Ксенофонт Ефески
Аброком и Антия (3)

Книга трета

1. На другия ден напуснали Киликия и поели пътя към Мазак — голям и красив град в Кападокия. Оттам Хипотой възнамерявал да събере силни момчета и да възобнови грабежите. Минавали през богати села, в които можели да намерят в изобилие всичко необходимо, защото Хипотой знаел добре кападокийски език и всички го приемали като свой. Пътували десет дена и пристигнали в Мазак. Настанили се близо до портите и решили да си отдъхнат няколко дни от изнурителния път. И както си хапвали, Хипотой въздъхнал и се просълзил. Аброком го попитал каква е причината за сълзите му. А той му отвърнал: „Това е дълга, при това много нещастна история.“ Аброком настоял да му я разкаже, като му обещал на свой ред да му разправи своята. Тъй като били сами, Хипотой подхванал отдалеч разказа за своя живот:

 

 

2. — Родът ми е от Перинт (това е град, близо до Тракия) и е един от най-влиятелните в него. Сигурно си чувал колко прочут е Перинт, колко са заможни хората там. Като младеж обикнах едно хубаво момче, тамошно, а името му бе Хиперант. Моята любов бе породена, след като го видях по палестрите^[1] да се упражнява в борба. И не издържах. Веднъж, когато се провеждаше местен празник и нощно бдение^[2] след него, отидох при Хиперант и го помолих да се смили над мен. Изслуша ме момчето, съжали ме и ми обеща всичко. Последваха първите прояви на любовта: целувки и милувки и безбройните мои сълзи. Най-накрая успяхме да намерим сгода да бъдем сами: за нашата възраст това не будеше подозрение. И дълго време се срещахме и се отдавахме на нашата страстна любов, докато някакво божество не ни завидя.

Един ден идва някакъв мъж от Византий^[3] (той е близо до Перинт), един от най-заможните в града, надут заради своето богатство и благосъстояние. Наричаше се Аристомах. Та той, щом стъпи в Перинт, като че ли изпратен от някой бог срещу ми, веднага съзря Хиперант с мен и незабавно бе пленен от него, възхитен от хубостта на момчето, която бе в състояние да привлече всекиго. Веднъж влюбил се в него, той не можеше повече да се владее. Отначало изпрати на момчето бележка. Когато разбра, че е напразно (защото Хиперант поради привързаността си към мен не допускаше никого до себе си), склони баща му — един долен и податлив на парите човек. Той му даде Хиперант под предлог, че онзи щял да го обучава на красноречие, защото твърдеше, че е майстор на словото.

Взе го при себе си той и отначало го държеше под ключ, а след това го отведе със себе си във Византий. Зарязах всичко и ги последвах и аз. И доколкото имах възможност, се срещах с момчето. Обаче можех твърде малко — някоя открадната целувка, някой измъчен разговор; много бяха тези, които ме следяха. Накрая не можех повече да издържам това положение. Внуших си, че е крайно време да действувам. Върнах се в Перинт, продадох целия си имот, събрах пари и се върнах във Византий. Въоръжен с кинжал — това бе съгласувано с Хиперант, — се вмъквам през нощта в дома на Аристомах и го заварвам да лежи до момчето. Изпълнен с ярост, го ударих смъртоносно.

В къщата цареше тишина, всички спяха и аз тутакси излязох тихомълком, отвеждайки със себе си Хиперант. Цяла нощ пътувахме към Перинт и като стигнахме, веднага се качихме на един кораб, без никой да ни знае, и отплавахме за Азия. До някое време всичко вървеше добре. Сетне обаче, някъде край Лесбос^[4], ни връхлетя ужасна буря, която обърна кораба. И аз заплувах заедно с Хиперант, поддържах го и така облекчавах плуването му. Но когато настъпи нощта, момчето не можеше да издържа повече, изтощи се и се удави. Всичко, което успях да направя, бе да довлека трупа му до брега и да го погреба там; след като дълго го оплаквах и ридах, взех със себе си вещите му за спомен. Успях да намеря един подходящ камък, приличащ на надгробна плоча, поставих го върху гроба и в памет на нещастното момче издълбах върху него надпис, който сварих да съчиня:

Тук Хипотой тази плоча заби — Хиперант да напомня —

над недостойния гроб на приятеля негов тъй свиден.

