род, на всички знатни,

сега обидени и унижени,

на нашите деца, които утре

без герб ще бъдат, ако жив е тоя,

бъдете тъй добър и дайте гласност

на точките от списъка, във който

са сбрани греховете му!… Ти, попе,

ще ми подскочиш по-високо даже,

отколкото когато звън църковен

те е заварвал сутрин във леглото

със някое слугинче чернооко!

 

УУЛЗИ

Как бих презрял тогова, да не бях

обвързан от духа на милостта!

 

НОРФЪК

Тез точки са у краля, но аз зная,

че са ужасно черни.

 

УУЛЗИ

                Тъй по-ясно

сред тях ще блесне моята невинност,

щом той ме чуе!

 

СЪРИ

                Не храни надежда!

Аз точно помня няколко от тях

и ако щом ги чуеш, пламнал в срам,

възкликнеш: „Виноват съм!“, ще покажеш

известна честност!

 

УУЛЗИ

                Почвайте, милорд!

На всички обвинения ще дам

достоен отговор. А се червя

от туй, че виждам благородник, който

е без обноски!

 

СЪРИ

                По-добре без тях,

но със глава! Започваме тогава.

Най-първо: вий, без знание на краля,

издействахте да станете легат

на папата и накърнихте с туй

правата на епископите.

 

НОРФЪК

                        После,

писмата си до Рим и до князете

започвахте със „Ego et Rex meus“^[24],

като с това изтъквахте, че кралят

е ваш слуга.

 

СЪФЪК

                Освен това, изпратен

при императора като посланик,

без знание на краля и Съвета,

изнесохте Големия печат

във Фландрия.

 

СЪРИ

                И пратихте писмо,

с което на Грегорио Касадо,

без волята на краля и Съвета,

се даваха права съюз да сключва

със град Ферара^[25].

 

СЪФЪК

                И от суета

накарахте на кралските монети

да изсекат свещената ви шапка!

 

СЪРИ

И пратихте във Рим огромна сума

(как сбрана, да го каже съвестта ви!),

за да проправи пътя ви към слава

във ущърб на държавата ни! Има

и други точки, но са толкоз грозни,

че повече не ща да си мърся

устата с тях!

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

                Милорд, не е добре

да тъпчем падналия. Туй, което

извършил е, е ясно на закона

и нека той наказва го, не вие!

Сърцето ми се свива да го гледам

така смален!

 

СЪРИ

                Простено да му бъде!

 

СЪФЪК

Затуй ви известявам, кардинале,

че волята на краля ни — понеже

простъпките, извършени от вас

като легат на папата, поддадат

в обсега на статута „praemunire“^[26] —

е: срещу вас да се подпише указ,

със който се лишавате от всички

земи, дворци и движими имоти

и сам оставате извън закона.

Това ми е възложено.

 

НОРФЪК

                        И тъй

оставяме ви да решите как

по-мъдро ще живеете. За туй, че

отказвате на нас да предадете

Големия печат, безспорно кралят

ще ви благодари. Така че сбогом,

добри ни — но не много — кардинале!

 

УУЛЗИ

И сбогом на не многото добро,

което сте ми искали! И още

едно печално, дълго-дълго сбогом

на теб, величие! Това е то

съдбата на човека: днес покарва

листенца от надежда; утре, цъфнал,

във цвят от почести потъва цял;

а вдругиден студ свива смъртоносен

и тъкмо той — наивникът! — си мисли,

че славата му зрее, изведнъж

захапва го във корена и ей го

загинал като мене! Така, както

децата лете плуват със мехури,

аз плувах не едно, не две лета,

без дъно под краката си да имам,

в море от слава; и във миг под мене

надутият мехур на гордостта ми

се пукна най-подир и ме остави,

сломен от труд старик, на произвола

на бурните вълни, които скоро

ще сключат над главата ми ръце!

Суетен блясък, краткотрайна слава,

дълбоко ненавиждам ви. Усещам

сърцето си отворено за пръв път.

О, колко е нещастен този, който

зависи от променчивата милост

на принцовете! В тясното пространство

между усмивката, която той

жадува да съзре върху лика им,

и бързия им гняв за него има

страдания и гърчове, по-лоши

от удар с нож и от родилна болка;

а падне ли, то пада без надежда

вдън ада като Луцифер^[27]!

                        Е, казвай!

Какво ти става, Кромуел?

 

КРОМУЕЛ

                        Господарю,

не мога да говоря!…

 

УУЛЗИ

                        Удивен

от моята беда? Нима е чудно,

че големците могат да залязват?

Щом плачеш, то наистина съм значи

пропаднал, Кромуел!

 

КРОМУЕЛ

                Как сте, ваша милост?

