Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Έφεσιακά, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Ксенофонт Ефески

Лонг

Неизвестен

Три антични романа

 

Старогръцка и латинска

Първо и второ издание

 

Превод от старогръцки и латински

 

„Народна култура“, София, 1987

 

Xenophon d’Ephèse

Les Ephesiaques

Texte établi par Georges Dalmeyda

© Paris, Les Belles Lettres 1926

Превела от старогръцки: Атина Василиаду-Кънева

 

Longus

Pastorales (Daphnis et Chloé)

Texte établi par Georges Dalmeyda

© Paris, Les Belles Lettres 1934

Превел от старогръцки: Богдан Богданов

 

Historia Apollonii regis Tyr

Recensuit Alexander Riese

© Lipsiae, B. G. Teubner MDCCCLXXXXIII

Превела от латински: Анна Шелудко

 

Έκ της ελληνικής εις την βουλγαρικην γλωσσαν μετέφρασαν

© Άθηνά Βασιλειάδου-Κάνεβα

© Βόγδαν Βόγδανωφ

 

Е lingua latina in bulgaricam vertit

© Anna Cheludko

 

Τόν πρόλογον συνέγραφε

© Βόγδαν Βόγδανωφ

Έν Σαρδικη έ’τει 1987

Εκδόσεις Ναρόδνα κουλτούρα

 

Библиотечно оформление

© Николай Пекарев

 

Литературна група — ХЛ.

04-9536622311/5571-5-87

 

Редактор: Владимир Атанасов

Художник: Николай Пекарев

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректори: Лиляна Малякова, Ана Тодорова

 

Дадена за набор май 1987 г.

Подписана за печат юли 1987 г.

Излязла от печат септември 1987 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 13,50

Издателски коли 11,34

УИК 10,37

 

Цена 1,22 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

Книга пета

1. В това време Аброком, който бил отплавал от Египет, завършил пътуването си, но не пристигнал в Италия, защото вятърът отклонил кораба от правия път, отнесъл го в Сицилия и така той слязъл в големия и красив град Сиракуза. Озовал се там, Аброком решил да преброди острова и да търси някакви вести за Антия. Настанил се близо до морето при един старец рибар, който се наричал Егиалей. Той бил беден човек, чужденец[1], и едва изкарвал прехраната си със своя занаят. Обаче на драго сърце дал подслон на Аброком, приел го като собствен син и се привързал твърде много към него. И както обикновено се случва при продължително съжителство, един ден Аброком му разказал за своите патила: описал му Антия, голямата им любов и премеждията им. А Егиалей започнал да му разправя своя живот:

— Аз, драги ми синко — му казал той, — не съм сицилиец, а спартанец от Лакедемон. Произхождам от твърде могъщ род, бях и много богат. Когато бях млад (бях вече зачислен в списъците на ефебите[2]), се влюбих силно в една девойка от моя град на име Телксиноя, която ми отвърна с взаимност. Веднъж, когато градът ни чествуваше празник, съпроводен с всенощно бдение, ние двамата, водени от един и същи бог, сляхме нашите тела и вкусихме насладата, заради която любовният копнеж ни бе събрал. Известно време се срещахме тайно и често се кълняхме да бъдем заедно до гроб. Но нашето щастие без съмнение предизвика завистта на някой бог. Аз още бях ефеб, когато родителите на Телксиноя я обещаха за жена на някакъв местен младеж Андрокъл, който отдавна я обичал. В началото тя измисляше какви ли не предлози, за да отложи сватбата. Накрая успя да се срещне насаме с мен и двамата се условихме да напуснем заедно Лакедемон през нощта. Облякохме се като момчета, дори остригах косата на Телксиноя.

Та напуснали града в самата сватбена нощ, ние се отправихме към Аргос, после към Коринт, а оттам се качихме на кораб и отплавахме към Сицилия.

Спартанците, узнали за нашето бягство, ни осъдили на смърт. А ние си живяхме тук, вярно — в лишения, но щастливи, и смятахме, че щом сме заедно, имаме всичко. И тук Телксиноя почина неотдавна, но не я погребах, а пазя тялото й при мен, обсипвам я с целувки и живея с нея както някога.

Казал това и въвел Аброком във вътрешната стая, където му показал Телксиноя — тя била вече старица, но за Егиалей била все още някогашната красива девойка. Тялото й било балсамирано по египетския обичай, който старецът добре познавал.

— Та с нея — казал, — дете мое Аброкоме, си говоря, лягам си, храня се; все едно, че е жива. И ако някой път се прибера от риболова уморен, тя е тази, която ме ободрява със своето присъствие. Защото за мен тя не е такава, каквато ти изглежда на теб сега. Аз я виждам, момчето ми, такава, каквато беше някога при бягството ни от Лакедемон. Пред очите ми е празникът с бдението, пред очите ми е срещата, когато ние уговаряхме бягството.