Той в дълбините лежи — дивно цвете, което бог някой

насред морето откъсна в разгара на буря велика.

Оттам не се реших да се върна в Перинт. Отправих се през Азия към Велика Фригия и Памфилия^[5]. И оттогава, поради липса на средства за живот, сломен от нещастието, се отдадох на разбойничество. Отначало попаднах в една шапка, но по-късно в Киликия сам събрах разбойническа дружина, която страшно много се прочу, докато един ден, малко преди да те срещна, моите хора не бяха заловени.

Е, разказах ти моята съдба. Сега ти, приятелю, ми разкажи твоята. Защото е видно, че си в голяма неволя, щом си решил да се скиташ по голямата земя.

 

 

3. Разказал му Аброком, че е от Ефес, че се е влюбил в една девойка и се е оженил за нея; за предсказанията, за пътешествието им, за пиратите, за Апсирт и Манто, за затвора и бягството си, за козаря и за пътуването до Киликия. Той още говорел, когато Хипотой, облян в сълзи, се спуснал да приглася на жалбите му: „О, мои прадеди, и ти, скъпо отечество, което никога не ще видя вече! О, Хиперанте, най-обични ми от всички! Ти, Аброкоме, все някога ще видиш любимата си, ще дойде времето да си я възвърнеш. А аз никога вече не ще мога да видя Хиперант!“

Казвал това и посочвал косите му^[6], върху които капели сълзите му. Когато си поплакали и двамата на воля, Хипотой погледнал към Аброком и рекъл:

— Пропуснах да ти разкажа една друга история. Малко преди бандата да бъде разбита, пред пещерата се озова едно красиво момиче, което се бе заблудило в гората, беше на твоята възраст, а както твърдеше, и родината й беше същата като твоята. Нищо повече не узнах. Беше решено да бъде принесена в жертва на Арес. И ето, всичко беше готово, когато преследвачите ни нападнаха. Аз успях да избягам, но с нея какво е станало — не знам. Беше много хубава, Аброкоме, простичко облечена, с руса коса и прелестни очи.

Още недоизрекъл това, и Аброком изстенал:

— Моята Антия си видял, Хипотое! Къде ли е могла да избяга? Коя ли земя я е приютила? Да се отправим към Киликия, да я потърсим там! Надали е кой знае колко далеч от разбойническото скривалище! Заклевам те в душата на самия Хиперант, не бъди нарочно несправедлив към мен — да вървим там, където ще можем да открием Антия!

Обещал Хипотой да направи всичко за него, ала му казал, че ще трябва да съберат неколцина мъже за по-голяма безопасност при пътуването.

Та в такова положение били те двамата: обсъждали как да се отправят обратно към Киликия. А за Антия тридесетте дена били изминали и Перилай започнал подготовката за сватбата. И жертвени животни били докарани от полята, и всичко било приготвено в голямо изобилие. Надошли близките и роднините му. А и мнозина от съгражданите му празнували заедно с него сватбата му с Антия.

 

 

4. В същото време, когато Антия била изтръгната от ръцете на разбойниците, в Тарс пристигнал един възрастен лекар от Ефес на име Евдокс. А се бил озовал в града, защото, плавайки към Египет, претърпял корабокрушение. Та този Евдокс обикалял домовете на всички знатни граждани на Тарс и просел: от кои — дрехи, от кои — пари, като им разправял за своето нещастие. Наминал и към Перилай, комуто казал, че е от Ефес и е лекар по професия. А той го завел при Антия с мисълта, че тя ще се зарадва да види свой съгражданин. Антия приела Евдокс любезно и го заразпитвала дали може да й каже нещо за домашните й. Той й отвърнал, че не знае нищо, защото отдавна бил отпътувал от Ефес. Обаче Антия му се радвала не по-малко, понеже й напомнял за родината.

