Виктор Юго
Мария Тюдор (9)

Шеста сцена

 

МЪЖЪТ (спира Фабиано)

Само една дума, ако обичате!

 

ФАБИАНИ

Като че ли някой ми говори. Какъв е тоя скитник? Кой си ти?

 

МЪЖЪТ

Онзи, който поискате да съм.

 

ФАБИАНИ

Светлината на фенера е много слаба. Но ти си с жълта шапка! Струва ми се, че жълти шапки носят евреите? Ти евреин ли си?

 

МЪЖЪТ

Да, евреин съм. Имам нещо да ви съобщя.

 

ФАБИАНИ

Как се казваш?

 

МЪЖЪТ

Аз зная името ви, но вие не знаете моето. Засега имам предимство пред вас. Позволете ми да го запазя.

 

ФАБИАНИ

Знаеш името ми! Не може да бъде.

 

МЪЖЪТ

Аз зная името ви. В Неапол ви наричаха сеньор Фабиани, в Мадрид дон Фавиано, в Лондон ви наричат лорд Фабиано Фабиани, граф Кланбрасил.

 

ФАБИАНИ

Върви по дяволите!

 

МЪЖЪТ

Бог да ви пази!

 

ФАБИАНИ

Ще заповядам да те наложат с пръчки. Не искам да знаят името ми, когато нощта е пред мен.

 

МЪЖЪТ

Особено когато отивате там, където сте се запътили сега.

 

ФАБИАНИ

Какво искаш да кажеш?

 

МЪЖЪТ

О, ако знаеше кралицата!

 

ФАБИАНИ

Никъде не съм се запътил.

 

МЪЖЪТ

Не е така, милорд, вие отивате при красивата Джейн — годеницата на гравьора Гилбърт.

 

ФАБИАНИ (настрани)

По дяволите, този човек е опасен.

 

МЪЖЪТ

Искате ли да ви кажа още нещо? Вие прелъстихте момичето и през този месец тя ви е приемала два пъти нощем у дома си. Сега идвате за трети път. Красавицата ви очаква.

 

ФАБИАНИ

Мълчи! Мълчи! Ще ти дам пари, за да мълчиш. Колко искаш?

 

МЪЖЪТ

За това ще говорим след малко. А сега, милорд, искате ли да ви кажа защо прелъстихте момичето?

 

ФАБИАНИ

Защото се влюбих в него, дявол да го вземе!

 

МЪЖЪТ

Не. Вие не бяхте влюбен в него.

 

ФАБИАНИ

Аз не съм бил влюбен в Джейн?

 

МЪЖЪТ

Не повече, отколкото в кралицата. Любов нямаше, но пресметливост — да.

 

ФАБИАНИ

Ама че странно, ти не си човек, а съвестта ми, предрешена като евреин.

 

МЪЖЪТ

Сега ще ви говоря като вашата съвест, милорд. Ето цялата история. Вие сте фаворит на кралицата. Кралицата ви награди с Ордена на жартиерата, даде ви графство и благородническа титла. Но това са суетни звания! Орденът на жартиерата е просто парцал, графството е празна дума, благородническата титла ви осигурява правото да умрете с отсечена глава. А на вас ви трябва нещо по-добро. На вас, милорд, ви трябват хубави земи, верни крепостни, здраво укрепени замъци и сигурни доходи в лири стерлинги. Някога крал Хенри Осми конфискувал имуществото на лорд Талбът, обезглавен преди шестнайсет години. Вие настояхте пред кралицата да ви припише имуществото на лорд Талбът. Но за да бъде законно дарението, трябваше да се провери дали лордът не е оставил потомци след смъртта си. И тъй като лордът беше на страната на кралица Мария и на майка й Катерина Арагонска, тъй като беше привърженик на папата, както и кралица Мария, няма съмнение, че ако се появи някой наследник или наследничка на лорд Талбът, кралицата ще ви лиши от подареното имущество, независимо че вие, милорд, сте неин фаворит. И по задължение, от признателност и от религиозни чувства ще го върне на наследника или наследничката. Вие бяхте съвсем спокоен относно тези препятствия. Споменаваше се наистина, че лорд Талбът имал някаква дъщеря, но тя изчезнала от люлката в деня на екзекуцията на бащата и цяла Англия вярваше, че тя е мъртва. Съвсем наскоро обаче вашите доносници откриха, че през нощта, в която лорд Талбът и привържениците му били избити от Хенри Осми, при гравьора Гилбърт, чиято работилница е при Лондонския мост, тайно от властите било оставено някакво дете. Твърде вероятно е това дете, отгледано под името Джейн, да е дъщерята на лорда — Джейн Талбът. Писмени свидетелства за произхода й наистина липсват, но не е изключено някой ден те да бъдат намерени. Съвпадението е неприятно. Заради него един ден вие ще бъдете принуден да върнете на момичето Шрусбъри, Уексфорд, един красив град, и прекрасното графство Уотърфорд. Твърде тежка загуба! Какво да се прави? Вие потърсихте средство да премахнете, да унищожите момичето. Всеки на ваше място би заповядал да го убият или да го отровят. Но вие, милорд, отидохте по-далеч — вие обезчестихте момичето.