Не бил довършил Егиалей своя разказ, когато Аброком завикал и заплакал:

— О, най-злощастна от всички девойко, кога ще те намеря, пък ако ще и мъртва? Защото — ето! — за Егиалей бездиханното тяло на Телксиноя е утеха в живота и сега аз действително разбрах, че за истинската любов възрастта не е граница. А аз се скитам по земи и морета, но не съм успял дори да чуя нещичко за теб. О, зли прокоби! О, Аполоне, ти, който ни предвеща най-страшните беди! Смили се вече и прати обещания край на предсказанието!

 

 

2. И така Аброком, оплаквайки съдбата си, а Егиалей — утешавайки го, живеели в Сиракуза. Аброком дори понаучил нещо от рибарския занаят.

Междувременно Хипотой, който бил укрепил бандата си, решил да напусне Етиопия и да предприеме по-големи дела. Защото ограбването на отделни пътници не му изглеждало достатъчно; блазнели го набезите на цели села и градове. Та като събрал хората и натоварил всичко (а имал много впрегатен добитък и немалко камили), напуснал Етиопия, отправил се към Египет и Александрия, замислял нови грабежи във Финикия и Сирия. А колкото до Антия, той мислел, че е вече мъртва. Но Амфѝном, който я пазел в ямата и бил все така силно влюбен, не можел да понесе раздялата поради привързаността си и поради надвисналата над нея беда. Затова той не последвал Хипотой, а незабелязан сред многобройната шайка, се укрил в някаква пещера, като си взел и необходимите припаси.

Когато настъпила нощта, хората на Хипотой се отправили към египетското село Арея с намерение да го опустошат. А Амфином отворил ямата, извел Антия и я заувещавал да не се отчайва. Но понеже тя била изпълнена със страх и подозрения, той се заклел в слънцето и в египетските богове да я уважава и пази чиста дотогава, докато самата тя не склони и не го пожелае. Клетвите на Амфином убедили Антия и тя го последвала. Заедно с тях тръгнали и кучетата, които се били привързали към нея и й били станали верни приятели.

Ето че пристигнали в Копт и решили да останат известно време там, докато бандата на Хипотой се отдалечи по пътя. Грижели се и за кучетата и не ги оставяли без храна.

Хората на Хипотой нападнали село Арея, където убили мнозина от жителите и опожарили къщите им, след което продължили своя път, но не по суша, а по Нил: събрали всички лодки от селата, през които минали, качили се на тях и отплавали към Схедия[3]… Слезли и оттам покрай брега на Нил започнали да кръстосват останалата част от Египет.

 

 

3. Междувременно наместникът на Египет научил за случилото се в Арея и за бандата на Хипотой, а също, че идват от Етиопия. Подготвил многоброен отряд войници, назначил за техен началник един свой родственик на име Полѝид — младеж с красива външност и храбър в действията си, и го изпратил срещу разбойниците.

Полиид повел отряда и пресрещнал бандата на Хипотой при Пелузий. Веднага се завързало сражение помежду им край брега на реката. Мнозина и от двете страни паднали в боя. Като настъпила нощта, разбойниците били обърнати в бягство и избити до един от войниците. Неколцина били пленени. Единствено Хипотой, захвърлил оръжието си, успял да се измъкне през нощта и пристигнал в Александрия. Той сварил да се укрие в града, качил се на някакъв заминаващ кораб и отплавал. Неговото най-голямо желание било да отиде в Сицилия, защото смятал, че там най-добре би могъл да се укрие и да се прехранва; островът бил известен с това, че е голям и богат.

 

 

4. Полиид пък преценил, че не е достатъчна само победата над тези разбойници, с които влязъл в бой, но решил, че трябва да претършува и очисти Египет от тях с надеждата да открие Хипотой или някого от неговите хора.

Взел част от отряда си и пленените разбойници, за да му посочват другарите си, щом се натъкнат на някого от тях. Качил се нагоре по течението на Нил и започнал да претърсва градовете с намерението да стигне чак до Етиопия. Дошъл и в Копт, където били Антия и Амфином. Тя била вкъщи, но заловените бандити разпознали Амфином и го обадили на Полиид. Така той бил хванат и по време на разпита разказал случката с Антия. Полиид го изслушал, заповядал да я доведат и я запитал коя е и откъде. Тя не му казала истината, а излъгала, че е египтянка и че била заловена от разбойниците.

Междувременно Полиид, макар да имал жена в Александрия, бил обхванат от пламенна страст към Антия. Влюбен в нея, той се опитвал отначало да я склони с големи обещания. Но после, когато по пътя за Александрия те се спрели в Мемфис, Полиид се опитал да я насили. Но тя успяла да избяга, отишла в светилището на Изида и паднала пред статуята й.

