Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱκέτιδες, 470 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2013)

Издание:

Есхил. Трагедии

Старогръцка. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Редактор: Георги Белев

Художник: Николай Александров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Магдалена Костадинова

 

Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.

Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.

Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82

 

Дадена за набор: юни 1982 г.

Подписана за печат: октомври 1982 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Формат 60×90/16.

Печатни коли 26. Издателски коли 26.

УИК 19,78.

История

  1. — Добавяне

Първи стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

О царю на царете, преблажен

сред блажените, сила върховна

сред върховните сили, о Зевсе,

послушай ни, спаси ни

от тази мъжка дързост, която мразиш;

хвърли сред бездните пурпурни тази

черновеслена гибел!

 

Първа антистрофа

 

И погледни към този древен род

на жените, чиято прамайка

е жената, която си любил, и благ

стани за нас отново!

Та припомни си, твойта ръка докосна

Ио̀: затуй сме потомки на Зевса

и обвързани с Аргос.

 

Втора строфа

 

Следа отколешна ме води

        в майчини пасища с пъстри злаци,

сред бичи лъски, откъдето Ио̀

        бяга от стършела лют,

        бяга без памет и ум,

        после, пребродила много земи,

        протока[1] лих преминава, и тъй,

        по повеление на ориста,

        стига насрещната суша.

 

Втора антистрофа

 

През Азия тогава хуква

        и през фригийските тучни паши

достига мизийския град Тевтрант

        и през лидийски поля,

        през киликийски бърда,

        пряко памфилски чукари лети

        там, дето вечни реките струят,

        дето земята в богатство цъфти —

        в житния край Афродитин[2].

 

Трета строфа

 

Измъчвана от острата стрела

        на крилатия си пастир[3],

        стига в край преизобилен[4],

        хранен от вечни снегове,

над който буйният Тифон[5] лети;

достига чистите води на Нил,

        луда от мъка и позор,

        луда от пронизваща болка,

        сякаш менада[6] на Хера.

 

Трета антистрофа

 

Изтръпнали от смъртен страх

        людете край Нил, когато

        зърнали ужасна гледка —

        зърнали грозно същество

със смесена природа — на жена

и крава. Вцепенили се от страх.

        Кой тогаз съжали Ио̀,

        тази изгнаница злочеста,

        жертва на стръвния стършел?

 

Четвърта строфа

 

Властителят на всички векове,

        Зевс, от скръб я избави.

Със своята целебна мощ,

със своя дъх божествен прекрати

        всяка беда, и с буйни сълзи

        стихна скръбният й свян.

Прие плода на Зевс и — слово истинно —

        син му роди прекрасен

 

Четвърта антистрофа

 

и преблажен през целия си век.

        Цял народ му възглася:

„Дарител на живот е той

и затова е с право Зевсов син!“

        Кой би спрял онуй безумство,

        плод на Херината мъст?

Туй стори Зевс. Та дъщеря Епафова

        аз се наричам с право.

 

Пета строфа

 

Кого сред боговете бих могла

да призовавам с право в този миг?

Бащата, властелина и сеятеля,

великия и древен прародител,

делителя от зло, всеблагия — Зевса!

 

Пета антистрофа

 

Пред никого не се прекланя той,

над него няма по-висока власт.

Той никого не лицезре над себе си.

Слова и дело в него са единни —

каквото с мъдър дух реши, се сбъдва.

Бележки

[1] Протокът, за който говори Хорът, е Босфорът.

[2] Житният край Афродитин е вероятно Финикия.

[3] Крилатият пастир на Ио̀ е стършелът; срв. забел. към ст. 17.

[4] Край преизобилен е Египет; срв. забел. към ст. 4.

[5] Тифо̀н е означение на горещия пустинен вятър, който разтопява снеговете на Етиопия и причинява разливите на Нил.

[6] Менада — жена, обладана от бакхическо безумие, вакханка (от името на Бакхус, Дионис). Тук — необичайно свързване на това понятие с името на Хера.