Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (22)

Глава 2

— Защитата призовава своя свидетел, началника на полицията в Джола, капитан Менинг — казах аз и си помислих, че никога не съм имал свидетел, който толкова много да ме мрази. Честно казано, имаше всички основания за това.

— Капитан Менинг — вежливо казах аз, — от показанията на вашия подчинен мистър Смит разбрах, че ме качихте във вашата кола, за да осигурите максимална сигурност. Съгласен ли сте с такава гледна точка?

— Да.

— Прекрасно. По-нататък от показанията на същия Смит защитата изясни, че за осигуряването на максимална безопасност при превозването на престъпник обикновено в колата пътуват минимум двама или трима души. Така ли е? Защо тогава, капитане, заповядахте на сержант Лепски да тръгне обратно за Джола не с вас, а в колата на Смит?

— Предполагах, че престъпникът не е опасен, още повече че беше с белезници.

Хм, интересно. Капитанът, оказва се, е очаквал тези въпроси. А сега да видим как ще отговаря по-нататък.

— Защо тогава не разрешихте на вашите помощници спокойно да го отведат в Джола?

— Защото исках да се възползувам от състоянието му, от объркването му. Знаете ли, обикновено веднага след арестуването престъпникът често пъти е объркан, още не е готов да отговаря на въпросите и в тези минути може много нещо да каже.

Браво, капитане, най-добрият вариант, който можеше да се измисли на негово място. Измъкна се от този удар, но ще опитаме да го атакуваме от другата страна.

— Капитане, ако не греша, от съобщението на Вашингтон Смит по радиото вие сте знаели, че престъпникът сам се е предал. Как мислите, ако престъпникът се е предал сам, без да бъде преследван, това може ли да се нарече съзнателен акт?

— Не зная, това е из областта на психологията.

— Боже, колко се страхува полицията на Джола от психология. Работата не е в психологията. Щом като един престъпник доброволно се е предал на полицията, той не е бил афектиран и следователно вие не сте могли да разчитате, че ще ви направя признание за тези няколко минути, през които ще го откарате в Джола.

— А интересно защо тогава ви качих при себе си в колата? — попита ме капитанът.

— Макар че сега въпросите задавам аз, капитане, а не вие, ще ви отговоря. Искахте да останете с мен на четири очи, за да няма свидетели, за да можете да ме убиете при така наречения опит за бягство.

— Протестирам! — извика Магнусон. — Протестирам против такова твърдение на защитата като чиста проба спекулация, неподкрепена с никакви факти.

— Защитата тъкмо се готви да потвърди тази, както вие благоволихте да се изразите, спекулация с факти — извиках аз.

Не биваше, разбира се, да излизам от себе си, но къде се дяна спокойствието на Магнусон, когато почувствува заплаха. Не е важно, че за борда на лодката се мъчи да се хване човек, с когото се познаваш от толкова години. Колега. Я да го пернем през ръцете, та да не прави опити нахалникът да задържа плавния ход на лодката.

— Капитан Менинг — продължих аз, — с какво ви удари по лицето обвиняемият?

— С крак!

— Чудесно, капитане. Арестуваният е седял редом с вас. Това може да се смята за потвърден факт, тъй като поне трима души, без да се броите вие и аз, видяха как седнах до вас. Как е могло да се случи така, че арестуваният се е изхитрил да удари с крак в лицето човека, който седи на една седалка с него? А това може да се случи, капитане, защото вие спряхте колата и ме помолихте да изляза, за да видя…

— Протестирам — отново ме прекъсна Магнусон. — Това не е разпит на свидетеля, а изложение на собствената фантастична теория.

— Възражението се приема — каза съдията-контрольор, но всички забелязаха как замига червената лампичка на панела на главната съдийска машина. — Защитата може да продължи разпита.

Беше малко смутен. Нищо страшно не се беше случило, само че, когато машината отмени постановление на съдията, това съвсем не е в негова полза.

— Благодаря ви, ваша чест, защитата няма повече въпроси към капитан Менинг. Защитата би искала да призове свидетелката мисис Калифано от Драйвел.

Бедната мисис Калифано изглеждаше още по-наплашена, отколкото си я спомнях. Ех, да можеше да присъствува сестра й с тънката цигара в устата…

— Мисис Калифано, моля ви, разкажете на съда какво се случи онази вечер, когато сестра ви стреля в сержанта…

— Мистър Рондол… Той дойде у нас… Сестра ми веднага се досети, че се крие от полицията… Сестра ми беше чула предупрежденията на полицията… По телевизията… — обърна се към мен. — Но вие не отрекохте… Вие казахте, че се криете от полицията… Е, после дойде полицаят… Онзи, младият… Той влезе, без да чука даже… тихичко… Каза, че ще арестува мистър Рондол и сестра ми… — мисис Калифано изведнъж заплака, — сестра ми стреля в него и той падна… Сестра ми каза да ви изведа от Драйвел през горичката. Ние с вас излязохме. Отведох ви към шосето отвъд онова място, където стои полицията, върнах се да взема колата… После тръгнахме… качих ви и тръгнахме за Шервуд.

— Кажете, мисис Калифано, когато първия път излязохте с мен от къщата на вашата сестра и после когато се върнахте да вземете колата, видяхте ли около къщата някакви полицаи или полицейска кола?

— Не, не видях.

— Благодаря ви, мисис Калифано.

Отново повиках на свидетелската банка капитан Менинг.

— Кажете, капитане, ако един полицай има основание да предполага, че в някоя къща се крие опасен престъпник, убиец, избягал вече веднъж след арестуването, какво трябва да направи, за да го хване. Ще поясня мисълта си. Трябва ли полицаят, който се отправя към посочената къща, за да арестува въоръжен престъпник, да остави хора на улицата, особено ако това става нощем и ако къщата стои малко встрани от останалите?

— В такъв случай трябва да се обгради къщата. Но сержант Лепски не е можел да знае, че се криете при тези жени. Той може би просто е проверявал всички къщи подред. В такъв случай е можел да тръгне сам, още повече че хора не ни достигат. В Драйвел са повече от петстотин къщи…

Повиках за свидетели съседите на мисис Нилсън отляво и отдясно. Те и двамата казаха, че същата вечер никой от полицията не е ходил у тях.

— Не, капитан Менинг, не, уважаеми съдии — казах аз, — сержант Лепски дойде сам в къщата на мисис Нилсън не защото е проверявал всички къщи подред. Полицията беше предишния ден в къщата на мисис Нилсън. Тази вечер сержант Лепски дойде не за да проверява. Той беше добър полицай и по някакъв начин е успял да получи сведения къде се крия. Той беше безстрашен човек, пък и много-много не се съобразяваше със законите. Разчитал е на изненадата. Влезе в къщата, без да чука. Той би ме арестувал, ако не беше мисис Нилсън. Какво да се прави, на осемдесет и една години хората гледат на някои неща малко по-иначе, отколкото някои други. Но работата не е там. Сержант Лепски би могъл да намери хора, които да обкръжат къщата на мисис Нилсън. Но той отиде сам, защото не му трябваха свидетели. Не му трябваха свидетели за убийството на арестувания при същия опит за бягство.

Шум в залата. Досега не съм виждал така да се изкривява физиономията на Магнусон.

Ивама обяви заседанието за закрито.