— Повелително на Египет — започнала молитвата си тя, — спаси ме отново, както и досега много пъти си ми помагала. Нека и Полиид се смили над мен, след като благодарение на теб оставам чиста и непокътната за Аброком.

Полиид се страхувал от богинята, но в същото време обичал Антия и сърцето му се смилило от нейната зла участ. Приближил се сам до храма и се заклел никога да не посяга на Антия или да я обиди с нещо, а да я пази чиста дотогава, докато тя пожелае; на него, влюбения, му стигало дори само да я гледа и да слуша гласа й.

Антия повярвала на клетвите му и излязла от светилището. И понеже решили да останат три дена в Мемфис, за да отпочинат, тя отишла в храма на Апис[4]. Той бил най-прочутият в Египет и богът давал предсказания на всички желаещи. След като човек влезе в храма, отправя молитвите и пожеланията си към бога и излиза, а пред храма малките египтянчета, които са служители на бога, му предсказват бъдещето било в проза, било в мерена реч.

Влязла Антия в храма и паднала пред статуята на Апис.

— О, боже, ти, който най-много от всички богове обичаш хората — обърнала се към него тя. — Ти, който оказваш съчувствие на всички, дошли при теб! Съжали и мене, клетата, и ми дай вярно предсказание за участта на Аброком. Ако ще го видя пак, ако ще бъдем отново мъж и жена, ще остана жива. Но ако той е мъртъв, добре е и аз да напусна този мръсен и долен живот.

Казала това и излязла, обляна в сълзи. И в този миг децата, които си играели пред светилището, извикали в един глас:

Антия пак Аброком — своя мил съпруг — скоро ще срещне.

Чула това Антия и се зарадвала душата й; благодарила на боговете, след което веднага заминали за Александрия.

 

 

5. Жената на Полиид обаче узнала, че мъжът й води със себе си някаква млада пленница, в която е влюбен. Обезпокоена да не би той да предпочете чужденката пред нея, не казала нищо на Полиид, но започнала да обмисля как да си отмъсти на жената, която в нейните мисли застрашавала брака й.

Полиид докладвал пред наместника на Египет за своите действия и после се завърнал в лагера да се заеме със задълженията си.

Докато той отсъствувал, Ренея (така се наричала жена му) пратила да доведат Антия, която се намирала в дома на Полиид, разкъсала й дрехите, била я докато не загрозила тялото й.

— Ах ти, мръснице! — викала тя. — Искаш да напакостиш на брака ми! Но напразни са били усилията ти да се харесаш на Полиид, защото тази красота не ще ти бъде от полза! Може би си успявала да хванеш в мрежите си някой и друг разбойник или да вкараш в леглото си не едно или две пияни хлапета, но никога не ще имаш щастието да оскверниш ложето на Ренея!

Казала това, а после отрязала косите й[5], вързала я и я предала на някакъв свой верен роб на име Клит със заръката да я качи на кораб и да я отведе в Италия, където да я продаде на някой съдържател на публичен дом.

— Защото само по този начин, хубавелке — й се изсмяла тя, — ще имаш възможност да уталожиш своята ненаситност.

Повел Клит Антия, а тя, обляна в сълзи и разтърсвана от ридания, нареждала:

— О, вероломна красота, и ти, прелестна хубост, която ми носиш само нещастия! Защо сте се вкопчили в мен и ме мъчите? Защо ми причинявате неизброим ми злини? Не са ли достатъчни гробовете, убийствата, оковите, разбойниците, а отгоре на всичко ще трябва да вляза и в публичен дом, където сводник ще ме принуди да погубя добродетелността си, която досега свято пазех за Аброком?!

Но, господарю — хвърлила се в нозете на Клит, — не ме води към такова ужасно отмъщение, по-добре ме убий със собствената си ръка! Не ще понеса сводник да ми бъде господар! Повярвай ми, приучена съм на въздържание и порядъчност.

Така го помолила тя и Клит се смилил над нея.

Докато тя пътувала към Италия, Полиид се върнал и Ренея му казала, че Антия избягала. И той, като имал предвид стореното от Антия дотогава, повярвал на жена си.

И тъй, Антия била отведена в Тарент, град в Италия. Но там Клит, боейки се да не изпълни заповедта на Ренея, продал момичето на някакъв сводник. А той, понеже срещнал красота, каквато никога преди не бил виждал, преценил, че девойката ще му донесе големи печалби. Оставил я няколко дни да се посъвземе от изтощението при пътуването и от изтезанията на Ренея.

Клит пък се завърнал в Александрия и осведомил Ренея какво е извършил.

