Есхил
Молителките (4)

Първи стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

О царю на царете, преблажен

сред блажените, сила върховна

сред върховните сили, о Зевсе,

послушай ни, спаси ни

от тази мъжка дързост, която мразиш;

хвърли сред бездните пурпурни тази

черновеслена гибел!

 

Първа антистрофа

 

И погледни към този древен род

на жените, чиято прамайка

е жената, която си любил, и благ

стани за нас отново!

Та припомни си, твойта ръка докосна

Ио̀: затуй сме потомки на Зевса

и обвързани с Аргос.

 

Втора строфа

 

Следа отколешна ме води

        в майчини пасища с пъстри злаци,

сред бичи лъски, откъдето Ио̀

        бяга от стършела лют,

        бяга без памет и ум,

        после, пребродила много земи,

        протока^[1] лих преминава, и тъй,

        по повеление на ориста,

        стига насрещната суша.

 

Втора антистрофа

 

През Азия тогава хуква

        и през фригийските тучни паши

достига мизийския град Тевтрант

        и през лидийски поля,

        през киликийски бърда,

        пряко памфилски чукари лети

        там, дето вечни реките струят,

        дето земята в богатство цъфти —

        в житния край Афродитин^[2].

 

Трета строфа

 

Измъчвана от острата стрела

        на крилатия си пастир^[3],

        стига в край преизобилен^[4],

        хранен от вечни снегове,

над който буйният Тифон^[5] лети;

достига чистите води на Нил,

        луда от мъка и позор,

        луда от пронизваща болка,

        сякаш менада^[6] на Хера.

 

Трета антистрофа

 

Изтръпнали от смъртен страх

        людете край Нил, когато

        зърнали ужасна гледка —

        зърнали грозно същество

със смесена природа — на жена

и крава. Вцепенили се от страх.

        Кой тогаз съжали Ио̀,

        тази изгнаница злочеста,

        жертва на стръвния стършел?

 

Четвърта строфа

 

Властителят на всички векове,

        Зевс, от скръб я избави.

Със своята целебна мощ,

със своя дъх божествен прекрати

        всяка беда, и с буйни сълзи

        стихна скръбният й свян.

Прие плода на Зевс и — слово истинно —

        син му роди прекрасен

 

Четвърта антистрофа

 

и преблажен през целия си век.

        Цял народ му възглася:

„Дарител на живот е той

и затова е с право Зевсов син!“

        Кой би спрял онуй безумство,

        плод на Херината мъст?

Туй стори Зевс. Та дъщеря Епафова

        аз се наричам с право.

 

Пета строфа

 

Кого сред боговете бих могла

да призовавам с право в този миг?

Бащата, властелина и сеятеля,

великия и древен прародител,

делителя от зло, всеблагия — Зевса!

 

Пета антистрофа

 

Пред никого не се прекланя той,

над него няма по-висока власт.

Той никого не лицезре над себе си.

Слова и дело в него са единни —

каквото с мъдър дух реши, се сбъдва.