Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сашо
- Източник
- bezmonitor.com, декември 2004
Текстът на разказите на Кючук-Хасан е набран и проверяван основно по изданието Димитър Подвързачов. Под чинара. Мисли и парадокси. Издателство Люк, София, 1993. Съставител Борис Христов. Тъй като стихотворенията изобилстват с турцизми, много от тях са преведени в квадратни скоби в текста. Това, разбира се, затруднява възприемането на стиха (а стихът на Подвързачов е много хубав!), но подпомага разбирането. Аз съм махнал някои от преводите („кахър“ и „авджия“ и днес са понятни без превод), а други съм побутнал малко.
История
- — Добавяне
Ловджийски анекдот
Кара-Мехмед, Дали-Хюсни и Кьор-Осман —
и трима баш авджии в мемлекета — [държава, край]
в зори нарамиха виран-чифтета, [разнебитени пушки]
поеха кърищата — за глиган…
Ха тук, ха там, изръшнаха гората,
изтрепани, пребити, гладни.
Но все пак знаеха си: лов ще падне.
Хич може ли: за срамотата
на касабата [малък град]
да се завърнат празни. Не, напред,
Хюсни, Мехмед! —
Осман надава вик,
държейки пушката си на титик… [готова, насочена]
И ето най-подир — виж късмет! —
хем едър лов насреща — не глиган,
а хубав млад рогач… Дойде таман,
и трима гръмнаха в превара —
свалиха го… Бре, майката му стара! —
Зарадваха се, туй се казва лов!
Опипаха го с трескава любов
и както всеки път,
започнаха да го дерат…
(С известна страхопочит несъмнено,
защото времето бе забранено!)
Но ето — на дрането във разгара
(пък що рогач бе — саде лой!)
гласът на горския извика: — Стой!
Отгде го дяволът сега докара?!
Уплашиха се тримата авджии,
зер то законът е кара-беля: [черна беля]
бре актове, бре глоби, бре дела —
по-харно бягай от таквиз ваджии —
и докат пушката на горския изтрака,
и тримата изчезнаха в шумака:
на бягането няма страх, ни срам —
какво ще му направиш на качака?! [беглец, контрабандист]
Ала страхът им всъщност бе така голям,
че пушките им останаха там…
Но пак, нали да пати имало глава —
не мина месец-два —
аллах, аллах, каква напаст велика:
кадията ги тримата повика!
Поглеждат: вътре горският навел главата,
кадията поглажда си брадата,
и трите пушки — до стената…
— Бре, хаирсъз кераталар, [негодници] кажете вие,
рогача кой уби — там, на „Иглика“? —
кадията извика: —
Хем никой нищо да не крие!
Кажи, Хюсни! Мехмед! Кажи, Осман!
И тримата в един глас: — Вай аман,
кадъ-ефенди, нямам си хабер!
Не съм бил там! Щраф давам цял кемер, [кожен пояс за пари]
фекат, [но] на хакерине [така се пада] ще отиде зян!
Кадията не се показа строг.
Запита ги повторно, пак получи: — Йок! —
И тутакси реши: — Добре тогава!
Понеже доказателства особни,
решителни, подробни
към делото не виждам — аз ви оправдавам…
Друг някой безбели [очевидно] е бил
тоз, който е рогача там свалил
във забранено от закона време.
Но нашто правосъдие не дреме —
ще се погрижим ний да го открием.
А вий бъдете си сега рахат,
идете си по живо и по здраво —
защото правото е право:
законът е един за беден и богат!
Наскачаха и тримата тогаз —
Хюсни, Мехмед, Осман — тозчас
готови да си тръгнат вече.
И щом кадията нехайно рече:
— Понеже сте невинни вий, момчета,
вземете си и своите чифтета! —
те грабнаха ги бързо от стената
и втурнаха се към вратата…
— Стой! — кресна им кадията тогава. —
Така ахмак-авджия се издава —
сега е вече явно чия е вината:
закарайте ги тримата в хапсаната! [затвора]
Но туй е, братко, анекдот: не е било
ни в град, ни в село!
Защото горския, и полския, и всички
законни хищни птички
подобна случка ако видят някой път,
не са дотолкоз аджамии:
веднага ще се присъединят
към тримата авджии.
И по система вечно нова,
законите за да успокоят —
на големците също тъй ще занесат
по нещичко от лова…