Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stolen White Elephant, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
maskara (2012 г.)

Издание:

Марк Твен. Избрани творби в два тома. Том 2

ИК „Отечество“, София, 1990

Редактор: Майа Методиева — Драгнева

Художник: Стоимен Стоилов

Художествено оформление: Иван Кенаров

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Цветелина Нецова

История

  1. — Добавяне

3

На следната утрин вестниците бяха така изпълнени с детективски теории, както и по-рано; те предаваха в подробности всичките ни трагични сведения, а и много други, които бяха получили телеграфически от кореспондентите си. Колона подир колона, до една трета от дължината, бяха заети с историята за слона и сърцето ме заболяваше, като четях гръмките заглавия. Общият им тон беше следният:

БЕЛИЯТ СЛОН ЛУДЕЕ! ПРОДЪЛЖАВА СМЪРТОНОСНИЯ СИ ПОХОД! ЦЕЛИ СЕЛА НАПУСНАТИ ОТ ПОРАЗЕНИТЕ ИМ ОТ УПЛАХА ОБИТАТЕЛИ! ПРЕД НЕГО ВЪРВИ УЖАСЪТ, ЗАД НЕГО СЛЕДВА СМЪРТ И ОПУСТОШЕНИЕ! А СЛЕД ТЯХ ДЕТЕКТИВИТЕ. РАЗРУШЕНИ ХАМБАРИ, ОПУСТОШЕНИ ФАБРИКИ, ПОГЪЛНАТА РЕКОЛТА, ОБЩЕСТВЕНИ СЪБРАНИЯ РАЗГОНЕНИ, КАТО ВСИЧКО Е ПРИДРУЖЕНО ОТ НЕПОДДАВАЩА СЕ НА ОПИСАНИЕ КЪРВАВА БАНЯ! ТЕОРИИТЕ НА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ОТ НАЙ-ИЗТЪКНАТИТЕ ДЕТЕКТИВИ! ТЕОРИЯТА НА ГЛАВНИЯ ИНСПЕКТОР БЛЪНТ!

— Ето — възкликна главният инспектор Блънт, като почти издаде възбудата си, — това е великолепно! Това е най-голямото неочаквано щастие, което някоя детективска организация някога е имала. Славата и ще стигне до краищата на земята и ще трае, докато свят светува, а заедно с нея и моята слава.

Аз обаче не изпитвах никаква радост. Чувствувах като че ли аз бях извършил всички тези страшни престъпления и че слонът е само мой безотговорен агент. А как се беше увеличил списъкът на бедите! На едно място той беше „попречил на едни избори и бе убил петима души, незаконно гласували повече от един път“. Беше последвал това свое действие с унищожаването на двама клетници, на име О’Донахю и Макфланиган, които „едва предишния ден намерили убежище в дома на потиснатите от всички земи и тъкмо за първи път упражнявали благородното право на американски граждани да гласуват, когато били повалени от безмилостната ръка на Бича на Сиам“. На друго място намерил „един луд сензационен проповедник, който приготовлявал героичните си нападки за следния сезон срещу танца, театъра и други неща, които не могат да му отвърнат със същото, и го премазал“. В друго място пък слонът „убил търговски пътник, продаващ гръмоотводи“. И така списъкът се увеличаваше, като ставаше все по-кървав, причиняващ все по-голяма и по-голяма мъка. Шестдесет души бяха убити и двеста и четиридесет ранени. Всички съобщения отдаваха справедлива дан на преданата дейност на детективите и всички завършваха със забележката, че „триста хиляди граждани и четирима детективи видели страшното създание, като двамина от последните били убити“.

Страхувах се да чуя как телеграфическият апарат наново ще започне да трака. Малко по малко съобщенията взеха да пристигат, но аз бях щастливо разочарован от съдържанието им. Скоро стана очевидно, че всяка следа от слона беше загубена. Мъглата му беше дала възможност да си намери добро скривалище, без някой да го забележи. Телеграми от удивително далечни места съобщаваха, че някаква неясна огромна маса била забелязана този и този час през мъглата и „безсъмнено това е бил слонът“. Тази неясна огромна маса била забелязана в Ню Хейвън, в Ню Джърси, в Пенсилвания, навътре в Ню Йорк, в Бруклин и дори в самия град Ню Йорк! Но във всички случаи огромната неясна маса бързо изчезвала, без да остави следи. Всеки от големия брой детективи, разпръснати из тази огромна област, ежечасно изпращаше доклада си, като всеки един от тях имаше улики и проследяваше нещо, усърдно гонейки преследваната цел.

Но денят измина без друг резултат. Следващият ден също. Следващият съвсем също.

