Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Веселин Ханчев. Стихотворения
Издателство „Български писател“, София, 1979
Редактор: Иванка Тодорова
Техн. редактор: Виолета Кръстева
Коректор: Маргарита Милчева
Художник: Елена Маринчева
История
- — Добавяне
Устната хармоника не пее,
а самичка в стаята тъжи.
Онзи, който свиреше на нея,
в равната маджарска пръст лежи.
Само тази свирчица от никел
неговия пръв другар върна
и над нея вместо над войника
плакаха и майка, и жена.
Плакаха, а после я покриха
да не я докосва никой друг,
майката сина да спомня тихо,
а жената — милия съпруг.
Но сега, захласнати по пруста,
чуват — някой свири пак отвъд!
Весело хармониката устна
съживи на мъртвия гласът.
Спуснаха се двете. Кой ли свири?
Откъде ли идва песента?
А насреща син им — бригадира —
с бащината свирка на уста.
Свири той, а късчето от никел
като пламък в шепите гори.
Майката се спря, но не извика,
а през плач усмихва се дори.
После до сърцето си прегърна
мълчешком сина си — бригадир.
Тя разбра — в сина се е завърнал
и войникът мъртъв най-подир.