Марк Твен
Откраднатият бял слон (2)

2

На следната сутрин всичко беше във вестниците с най-големи подробности. Имаше дори прибавки, които се състояха в „теорията“ на детектив Този, детектив Онзи и детектив Трети, относно начина, по който е била извършена кражбата, кои са разбойниците и къде са избягали с плячката си. Имаше единадесет такива теории и те обхващаха всички възможности. Само този факт показва какви независими мислители са детективите. Нямаше две теории, които да съвпадат, нито дори много да си приличат, освен в една забележителна подробност, а в нея между всичките единадесет теории имаше пълно единодушие. Тази подробност беше, че макар задната стена на жилището ми да беше изкъртена и единствената врата да беше останала заключена, слонът не е бил измъкнат през отвора, а през някакъв друг (неоткрит) изход. Всички бяха съгласни, че разбойниците са пробили този отвор, само за да заблудят детективите. Това никога не би ми дошло наум, нито може би на който и да било неспециалист, но то не беше измамило нито за миг детективите. Така туй, което предполагах да е единственото лишено от тайнственост нещо, всъщност беше тъкмо онова, в което най-много се бях заблудил. Всичките единадесет теории даваха имената на предполагаемите разбойници, но никои две теории не споменаваха едни и същи имена; общият брой на заподозрените беше тридесет и седем души. Всички съобщения в различните вестници завършваха с най-важното мнение — това на главния инспектор Блънт. Ето част от това изявление:

Главният инспектор знае кои са двамата главни извършители, а именно Готиния Дъфи и Червения Макфадън. Десет дни преди обира той вече знаел, че такова нещо ще се предприеме, и тайно наредил тези двама известни злодеи да бъдат проследени. За нещастие обаче през въпросната нощ дирята им била загубена и преди отново да бъде намерена, птичката — т.е. слонът — отлетяла.

Дъфи и Макфадън са най-смелите мошеници в разбойническата професия. Главният инспектор има основание да смята, че именно те са откраднали печката от помещението на детективската служба през една студена нощ миналата зима, като последица, на което, още преди да съмне, главният инспектор и всички детективи били вече под грижите на лекарите, някои с измръзнали крака, други с измръзнали пръсти, уши и други органи.

Когато прочетох първата половина от горното, аз се смаях повече от всякога на удивителната прозорливост на този особен човек. Той виждаше ясно не само настоящето, дори и бъдещето не можеше да се скрие от погледа му. Скоро се озовах в неговата канцелария и заявих, че можех само да съжалявам, дето не беше наредил тези двама души да бъдат арестувани и тъй да се предотвратят неприятностите и загубите. Отговорът му беше прост и не подлежеше на никакво възражение:

— Нашата задача е не да предотвратяваме престъпленията, а да ги наказваме. Не можем да наказваме за дадено престъпление, преди то да е извършено.

Забелязах му, че скритостта, с която бяхме започнали да действуваме, е накърнена от вестниците; не само всичките ни факти, но и всичките ни планове и цели са разкрити; посочени са дори имената на всички заподозрени лица. Безсъмнено те сега ще се маскират или ще се укрият.

— Нека го направят. Ще видят, че когато съм готов, ръката ми ще се стовари върху тях, в скривалищата им, така безпогрешна, както ръката на съдбата. А що се отнася до вестниците, ние трябва да бъдем в добри отношения с тях. Слава, репутация, постоянно изтъкване пред обществото — всичко това е насъщният хляб на детектива. Той трябва да разгласява своите факти, иначе ще се предположи, че не притежава такива; трябва да оповестява теорията си, защото нищо не е тъй чудно и поразяващо като теорията на един детектив, и нищо не събужда толкова удивлението и уважението на хората. Ние трябва да излагаме плановете си, защото вестниците настояват да ги имат и ние не можем да ги лишим от тях, без да ги обидим. Трябва постоянно да показваме на обществото какво правим, иначе то ще си помисли, че не вършим нищо. Много по-приятно е във вестника да се каже: „Остроумната и необикновена теория на инспектор Блънт следната“, отколкото да бъде написана по мой адрес някаква грубост или още по-зле, нещо саркастично.