 

ФАБИАНИ

Колко дързък безсрамник!

 

МЪЖЪТ

Сега говори вашата съвест, милорд. Всеки друг би отнел живота на девойката, вие отнехте честта й, лишихте я от бъдеще. А кралица Мария държи на добродетелта, макар че вече е имала няколко любовници.

 

ФАБИАНИ

Този човек знае всичко с най-малките подробности.

 

МЪЖЪТ

Кралицата е болнава, може всеки ден да умре и тогава вие, фаворитът, ще се озовете разорен пред гроба й. Всеки момент могат да се открият някакви веществени доказателства за произхода на момичето и тогава, след като кралицата е вече мъртва, Джейн, макар че вие опозорихте името й, ще бъде призната за законна наследница на лорд Талбът. Е, добре, вие предвидихте подобно развитие на събитията. Кавалер, надарен с красива външност, вие я подмамихте да се влюби във вас. Тя ви се отдаде и в най-лошия случай вие просто ще се ожените за нея. Не се отказвайте от този план, милорд, аз намирам, че е съвършен. Ако не бях този, който съм, бих искал да бъда на ваше място.

 

ФАБИАНИ

Благодаря.

 

МЪЖЪТ

Вие много умело изпълнихте замисъла си. Скрихте името си. Успяхте да подведете кралицата. Нещастната девойка си мисли, че е прелъстена от рицаря на Съмърсет Еймиас Полит.

 

ФАБИАНИ

Това е самата истина! Той знае всичко! Хайде, време е да си заговорим открито. Какво искаш от мен?

 

МЪЖЪТ

Милорд, ако някой притежава документите, които доказват произхода и правата на наследницата на Талбът, вие ще се окажете беден като моя прародител Йов. Ще ви останат само пясъчните кули, дон Фабиано, а в тях не може да се живее.

 

ФАБИАНИ

Така е. Но никой не притежава такива документи.

 

МЪЖЪТ

Грешите.

 

ФАБИАНИ

Кой е той?

 

МЪЖЪТ

Аз.

 

ФАБИАНИ

Ха, ти ли, нещастнико! Това не е вярно. Като ти приказва евреин, гледай слънцето.

 

МЪЖЪТ

Документите са у мен.

 

ФАБИАНИ

Лъжеш. Къде са?

 

МЪЖЪТ

В джоба ми.

 

ФАБИАНИ

Не ти вярвам. Заверени ли са? Всичките ли са у теб?

 

МЪЖЪТ

Не липсва нито един.

 

ФАБИАНИ

В такъв случай трябват ми всичките!

 

МЪЖЪТ

По-спокойно.

 

ФАБИАНИ

Евреино, дай ми документите.

 

МЪЖЪТ

Чудесно! Евреино, нещастни просяко, окаян скитнико, дай ми град Шрусбъри, дай ми град Уексфорд, дай ми графство Уотърфорд. Раздайте милостиня, моля!

 

ФАБИАНИ

За мен тези документи са всичко, а за теб те са нищо.

 

МЪЖЪТ

Симон Рьонар и лорд Чандъс биха платили доста висока цена за тях.

 

ФАБИАНИ

Симон Рьонар и лорд Чандъс са кучета. Ще заповядам да ги окачат от двете ти страни, когато увиснеш на бесилката.

 

МЪЖЪТ

Само това ли ми предлагате? Сбогом.

 

ФАБИАНИ

Стой тук, евреино! Какво искаш да ти дам за документите?

 

МЪЖЪТ

Нещо, което носите винаги с вас.

 

ФАБИАНИ

Кесията си?

 

МЪЖЪТ

Пфу! Искате ли моята?

 

ФАБИАНИ

Тогава какво?

 

МЪЖЪТ

Вие винаги носите със себе си един документ с подписа на кралицата. В него тя залага католическата си вяра, че ще опрости всички прегрешения и ще издейства помилването на този, който го притежава. Дайте ми този документ и аз ще ви предам грамотите, доказващи произхода и правата на Джейн Талбът. Документ за документ.

 

ФАБИАНИ

Какво ще правиш със заповедта за помилване, подписана от кралицата?

