Христо Радевски
В огледалото

Има в стаята на мама

огледало ей такова,

В огледалото —

                голяма

стая с мебел орехо̀ва.

Също като тая —

в мамината стая:

с гардероба и кревата

и с картина на стената.

На картината гора е,

с малко езеро в гората.

Също като тая —

в мамината стая.

Същата кушетка,

малка табуретка,

и килима шарен,

меките столове —

нито много стари,

нито много нови.

А зад огледалото

масичка —

        и цялата

е в одеколони

и парфюми разни,

дъхащи бонбони,

всякакви съблазни.

Също като тая —

в мамината стая.

Същото момче е,

като мен — отсреща.

Гледам как се смее,

как ми се облещя.

Панталона — моя

сякаш е обуло,

моето сако е

туй момче нахлуло.

Сякаш че нарочно —

аз каквото сторя,

като мене точно

то ще го повтори.

Аз започвам пеене —

пей и то след мене.

И дали е нямо,

и дали хитрува —

но от песента му

нищо се не чува.