— Разбирам голямото значение на това, което казвате. Но ми направи впечатление, че в част от забележките ви, публикувани тази сутрин във вестниците, вие отказвате да разкриете мнението си по един по-маловажен въпрос.

— Да, ние винаги правим това; това оказва добър ефект. Освен това аз изобщо не си бях съставил мнение по този въпрос.

Оставих на инспектора значителна сума пари за посрещане на необходимите за момента разходи и зачаках новини. Сега всеки миг очаквахме да започнат да пристигат телеграмите. Междувременно прочетох вестниците и разпратеното описание и забелязах, че нашата награда от двадесет и пет хиляди долара изглеждаше като че ли се предлагаше само на детективи. Заявих, че според мене тя би трябвало да бъде предложена на всеки, който залови слона. Инспекторът каза:

— Тъкмо детективите ще намерят слона, следователно наградата ще отиде там, където трябва. Ако някой друг открие животното, това ще стане, само ако той наблюдава детективите и се възползува от откраднати от тях улики и указания, а това в края на краищата ще даде право на детективите да получат наградата. Първото предназначение на една награда е да послужи за подтик на хората, които отдават времето и развитата си чрез обучение ловкост на този вид работа, а не да носи облаги на случайни граждани, които ненадейно могат да заловят престъпника, без да са заслужили тази печалба със своите качества и усилия.

Наистина, това разсъждение беше правилно. Ето че телеграфният апарат в ъгъла започна да чука и в резултат се появи следното съобщение:

Флауър Стейшън, Н. Й. 7.30 ч. сутринта.

Открих ключ. Намерих редица дълбоки следи в един чифлик наблизо. Проследих ги две мили на изток безрезултатно; смятам слонът отишъл западна посока. Ще го проследя сега в това направление.

Детектив Дарли

— Дарли е един от най-добрите хора в службата — заяви инспекторът. — Не след дълго отново ще ни се обади.

Дойде телеграма №2:

Баркърс, Н. Й. 7.40 ч. сутринта.

Току-що пристигнах. През нощта тук разбита фабрика за стъкларски стоки. Откраднати осемстотин бутилки. Единствената вода в голямо количество наблизо на разстояние пет мили. Тръгвам за там. Слонът сигурно е жаден. Бутилките бяха празни.

Детектив Бейкър

— И тази е многообещаваща — каза инспекторът. — Не ви ли изтъкнах, че апетитът на животното няма да бъде лошо указание?

Телеграма №3:

Тейлървил, Л. А. 8.15 ч. сутринта.

През нощта тук изчезнала купа сено. Навярно изядена. Открих указанието и тръгвам.

Детектив Хъбард

— В какво движение се намира! — забеляза инспекторът. — Знаех си, че задачата ни е трудна, но все пак ще го заловим.

Флауър Стейшън, Н. Й. 9 ч. сутринта.

Вървях по следите три мили западна посока. Големи, дълбоки и силно врязани. Току-що срещнах земеделец, който казва, че не са следи от слон. Заявява, че са дупки, от които изровил фиданки, когато земята била замръзнала миналата зима. Дайте заповеди как да действувам.

Детектив Дарли

— Аха! Съучастник на крадците! Работата се заплита — каза инспекторът.

Той продиктува следната телеграма до Дарли:

Арестувайте човека и го заставете да каже кои са другарите му. Продължавайте да вървите по следите, ако е необходимо до Тихия океан.

Главен инспектор Блънт

Следващата телеграма:

Кони Пойнт, Па. 8.45 ч. сутринта.

През нощта в тукашната газова централа извършен обир; задигнати неплатени сметки за газ за три месеца. Има улики и тръгвам.

Детектив Мърфи

— Божичко — възкликна инспекторът, — та и сметки за газ ли яде?!

