Марион Дели
Както в приказките (15)

Глава XV

Една сутрин на следващата пролет Франц влезе в салона на вилата, разположена край едно езеро в гората. Там беше седнала жена му и четеше писмото, което куриерът тъкмо беше донесъл.

— Какво ново има, Гвен?

Той постави стола си съвсем близо до нея, като я гледаше нежно и влюбено.

— Писмото е от Ивон! Тя пише… Чакай, ще ти го прочета:

„Бързам да ти съобщя, че се готви една венчавка, драга Гвен. Подозираш ли на кого? Вероятно да, защото аз още миналата година ти говорих какво мисля за това. Аз съм била права, когато ти казвах, че тези две лица са създадени един за друг. Отгатна ли за кого се отнася? Думата ми е за Пиер де Собран и Никол…“

Франц се засмя иронично:

— Да, да. Това ще бъде прекрасно. Те имат почти едни и същи недостатъци и еднакво празни глави. Сигурно е обаче, че Пиер де Собран е попаднал на твърде мизерна зестра.

— Ивон пише, че Никол е наследила доста голяма сума от някаква своя леля, така че Собранови смятали, че това ще бъде достатъчно. По това не са правили въпрос. Освен това не бива да се забравя, че в нашия край няма достатъчно момичета с големи зестри. Но пък всички момичета търсят поне малко интелигентност, когато избират своя съпруг. Така че смятам тази венчавка за най-хубавото нещо, което Пиер е могъл да направи.

— И аз мисля същото — каза Франц и привлече жена си към себе си.

— Ивон е във възторг от това, че ще прекараме това лято в „Кенендри“.

— Аз смятам, драга ми Гвен, че и ти също така го искаш. А и аз много обичам „Кенендри“, където съм прекарал толкова прелестни дни край тебе. Там пак ще видим всичките си приятели, а и неприятелите си. Не забравяй обаче, че това лято за нас там ще бъде още по-хубаво, отколкото преди.