Метаданни
Данни
- Серия
- Разкази за роботи
- Оригинално заглавие
- The Bicentennial Man, 1956 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емануел Икономов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 4-5/1984 г.
История
- — Добавяне
2.
Ендрю приличаше много повече на робот, когато най-напред бе произведен. Тогава изглеждаше толкова робот, колкото който и да е друг, съществувал някога, с гладки форми и предназначен за работа.
Беше служил добре в къщата, където го докараха в онези дни, когато роботите в домакинството или изобщо на планетата бяха рядкост.
В дома живееха четирима души: Сър, М’ем, Мис и Малката Мис. Той знаеше имената им, разбира се, но никога не ги използуваше. Сър се казваше Джерълд Мартин.
Неговият собствен сериен номер беше НДР. Беше забравил цифрите. Наистина беше минало много време, но ако бе искал да помни, не би могъл да забрави. Не бе искал да ги запомни.
Най-напред Малката Мис го нарече Ендрю, защото не можеше да използува буквите, и всички я последваха.
Малката Мис. Бе доживяла до деветдесет години и бе починала много отдавна. Веднъж той се бе опитал да я нарече М’ем, но тя не му бе разрешила. До последния си ден бе останала Малката Мис.
Ендрю беше предназначен да изпълнява задълженията на прислужник, на домакин, на камериерка. Тези дни бяха дни на проверка за него и за всички роботи навсякъде, освен в индустриалните и изследователските заводи и в станциите извън Земята.
Семейство Мартин му се радваше и половината от времето минаваше без да може да върши работата си, защото Мис и Малката Мис предпочитаха да играят с него.
Мис първа разбра как може да се уреди това. Тя му каза:
— Заповядваме ти да играеш с нас и ти трябва да изпълняваш заповедите!
— Съжалявам, Мис, но предишна заповед от Сър трябва да бъде с предимство.
— Татко каза само, че се надява да се погрижиш за почистването — отвърна тя. — Това не звучи като заповед. Аз ти заповядвам!
Сър нямаше нищо против. Той обичаше много Мис и Малката Мис, дори повече от М’ем. И Ендрю ги обичаше.
Ендрю бе издялал гердан от дърво за Малката Мис. Тя му беше заповядала. Мис беше получила за рождения си ден гердан от слонова кост със спирален орнамент и изглеждаше, че заради това Малката Мис се чувствуваше нещастна. Тя имаше само парче дърво, което даде на Ендрю с малък кухненски нож.
Той го направи бързо и Малката Мис възкликна:
— Хубаво е, Ендрю. Ще го покажа на татко.
Сър не можеше да повярва.
— Откъде взе това, Менди?
Менди беше името на Малката Мис, с което той я наричаше. Когато тя го увери, че казва истината, Сър се обърна към Ендрю:
— Ти ли направи това, Ендрю?
— Да, Сър.
— И модела ли?
— Да, Сър.
— От какво копира модела?
— Това е геометрично изображение, Сър, което подхожда на строежа на дървото.
На следващия ден Сър му донесе друго парче дърво, по-голямо, и вибриращ електрически нож.
— Направи нещо от това, Ендрю — каза той. — Каквото поискаш.
Ендрю изпълни поръчката и Сър го наблюдаваше, а после дълго гледа произведението.
След това много време Ендрю не прислужваше около масата. Беше му заповядано обаче да чете книги по вътрешна архитектура и той се научи да прави мебели.
— Това са удивителни произведения, Ендрю — каза Сър.
— Радвам се, когато ги правя, Сър — отвърна Ендрю.
— Радваш се?
— Това кара токовете в мозъка ми да текат някакси по-лесно. Чух ви да употребявате думата „радвам се“ и начинът, по който я използувахте, подхожда на това, което чувствувам. Радвам се, когато ги правя, Сър.