Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- That’s My Baby, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Калина Дамянова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 104 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джудит Макуилямс. Това е моето бебе!
Американска. Първо издание
ИК „Арлекин-България“, София, 1995
ISBN: 954-110-376-6
История
- — Добавяне
Епилог
— Тя получи разкритие — зарадва се акушерката. — Не се напъвайте, госпожо Килиън. Дишайте.
— Да дишам ли? — Люси се опита да събере мислите си.
— Дишай дълбоко. Като куче! Спомни си уроците. — Андрю се наведе и започна да й показва как. — Хайде, мила — настоятелно каза той, — вече сме си почти вкъщи.
— Вкъщи ли? — хвана се тя за думите му като удавник за сламка. — Искам да си ходя вкъщи.
— Веднага щом се роди бебето, но сега трябва да дишаш дълбоко — успокои я той.
— Ето, дишам. — Тя послушно се опита да изпълни съвета му, но ужасяваща болка обхвана целия й корем.
— Главата се показа… — продължаваше да дава обяснения лекарят. — … Погледнете каква коса има!
Люси погледна в огледалото над нея и почувства как я залива вълна от майчина обич и сълзите започнаха да се стичат по лицето й.
— Спри, миличка. — Гласът на Андрю звучеше объркано.
— Всичко е наред — опита се да го успокои тя. — Аз само… — Обхвана я нова силна болка и думите й преминаха в мъчително стенание.
— Ето едното рамо, показа се и другото… Бебето вече е тук!
Акушерката бързо подаде бебето на чакащия педиатър.
С възторжено облекчение Люси посрещна изпълнения с негодувание плач, който изпълни родилното отделение.
— Няма проблеми с това бебе. Десет точки от десет възможни.
Думите на педиатъра бяха музика за ушите на Люси. Той бързо пови малкото бебче и го подаде в протегнатите ръце на Люси.
— Позволете ми да ви представя на вашата дъщеря — усмихна им се щастливо той.
— Момиче ли е? — Люси погледна изумено малкото, червено, сбръчкано личице. — О, Андрю, виж! — Тя преглътна бликналите в очите й сълзи. — Не е ли красива?
— Второто най-красиво нещо, което изобщо съм виждал — благоговейно отвърна Андрю.
— Второто?
— Ти, моя прекрасна… — Той отмести един мокър кичур, прилепнал към челото й и я целуна с обич по върха на носа. — Ти си на първо място за мен. И ако нашата дъщеря е взела поне половината от твоите черти, аз ще бъда доволен.
— Наистина ли нямаш нищо против, че е момиче? — попита го тя колебливо, глуха за всичко друго, което ставаше около нея.
— Разбира се, че не! — Андрю беше изненадан от въпроса й. — Тя не само че изглежда страхотно, но и ти ще можеш да украсиш стаята с розички и бели дантели така, както винаги си мечтала, а когато се роди нашият син, няма да има спор за ярките първични цветове.
— Не искам да те разочаровам, но полът на бебето е чиста случайност. — Люси се почувства задължена да му го напомни.
— Не съвсем. Открих една великолепна книга миналата седмица, в която твърдят, че храненето на майката преди времето на зачеване до голяма степен определя пола на бъдещото бебе — обясни ентусиазирано той.
— Това никак не ме учудва. — Люси го погледна с нежно примирение.