 

 

6. Що се отнася до Хипотой, той приключил плаването си в Сицилия, но слязъл не в Сиракуза, а в Тавромений[6], където търсел сгода да си набави храна.

А Аброком в Сиракуза, колкото повече времето минавало, толкова повече губел надежда, обхващало ГО все по-голямо отчаяние, че никога не ще намери Антия, нито че ще се върне по живо, по здраво в родината си. Затова решил да отплава от Сицилия и да премине в Италия, а оттам, ако не намери Антия, да предприеме печалното си завръщане в Ефес.

Междувременно родителите на Аброком и Антия, както и всички ефесци, били обхванати от дълбока скръб, понеже нито вестител се явявал от тях, нито писма. По всички краища на земята били разпратени хора, които да ги търсят. Накрая, обзети от отчаяние, налегнати от старост, родителите им, без да могат вече да понасят скръбта, си отишли от живота.

И така — Аброком се отправил по пътя за Италия.

Левкон и Рода, другарите по робия на Аброком и Антия, чийто господар в Ксант умрял и им оставил огромното си наследство, решили да отплават за Ефес: мислели, че техните млади господари са си вече там здрави и читави. А и бездруго достатъчно били вкусили от горчилките на живота в чужбина. Натоварили имуществото си на един кораб и заминали за Ефес. След няколко дена пристигнали в Родос. Там научили, че Аброком и Антия още не са се завърнали и че родителите им са починали. Затова решили да не се прибират в Ефес, а да останат известно време в Родос, докато научат нещо за господарите си.

 

 

7. След известно време сводникът, който купил Антия, наредил тя да застане пред публичния му дом. Нагиздил я с хубава дреха, накичил я с много злато и я накарал да се изправи пред вратите на дома.

Заплакала тя неудържимо.

— Горко ми, какви злочестини ме преследват — ридаела тя. — Нима не са ми достатъчни предишните беди: пленничеството, разбойниците, а отгоре на това ме принуждават да продавам тялото си. Ах ти, моя красота, ти си заслужила да бъдеш поругана! Какво си се заловила за мен така ненавреме?! Но защо ли само се вайкам, а не измисля някакво средство да спася моята чистота, която успях да съхраня до днес?!

Докато си говорела така, била заведена пред дома на сводника, който ту я успокоявал, ту я заплашвал.

Когато пристигнала и била изложена отпред, стекло се голямо множество хора, възхитени от нейната красота, а повечето и били готови да заплатят за похотта си. Антия, озовала се в безизходица, намерила начин да се спаси: паднала на земята, отпуснала тялото си и започнала да подражава на страдащите от т.нар. „божествена болест“[7]. Присъствуващите мъже били обхванати от съжаление и страх — похотливите им желания отстъпили и те се заели да се грижат за нея. А сводникът, разбирайки в каква беда е изпаднала и понеже помислил, че момичето действително е болно, я отнесъл в дома си, положил я върху едно легло и се заел да я лекува. Когато решил, че се е посъвзела, я запитал за причината на заболяването й. А Антия му казала:

— Господарю, и по-рано исках да ти обясня за моето нещастие и да ти разкажа за случилото се с мен, но го скривах от срам. Ала сега нищо не ме спира — и бездруго вече си разбрал истината за мен.

Бях още дете, когато по време на един празник, съпроводен с нощно бдение, аз се заблудих и отдалечих от нашите и търсейки ги, достигнах до някакъв гроб на скоро починал мъж. И там неочаквано от гроба изскочи някакъв призрак и се опита да ме обладае. Аз побягнах и се развиках. Човекът беше ужасен на вид, но още по-голям страх всяваше гласът му. Накрая вече започна да се развиделява, той ме пусна, но ме удари по гърдите и ми кресна, че е вселил в мен тази болест. Та като започна оттогава, болестта ме държи и ме поразява всеки път по различен начин. Но, моля те, господарю, не ми се гневи, защото аз не съм виновна за това. Ще успееш да ме продадеш и няма да загубиш нищо от дадената за мен цена.

Изслушал я сводникът и се ядосал, но й простил, понеже не по своя воля търпяла това.

 

 

8. И така, тя била лекувана у сводника от мнимата си болест.

А Аброком отплавал от Сицилия и се отправил към Италия, където пристигнал в Нукерий[8]. Поради липса на средства бил затруднен какво да прави, но най-напред се заел да пообиколи насам-натам в търсене на Антия. Защото тя била смисълът на целия му живот, а и причината за скиталчеството му. Като не я открил (нали момичето било в Тарент при сводника), се наел на работа при някакви каменари.

Работата била тежка за него, защото тялото му не било приучено, нито пък имал навика да се подлага на напрегнат и тежък труд. Чувствувал се зле и непрестанно оплаквал своята участ.

