Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marie Tudor, 1833 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гено Генов, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Втора част
Широка площадка между два етажа, до която извеждат две стълбища — едното води нагоре, другото — надолу. Достъпът до тях е в дъното на сцената. Това, което се изкачва, се губи в спуснатите отгоре кулиси, онова, което слиза, отвежда някъде под сцената. От залата не може да се види точно откъде започват стълбите, нито къде завършват. Залата е подготвена специално за траурна церемония: стената вдясно, стената вляво и таванът са покрити с черно платно, пресечено от голям бял кръст; дъното на сцената срещу зрителната зала е покрито с бяло платно, пресечено от голям черен кръст. Бялото и черното платно продължават под стълбищата, краят им не се вижда. Отдясно и отляво по един амвон, единият покрит в черно, другият — с бяло платно, украсени като за погребение. Големи восъчни свещи. Свещници няма. Няколко мъждукащи кандила са провесени тук-там от сводовете, така че светлината в залата и по стълбищата е съвсем слаба. Онова, което всъщност осветява залата, е голямото бяло платно в дъното на сцената, иззад което прониква червеникава светлина, създаваща илюзията за огромна пламтяща пещ. Подът на залата е покрит с големи надгробни плочи. При вдигането на завесата върху прозрачното платно в дъното се откроява в черно неподвижният силует на Кралицата.
Първа сцена
Джейн и Джошуа.
Влизат предпазливо, като повдигат черното покривалото пред вратата, от която се появяват.
ДЖЕЙН
Къде сме, Джошуа?
ДЖОШУА
На главната площадка, през която преминават всички осъдени по пътя към ешафода. Тази зала е още от времето на Хенри Осми.
ДЖЕЙН
Не може ли някак да се излезе от Тауър?
ДЖОШУА
Народът е завардил всички изходи. Този път хората искат да бъдат сигурни, че ще им предадат осъдения. Никой няма да може да излезе оттук преди екзекуцията.
ДЖЕЙН
Разпорежданията на кралицата, които обявиха горе от балкона, още звучат в ушите ми. Чухте ли ги, докато бяхме долу? Всичко е толкова ужасно, Джошуа!
ДЖОШУА
О, наслушал съм се на такива разпоредби!
ДЖЕЙН
Дано Гилбърт е успял да се измъкне! Вярвате ли, че сме го спасили, Джошуа?
ДЖОШУА
Вече е в безопасност. Сигурен съм.
ДЖЕЙН
Наистина ли сте сигурен, добри ми Джошуа?
ДЖОШУА
Тауър не беше още обсаден откъм реката. Освен това той трябва да е отплавал, тъй като отначало бунтовниците не бяха така ожесточени. В самото начало бунтът беше кротък, разбирате ли!
ДЖЕЙН
Значи сте сигурен, че той е в безопасност?
ДЖОШУА
Да, и в този момент ви очаква под първия свод на Лондонския мост, където ще го намерите малко преди полунощ.
ДЖЕЙН
Боже мой, сигурно той също се безпокои.
(Забелязва силуета на Кралицата.)
О, господи, какво виждам, Джошуа?
ДЖОШУА (тихо, като я хваща за ръката)
Тихо! Лъвицата дебне.
Докато Джейн разглежда ужасена силуета в черно, някъде отгоре се разнася далечен глас, който бавно и отчетливо произнася следните думи:
ГЛАСЪТ
Човекът, който върви след мен, забулен с черно покривало, е високопоставеният и всемогъщ благородник Фабиано Фабиани, граф Кланбрасил, барон Динасмонди, владетел на Дармът в Девъншир. Той ще бъде обезглавен на Пазарния площад в Лондон, след като беше осъден за покушение срещу кралицата и за държавна измяна. Бог да се смили над душата му!
ДРУГ ГЛАС
Молете се за него!
ДЖЕЙН (разтреперана)
Джошуа, чувате ли?
ДЖОШУА
Да, разбира се. Всеки ден слушам такива известия.
От горния край на стълбището се появява траурно шествие, спуска се бавно и заема всички стъпала. Начело на шествието пристъпва мъж, облечен в черни, който носи бяла хоругва с черен кръст. След него върви Иниъс Дълвъртън, облечен в широк черен плащ за тържествени случаи, с бял жезъл на кралски уредник на екзекуциите в ръка. Следва група стражи с пики, облечени в червено. След тях Палачът с брадва на рамо. Острието на брадвата е обърнато към онзи, който го следва — мъж, изцяло скрит под голямо черно покривало, което се влачи в краката му. Вижда се само голата му дясна ръка, промушена през отвор в погребалния саван, която носи запалена голяма восъчна свещ. До мъжа пристъпва свещеник в погребални одежди. Следва втора група стражи с пики, облечени в червено. След тях върви мъж, облечен в бяло, носи черна хоругва с бял кръст. Отдясно и отляво се строяват две редици стражи с алебарди и запалени факли.