Вестникарските съобщения започнаха да стават еднообразни, като излаганите от тях факти не се свеждаха към нищо, а теориите им бяха почти лишени от елементи, които изненадват, правят удоволствие и смайват.

По съвета на главния инспектор удвоих наградата.

Последваха още четири скучни дни. След това на клетите, усърдно трудещи се детективи беше нанесен тежък удар — журналистите отказаха да поместват във вестниците теориите им и хладно заявиха: „Дайте ни почивка.“

Две седмици след изчезването на слона по съвет на инспектора, увеличих наградата на седемдесет и пет хиляди долара. Това беше голяма сума, обаче чувствувах, че по-скоро бих пожертвувал цялото си лично имущество, отколкото да изгубя престижа си пред моето правителство. Сега, когато детективите се намираха в неблагоприятно положение, вестниците се обърнаха против тях и започнаха да ги обсипват с най-бодливи сарказми. Това даде идея на артистите, които се обличаха като детективи и представяха на сцената как търсят слона по най-необикновен начин. Карикатуристите рисуваха как детективите претърсват страната с увеличителни стъкла, докато слонът зад тях краде ябълки от джобовете им. И те рисуваха по най-смешен начин детективската значка — вие безсъмнено сте виждали златния й отпечатък на гърба на детективските романи — представляваща широко разтворено око с девиза: „Ние никога не спим“. Когато някои детективи отиваха в кръчма и си заръчваха питие, кръчмарят, който искаше да мине за духовит, изравяше един вече отживял израз и казваше: „Бихте ли желали уред за отваряне на очи?“ Цялата атмосфера беше наситена със сарказъм.

Имаше обаче един човек, който приемаше цялата тази работа спокойно, без вълнение, без да се чувствува засегнат от нещо. Това беше онзи човек със сърце от дъбово дърво, главният инспектор. Смелите му очи ни за миг не трепнаха, спокойната му увереност ни най-малко не се разклати. Той винаги казваше:

— Нека си дрънкат; най-добре се смее онзи, който се смее последен.

Възхищението ми от този човек се превърна в нещо като обожание. Непрестанно бях край него. Канцеларията му ми беше станала неприятна, а сега всеки ден ми ставаше все по-неприятна и по-неприятна. И все пак, ако той можеше да понася цялата тази работа, и аз възнамерявах да правя същото; поне дотогава, докато ми беше възможно. Затова редовно отивах при него и стоях там — едничкият външен човек, който, изглежда, беше способен на такова нещо. Всички се чудеха как можех да правя това; и често ми се струваше, че трябва да дезертирам, но в такива моменти поглеждах това спокойно и безчувствено на вид лице и устоявах.

Около три седмици след изчезването на слона, една сутрин тъкмо щях да кажа, че ще трябва да свия знамената и да се оттегля, когато големият детектив възпря тази моя мисъл, като предложи един по-великолепен и по-ловък ход.

Това беше да се спогодим с разбойниците. Богатата изобретателност на този човек надминаваше всичко, което бях виждал, а трябва да кажа, че съм имал допир с най-острите умове в света. Той заяви, че е уверен, че би могъл да постигне споразумение за сто хиляди долара и да вземе слона. Изказах увереност, че бих могъл да събера тази сума; но какво щеше да стане с нещастните детективи, които бяха работили така предано? Той каза:

— При спогодбите те винаги получават половината.

Това премахна единственото ми възражение.

И така, инспекторът написа две бележки със следното съдържание:

Уважаема госпожо, вашият съпруг може да спечели голяма сума пари (и да бъде напълно защитен от закона), като незабавно се срещне с мене.

Главен инспектор Блънт

Той изпрати едната от тези бележки с доверения си пратеник до предполагаемата съпруга на Готиния Дъфи, а другата до предполагаемата съпруга на Червения Макфадън.

След около един час пристигнаха следните обидни отговори:

Стар глупак такъв: Готения Макдъфи е умрйъл ут две гудини.

Бриджет Махони

Главен Глупчо — Червения Макфадън е убесин и в рая от 18 месиц. Всяко магаре, освен един детектив знай тува.

Мери О’Хулиган

— Отдавна подозирах тези обстоятелства — каза инспекторът. — Тези показания доказват непогрешимостта на инстинкта ми.

В момента, когато дадено средство се оказваше негодно, той беше готов да предложи друго. Веднага изпрати на сутрешните вестници едно обявление и аз си задържах копие от него:

А. — хвблв. 242 Н. Тйнд — фз 328 ВМЛГ. Озпо. — 2 м! огв. Шшт.