 

МЪЖЪТ

Е, добре. Свалям картите, милорд. Разказах ви вашата история, сега ще ви разкажа моята. Аз съм един от известните лихвари евреи от улица Кантерстен в Брюксел. Давам пари в заем. Такъв ми е занаятът. Давам десет, връщат ми петнайсет. Давам пари на всички — и на дявола, и на папата. Преди два месеца един от моите длъжници умря, без да ми върне парите, които му бях заел. Беше един от служителите на семейство Талбът. В дома на нещастника намериха само куп стари дрехи. Наредих да ги конфискуват. Сред дрипите намерих кутия, а в нея — документи. Документите на Джейн Талбът, милорд, в които подробно е разказана цялата история, подкрепена с доказателства, които да послужат при по-добри времена. Тъкмо тогава кралицата на Англия ви предостави имуществото на Джейн Талбът. По същото време аз имах нужда от кралицата на Англия, за да ми заеме десет хиляди златни марки. Разбрах, че с вас бихме могли да направим сделка. Пристигнах в Англия преоблечен в тези одежди, проследих всичките ви начинания, проследих самата Джейн Талбът. Всичко върша сам, без помощници. Проучих всичко и сега ви се представям. Ще получите документите на Джейн Талбът, ако ми дадете документа с подписа на кралицата. В него ще впиша, че кралицата ми отпуща десет хиляди златни марки. Тук от данъчната й служба ми дължат една доста голяма сума, но няма да се пазаря. Десет хиляди златни марки, не желая нищо повече. Не мога да искам такава сума от вас, защото само една коронована особа може да я плати. Надявам се, че се изразих ясно. Разберете ме добре, милорд, двама ловки играчи като вас и мен няма какво да спечелят, ако започнат да се мамят един друг. Ако хората са обрекли откровеността на изгнание от своя свят, разговорът между двама мошеници, озовали се един срещу друг, е единственият начин тя отново да се върне на земята.

 

ФАБИАНИ

Това е невъзможно. Не мога да ти дам документа, с който кралицата осигурява неограничени права на приносителя му. Десет хиляди златни марки! Какво ще каже кралицата? А ако утре аз трябва да моля за милост? Не, това е моето удостоверение за живот. С него ще спасявам главата си.

 

МЪЖЪТ

Какво ме интересува това?

 

ФАБИАНИ

Поискай нещо друго.

 

МЪЖЪТ

Искам само това.

 

ФАБИАНИ

Слушай, евреино, дай ми документите на Джейн Талбът!

 

МЪЖЪТ

Слушайте, милорд, дайте ми документа с подписа на кралицата.

 

ФАБИАНИ

Добре, евреино, трябва да отстъпя. (Изважда някакъв документ от джоба си.)

 

МЪЖЪТ

Покажете ми подписа на кралицата!

 

ФАБИАН

Покажи ми документа на Талбът!

 

МЪЖЪТ

След това.

 

„Ние, Мария, кралица…“ Добре. Ще видите, че и аз съм като вас, милорд. Всичко съм пресметнал. Всичко съм предвидил.

 

ФАБИАНИ (изважда кинжала с дясната си ръка и го забива в гърлото му)

С изключение на това.

 

МЪЖЪТ

Ох, измамник!… Помощ! (Пада. И докато пада, хвърля зад себе си, в тъмната част на сцената, без Фабиани да забележи, запечатан с восъчни печати пакет.)

 

ФАБИАНИ (навежда се над падналия)

Боже мой, струва ми се, че е мъртъв! Бързо документите! (Превърта проснатия, на земята евреин.) Но как така, той не носи нищо у себе си, нищо, никакъв документ! Стар неверник! Излъгал ме е, измамил ме е, искал е да ме ограби! Ама че работа, проклет евреин! Той не носи нищо у себе си, свършено е. Убих го за нищо. Всички евреи са такива. Лъжата и кражбата са в кръвта им. Но сега трябва да скрия някъде този труп, не мога да го оставя пред вратата. (Отива към дъното на сцената.) Дали лодкарят не е още тук, той ще ми помогне да го хвърля в Темза. (Слиза и изчезва зад парапета в дъното на сцената.)

 

ГИЛБЪРТ (влиза от противоположната страна)

Струва ми се, чух някакъв вик. (Забелязва проснатото под фенера тяло.) Убили са някого. Просякът!

 

МЪЖЪТ (привдига се от земята)

Ох, много късно идвате, Гилбърт. (Посочва с пръст мястото, където е захвърлил пакета.) Вземете онова нещо. Там са документите, които доказват, че Джейн, вашата годеница, е дъщеря и наследница на последния лорд Талбът. Уби ме лорд Кланбрасил, фаворитът на кралицата. Ох, задушавам се. Гилбърт, отмъсти за мен, отмъсти за себе си! (Умира.)

 

ГИЛБЪРТ

Умря. Да отмъстя? Какво иска да каже той? Джейн — дъщеря на лорд Талбът? Лорд Кланбрасил, фаворитът на кралицата, убиец? Нищо не разбирам! (Разтърсва трупа.) Говори, още една дума! Той е наистина мъртъв.