Пол У. Феърман, Фредерик Даней, Манфред Бенингтън Ли
Неизвестният ръкопис на д-р Уотсън (14)

Делото на Джек Нощната сянка.
Заключителни бележки на Джон Х. Уотсън, 12 януари 1908 година

Сърдит съм на Холмс. Признавам, че тъй като той дълго време се намираше извън пределите на Англия, поех върху себе си смелостта, въпреки волята му да изложа своите бележки по делото на Джек Нощната сянка във формата на художествено повествование. Изминаха двадесет години. Девет от тях титлата херцог Чайрски носи новият наследник — от по-младия клон на семейството. Трябва да добавя, че той малко време прекарва в Англия и ни най-малко не се грижи нито за титлата, нито за забележителната история на своя род.

Аз обаче дойдох до убеждението, че е настъпило време светът да научи истината по делото на Нощната сянка, дело, което заема такова видно място, ако мога така да се изразя, в историята на престъпността, а така също и за усилията на Холмс да сложи край на кървавите злодеяния на чудовището в Хуайтчепел.

Когато Холмс се върна от чужбина, заговорих с него по този въпрос, наложих му най-убедителните си доводи. Но той дори не искаше да ме слуша.

— Не и не, Уотсън, нека костите почиват в мир. Човечеството няма да се обогати, ако тези история бъде публикувана.

— Но, Холмс! Та това е труд…

— Съжалявам, Уотсън. Но това е последната ми дума.

— Тогава — казах аз, като едва скривах раздразнението си, — позволете ми да ви подаря този ръкопис. Може би ще използувате хартията, за да разпалвате с нея вашата лула.

— Поласкан съм, Уотсън, трогнат съм — каза той с най-жизнерадостен тон.

Елери обяснява

Елери се върна навреме. Инспектор Куин тъкмо беше привършил четенето на ръкописа на доктор Уотсън за Нощната сянка и беше явно неудовлетворен. Премести погледа си върху Елери.

— Добре, че не е отпечатана тези повест. Холмс е бил прав.

— И аз мисля така. — Елери пристъпи към бара.

— Как мина?

— По-добре, отколкото очаквах.

— Значи си лъгал като истински джентълмен. Браво!

— Не съм я лъгал. Говорих само истината.

— Тогава — каза инспектор Куин студено — свински си постъпил. Дебора Осбърн е обичала баща си, вярвала му е. Тя вярва и в теб. А ти, какво, не можа ли малко да поразбъркаш картите?

— Нямаше нужда нищо да „поразбърквам“.

— Но защо? Та тя е толкова стара…

— Затова защото, инспекторе — каза Елери, отпускайки се в своето въртящо се кресло, — бащата на Дебора, лорд Карфакс не е бил Джек Нощната сянка. Тя винаги е била права по отношение на него. Тя го е знаела, знаех го и аз… А преди нас това е знаел Шерлок Холмс.

Настъпи дълга пауза, по време на която бащата се опитваше да разбере сина си, но не успя.

— Но нали тук черно на бяло е написано, Елери! — възмути се инспекторът.

— Да, написано е…

— Ричард Осбърн, той същият, лорд Карфакс е бил хванат с нож в ръката. Та нали Уотсън описва онова, което е видял със собствените си очи.

Елери стана, доближи до баща си, взе ръкописа и се върна с него в креслото си.

— Уотсън е видял само онова, което Холмс му е позволил да види, не повече. Уотсън превръща във фетиш всяка дума на Холмс. А пък целият фокус е там, че в това дело не са важни думите на Холмс, а мълчанието му.

— Мълчанието му ли?

— Точно така. Холмс нито веднъж не казва, че Нощната сянка е лорд Карфакс.

Елери прелисти старата тетрадка.

— Татко, нима не забеляза непоследователността и в историята с шантажа?

— С шантажа ли? Почакай, почакай…

— Хайде да си припомним как се развиват събитията. Макс Клайн решава, че бракът на Майкъл Осбърн и Анджела ще се окаже за него прекрасна възможност да шантажира. Имайки предвид колко херцог Чайрски държи на името си, Клайн от своята си гледна точка е разсъждавал логично. Само че планът му не успял. За брака се разчуло.

— Да, Клайн признал на Анджела, че планът му се е провалил.

— Не е точно така. Казал й чак след като е довел семейството обратно в Лондон, че е намерил нов, още по-силен коз. Клайн е загубил всякакъв интерес към Майкъл и Анджела, след като е открил ново оръжие, очевидно много по-действено, отколкото позорния брак на Майкъл.

— И какво е то?

— Е, хайде, помисли сам. Каква важна тайна е научил Клайн?

— Кой е Джек Нощната сянка — бавно каза инспекторът. — Такова нещо може да научи само такъв човек като Клайн, който твърде добре познава Хуайтчепел и неговите обитатели.

— Разбира се, татко. Точно така и трябва да се е случило. А знаейки кой е Нощната сянка, Клайн е можел да забогатее, като шантажира…

— Лорд Карфакс ли?

— Не, татко. Едва през онази вечер Карфакс е узнал, че Клайн и Анджела живеят в „Ангел и корона“.

— Но Карфакс убива Анджела, а не Клайн.

