Есхил
Молителките (8)

Трети стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Планинска земьо, свято тачен край,

какво ще стане с нас? Къде да бягаме?

Потаен кът за мен ще се намери ли?

Да стана черен дим, да стигна

в приоблачната вие на Зевса,

за да изчезна без следа

и да умра като праха,

        който безкрил се носи!

 

Първа антистрофа

 

А плаха тръпне моята душа

и потъмнява взбунено сърцето ми^[1].

Смрази ме бащиното слово, мъртва съм!

И нека в примката съдбовна

намеря своята погибел,

преди един омразен мъж

да ме докосне! По-добре

        мъртва ме имай, Хадес^[2]!

 

Втора строфа

 

Да стигна сред просторите на етера,

където в снежен прах замръзват парите,

или пък да намеря връх —

        гладък, непристъпен, гол,

        пусто орлово гнездо, —

        та оттам да полетя,

        без да чакам скверен брак

        да ми поломи сърцето!

 

Втора антистрофа

 

Па нека после ме разкъсат кучета

и нагостя пернатите, съгласна съм

Смъртта ще ме освободи

        от печали и беди.

        Смърт, ела, изпревари

        сватбеното ми легло!

        Где да диря още път,

        за да се спася от брака?

 

Трета строфа

 

Да екнат нашите молби

до небеса, до богове!

Но как ще се изпълнят те?

След бой? Хвърли на дързостта

суров и строг, но справедлив

        поглед, о татко! Зачети

        своите молещи деца,

        Зевсе, вседържецо мощен!

 

Трета антистрофа

 

Че синовете на Египт,

несносни, дързостни мъже,

търчат по моите следи

с нестроен, многогласен вик

и силом се стремят към мен.

        Твои са съдиите везни!

        Може ли смъртният човек

        нещо без тебе да стори?