Постепенно всички в дома свикнали с неговото често присъствие. Той всеки път влизал при Антия, която го отрупвала с всичко необходимо, и непрекъснато я молел да му помогне за връщането му в Ефес, където имал жена и деца.

 

 

5. Когато всичко за сватбата на Перилай било готово, настъпил и самият ден. Била приготвена великолепна трапеза. Антия била пременена в булчински одежди. Но не спирала да плаче ни денем, ни нощем — все Аброком й бил пред очите. В главата й се преплитали разни мисли: за любовта й, за клетвите, за родината, за родителите, за неволите и за сватбата, която й предстояла. По някое време намерила сгода, останала сама, заскубала си косите и занареждала: „О, вероломна и подла твар — това съм аз, щом не мога да направя за Аброком онова, което той направи за, мен. За да остане мой докрай, той изтърпява и окови, и мъчения, и кой знае — може би вече е умрял. А аз, нещастницата, и това забравям. Ето, предстои ми да се омъжа и някой да ми пее брачния химн, ще трябва да вляза в леглото на Перилай. Но, Аброкоме, душо най-мила ми от всичко! Недей тъжи заради мен. Знай, че не бих те потъпкала никога по своя воля! Ще дойда при теб и до смърт ще си остана твоя невяста!“

Изрекла това и когато Евдокс, лекарят от Ефес, дошъл при нея, отвела го в една празна стая, паднала покорно в краката му и го помолила да не издава никому това, което ще му каже. Накарала го да се закълне в родната им Артемида, че ще й помогне във всичко, което му поиска. Изправил я Евдокс, обляна в сълзи, опитал се да я успокои и се заклел, че обещава да направи всичко. Тя му разказала за любовта си с Аброком, за клетвите си пред него и за уговорката да си останат верни.

— И ако можеше приживе — казала — да намеря Аброком жив или пък да избягам тайно оттук, аз бих потърсила начин да го сторя. Но след като той е мъртъв, а да избягам е невъзможно, както е невъзможно да изтърпя неизбежния брак, който ми предстои (защото за нищо на света не ще престъпя уговорките и клетвите си към Аброком), аз моля за твоята помощ, Евдоксе. Намерѝ ми отнякъде отрова, която ще отърве мене, клетата, от злините. За това добро дело ще бъдеш възнаграден от боговете, към които непрекъснато ще отправям молби за теб преди смъртта си, а аз самата ще ти дам пари и ще уредя завръщането ти в Ефес. Преди още да успеят да разберат, ти ще можеш да се качиш на някой кораб, който ще отплава за Ефес. А като пристигнеш там, потърси родителите ми — Мегамед и Евипа. Извести им за моята кончина и за всички страдания след отпътуването ни; кажи им, че Аброком е умрял.

Рекла това и се хвърлила в нозете му. Помолила го да не й възразява и да й даде отровата. Предложила му двадесет мини^[7] сребро и своите огърлици (а имала всичко в изобилие, защото разполагала с пълна власт над богатството на Перилай) и ги дала на Евдокс. А той, след дълъг размисъл и от съжаление към момичето заради нейното нещастие, обхванат от силно желание да се върне в Ефес, победен най-сетне от парите и от подаръците, обещал да й даде отровата и излязъл да я набави.

А тя в това време безутешно ридаела, скърбейки за своята младост, натъжена от преждевременната смърт, която я очаквала, и често призовавала Аброком, като че ли бил там.