— От невежество — да; но те не могат да поддържат живота; трябва и нещо друго.

След това дойде следващата вълнуваща телеграма:

Айрънвил, Н.Й. 9.30 ч. сутринта.

Току-що пристигнах. Селото е в ужас. Слонът минал през тук в пет часа тази сутрин. Едни казват, че тръгнал на изток, други на запад, някои на север, други — на юг, обаче всички заявяват, че не могли да забележат точно накъде. Убил един кон; взех късче от него за улика. Убил го с хобота си; от начина, по който е нанесен ударът, считам, че е левак. От положението, в което лежи конят, заключавам, че слонът е пътувал в северна посока по протежението на железопътната линия за Бъркли. Има преднина от четири и половина часа; обаче веднага тръгвам по следите му.

Детектив Хос

Нададох радостно възклицание. Инспекторът беше неразгадаем като идол. Той спокойно натисна звънеца.

— Аларик, изпрати тук капитан Бърнс.

Влезе Бърнс.

— Колко души са готови веднага да получат заповеди?

— Двадесет и шест, сър.

— Веднага ги изпратете в северна посока. Да насочат търсенията си по пътя за Бъркли, северно от Айрънвил.

— Слушам, сър.

— Да се движат съвсем тайно. Веднага щом някой от другите се освободи, да бъде на разположение за заповеди.

— Слушам, сър.

— Вървете си!

— Слушам, сър.

Ето че дойде друга телеграма:

Сейдж Корнърс, Н. Й. 10.30

Току-що пристигнах. Слонът минал оттук в 8.15. Всички избягали от града, освен един полицай. Както изглежда, слонът не нападнал полицая, а един електрически стълб. Помел и двамата. Взех парче от полицая като улика.

Детектив Стъм

— Значи слонът е поел западна посока — каза инспекторът. — Няма обаче да избяга, тъй като хората ми са разпръснати по цялата област.

В следната телеграма се съобщаваше:

Глъвърс, 11.15

Току-що пристигнах. Селото напуснато от всички, освен от болните и старите. Слонът минал преди три четвърти час. Тъкмо се провеждало масово събрание против въздържанието; той проврял хобота си през един прозорец и облял събранието с вода от цистерната. Някои нагълтали вода и починали; неколцина се удавили. Детективите Крос и О’Шонеси минали през града, обаче тръгнали на юг, затова пропуснали слона. Цялата околна област на протежение от много мили в ужас — хората бягат от домовете си. Където и да се обърнат, срещат слона и мнозина са убити.

Детектив Брант

Това опустошение така ме опечали, че просто бях готов да зароня сълзи. Но инспекторът само каза:

— Виждате ли, вече се приближаваме до него. Той чувствува присъствието ни; отново е тръгнал в източна посока.

Но чакаха ни още тревожни новини. По телеграфа се получи следното съобщение:

Хоганспорт, 12.19

Току-що пристигнах. Слонът минал оттук преди половин час, като причинил най-голяма уплаха и вълнение. Слонът лудял из улиците; минавали двама водопроводчици и той убил единия, а другият избягал. Съжалението общо.

О’Флеърти, детектив

— Сега той е точно сред хората ми — заяви инспекторът. — Нищо не може да го спаси.

Последваха телеграми от детективите, които бяха разпръснати из Ню Джърси и Пенсилвания и които следваха улики, състоящи се от опустошени хамбари, фабрики и библиотеки на неделни училища. Всички бяха изпълнени и с големи надежди — надежди, достигащи дори до увереност. Инспекторът каза:

— Бих желал да мога да се свържа с тях и да им заповядам да се отправят на север, но това е невъзможно. Детективите отиват в телеграфните станции, само за да изпратят докладите си; след това веднага тръгват нанякъде и човек не знае къде може да ги пипне.

 

 

После дойде следващото съобщение:

Бриджпорт, Кт. 12.15

Барнъм предлага четири хиляди долара годишно за изключителното право да си служи със слона като с пътуващо рекламно средство отсега, докато го намерят детективите. Иска да залепи на него циркови афиши. Моли за незабавен отговор.

