Веселин Ханчев
Сестри

На моята дъщеря Елка и нейната съветска

другарка Ида Непогодиева от Архангелск

Спрели дъх, две деца съчиняват писма.

Бавно скърцат две тънки перца.

Отдалеч през пространствата твои, земя,

тихо шепнат си двете деца.

— Здравствуй, Елочка! Милая!…

— Ида, привет!

— Ти по смятане как си?

— А ти?…

— Уж в Архангелск е май, пък прозорецът — в лед.

— Ида, в София люляк цъфти!…

 

Скърцат двете перца. Сричат двете уста

свойте може би първи писма…

И превръща се в детска площадка света

от полярния кръг до дома.

 

И макар че в Архангелск все бляска ледът,

а у нас майско слънце гори,

в този свят мойта Елка и Ида растат

като две неразделни сестри.

 

— Здравствуй, Елочка, милая!

— Ида, здравей!

Те говорят. Ръка до ръка.

Те говорят. И цяла земята немей.

И ще бъде навеки така.