ДЖЕЙН
Джошуа, виждате ли?
ДЖОШУА
Да, разбира се. Всеки ден виждам такива неща.
Миг преди да слезе на сцената, шествието спира.
ИНИЪС
Човекът, който върви след мен, забулен с черно покривало, е високопоставеният и всемогъщ благородник Фабиано Фабиани, граф Кланбрасил, барон Динасмонди, владетел на Дармът в Девъншир. Той ще бъде обезглавен на Пазарния площад в Лондон, след като беше осъден за покушение срещу кралицата и за държавна измяна. Бог да се смили над душата му!
ДВАМАТА НОСАЧИ НА ХОРУГВИТЕ
Молете се за него!
Шествието отминава бавно към дъното на сцената.
ДЖЕЙН
Какво ужасно зрелище, Джошуа! Кръвта ми се вледенява.
ДЖОШУА
Клетият Фабиани!
ДЖЕЙН
Спокойно, Джошуа! Сега наистина е нещастен, но беше подлец!
Шествието стига до другото стълбище. Симон Рьонар, който малко преди това се е появил до същото това стълбище и наблюдава шествието, се отдръпва встрани, за да го пропусне. Шествието хлътва под свода на стълбището, последните редици напускат бавно сцената. Джейн го проследява с поглед, изпълнен с ужас.
СИМОН РЬОНАР (след като шествието вече се е скрило от погледа на зрителите)
Какво означава това? Наистина ли беше Фабиани? Той не е толкова едър! Дали господин Иниъс?… Стори ми се, че кралицата го задържа за миг при себе си. Я да проверим пак! (Спуска се устремно по стълбата след шествието.)
ГЛАСЪТ (отдалечава се постепенно)
Човекът, който върви след мен, забулен в черно покривало, е високопоставеният и всемогъщ благородник Фабиано Фабиани, граф Кланбрасил, барон Динасмонди, владетел на Дармът в Девъншир. Той ще бъде обезглавен на Пазарния площад в Лондон след като беше осъден за покушение срещу кралицата и за държавна, измяна. Бог да се смили над душата му!
ДРУГИ ГЛАСОВЕ (едва различими)
Молете се за него!
ДЖОШУА
Голямата камбана ще извести след малко излизането на шествието от Тауър. След малко може би ще бъде възможно да се измъкнете. Ще се опитам да ви помогна някак. Чакайте ме тук. Ей сега ще се върна.
ДЖЕЙН
Оставяте ли ме, Джошуа? Боже мой, страх ме е сама тук!
ДЖОШУА
Не можете да обикаляте безопасно из Тауър дори заедно с мен. Трябва да ви изведа от Тауър. Спомнете си, Гилбърт ви очаква.
ДЖЕЙН
Гилбърт! За Гилбърт съм готова на всичко! Добре, вървете!
Джошуа излиза.
Ах, какво ужасно зрелище! Като си помисля, че същото щяха да направят с Гилбърт! (Коленичи на стъпалата пред един от амвоните.) Благодаря ти, боже! Ти наистина си нашият Бог Спасител! Спаси Гилбърт.
Завесата в дъното леко се повдига. Появява се Кралицата, пристъпва бавно към авансцената, без да вижда Джейн, която се извръща.
Боже мой, кралицата!
Втора сцена
Джейн, Кралицата.
Джейн се притиска уплашена до амвона, приковала в Кралицата поглед, изпълнен с изумление и ужас.
КРАЛИЦАТА (стои няколко мига мълчалива на авансцената, с втренчен поглед, бледна, като че ли погълната от мрачно размишление. Накрая отронва дълбока въздишка)
Ох, все този народ! (Оглежда се неспокойно наоколо, погледът й се спира на Джейн.) Кой е там? Ти ли си, момиче? Вие ли сте, лейди Джейн! Уплаших ли ви? Хайде, не се страхувайте. Разбрахте ли, управителят Иниъс ни измами? Но не се плашете! Дете мое, нали ти казах, ти няма защо да се страхуваш за мен. Онова, което преди месец те измъчваше, днес те спасява. Любовта към Фабиани. Само моето и твоето сърце единствени в света са устроени така, само аз и ти го обичаме. Сестри сме по съдба.
