Христо Радевски
Умници-другари

В моята библиотека

е събран ведно света.

Всяка книга същ човек е,

много нещо знае тя.

 

Ето — тази тук разказва

нам за свода звездочел,

слънцето защо залязва,

месецът отде се взел.

 

Тази ясно ни разправя

как се облаци създават,

как те раждат гръм и дъжд.

И защо поредно има

пролет, лято, есен, зима

през годината веднъж.

 

Тази — как човекът умен,

през пека и през леда,

от косматата маймуна

е израсъл чрез труда.

 

Как създал писмо, машини

електриката открил,

как през небесата сини

в Космоса се устремил.

 

А ей тази ни разправя

за далечни времена,

за воюващи държави,

за престъпната война.

 

Тази приказки вълшебни

знай — за подвизи безброй:

как човека зло го дебне,

как надвива злото той.

 

А чрез тази ще проникнеш

в приказните красоти

и стократно ще обикнеш

своята родина ти.

 

Тази за дълга ни пее,

за другарствата добри.

Пее, че човек живее

да се бори и твори.

 

Книгите са млади, стари

като хората са те.

Те са умници-другари,

но за…

който ги чете!