— Виж, Антия — казвал той, — с какъв долен занаят се е заел твоят Аброком, на каква робия е подложил той своето тяло! О, ако имах някаква надежда, че ще те намеря и за в бъдеще ще живеем заедно, това щеше да ми бъде най-добрата утеха. Сега може би и аз, нещастникът, напразно и безполезно се мъча, а и ти си умряла някъде от копнеж по Аброком. Защото съм убеден, любима моя, че ти никога, даже и в смъртта си, не би ме забравила.

Така се жалвал и болезнено понасял трудностите той, а на Антия в Тарент й се присънил сън: сторило й се, че е с Аброком, че са красиви и двамата, че се е върнало времето, когато любовта им започвала. Но се появила някаква друга красавица и й отмъкнала Аброком. Той крещял и я викал по име, додето тя не се събудила и видението й не изчезнало. Едва съвзела се от съня, тя скокнала веднага и се разплакала, понеже взела видението за истина.

— Ах, каква беда! Аз и на всякакви мъки устоявам — нареждала тя, — и понасям, клетата, какви ли не нещастия, и изнамирам всевъзможни начини, които надминават женската изобретателност, за да запазя верността си към Аброком. А на теб може би вече друга жена ти харесва — тъкмо това ми разкриват сънищата. Ах, защо ли още живея? Защо ли се измъчвам? По-добре е да умра и да се отърва от това непристойно и отвратително робство. А Аброком, дори и да е престъпил клетвите си, дано боговете не го накажат за това! Може би го е извършил по принуда. Но за мен е добре да умра неопетнена.

Това нареждала през плач и търсела начин да свърши със себе си.

 

 

9. А перинтиецът Хипотой отначало живеел зле в Тавромений поради липса на средства. Но след като минало известно време, някаква старица се влюбила в него и той, притиснат от нуждата, се оженил за нея.

Не минало много време, и бабичката умряла, а той наследил голямо богатство и благосъстояние: многочислена свита от роби, одежди в изобилие и разкошна покъщнина. Но решил да отплава за Италия да си купи хубави слуги и слугини и онези предмети на разкоша, които биха подхождали на състоятелен мъж. А пък и непрестанно си спомнял за Аброком и се молел да го намери, понеже силно желаел да сподели с него живота и богатството си.

И така, той отплавал от Тавромений и пристигнал в Италия. Придружавало го едно сицилийско момче от благородно потекло, което се наричало Клистен и споделяло разкоша на Хипотой, тъй като било хубаво.

А сводникът, щом решил, че Антия е оздравяла, обмислял вече как да я продаде. Та повел я той към пазара и я изложил пред купувачите.

По това време Хипотой обикалял из град Тарент, търсейки да си купи нещо хубаво. Съзрял Антия и я познал. Бил изумен от случилото се и дълго размишлявал наум: „Не е ли тази девойката, която някога аз, за да я накажа за убийството на Анхиал, хвърлих в дълбока яма заедно с кръвожадни песове? Що за чудесия? Как ли се е спасила? Как е успяла да избяга от ямата? Какво е това невероятно избавление?“

Казал това и се приближил, уж че иска да я купи, застанал до нея и проговорил:

— Девойко, не си ли била някога в Египет? Не си ли попадала там на разбойници, не те ли е сполетявала някоя друга страхотия в онези земи? Кажи ми, не бой се! Та аз те познавам!

Като чула за Египет и си припомнила за Анхиал, за разбойниците и за ямата, Антия изстенала и се разплакала, погледнала към Хипотой (но изобщо не го познала) и рекла:

— Много и страшни неща претеглих в Египет, страннико, който и да си, и от разбойници бях хваната. Но откъде знаеш ти за моите патила? И откъде, кажи ми, познаваш моя злочест живот? Наистина, аз изтърпях неща, достойни да бъдат разправяни и прославяни, но теб въобще не те познавам.

Изслушал я Хипотой и от думите й още повече се убедил, че е тя. Замълчал си в момента, обаче я купил, отвел я при себе си. Там я увещавал да не се страхува, разкрил й кой е, припомнил й за случилото се в Египет и й разказал за собственото си богатство и за бягството си при разгрома на бандата. А пък тя му поискала прошка и му разправила, че е убила Анхиал, понеже се отнесъл неблагочестиво към нея, обяснила му за ямата и Амфином, както и за кротостта на кучетата и за избавлението си. Съжалил я Хипотой и повече не я разпитвал коя е, но от ежедневното общуване с девойката и той бил обзет от силна страст, желаел да я притежава и й обещал мило и драго. Тя отначало му отказвала, като твърдяла, че не е достойна за господарската постеля. Но накрая, понеже Хипотой бил твърде настоятелен и нямало как вече да увърта, решила, че е по-добре да му разкрие всичко премълчано, отколкото да наруши обетите си към Аброком. Разказала му за любимия си, за Ефес, за любовта им, за клетвите им, за патилата им, за разбойниците и често избухвала в плач за Аброком.

