Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пташечка из Межрабпомфильма, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Eternities (2011 г.)
Разпознаване и начална корекция
Дими Пенчев (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Иля Илф, Евгений Петров. Разкази и фейлетони

Руска. Първо издание

Съставител: Стефан Смирнов

ДИ „Народна култура“ София

Редактор: Донка Станкова

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Людмила Стефанова

Собрание сочинений в пяти томах, т. 2, 3. 5

Государственное издательство художественной литературы

История

  1. — Добавяне

В град Бобруйск се случи нещастие.

Местният фотограф Алберт написа киносценарий. И тъй като Алберт беше тънък ценител на изящното и превъзходно познаваше всички детайли на великосветския живот по разкази на старите бобруйски жители, получи се пълнокръвен сценарий.

Алберт обаче разбираше, че без идеология в нашето сурово време веднага ще изгърмиш. Затова освен аристократите в сценария действуваха и лица, извършващи разни трудови процеси. Това личеше и от самото наименование на сценария:

„Сестри сме три. Една контеса, на друга е

барон съпруг, а аз, най-мила и чудесна — сама

беднячка с тежък чук…“

Сценарий ХАРИ АЛБЕРТ

Като дописа последния ред, Алберт провеси катинар на фотографското заведение, даде ключа на шурея си, опакова сценария в кошничка и замина за Москва.

Знаейки от филмите „Куклата с милионите“ и „Мечка се жени“, че с постановката на „Сестри сме три, една — контеса, на друга е барон съпруг…“ може да се справи само кинофабриката Межрабпомфилм, Алберт се упъти право там.

След като чака 6 дни в коридорите, из които се разхождаха млади хора с развратни вълнени жилетки и приставски панталони, Алберт попадна в литотдела.

— Много дълго заглавие! — тутакси каза дебел човек с превъзходни зъби, който пое от ръцете на Алберт ръкописа. — Трябва да се съкрати. Нека бъде просто „Три сестри“. Как смятате, Осип Максимович?

— Има такова заглавие… — мрачно се откликна Осип Максимович. — Май у Тургенев. По актуално ще бъде „Съпруга на барон“. Как смятате, Олег Леонидович?

Но Олег Леонидович вече четеше на глас сценария на Хари Алберт:

— „1. Конт Суховейски в бели панталони се наслаждава на живота на крайбрежния булевард.

2. Ратайкинята Ганна кове нещо желязно.

3. Едро. Голите гърди на кокотката Клеманс.

4. Едро. Кичести клонки на бяла акация или някаква по-хубава панорама.

5. Надпис: «Аз съм най-мила и чудесна».

6. Ганна кове, по лицето й капят сълзи.

7. Контът събаря контесата на сандъка и си поисква оная работа.“

По средата на четенето в литотдела влезе плешив веселяк.

— Да, да, да! — развика се той, като размахваше късите си ръце.

— Какво „да“, Виктор Борисович? — попитаха Олег Леонидович и Осип Максимович.

— Вече имаме точно такъв филм, казва се „Веселото канарче“, самият Кулешов го засне.

— Ех, жалко — каза Олег Леонидович, — а сценарият е хубав. Довиждане, господин Алберт.

И авторът на сценария „Сестри сме три, една — контеса…“ с разбито сърце замина за родния край. А „Веселото канарче“, както правилно забеляза Виктор Борисович, вече се прожектираше из търпеливите покрайнини на целия Съюз.

В Одеса имаше кръчма „Веселото канарче“, това беше при белите. Тя предлагаше всичко, което е нужно на Межрабпомфилм за сътворяването на поредния световен филмов шлагер: ресторант — за търговията, и белогвардейци — за идеологията. (Без идеология днес веднага изгърмяваш.)

В ресторанта:

Голи крака — едро. Чаши с шампанско — едро. Джаз-банд (какъвто между впрочем по онова време в Одеса нямаше) — едро. Пагони — едро. Нечия по-хубавка гръд — едро. Монтира се гореизброеното.

Имаше в Одеса и пролетарии. Обаче скучно му е на Межрабпомфилм да ги показва в нормалния им вид. Ето защо режисьорът Кулешов преоблече пролетариите. Един с революционни цели се сдоби с облик на княз (полуфрак, лачени обувки, цилиндър). Втори със същите цели ходи облечен като блестящ казашки офицер (шпори, кинжал, планински аромат, черни мустаци).

Такива пролетарии могат да бъдат показани и едро.

Действието се развива приблизително със същото могъщо темпо, както при Хари Алберт:

1. Отрицателните герои се наслаждават на живота на крайбрежния булевард.

2. Пролетариите разправят нещо идеологическо.

3. Едро. Голите гърди на кокотката.

4. Едро. Кичести клонки на бяла акация.

5. Надпис: „Бой последен е този…“

6. По лицето на жената на положителния герой текат сълзи на протест срещу френския империализъм.

7. Кокотката във ваната — едро. Пак тя в профил, отгоре, отдолу, от едната страна, от другата.

8. Надпис: „Дружно всички да вървим…“

9. Нещо идеологическо. Може конски копита — едро.

10. Надпис: „Нек сринем гнилий строй!!!“

11. Отрицателният герой иска да разстреля положителния.

12. Князът в полуфрак и с цилиндър го спасява.

След това на екрана се показва фабричната марка на Межрабпомфилм — гол труженик завърта маховик.

Предлагаме тая марка по-бързо да се смени. Нека бъде така: голо момиче завърта колелото на благотворителна лотария.

Това поне ще е честно. Поне няма да бъде баламосване.

Край