ДЖЕЙН
Госпожо…
КРАЛИЦАТА
Да, ти и аз, две жени, това е единственото, което има този мъж. Всички останали са срещу него, целият град, целият народ, всички! Неравна борба на любовта с омразата! Тъжно, страшно, влудяващо е да обичаш Фабиани! Челото му е бледно като твоето, очите му са пълни със сълзи като моите, крие се зад траурния олтар, моли се с твоя глас, проклина с моя. Омразата срещу Фабиани, горда и лъчезарна, шества триумфално, тя е въоръжена, тя е победителка, на нейна страна са дворът, народът, всички хора, излезли из улиците на града, тя бълва едновременно заплахи за смърт и викове на радост, перчи се, самоуверена и всемогъща с презрението си, озарява целия град, струпан около ешафода! Любовта — това сме ние, две жени облечени в траур, в залата за осъдените на смърт. А омразата е там, ето я!
Дръпва отведнъж бялата завеса в дъното, след вдигането и се появява балкон, а отвъд балкона, докъдето могат да видят зрителите, тържествено осветеният нощен Лондон. Вижда се част от озарения Тауър. Джейн приковава погледа си изумена в ослепителната гледка, чиито отблясъци осветяват сцената.
О, недостоен град! Бунтовен град! Прокълнат град! Град-чудовище, който влачи празничната си одежда в кръв и държи факлата на палача! Страхуваш се от него, нали, Джейн? Не ти ли се струва, че той подличко ни се присмива, на теб и на мен, че ни гледа със стотиците си хиляди пламтящи зеници, нас, слабите, изоставени жени, останали сами, без надежда сред тази зала-гробница? Джейн, чуваш ли как се киска и как вие този ужасен град? О, Англия, кой би могъл да разруши Лондон? Ах, как бих искала да превърна тези факли в горящи вейки, тези светлини — в пламъци, този тържествено осветен град — в горящи развалини.
Навън се вдига оглушителна врява. Ръкопляскания, неясни викове: „Ето го! Ето го! Смърт на Фабиани!“ Разнася се камбанен звън — голямата камбана на Тауър избива един път. При този звук Кралицата се разсмива със страховит смях.
ДЖЕЙН
Велики боже, ето че извеждат нещастника на… Вие се смеете, госпожо!
КРАЛИЦАТА
Да, смея се! (Смее се.) Да, ей сега ще се разсмееш и ти! Но първо да спусна завесата! Все ми се струва, че не сме сами, че този ужасен град ни вижда и чува. (Спуска бялата завеса и се връща при Джейн.) Сега, след като той е извън Тауър, сега, след като вече няма опасност, мога да ти кажа всичко. Но засмей се де, нека и двете се надсмеем над тази отвратителна тълпа, зажадняла за кръв! Ох, всичко мина чудесно! Джейн, за Фабиани ли трепериш? Успокой се, хайде, засмей се заедно с мен! Джейн, човекът, който им подхвърлих, човекът, който ще умре, човекът, който мислят, че е Фабиано, не е Фабиано! (Смее се.)
ДЖЕЙН
Не е Фабиано?
КРАЛИЦАТА
Не е.
ДЖЕЙН
Кой е тогава?
КРАЛИЦАТА
Другият.
ДЖЕЙН
Кой другият?
КРАЛИЦАТА
Знаеш го, ти го познаваш, онзи, майсторът гравьор, онзи човек… Но толкова ли е важно това сега?
ДЖЕЙН (трепери с цялото си тяло)
Гилбърт!
КРАЛИЦАТА
Да, Гилбърт. Мисля, че така се казваше.
ДЖЕЙН
Госпожо, ах! Не, госпожо! Ах! Кажете ми, че не е истина, госпожо! Гилбърт! Това е ужасно! Но той избяга!
КРАЛИЦАТА
Да, наистина той вече беше извън Тауър, когато го хванаха. Него покриха с траурния саван вместо Фабиани. Нали екзекуцията е през нощта. Народът няма да види нищо. Бъди спокойна.
ДЖЕЙН (надава ужасяващ вик)
Ах, госпожо! Гилбърт! Гилбърт е мъжът, когото обичам!
КРАЛИЦАТА
Какво? Какво говориш? Да не си полудяла? Нима си ме лъгала, мен? Аха, така значи, обичала си Гилбърт! Хубава работа, но какво ме засяга това?
ДЖЕЙН (сломена, отпуска се в краката на Кралицата, плаче, влачи се на колене, сплела ръце в молитвен жест)
Голямата камбана бие през време на цялата сцена.