Той каза, че ако крадецът е жив, това ще го доведе на обикновеното място за срещи. След това обясни, че на обикновеното място за срещи се извършват всички сделки между детективите и престъпниците. Тази среща щеше да стане в дванадесет часа на следната нощ.

Дотогава не можехме да направим нищо и без да губя повече време, аз излязох от канцеларията, истински благодарен за тази облага.

В единадесет часа на следната нощ донесох сто хиляди долара в банкноти и ги предадох в ръцете на главния инспектор, а скоро подир това той си взе сбогом, като в очите му прозираше старата дръзка самоувереност. Провлече се един час непоносимо нетърпение. И тогава чух очакваните му стъпки и станах задъхан, втурвайки се да го посрещна. Какво тържество пламтеше в очите му! Той заяви:

— Спогодихме се! Утре присмехулниците ще пеят друга песен! Последвайте ме!

Той взе запалена свещ и влезе долу в обширния сводест зимник, където винаги спяха шестдесет детективи и късо дето двадесетина от тях сега играеха на карти, за да убият времето.

Вървях по петите му. Той отиде бързо до мрачния отдалечен край на помещението и тъкмо когато вече отмалявах от пристъпи на задушаване и бях близо до припадък, той се спъна и се строполи върху прострените краища на някакъв огромен предмет и аз го чух да възкликва, както падаше.

— Нашата благородна професия е реабилитирана. Ето вашия слон!

Отнесоха ме горе в канцеларията и ме свестиха с карболова киселина. Всичките детективи от службата нахълтаха в стаята и последва такова победно ликуване, каквото никога по-рано не бях виждал. Повикаха репортьорите, отвориха бутилки шампанско, пиха наздравици, а ръкостисканията и поздравленията бяха продължителни и възторжени. Естествено, главният инспектор беше герой на деня, а щастието му беше толкова пълно и така търпеливо, достойно и смело спечелено, че и аз бях щастлив, като го гледах, при все че стоях там — бездомен просяк, след като безценното поверено на мен животно бе мъртво, изгубил положението като служител на отечеството си поради това, че както винаги ще изглежда, не бях оправдал оказаното ми голямо доверие, като бях проявил съдбоносно нехайство. Множество изразителни погледи свидетелствуваха за дълбокото възхищение, изпитвано към шефа си, и мнозина от детективите мълвяха: „Погледнете го — просто цар в професията си, — дайте му само улика, друго нищо не му трябва и не ще има нищо скрито, което да не би могъл да намери.“ Разпределянето на петдесетте хиляди долара бе посрещнато с голямо удоволствие. Когато това свърши, докато слагаше своя дял в джоба си, главният инспектор произнесе малка реч, в която каза:

— Радвайте се, момчета, защото сте заслужили; и нещо повече от това — вие спечелихте безсмъртна слава за детективската професия.

Пристигна телеграма, която гласеше:

Мънроу, Мич. 10 ч. след пладне.

От повече от три седмици за първи път попаднах на телеграфна станция. Проследих на кон следите от стъпки, през гори, хиляди мили оттук, и всеки ден те стават по-ясни, по-големи и по-пресни. Не се тревожете — още една седмица и ще заловя слона. Това е съвсем сигурно.

Детектив Дарли

Главният инспектор заповяда да се извика три пъти ура за „Дарли, един от най-блестящите умове на детективската служба“, а след това нареди да му бъде телеграфирано да се завърне и да получи своя дял от наградата.

Така свърши тази удивителна случка — открадването на слона. На следния ден вестниците отново станаха приятни, като поместиха похвали, с едно заслужаващо презрение изключение. Този вестник заявяваше:

Велик човек е детективът! Той може да е бавен в намирането на такова дребно нещо като оставен не на мястото си слон — той може да го търси цял ден и да спи по цяла нощ с неговия разлагащ се труп в продължение на три седмици, обаче най-после ще го намери… ако се добере до човека, който го е поставил не на място и той му покаже къде е.

Загубих завинаги клетия Хасан. Топовните снаряди го бяха наранили смъртоносно. Той се беше промъкнал до това неприятелско място в мъглата; и там, заобиколен от неприятелите си и в постоянна опасност от залавяне, се беше изтощил от глад и страдания, докато смъртта му донесе мир.

Спогодбата ми струваше сто хиляди долара; разходите ми около дейността на детективите възлизаха на още четиридесет и две хиляди долара. Никога вече не поисках държавна служба от моето правителство. Сега съм разорен и скитам по света — но възхищението ми към човека, за когото вярвам, че е най-великият детектив, родил се на този свят, си остава незамъглено и до ден-днешен и ще остане такова завинаги.

Край