А Хипотой, като чул, че това момиче е Антия — жената на най-скъпия му другар, я прегърнал, помолил я да не тъжи и й разказал за приятелството си с Аброком.

И така, той я държал в дома си, без да й додява, а я обграждал с всякакви грижи и внимание, достойни за обичта му към Аброком. А самият се заел да претърсва навсякъде, за да открие приятеля си.

 

 

10. А Аброком отначало се трудел непосилно в Нукерий, но накрая, понеже не можел повече да понася несгодите, решил да се качи на някой кораб и да отплава за Ефес. И така, една нощ той слязъл при морето, успял да се качи на някакъв заминаващ кораб и заплавал обратно към Сицилия, за да се отправи оттам към Крит, после — към Кипър, а след това — към Родос, и оттам да се прибере в Ефес. Освен това се надявал, че по време на това дълго плаване би могъл да разбере нещо и за Антия. Макар и с малко средства, той отпътувал и първата спирка на кораба му била в Сицилия. Там разбрал, че неговият приятел Егиалей е умрял. След като му направил възлияния и дълго си поплакал, отново отпътувал, минал покрай Крит и се спрял в Кипър. Там останал няколко дена и след като се поклонил на великата богиня — покровителка на острова[9], отплавал и пристигнал в Родос. Там се настанил недалеч от пристанището. Вече бил близо до Ефес и често го спохождали мисли за преживените опасности, за родината, за родителите, за Антия, за слугите. Въздъхнал дълбоко и си рекъл:

— Ах, какво нещастие! Ще се върна в Ефес сам и ще ме видят моите родители без Антия! Ето така ще завърша това безполезно плаване аз, клетникът, и ще има да разказвам за своите патила, на които може би не ще повярват, понеже нямам другар, който да ги потвърди.

Но смелост, Аброкоме! Като се прибереш в Ефес, живей още само толкова, колкото ще ти потрябва да направиш гроб за Антия, да я оплачеш, да й направиш възлияния. И тогава не се колебай да потеглиш към нея.

Така си говорел и се скитал унил из града и понеже не знаел какво става с Антия, и понеже не му достигали средства.

А в това време Левкон и Рода, които се намирали в Родос, поднесли в светилището на Хелиос дар и го положили редом със златните доспехи, които му били посветили някога Антия и Аброком. Той представлявал стела[10], надписана със златни букви в чест на Аброком и Антия; били изписани също имената на посветителите — Левкон и Рода. На тази стела се натъкнал Аброком, когато отишъл да се помоли на бога. Прочел я и разбрал кои са я издигнали, узнал колко предани нему са слугите му, видял и доспехите и започнал да ридае, приседнал до стелата.

— О, трижди нещастен аз! — занареждал той. — Идва краят на живота ми, а ето че се връщат спомените за моите злочестини: ето ги доспехите, които посветих заедно с Антия. Заедно с нея отплавах от Родос, а сега се връщам без нея! А ако тази стела е посвещението на нашите другари в неволята за щастието на двама ни, какво ли ми е отредила съдбата сега, като съм сам-самин? Къде да открия тези, които са най-скъпи за сърцето ми?

Така нареждал и се жалвал той. А междувременно там се появили Левкон и Рода да се помолят както обикновено на бога. Видели те Аброком, седнал край стелата с очи, вперени в доспехите, но не го познали, а се зачудили кой ли е тоя, дето е приседнал край чужди дарения. Затова Левкон казал:

— Момче, какво искаш, та си седнал да се вайкаш и оплакваш край чужди дарове, които дори не те засягат? Какво те е грижа за тях? Какво общо имаш ти с написаното тук?

А Аброком му отговорил:

— За мене, за мене — клетия Аброком — са посвещенията на Левкон и Рода. След Антия аз именно тях най-много желая да видя.

Като чули това, Левкон и Рода загубили и ума, и дума. Но като се поокопитили, започнали малко по малко да го разпознават по външния вид, по гласа, по думите, по името на Антия, което той споменавал. Паднали те ничком пред краката му и заразказвали за своите премеждия, за пътуването от Тир към Сирия, за гнева на Манто, за предаването им в нейните ръце, за това как били продадени в Ликия, за кончината на господаря им, за наследеното имущество и за пристигането им в Родос. Подхванали го и го повели към къщата, където били отседнали, предали му имуществото си и започнали да се грижат за него и да го лекуват, като при това го насърчавали да не пада духом. Но за него нямало нищо по-свидно от Антия и затова плачел за нея ден и нощ.

 

 

11. И така той се намирал в Родос заедно с придружителите си, като се съвещавал с тях какво ще прави занапред.