Детектив Богс

— Това е съвсем абсурдно! — възкликнах аз.

— Разбира се, че е — забеляза инспекторът. — Очевидно г-н Барнъм, който се мисли за много ловък, не ме познава, обаче аз го познавам.

Тогава той продиктува следния отговор на телеграмата:

Предложението на г-н Барнъм отхвърлено. Поискайте седем хиляди долара — нито цент по-малко.

Главен инспектор Блънт

— Ето. Не ще трябва да чакаме дълго за отговор, г-н Барнъм не е у дома си; той е в пощенската станция — такъв му е обичаят, когато има да върши някаква сделка. След три…

Дадено — П. Т., Барнъм

С това съобщение го прекъсна тракащият телеграфически апарат. Преди да мога да направя някаква забележка във връзка с тази необикновена случка, следващата телеграма насочи мислите ми в друго, твърде тъжно направление:

Боливия, Н. Й. 12.50

Слонът пристанал тук от юг и минал през града към гората в 11.50, като по пътя си разгонил погребално шествие и намалил скърбящите с двама души. Гражданите изстреляли срещу него няколко дребни оръдейни снаряди, а сетне избягали. Детективът Бърк и аз пристигнахме десет минути по-късно от север, обаче погрешно взехме няколко изкопа за отпечатъци от стъпки, поради което изгубихме доста време. После запълзяхме по ръце и колена, за да не изпуснем дирята от погледа си, като по този начин го проследихме до храсталака. Бърк беше по-напред. За нещастие животното се беше спряло да почине; и тъй като Бърк вървеше с наведена надолу глава, съсредоточил вниманието си на следите, той се блъсна в задните крака на слона, преди да разбере, че го е стигнал. Бърк веднага скочи на крака, хвана опашката и възкликна радостно: „Имам право на, на…“, но не можа да продължи, защото един-единствен удар от огромния хобот усмърти на място смелия човечец. Аз побягнах назад, а слонът се обърна и ме проследи до края на гората със страхотна бързина и ако за щастие остатъкът от погребалното шествие не беше се появил отново и не беше отвлякъл вниманието му, неизбежно щях да бъда изгубен. Току-що се научих, че от това погребение вече не е останал никой, обаче случилото се не представлява голяма загуба, тъй като има достатъчно материал за друго погребение. Междувременно слонът отново изчезна.

Детектив Мълруни

Ние получавахме съобщения само от усърдните и самоуверени детективи, разпръснати из Ню Джърси, Пенсилвания, Делауер и Вирджиния, и те всички напредваха по пресни и насърчаващи дири; но малко след 2 часа подиробед пристигна следната телеграма:

Аксър Сентър, 2.15

Слонът е бил тук, целият облепен с циркови афиши, и разгонил хората от събранието на една секта, и повалил, и наранил мнозина, които тъкмо щели да започнат по-добър живот. Гражданите го затворили и сложили пазачи. Когато детективът Браун и аз пристигнахме след известно време, влязохме в ограденото място и се заехме да идентифицираме слона посредством снимката и описанието.

Всички белези отговаряха напълно на посочените, освен един, който не можехме да видим — белегът от цирей под мишницата.

За да се увери, Браун пропълзя отдолу да погледне и мозъкът му веднага беше изтърбушен, а именно, главата му беше смазана и унищожена, но от останките нищо не се намери. Всички избягаха; избяга и слонът, като нанасяше удари наляво и надясно с голям ефект. Успя да избяга, обаче остави големи кървави следи от нанесени от топовни снаряди рани. Намирането му положително. Хукна в южна посока през една гъста гора.

Детектив Брент

Това беше последната телеграма. На свечеряване падна такава гъста мъгла, че не можеха да се различат предмети дори на три фута разстояние. Това трая цяла нощ. Фериботите и дори омнибусите бяха принудени да спрат да се движат.