Госпожо! Милост! Госпожо, за бога! Госпожо, в името на короната, в името на майка ви! Гилбърт! Гилбърт! Подлудявам! Госпожо, спасете Гилбърт! Този човек е животът ми! Този мъж е моят съпруг… Този човек… вече ви казах, този човек направи всичко за мен, осинови ме, отгледа ме. Той замести баща ми, който е загинал, за да спаси майка ви. Госпожо, разберете ме, толкова съм нещастна, не искам нищо друго, не бъдете безмилостна към мен! Нанесохте ми такъв страшен удар, че наистина не зная как намирам още сили да ви говоря. Имам да ви кажа още толкова много неща, разбирате ли! Но трябва да заповядате да спрат екзекуцията. Веднага! Нека спрат екзекуцията! Нека да я отложат за утре! Още малко време, за да решим какво да правим, това е всичко. Народът може да почака до утре. Ще видим какво ще направим. Не, не ми отказвайте! За вашия Фабиано вече няма опасност. Изпратете мен вместо него на ешафода. Под черното покривало. През нощта. Кой ще разбере? Но спасете Гилбърт! Какво значение има за вас дали ще бъда аз или той? Добре, признавам! Аз наистина искам да умра! Ох, боже мой, тази камбана, тази ужасна камбана! Всеки неин удар отмерва стъпките му към ешафода. Всеки удар разбива сърцето ми. Направете нещо, госпожо, милост! Няма опасност за Фабиано. Оставете ме да целуна ръцете ви. Обичам ви, госпожо. Не съм ви го казвала досега, но ви обичам истински. Вие сте велика кралица. Вижте как целувам красивите ви ръце. Ах, дайте заповед да спрат екзекуцията! Има още време. Уверявам ви, че е напълно възможно. Те вървят бавно. Пазарният площад е далече от Тауър. Човекът, който се появи на балкона, каза, че минавали през Чаринг Крос. Има друг, по-кратък път. Някой бърз конник все още може да стигне навреме. В името на бога, госпожо, бъдете милостива! Представете си най-сетне, че сте на мое място, представете си, че аз съм кралицата, а вие нещастното момиче, ако вие плачехте като мен, аз щях да се смиля над вас. Госпожо, имайте милост! О, така се страхувах, че сълзите ще ми попречат да говоря. О, сега, веднага. Да спрат екзекуцията. Госпожо, все още е възможно. Няма никаква опасност за Фабиано, кълна ви се! Наистина ли мислите, че вече не може да се направи нищо, госпожо?
КРАЛИЦАТА (разнежена, повдига я)
Бих искала да направя нещо, нещастнице. Ах, ти плачеш, да, и ти си като мен, и аз изживях същото, което изживяваш ти сега, моите мъки ме карат да състрадавам на твоите. Погледни ме, не виждаш ли, че и аз плача. Наистина е тъжно, дете мое! Вярно, бихме могли да подставим някой друг, Тайърконъл например, но него всички го познават, трябваше да е някой неизвестен човек. Само този ни беше подръка. Обяснявам ти всичко, за да ме разбереш. О, боже мой, понякога има такива съдбовни случайности. Човек се оказва безсилен. Не може да направи нищо.
ДЖЕЙН
Да, госпожо, слушам ви внимателно. Вие сте като мен, имам да ви кажа толкова неща. Но сега искам само да подпишете заповедта за спиране на екзекуцията и да изпратите вестител. Това трябва да стане бързо, разбирате ли. По-добре да говорим след това. О, тази камбана, все тази камбана!
КРАЛИЦАТА
Това, което искаш, е невъзможно, лейди Джейн.
ДЖЕЙН
Повярвайте ми, възможно е! Някой бърз конник! Има много кратък път. По кея. Мога да отида и аз. Възможно е. Лесно е. Разбирате ли, говоря ви в пълно съзнание.
КРАЛИЦАТА
Но народът няма да го отстъпи. Ще се върне тук и ще избие всички нас в Тауър. А и Фабиано е още тук. Но нима не разбираш! Ти трепериш, детето ми! И аз, аз също треперя като теб. Постави се сега ти на мое място! В края на краищата можех да не ти обяснявам всичко това. Виждаш, че правя каквото е по силите ми. Не мисли повече за този Гилбърт, Джейн! Свършено е. Примири се!
ДЖЕЙН
Свършено! Не, не е свършено! Докато бие тази ужасна камбана, все още не е свършено! Да се примиря със смъртта на Гилбърт! Нима вярвате, че мога така лесно да оставя Гилбърт да умре? Не, госпожо. Ах, измъчвам се напразно! Но вие не ме слушате! Добре тогава, щом кралицата не ме чува, народът ще ме чуе! Ах, те са добри, хората от народа са добри, сега ще разберете! Те все още са в двора на Тауър. Пък после правете с мен каквото искате. Ще им извикам, че ги мамите, че затворникът, когото водят към ешафода, е Гилбърт, човек като тях, а не Фабиани.