А Хипотой решил да отведе Антия от Италия в Ефес, за да я върне на родителите й и покрай тях да научи нещо за Аброком. Затуй натоварил всичките си неща на голям ефески кораб и отплавал заедно с Антия, с която прекарал едно твърде приятно плаване.

След няколко дни пристигнал посред нощ в Родос, където се настанил близо до морето пои някаква старица на име Алтея. Отвел там и Антия. През онази нощ той си отдъхнал и отпочинал, а на другия ден започнал подготовката около отплаването. Но точно тогава започвал някакъв голям държавен празник, който родосци провеждали в чест на Хелиос. Имало и тържествено шествие, и жертвоприношение, и многолюдно участие на гражданите в празненствата. Там присъствували Левкон и Рода — не толкова за да вземат участие в празника, колкото да узнаят, ако могат, нещо за Антия.

И ето че Хипотой отишъл в светилището заедно с Антия. А тя, отправила поглед към посветителските дарове и обзета от спомени за миналото, казала:

— Хелиосе, ти, който наблюдаваш действията на всички хора, само мене, клетата, ме подминаваш! Някога в Родос в безмерното си щастие аз ти оказах почитта си, жертвоприношения ти направих заедно с Аброком и бях много честита. А сега какво съм? Робиня, а не свободна, злощастна пленница, а не блажена любима! Завръщам се в Ефес сам-сама и ще се появя без Аброком пред близките си!

Така нареждала, обляна в сълзи, и помолила Хипотой да й разреши да си отреже косата и да я посвети на Хелиос, като пожелае нещо за Аброком. Хипотой й позволил. Тя си отрязала плитките, докъдето можела, и като изчакала да дойде сгодно време — след като всички си отишли, поставила своето дарение и го надписала: ЗА БЛАГОТО НА СЪПРУГА СИ АБРОКОМ АНТИЯ ОБРЕЧЕ КОСАТА СИ НА БОГА. След като сторила това и отправила своите молитви към бога, тя си тръгнала заедно с Хипотой.

 

 

12. Левкон и Рода, които до този момент участвували в религиозното шествие, влезли в светилището и съзрели оброка; разчели имената на господарите си и отначало галели косата и дълго плакали така, като че ли виждали самата Антия. Накрая тръгнали да обикалят наоколо, дано успеят да открият и нея (те разчитали на това, че повечето родосци знаели имената на двамата съпрузи от предишното им посещение). Този ден те не намерили нищо, отишли си и разказали на Аброком за видяното в светилището. Объркала се душата му от неочакваната вест, но се обнадеждил, че ще открие Антия.

На следващия ден, понеже времето не било подходящо да отплават, Антия отново отишла с Хипотой в светилището, приседнала до даренията и започнала да плаче и въздиша. Не щеш ли, в това време влезли Левкон и Рода, които били оставили Аброком вкъщи, понеже се чувствувал отпаднал и унил от последните преживявания.

Влезли и видели Антия. Отначало обаче не я познали, но съпоставили всичко: любовта, сълзите, оброците, имената, външния вид. Така малко по малко я разпознали. Паднали на колене пред нея, без да могат и дума да продумат. А тя била учудена кои са и какво искат. Та нали не се надявала, че ще види някога Левкон и Рода. А те, като се посъвзели, казали:

— Господарко Антия, ние сме твоите слуги Левкон и Рода, които ти бяхме придружители в твоето пътешествие и в пленничеството ти от разбойниците. Но каква съдба те води тук? Смелост, господарке, Аброком е жив, той е тук и те оплаква ден и нощ.

Изслушала ги Антия и онемяла от чутото. Полека-лека дошла на себе си, познала ги, прегърнала ги, целунала ги и поискала да й разкажат по-подробно за Аброком.

 

 

13. Стекли се всички родосци, защото се разнесла вестта, че Антия и Аброком били намерени. Там бил и Хипотой. Левкон и Рода го познали, а и сам той си спомнил кои са те.

Всичко се нареждало чудесно, само дето Аброком още нищо не знаел. Затичали се те, както си били, към къщата. А той, като чул от някакъв родосец, че Антия се е намерила, завикал колкото му глас държи: „Антия!“ и хукнал като луд през града. И ето че при храма на Изида срещнал Антия и нейните спътници, съпровождани от множество родосци. Щом се видели един друг, двамата веднага се познали. Та нали точно за това копнеели душите им? Хвърлили се в прегръдките си и се свлекли прималели на земята. Едновременно ги вълнували най-различни чувства: удовлетворение, тъга, страх, спомен за миналото, опасения за бъдещето.

А тълпата родосци надала ликуващи викове и радостни възгласи и призовавайки великата богиня Изида, казвали: „Отново виждаме красавците Аброком и Антия!“

А двамата влюбени, като се посъвзели, станали и влезли в храма.

