Метаданни
Данни
- Серия
- Древния Египет (1)
- Включено в книгите:
-
Речният бог
Книга първаРечният бог
Книга втора - Оригинално заглавие
- River God, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Уилбър Смит. Речният бог. Книга първа
Първо издание.
Редактор: Лилия Анастасова
Художник: Росица Крамен
Технически редактор: Мария Белова
Коректор: Лилия Анастасова
ИК „Ведрина“, София, 1994
Печатница „Балканпрес“, София
ISBN: 954–404–059–5
Издание:
Уилбър Смит. Речният бог. Книга втора
Първо издание.
Превод: Борис Тодоров, Мария Ракъджиева
Редактор: Лилия Анастасова
Художник: Росица Крамен
Технически редактор: Мария Белова
Коректор: Лилия Анастасова
ИК „Ведрина“, София, 1994
Печатница „Балканпрес“, София
ISBN: 954–404–059–5
История
- — Добавяне
Мъжете, които ме водеха при цар Престер Бени-Джон, говореха за него с топлота и любов. Селищата, през които минахме, бяха по-чисти и процъфтяващи от тези на Аркоун. Стадата крави бяха добре угоени, а посевите по-буйни. Хората се хранеха добре. Конете, които видях, бяха великолепни. Очите ми се насълзиха от тяхната красота.
Когато стигнахме близо до крепостта, разположена на друго плато, забелязах, че е в добро състояние и че стените не бяха украсени с трупове.
Отблизо цар Престер Бени-Джон наистина бе невероятно привлекателен мъж. Сребристата му коса и брада му придаваха достойнство. Кожата му бе светла, а очите — тъмни и интелигентни. Отначало той слушаше с недоверие разказа ми, но постепенно отношението му се промени, когато му предадох думите на Масара.
Беше дълбоко развълнуван от посланието на любов и дълг, което му донесох от дъщеря му, и нетърпеливо започна да ми задава въпроси за здравето и състоянието й. Сетне слуги ме заведоха в моите покои, които според етиопските стандарти бяха пищни. Дадоха ми чисти вълнени дрехи, които да заменят дрипите ми.
След като се нахраних и отпочинах, слугите ме заведоха обратно в изцапаното и одимено помещение, което бе залата за аудиенции на Престер Бени-Джон.
— Ваше Величество, Масара е пленница на Аркоун през последните две години — незабавно изтъкнах аз. — Тя е младо и нежно момиче и чезне в неговите смрадливи подземия. — Позволих си да разкрася фактите аз.
— Опитах се да събера откупа, който Аркоун иска за дъщеря ми — каза бащата. — Но трябваше да разтопя всяка чиния и чаша в Аксум, за да събера такова съкровище от сребро, което да задоволи алчността му. Освен това той настоява за големи участъци от моята земя и няколко главни селища. Да отстъпя, ще означава да отслабя царството си и да осъдя десетки хиляди от моите поданици на тиранията му.
— Мога да заведа армията ти до неговата крепост в Адбар Сегед. Можеш да я обсадиш и да го принудиш да ти върне Масара.
Той изглеждаше изненадан от предложението ми. Явно тази мисъл не му бе минавала. Това не бе етиопски начин на воюване.
— Познавам много добре крепостта, но тя е непревземаема — отвърна ми той. — Аркоун има голяма армия зад гърба си. Водили сме много жестоки сражения е него. Мъжете ми са лъвове, но никога не сме го побеждавали. — Бях виждал лъвовете на Престер Бени-Джон в битка и разбрах, че преценката му е правилна. Армията, която командваше, не би могла да атакува Адбар Сегед и да освободи Масара със силата на оръжието.
На следващия ден се завърнах с друго предложение.
— Велики царю на Аксум, както добре знаеш, аз съм египтянин. Царица Лострис, регент на Египет, се е разположила с нейната армия там, където Нил се среща с близнака си.
Той кимна.
— Зная. Тези египтяни навлязоха в моята територия без позволението ми. Копаят мини в долините ми. Скоро ще ги нападна и унищожа.
Сега бе мой ред да се учудя. Престер Бени-Джон знаеше за работите по гробницата на фараона; нашите хора бяха в опасност. Реших да му изложа моето предложение.
— Нашите мъже са вещи в изкуството на войната и обсадата — обясних аз. — Имам влияние върху царица Лострис. Ако ме изпратиш при нея, ще я убедя да ти предложи своето приятелство. Нейните полкове ще атакуват крепостта на Адбар Сегед и ще освободят дъщеря ти.
Въпреки че той се опита да го скрие, забелязах, че предложението му хареса и ме запита:
— Какво ще иска царицата в замяна за своето приятелство.
Пазарихме се пет дни, но накрая направихме сделката.
— Ти ще позволиш на царица Лострис да продължи да копае в твоята долина и ще обявиш тази местност за забранена. Твоите поданици няма да ходят там по никакъв повод — казах му аз. Така гробницата на фараона щеше да бъде предпазена от оскверняване.
— Съгласен съм — каза Престер Бени-Джон.
— Ще доставиш на царица Лострис две хиляди коня, които аз ще избера от твоите стада.
— Хиляда.
— Две хиляди — не отстъпвах аз.
— Съгласен съм — каза той.
— Щом бъде свободна, на принцеса Масара да й бъде позволено да се омъжи за мъжа, който сама избере. Няма да й противоречиш.
— Това е против обичаите ни — въздъхна царят, — но съм съгласен.
— Когато ги заловим, Аркоун и крепостта Адбар Сегед ще ти бъдат предадени.
Той изглеждаше много доволен и кимна бързо.
— Накрая, на нас, египтяните, ще ни бъде разрешено да задържим плячката, която съберем от Аркоун, включително легендарния син меч.
— Съгласен съм — каза Престер Бени-Джон, явно доволен от сделката.
Той ми даде петдесет човека и на следващия ден се отправих към Кебуи, яздейки хубав жребец, подарък от царя.