 

УУЛЗИ

Добре съм, Кромуел. Чувствам се за пръв път

наистина щастлив. Сега се зная

и в себе си изпитвам мир, по-ценен

от всички мирски почести. Да, кралят

ме изцери и аз съм му дълбоко

признателен: от тези рамена —

огъващи се стълбове — той смъкна

товар огромен, който би могъл

да потопи цял флот. Туй страшно бреме

на почестите, Кромуел, тоз товар

е преголям за който се надява

да зърне рая!

 

КРОМУЕЛ

                Радвам се, милорд,

че полза сте извлекли от бедите.

 

УУЛЗИ

Надявам се, че съм. Сега се чувствам

така душевно силен, че ще мога

да понеса по-много и по-страшни

нещастия от тез, които мойте

страхливи неприятели ще дръзнат

да ми измислят! Но какви, да чуем,

са твойте вести?

 

КРОМУЕЛ

                Първата от тях е

гневът на краля!

 

УУЛЗИ

                Да го пази Бог!

 

КРОМУЕЛ

А втората, милорд, е във това, че

сър Томас Мор^[28] е назначен лорд-канцлер

на ваше място.

 

УУЛЗИ

                Малко е внезапно,

но той е учен мъж. Дано за дълго

опази се във милостта на краля

и съди справедливо и по съвест,

та, свършил пътя си, да спи във гроб,

оплакван от сираците, които

закрилял е^[29]. А друго?

 

КРОМУЕЛ

                        Туй, че Кранмър

се е завърнал, радостно посрещнат,

и бил е назначен архиепископ

Кентърбърийски.

 

УУЛЗИ

                Виж, това е новост!

 

КРОМУЕЛ

И най-подир това, че лейди Ана,

с която кралят тайно е венчан

от доста време, се е появила

в одежди на кралица тази сутрин,

отивайки на черква. Лондон цял

говори за това кога и где

ще бъде коронясването.

 

УУЛЗИ

                        В нея

бе тежестта, която ме повлече

към дъното. Ах, кралят ме излъга!

Заради таз жена аз чест и слава

завинаги загубих, драги Кромуел!

От днеска слънцето не ще огрява

шпалири покрай мен, не ще злати

гъмжило от велможи, взрени жадно

за моята усмивка. Тръгвай, Кромуел!

Не стой със мен, човека във немилост,

без право да ти бъде господар!

Върви при краля ни (да няма залез

сияйното му слънце!), аз му казах

за твойта вярност — той ще те издигне.

Недей страни от него, драги Кромуел,

използувай момента и мисли

за свойта безопасност!

 

КРОМУЕЛ

                        Ваша светлост,

нима ме карате да ви напусна,

вас — толкоз честния, така добрия?…

Свидетели бъдете вий, чиито

сърца не са железни, с колко болка

оставя Кромуел своя господар!

Ще има кралят моите услуги,

но моите молитви ще са ваши

завинаги, завинаги!

 

УУЛЗИ

                        О, Кромуел,

не смятах, че във свойте злополуки

сълзица ще пророня, ала ти

със чистата си вярност ме превръщаш

във хленчеща женичка! Да избършем

очите си и чуй от мене, Кромуел:

когато ме забравят — а това

ще бъде скоро — и заспя във хладен,

безчувствен мрамор, покрай който никой

не ще изрича името ми, ти

кажи, че Уулзи, че един, узнал

какво е славата, измерил лично

дълбоките и плитките места

в морето на честта, ти е посочил

във своето крушение път верен,

по който да изплаваш, който той

пропуснал е. Отбележи си, Кромуел,

какво погуби твоя господар!

Отблъсвай честолюбието, Кромуел,

заклевам те! Ако за този грях

Бог хвърли свойте ангели във ада,

как би могъл човекът — образ Божи —

да преуспее с него? В обичта си

поставяй себе си на сетно място!

Обичай, който мрази те! Със честност

човек постига повече, повярвай,

отколкото с измами. Мир проси

и злобните езици ще замлъкнат!

Не се плаши да съдиш справедливо

и нека целите ти да съвпадат

със целите на твоята страна,

на Бога и на правдата! И, Кромуел,

ако тогава паднеш, ще си паднал

със смърт на мъченик^[30]. Служи на краля!

Сега ме отведи във мойте стаи

и опиши до пени всяко нещо,

намиращо се в тях. На краля то е.

Туй расо тук и чистата ми съвест

пред Бога са едничкото, което

е моя собственост. О, Кромуел, Кромуел,

да бях на Бога служил с половина

от туй усърдие, с което служих

на краля си, той нямаше на старост

да ме остави гол сред зверовете!

 

КРОМУЕЛ

Търпение, милорд!

 

УУЛЗИ

                О, аз го имам.

Напускайте ме, дворцови блага —

на двор по-висш надявам се сега!