— Велика богиньо — казали, — благодарим ти за нашето спасение! С твоя помощ, о, прескъпа ни Изидо, ние отново се намерихме!

Преминали през свещения участък и се проснали пред олтара.

След това хората на Левкон ги отвели в къщата; Хипотой също си пренесъл нещата там. Така те били готови да отплават за Ефес. А този ден, докато извършвали жертвоприношенията и пирували, навсякъде се чували всевъзможни разкази — кой какво е претеглил и какво е направил. И гощавката се проточила, понеже двамата млади дълго време били разлъчени.

Когато вече настъпила нощта, всички си легнали кой където свари: Левкон и Рода, Хипотой и хубавият Клистен — момчето, което го придружило от Сицилия до Италия, а Антия си легнала с Аброком.

 

 

14. Когато всички заспали, дълбока тишина покрила къщата; Антия прегърнала Аброком и му казала през плач и сълзи:

— Съпруже мой, господарю мой! Най-сетне те намерих след толкова скитания по земи и морета, избавена и от заплахи на разбойници, и от коварства на пирати, и от унижения на сводници, и от тъмници, ями без изход, отрови, гробове. Но ето ме, аз съм до теб пак такава, душице моя свидна, господарю мой Аброкоме, каквато и някога, когато бях отведена от Тир към Сирия. Никой не успя да ме склони да съгреша: ни Мойрид в Сирия, ни Перилай в Киликия, нито пък в Египет Псамид и Полиид, нито Анхиал в Етиопия, нито пък господарят на проститутките в Тарент, но останах чиста за теб, след като приложих цялата си изобретателност и хитрост, за да съхраня непорочността си. Но дали и ти, Аброкоме, ми остана верен, или някоя друга хубавица ме засенчи? Или пък някоя насила те е принудила да забравиш клетвите й мен?

Така говорела и неспирно го целувала, а Аброком й казал:

— Кълна ти се в този тъй лелеян от нас ден, до който стигнахме след толкоз мъки, че нито девойка ми се е сторила красива, нито пък съм харесал друга някоя жена, че заварваш Аброком такъв, какъвто го остави в Тир в тъмницата.

 

 

15. С такива приказки те доказвали взаимната си вярност и лесно се убедили един друг — нали именно това желаели. А когато денят се сипнал, се качили на кораб, натоварили всичко и отплавали, изпроводени от всички родосци. Хипотой заминал с тях, взимайки всичките си богатства и любимеца си Клистен. Плаването траяло няколко дни, след което пристигнали в Ефес. А градът още преди това бил узнал за тяхното щастливо завръщане.

Щом слезли на сушата, те веднага се отправили към светилището на Артемида. Там произнесли много молитви и направили жертвоприношения, поставили много оброчни дарове, а също така посветили на богинята надпис, в който се описвало всичко, което били изпатили и което извършили.

След като направили това, те се прибрали в града, построили за родителите си (които вече били почнали от старост и отчаяние) великолепни гробници. А самите те прекарали съвместния си живот честито като празник. Техните придружители Левкон и Рода им били другари във всичко. А и Хипотой решил да остане за в бъдеще в Ефес. По някое време отишъл в Лесбос и издигнал величествена гробница на Хиперант, а Клистен осиновил и така си живеел в Ефес заедно с Аброком и Антия.

Бележки

[1] … Чужденец… — в древна Гърция човек можел да се пресели от един град в друг, но загубвал политическите си права. Такива в Атина били метеките, а в Спарта — периеките. — Б.пр.

[2] Вж. бел. 6. — Б.пр.

[3] Тук текстът прекъсва. — Б.пр.

[4] Апис — свещен бик у древните египтяни, въплъщение на бога Птах. Култов център — гр. Мемфис, където при храма на Птах се намирала резиденцията му и оракул, който врачувал по поведението на свещеното животно. След смъртта си бил обявяван за Озирис-Апис (оттам Серапис), балсамиран и погребван в огромни саркофази в Серапеума — големи катакомби в мемфиския некропол. — Б.пр.

[5] … отрязала косите й… — в античността режели косите на робините къси, за да се разпознават лесно. — Б.пр.

[6] Тавромений — град в Сицилия, близо до Етна; сега Таормина. — Б.пр.

[7] Т.е. епилепсия. — Б.пр.

[8] Нукерий — вероятно италийският град Нуцерия. — Б.пр.

[9] Т.е. Афродита, която според мита излязла от морската пяна край о. Кипър. — Б.пр.

[10] Стела (гр. stéle) — каменен стълб или плоча с надпис или изображение, употребявани за надгробен паметник или за увековечаване на някое събитие. — Б.пр.

Край