— Още едно доказателство, че самият не е бил жертва на шантажа. Той погрешно смятал жената на брат си за онази зла сила, която е навлякла нещастието на семейство Осбърн. Ето защо убива именно нея. И сам се наказва на смърт за това престъпление.

— Но всичко това е недостатъчно, за да се обоснове…

— Тогава да потърсим още нещо. Нека да проследим Холмс и Уотсън през онази нощ. Ти знаеш какво уж е станало. Нека се опитаме да разберем какво наистина е станало.

През онази нощ двама души са вървели по следите на Нощната сянка — Шерлок Холмс и лорд Карфакс. Уверен съм, че Карфакс вече е таил подозрения…

— Какви данни потвърждават, че Карфакс също е вървял по следите на Нощната сянка?

— Радвам се, че зададе този въпрос — каза Елери. След като напускат заведението на мадам Леона, Холмс започва последния етап от своето дирене. Той и Уотсън достигат до стаите в Пакен.

— И Холмс казва: „Ако това е леговището на Нощната сянка, то той е избягал.“

— Не, не Холмс, това го казва доктор Уотсън. Холмс възкликва: „Някой е бил тук преди нас!“ Между тези две изречения има огромна разлика. Първото е забележка на романтик, второто е извод на практичен човек, свикнал да запечатва мястото на действието с фотографска точност.

— Логично — призна Куин-старши.

— Това е съществен момент. Но има и нещо друго.

— Това, че Холмс и лорд Карфакс почти едновременно намират леговището на Джек Нощната сянка, това ли?

— А също така и това, че Карфакс вижда как Холмс и Уотсън влизат в Пакен. Той ги е изчакал на улицата и ги е последвал, когато са излезли оттам. Другояче не би могло да бъде.

— Защо?

— За да може Карфакс да постъпи така, както е постъпил, трябвало му е да знае две неща: кой е Нощната сянка (а това той вече е научил в Пакен) и къде може да намери Анджела и Клайн — това е научил, след като е последвал Холмс.

Инспектор Куин стана, взе ръкописа от Елери, прелисти го и прочете: „А онова подло чудовище Джек Нощната сянка?“ Уотсън задава този въпрос на Холмс. Холмс му отговаря: „Лорд Карфакс също умря…“

— Почакай — каза Елери. — Недей да вадиш отделни фрази от контекста. Прочети целия цитат.

— Цитирам: „Тъга замъгли сивите очи на Холмс. Като че ли мислите му бяха някъде далеч. Имате предвид лорд Карфакс ли? — Той също загина. И уверен съм също по собствено желание, като брат си.“

— Така вече е по-добре. А сега кажи ми, смъртта на Джек Нощната сянка би ли опечалила Холмс?

Инспектор Куин поклати глава и продължи да чете: „Естествено, той предпочете смъртта в огнената стихия пред примката на палача.“

— Това са думи на Уотсън, а не на Холмс. А Холмс казва: „Ние трябва да уважаваме решението на един благороден човек.“

— На което Уотсън възразява: „Благороден човек ли? Вие, разбира се, се шегувате? А, разбирам, имате предвид периодите на просветление в съзнанието му. А баща му, херцог Чайрски?“

Уотсън си е извадил неправилен извод от думите на Холмс. А Холмс не е сметнал за нужно да го разубеждава — ето къде е работата! Нека прочетем още веднъж: „От пожара отидох направо в резиденцията на херцога на Бъркли стрийт, придружен от Лейстрейд. Но бяхме закъснели. Той вече беше научил за лорд Карфакс, след което се е хвърлил с гърди върху меча си, скрит в бастуна му…“

— И Уотсън възкликва: „Смърт на истински аристократ!“

— И отново Уотсън е бил объркан от собственото си предвзето мнение и от това, че не разбира нарочно замъглените формулировки на Холмс. Слушай, татко! Когато Холмс заедно с Лейстрейд (забележи!) отиват в градската резиденция на херцог Чайрски, намират херцога мъртъв. Че как би могъл херцогът да научи за самоубийството на Карфакс? Не би могъл. И работата съвсем не е в това. Работата е там, че именно него, херцога, е проследил лорд Карфакс в Пакен. Между бащата и сина без съмнение е избухнало бурно спречкване. След което херцогът се връща в къщи и завършва живота си със самоубийство. Защото именно негова светлост, херцог Чайрски е бил Джек Нощната сянка. А лорд Карфакс, след като е научил това, е поел вината върху себе си, за да спаси репутацията на баща си!

— Сега виждаш ли, че съм прав — меко каза Елери. — Спомни си също така какво Карфакс е помолил Уотсън: „Кажете на всички, че Джек Нощната сянка е лорд Карфакс.“ Искал е да бъде абсолютно уверен, че вината ще падне върху него, а не върху баща му.

— Тогава Холмс е постъпил мъдро — прошепна инспектор Куин. — Не е искал да издаде тайната на Карфакс, не е искал жертвата му да се окаже напразна…

— И вярата на Дебора в баща й се потвърди след три четвърти столетие.

— Поразително!

Елери взе ръкописа на доктор Уотсън и отново го отвори на страницата със заключителните бележки.