Не след дълго Евдокс се върнал и донесъл билето, което не било смъртоносно, а сънотворно, за да не му се случи нещо лошо на момичето и за да може той с дадените му пари да се завърне здрав и читав в своята родина. Грабнала Антия отровата и с безкрайни благодарности го отпратила.

Той веднага се качил на попътен кораб и отплавал, а тя търсела сгода да изпие отровата.

 

 

6. Ето че паднала нощта и брачната стая била вече готова. Дошли и хората, отредени да изведат Антия. А тя излязла без охота, обляна в сълзи, и в ръка криела отровата. Когато била близо до спалнята, близки и приятели запели брачния химн. Но тя избухнала в плач и сълзи. „Така ме водеха някога към годеника ми Аброком — промълвила си тя. — А в нас гореше огънят на любовта и се пееше хименей^[8] да е щастлив бракът ни. А сега какво ще правиш, Антия? Ще оскърбиш ли Аброком, съпруга си, любимия си, умрял заради теб? Не, не съм толкова нерешителна, нито в бедите — толкова страхлива. Всичко е решено — ще изпия отровата! Единствен Аброком трябва да е моят мъж, дори и мъртъв, само за него копнея.“ Тъй си говорела тя, докато я водели към спалнята.

И ето, останала сама. Перилай все още се гощавал с приятелите си. Престорила се, че поради голямото вълнение е ожадняла, и заповядала на един роб да й донесе вода за пиене. Щом донесли чашата, тя я взела и в един момент, когато нямало никой при нея, сипала вътре отровата, заплакала и рекла: „Любими мой Аброкоме, ето — изпълнявам обещанията си и тръгвам по пътя, който ще ме доведе при теб, път злокобен, но необходим. Приеми ме с радост и ме дари с оня отвъден блажен живот с теб.“

Като казала това, изпила отровата и покорена от съня, паднала на земята; билката си свършила работата.

 

 

7. Когато Перилай влязъл, веднага съзрял строполилата се Антия, уплашил се и надал вик. Настанала суматоха в къщата; скръб, ридания, страх и уплаха — всичко се смесило. Едни съжалявали изглеждащата мъртва Антия, други споделяли скръбта на Перилай, но всички били опечалени от случилото се. Перилай разкъсал дрехата си, хвърлил се върху тялото й и застенал:

— О, премило мое момиче, ти напусна любещия те навръх брачната нощ, ти беше невяста на Перилай само за няколко дни. Нима гробът трябва да е брачната спалня, в която ще те отведем?! Не знам какъв е бил Аброком, но знам едно — че е бил щастлив; блажен е той наистина, щом с такъв дар го дарява неговата любима!

Така я оплаквал той: притискал тялото й, обсипвал ръцете и нозете й с целувки и й викал:

— Невясто нещастна, трижди нещастна жено!

Пременил я с богати одежди, обшил ги със златни украшения. И понеже не можел повече да издържа гледката, на заранта поставил бездиханната Антия в ковчега и я откарал към близките до града гробища.

Там я положил в гробница, над която заклал много жертвени животни и изгорил много дрехи и други накити.

 

 

8. Като извършил полагащите се обреди, близките му го отвели в града.

Затворена в гробницата, Антия дошла на себе си и като проумяла, че билката не била смъртоносна, през вопли и плач промълвила:

— О, измамна отрова, която ми попречи да потегля по щастливия път към Аброком! Не успях значи, нещастната, и в копнежа си по смъртта! Но може би като остана в гроба, гладът ще свърши работата на отровата! Та нали никой не би ме извадил оттук, няма начин да видя пак слънцето, не ще изляза повече на бял свят.

Казала това и сърцето й се изпълнило с решителност и сили в очакване на смъртта.

