Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ἱκέτιδες, 470 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2013)
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
Първи стазим
ХОР
Първа строфа
О царю на царете, преблажен
сред блажените, сила върховна
сред върховните сили, о Зевсе,
послушай ни, спаси ни
от тази мъжка дързост, която мразиш;
хвърли сред бездните пурпурни тази
черновеслена гибел!
Първа антистрофа
И погледни към този древен род
на жените, чиято прамайка
е жената, която си любил, и благ
стани за нас отново!
Та припомни си, твойта ръка докосна
Ио̀: затуй сме потомки на Зевса
и обвързани с Аргос.
Втора строфа
Следа отколешна ме води
в майчини пасища с пъстри злаци,
сред бичи лъски, откъдето Ио̀
бяга от стършела лют,
бяга без памет и ум,
после, пребродила много земи,
протока[1] лих преминава, и тъй,
по повеление на ориста,
стига насрещната суша.
Втора антистрофа
През Азия тогава хуква
и през фригийските тучни паши
достига мизийския град Тевтрант
и през лидийски поля,
през киликийски бърда,
пряко памфилски чукари лети
там, дето вечни реките струят,
дето земята в богатство цъфти —
в житния край Афродитин[2].
Трета строфа
Измъчвана от острата стрела
на крилатия си пастир[3],
стига в край преизобилен[4],
хранен от вечни снегове,
над който буйният Тифон[5] лети;
достига чистите води на Нил,
луда от мъка и позор,
луда от пронизваща болка,
сякаш менада[6] на Хера.
Трета антистрофа
Изтръпнали от смъртен страх
людете край Нил, когато
зърнали ужасна гледка —
зърнали грозно същество
със смесена природа — на жена
и крава. Вцепенили се от страх.
Кой тогаз съжали Ио̀,
тази изгнаница злочеста,
жертва на стръвния стършел?
Четвърта строфа
Властителят на всички векове,
Зевс, от скръб я избави.
Със своята целебна мощ,
със своя дъх божествен прекрати
всяка беда, и с буйни сълзи
стихна скръбният й свян.
Прие плода на Зевс и — слово истинно —
син му роди прекрасен
Четвърта антистрофа
и преблажен през целия си век.
Цял народ му възглася:
„Дарител на живот е той
и затова е с право Зевсов син!“
Кой би спрял онуй безумство,
плод на Херината мъст?
Туй стори Зевс. Та дъщеря Епафова
аз се наричам с право.
Пета строфа
Кого сред боговете бих могла
да призовавам с право в този миг?
Бащата, властелина и сеятеля,
великия и древен прародител,
делителя от зло, всеблагия — Зевса!
Пета антистрофа
Пред никого не се прекланя той,
над него няма по-висока власт.
Той никого не лицезре над себе си.
Слова и дело в него са единни —
каквото с мъдър дух реши, се сбъдва.