Иля Илф, Евгений Петров
Силите си няма да щадя

Младият техник Глобусятников тъгуваше неописуемо.

„Всички правят нещо — мислеше си той, стиснал в ръка тушовката, — само аз нищо не правя. Не е добре това! Не е съвременно!“

Положението наистина беше напрегнато.

Техникът Сенека се обяви за мобилизиран до края на петилетката.

Химикът Иглецов ревностно помагаше с опита си на изоставащите.

Всички познати, както се казва, преминаха на нови релси, заработиха по нови почини. Но Глобусятников, който работеше по стари почини и на стари релси, не можеше да разбере това.

— Ама за какво ви е — питаше той Сенека, — за какво ви трябваше да се обявявате за мобилизиран?

— Закъсали сме с плана — бодро отговаряше Сенека, — това е позор. Трябва да наваксаме. Какво има да се разговаря, щом има неизпълнение?

И другите отговаряха в същия дух. И даже питаха Глобусятников какво прави той лично за изпълнение на промфинплана.

На това младият техник нищо не отговаряше, той не се беше замислял за промфинплана.

А животът поднасяше все нови изненади.

Металургът Антизайцев вложи премията за своето изобретение — 150 рубли — в спестовната каса и беше отбелязан в кооперативната преса като примерен вложител-акционер.

А ето че и възрастният инженер Ангорски-Сибирски изобрети нещо, отказа се от друго и също беше отбелязан в икономическата преса.

А Глобусятников все още нищо не правеше. Накрая той прозря.

— Файна — каза той на жена си. — От утре преминавам на нови релси. Стига съм изоставал от темповете.

— Какво ще ти донесе това? — запита практичната съпруга.

— Не се безпокой. Всичко ще бъде наред.

И на другия ден младият техник отиде в заводското управление.

— От този миг се обявявам за мобилизиран — заяви той.

— Прекрасно — отговориха от управлението. — Отдавна беше време.

— Обявявам се мобилизиран в борбата с изоставането на плана.

— Чудесно. Отдавна трябваше да го направите.

— Включвам се в борбата със закъснението на плана — доизказа се младият Глобусятников — в завод „Атлет“.

— Как? Ами ние? И ние имаме закъснение, и то не малко.

— Там е по-голямо — рече Глобусятников.

И началството, поразено от стремежа на техника да подпомогне промишлеността, го пусна.

В завод „Атлет“ беше по-голямо не само закъснението на плана, по-голяма беше и заплатата.

— Виждаш ли, Файнета — казваше Глобусятников, — всичко може да се съчетае: заплатата и общественият образ. Но трябва да се пипа умело. Ето че семейният ни бюджет се увеличи с петдесет и седем рубли и копейки. По дяволите копейките, няма да ги броим. Не съм дребнав.

Подир месец Файна-Файнета заяви:

— Котенце, животът безумно поскъпва!

— Обявявам се за мобилизиран — тутакси отвърна техникът. — Шуреят ми казваше, че съм глупак. В завод „Атлет“ ми плащат двеста и деветдесет рубли, докато в „Изкоп“ веднага ще дадат триста и четиридесет.

Същото заяви Глобусятников и в заводското управление на „Атлет“, като, разбира се, премълча за разликата в заплащането.

— Обявявам се… — викаше той. — Там са закъсали… Не мога да изоставам от темповете.

Наложи се да пуснат техника.

И повече нищо не тревожеше бореца срещу закъсването.

— Какво е в сравнение с мен химикът Иглецов — казва той. Много важно, че взема на буксир изоставащите. Аз направих повече. Ако стане нужда, няма да се пожаля, няма да пощадя силите си. Ако се наложи, и жената ще мобилизирам. Тъкмо пише на машина доста прилично. Сама се научи. А вие ми навирате инженер Ступенски! Все още не се знае кой повече е сторил за благото! Може пък аз да съм сторил повече. И сигурно е така!…