Междувременно с настъпването на нощта някакви разбойници, които разбрали, че една девойка била погребана богато, отрупана с много женски накити, сребро и злато, дошли при гроба, изкъртили вратите и влезли вътре. Задигнали накитите и видели, че Антия е жива. Преценили, че и от нея ще имат голяма печалба, вдигнали я и понечили да я отведат. А тя се хвърлила в нозете им и горещо ги замолила:

— Мъже, които и да сте, вземете всички тези накити, всички погребани с мен скъпоценности и ги отнесете, но се смилете над мен. Посветила съм се на два бога: на Ерос и на Танатос^[9]. Оставете ме, аз трябва да принадлежа на тях. Заклевам ви в името на тези родни ваши богове, не ме показвайте на дневната светлина, моите нещастия са достойни само за нощта и тъмата.

Казала това, но не склонила разбойниците. Извели я те от гроба и я отвели към морето, качили я на кораба си и отплавали за Александрия. По пътя се грижели за нея и я ободрявали. А тя, като си мислела в каква неволя е изпаднала отново, оплаквала съдбата си и ридаела: „Пак разбойници и пак море, а аз — отново пленница. Но този път е още по-ужасно, защото не съм с Аброком. Коя ли земя ще ме приеме? Какви ли хора ще видя? Ни Мойрид вече, ни Манто, ни Перилай, ни Киликия. Ех, да можех да отида там, дори само за да видя гроба на Аброком!“

Всеки път това оплаквала и не искала да поднася нищо към устата си — ни храна, ни питие, но разбойниците я карали да прави това насила.

 

 

9. И щом след немалко дни приключили плаването, пристигнали в Александрия. Там свалили Антия на брега и решили да я продадат на някакви търговци.

А Перилай, като научил за разкопаването на гроба и за изчезването на тялото й, изпаднал в безкрайна и неудържима скръб.

Аброком пък търсел и разпитвал дали някой не е виждал някъде чуждоземно момиче, пленено и отведено от разбойници. А като не открил нищо, отчаян се върнал там, където били отседнали. Хората на Хипотой им приготвили обяд. Всички започнали да ядат, а Аброком в пълно униние се тръшнал върху леглото, заплакал и лежал, без да вкуси нищо. Докато хората на Хипотой си пийвали, се появила някаква старица, на име Хрисия, и започнала да разказва:

— Чуйте, чужденци, каква беда се случи неотдавна в града. Перилай, един от най-заможните мъже, бе избран за иринарх на Киликия. След като бе заминал да преследва разбойници, доведе неколцина пленени, а с тях и едно красиво момиче, което склони да се омъжи за него. И всички обреди за брака бяха изпълнени. А тя влязла в спалнята и дали защото се побъркала, дали защото обичала другиго, изпила отрова и умряла. Такава била, разправят, смъртта й.

Като чул това, Хипотой викнал:

— Това е момичето, което Аброком търси.

Аброком слушал разказа, но обзет от отчаяние, не му обърнал внимание. Едва викът на Хипотой го накарал да скочи.

— Но сега е напълно ясно, че Антия е мъртва и може би гробът й е някъде тук и съхранява нейното тяло.

Казал това и помолил старицата Хрисия да го отведе до гроба и да му покаже трупа й. Но тя въздъхнала и рекла:

— Тъкмо това е най-тъжното в историята на нещастното момиче. Защото Перилай я погреба великолепно, богато пременена и украсена. Като узнали за погребаните с нея скъпоценности, разбойници разкопали гроба, отмъкнали накитите и затрили трупа. Затова Перилай е започнал навсякъде голямо претърсване.

 

 

10. Като чул това, Аброком раздрал хитона си и горко заоплаквал красиво и благочестиво умрялата, но злочесто изчезналата след смъртта си Антия:

— Кой ли разбойник е толкова похотлив, че и мъртва да те пожелае и да задигне бездиханното ти тяло?! Лиших се, клетникът, даже и от трупа ти — единствената утеха за мен. Ще умра непременно — това е моето решение. Но първо ще издържа още малко в този живот, докато открия твоето тяло. Искам да го прегърна и да бъда погребан заедно с него.