КРАЛИЦАТА
Стой, клето дете! (Сграбчва ръката на Джейн и я гледа право в очите с изражение на превъзходство.) Аха, значи така ми се отплащаш! Аз съм добра и внимателна, плача заедно с теб, а ето че ти губиш разсъдъка си и се поддаваш на гнева си! Любовта ми е силна, колкото и твоята, а ръката ми е по-силна от твоята. Няма да мърдаш оттук! Ах, любимият ти! Какво ме интересува твоят любим! Нима всички момичета на Англия ще дойдат сега да ми търсят сметка заради любовниците си? По дяволите! Спасявам моя любим както мога. Ще жертвам за него всеки, когото си поискам. А вие спасявайте своя!
ДЖЕЙН
Оставете ме! О, каква зла жена! Проклинам ви!
КРАЛИЦАТА
Тихо!
ДЖЕЙН
Не, няма да мълча! Искате ли да знаете какво си мисля сега? Не вярвам, че онзи, който ще умре след малко, е Гилбърт.
КРАЛИЦАТА
Какво говориш?
ДЖЕЙН
Не зная. Но добре огледах този, който мина забулен с траурен саван. Ако беше Гилбърт, щях да го позная, нещо щеше да трепне в мен, нещо щеше да се разбунтува. Нещо щеше да се надигне в душата ми и щеше да извика: „Гилбърт! Това е Гилбърт.“ А аз не усетих нищо. Онзи човек не беше Гилбърт!
КРАЛИЦАТА
Какво говориш? Ох, боже мой! Ти си изгубила ума си, говориш, без да мислиш, но въпреки това изпитвам страх! Ах, събуди едно от тайните подозрения в душата ми. Защо този бунт ми попречи да извърша всичко сама? Защо се доверих на други хора? Сама трябваше да се заема със спасяването на Фабиано! Иниъс Дълвъртън е предател. Сигурно е замесен и Симон Рьонар. Дано неприятелите на Фабиано не ми изменят за втори път. Дано наистина не е бил Фабиано!… Има ли някой тук? Нека бързо дойде някой! (Появяват се двама тъмничари. На първия.) Тичайте, бързо. Ето ви кралския ми пръстен. Кажете им да спрат екзекуцията! На Пазарния площад! Тичайте! На Пазарния площад! Има кратък път, нали, Джейн!
ДЖЕЙН
По кея.
КРАЛИЦАТА (на Тъмничаря)
По кея. Намери кон! Тичай, бързо! (Тъмничарят излиза. На Втория тъмничар.) Изкачи се веднага на куличката на Едуард Изповедника. В нея има две килии за осъдените на смърт. В едната е затворен човек. Доведи ми го веднага!
Тъмничарят излиза.
Ах, треперя, краката ми се подкосяват, няма да имат сили да отида сама при него. Ох, добре ми се отплати. Полудявам! Ах, нещастнице, сега ти ме направи нещастна. Проклинам те, както ме прокълна ти! Боже мой! Дали пратеникът ми ще пристигне навреме? Непоносима тревога! Не виждам нищо. Всичко се обърка в ума ми. Камбаната, за кого бие тази камбана? Дали е за Гилбърт? Дали е за Фабиано?
ДЖЕЙН
Камбаната спря да бие.
КРАЛИЦАТА
Значи шествието е вече на площада с ешафода. Пратеникът ми сигурно не е успял да стигне навреме.
Чува се далечен топовен изстрел.
ДЖЕЙН
О, господи!
КРАЛИЦАТА
Изкачва се на ешафода.
Втори топовен изстрел.
Сега е вече на колене.
ДЖЕЙН
Ужасно!
Трети топовен изстрел.
ДВЕТЕ В ЕДИН ГЛАС
Ах!
КРАЛИЦАТА
Само единият от тях е още жив. След миг ще разберем кой. Боже мой, нека бъде той, нека влезе Фабиано!
ДЖЕЙН
Боже мой, нека бъде Гилбърт!
Завесата в дъното се разтваря. Появява се Симон Рьонар, хванал за ръка Гилбърт.
Гилбърт!
Двамата се втурват един към друг.
КРАЛИЦАТА
А Фабиано?
СИМОН РЬОНАР
Мъртъв.
КРАЛИЦАТА
Мъртъв?… Мъртъв! Кой посмя?…
СИМОН РЬОНАР
Аз. Аз спасих кралицата и Англия.