Така нареждал и ридаел, а хората на Хипотой го насърчавали да се държи.

После Хипотой и дружината му легнали да си починат и спали цяла нощ. А Аброком мислел само за Антия — за смъртта й, за гроба, за изчезването. И понеже не можел повече да издържа, тайно от всички (те били изпоналягали почти в несвяст от прекомерното пиене) излязъл, уж че нещо му трябвало. Оставил ги и се упътил към морето. Там сварил кораб, който потеглял към Александрия, и се качил на него, надявайки се да залови в Египет разбойниците с цялата им плячка. Водач в това му била една неосъществима надежда.

На другия ден, докато Аброком плавал към Александрия, хората на Хипотой забелязали отсъствието му и се огорчили, но за няколко дни мъката им минала и те решили да се отправят по пътя към Сирия и Финикия за грабеж.

 

 

11. А разбойниците продали Антия на търговци в Александрия, за което взели много пари. Те не жалели средства за нея, обградили я с грижи, търсейки непрестанно подходящ купувач, който да плати достойна за нея цена. По това време в Александрия пристигнал някакъв индиец, един от тамошните, царе, за да разгледа града, а и да уреди някои търговски въпроси. Името му било Псамид. Той видял Антия у търговците и бил пленен от нея. Платил щедро на търговците и я взел за слугиня. Купил я той и нали бил варварин, веднага посегнал да я насили и да задоволи своята похот. Но тя му отказала и на първо време се съпротивлявала, а накрая измислила хитрина срещу Псамид: понеже варварите са по природа много суеверни, тя се оправдала с това, че при раждането й нейният баща я бил обрекъл на Изида, докато не навърши възрастта за женене. Казала му също, че й остава още една година. „Ако поругаеш мен, посветената на богинята, тя ще се разгневи и жестоко ще ти отмъсти.“

Псамид склонил, почел благочестиво богинята и оставил Антия недокосната.

 

 

12. И така, тя вече била охранявана у Псамид и почитана като посветена на Изида.

А корабът с Аброком се отклонил от посоката към Александрия и се озовал около делтата на Нил в местността, наречена Паралии, която била до бреговете на Финикия^[10]. Щом слезли на брега, местни пастири ти нападнали, разграбили товарите, вързали мъжете и ги повели по някакъв дълъг път през пустинна местност към египетския град Пелузий, където ги разпродали. Аброком бил купен от един стар войник, вече уволнен, на име Аракс. Този Аракс имал жена, на която викали Кино^[11]. Да я гледаш — отвратителна, да я слушаш — още по-ужасна, а безсрамието и невъздържаността й надминавали всякаква мярка. Тази Кино залюбила страстно Аброком още с пристигането му в нейния дом и не можела вече никак да се владее, понеже влечението й било необикновено, а също и желанието й да утоли страстта си. Аракс обикнал Аброком и го направил свой син. Кино пък му предложила да му стане любовница и настоявала той да се съгласи, като му обещала да убие Аракс и да го вземе за мъж. Ужасно се видяло това на Аброком, а и в същото време си мислел за Антия, за взаимните им клетви, за добродетелната си вярност, която вече му причинила толкова нещастия. Но Кино продължавала да го притиска и накрая той склонил.

Дошла нощта и тя убила Аракс, за да притежава Аброком, комуто разказала за стореното. Той, понеже не можел да понася необуздаността на тази жена, напуснал дома й и я оставил, като й казал, че не би могъл да докосне жена, опетнена с убийство.

Кино, щом дошла на себе си, отишла на сутринта на площада в Пелузий, заоплаквала мъжа си и казала, че го е убил наскоро купеният от него роб. Дълго нареждала така в скръб и сълзи, додето хората не й повярвали. Заловили веднага Аброком, вързали го и го отпратили при тогавашния наместник на Египет.

И така, той бил отведен в Александрия, за да си получи наказанието за това, че бил убил господаря си Аракс.