Фабиан Ленк
Ричард Лъвското сърце (16)

Ричард Лъвското сърце

В периода 9–12 в. Западна Европа приличала на врящ котел. След смъртта на Карл Велики в началото на 9 в. империята на Каролингите била поделена между тримата му внуци. Със създаването на трите нови кралства започнал процесът на образуване на големите европейски държави — Франция, Германия и Италия. Трите нововъзникнали кралства обаче не били централизирани и нямали ясно обособена територия. Те представлявали по-скоро смесица от малки и по-големи херцогства, кралства, графства, в които хората дори не говорели един и същ език. Междуособиците и раздорите били ежедневие.

Към края на 9 в. в Централна Европа нахлули маджарите. Те се установили в днешните земи на Унгария и оттам подлагали на опустошителни набези германските земи, стигали дори и до Париж и Южна Италия. През 955 г. крал Отон I обединил германските сили и нанесъл съкрушително поражение на маджарите. Той завладял кралствата в Северна и Средна Италия, като се възползвал от раздорите между тях, присъединил и Австрия. През 962 г. папата коронясал Отон I и го провъзгласил за император на Свещената Римска империя, просъществувала 850 години.

В средата на 12 в. Хенри II наследил английския престол и основал династията на Плантагенетите. Под властта му били цяла Англия и повече от две трети от Франция. Хенри бил образован и мъдър владетел. Той ограничил властта на едрите феодали, провел редица съдебни, административни и военни реформи, наложил централизирано управление в държавата и укрепил кралската власт. Подчинил и Шотландия и Ирландия. Хенри II се превърнал в един от най-могъщите владетели в Европа.

От брака си с Елеонора Аквитанска Хенри II имал пет деца — трима синове и две дъщери. Наследникът на престола — най-големият му син, починал. Останали Ричард и по-малкият му брат Джон, който получил прозвището Безземни, защото още преди раждането му Хенри II раздал на по-големите си синове всички свои владения във Франция. След смъртта на Хенри II през 1189 г. за крал на Англия бил коронясан Ричард.

Ричард бил много добре образован за времето си. Говорел свободно латински, пишел стихове на френски и покровителствал изкуството. От малък проявявал забележителни военни и управленски умения. С високия си за онова време ръст (около 1.90 м) Ричард бил доста внушителен и бил известен със своята храброст. Неслучайно съвременниците му го наричали Лъвското сърце. Най-голямата му слабост били битките. За десетте години управление кралят прекарал само шест месеца в Англия. През останалото време той бил на бойни походи.

През 1190 г., скоро след възкачването си на трона, Ричард оглавил Третия кръстоносен поход. По пътя към Йерусалим завладял Кипър, където се състояла и сватбата му с Беренгария Наварска. През пролетта на 1192 г. от Кипър Ричард тръгнал към Палестина. Там от месеци кръстоносците обсаждали крепостта Акра на Средиземноморското крайбрежие. Крепостта едва се държала и кръстоносците всеки момент щели да влязат в нея, когато войските на египетския султан Саладин се появили в гръб. Ричард се притекъл на помощ на френския крал Филип II и херцог Леополд V и след няколко кръвопролитни атаки Акра била превзета на 12 юни 1192 г.

Скоро обаче предводителите на кръстоносния поход влезли в сериозни разпри помежду си за върховенството на похода. След като Ричард заповядал да свалят знамената на Леополд от завладяната крепост Акра, херцогът се засегнал и напуснал похода. Малко след него се оттеглил и Филип с намерението, докато Ричард е в Светите земи^[1], той да завладее териториите му във Франция. Филип влязъл в съюз с по-малкия брат на Ричард — Джон Безземни. Целта им била да свалят Ричард от трона.

Като разбрал това, Ричард решил да преустанови кръстоносния поход^[2] и да се върне в Англия. Сключил със Саладин петгодишен договор, който давал възможност на християнските поклонници да посещаваш Йерусалим, и се отправил обратно към дома.

От съображения за безопасност Ричард пътувал тайно и предрешен, придружен само от няколко свои приближени благородници. Въпреки мерките за сигурност, на 12 декември 1192 г. близо до Виена кралят бил пленен от херцог Леополд V. Херцогът обвинил Лъвското сърце в предателство заради сключения със Саладин мирен договор. Но всъщност искал да си отмъсти за унижението, което преживял, когато знамената му били свалени от крепостта Акра, както и да усмири своите разбунтували се феодали, които тайно били сключили договор с Ричард. Сигурен бил, че докато Ричард е в ръцете му, размирниците няма да посмеят да предприемат нищо.

Първоначално Леополд отвел Ричард в своя замък Дюрнщайн. Но тъй като нямал право да задържа крал, се обърнал към императора на Свещената римска империя Хенрих VI. Императорът обвинил Ричард за провала на Третия кръстоносен поход, обявил го за свой законен пленник и го затворил в замъка Трифелс. По време на пленничеството към Ричард се отнасяли като към кралска особа, но той нямал право да напуска замъка.

Хенрих и Леополд поискали нечувано висок откуп за освобождаването на Ричард — 100 000 марки сребро, което прави около 23 тона.

Огромният откуп изправил Англия пред опасността от фалит. Това било добър начин да се ограничи силното влияние на Англия и на Ричард в Европа, точно към което се стремели Леополд и Хенрих VI. Но реакциите на семейството на Лъвското сърце не били еднозначни.

Брат му Джон Безземни твърдял, че тази сума не може да бъде събрана и че страната ще бъде изправена пред катастрофа, ако откупът се плати. Джон не отказал директно да плати откупа, но пленяването на Ричард го устройвало, защото това му позволявало да остане на трона. Говори се, че Джон предложил на император Хенрих доста голяма сума, ако задържи Ричард в плен до края на живота му. Кралица Елеонора Аквитанска обаче била много настоятелна и направила всичко по силите си, за да събере парите за освобождаването на сина си.

Докато течали преговорите за освобождаването на Ричард и се събирали парите за откупа, в Англия никой не знаел къде се намира той. Според легендите неговият приятел, трубадурът Блондел, тръгнал да го търси. Той пътувал от замък на замък и пеел една песен, която само двамата с Ричард знаели. Един ден, когато Блондел запял песента в замъка Трифелс, някой му отвърнал. Така трубадурът разбрал къде е затворен приятелят му.

На 2 февруари 1194 г. откупът, пренесен лично от кралица Елеонора Аквитанска, бил платен и Ричард най-после бил свободен.

Той триумфално се завърнал в Англия. В родината си Ричард бил посрещнат като герой. Въпреки интригите на брат си, Лъвското сърце го обявил за свой наследник, тъй като нямал деца от брака си с Беренгария Наварска. Скоро след това той се отправил на поход срещу доскорошния си съюзник френския крал Филип II.

През 1199 г. при обсадата на крепостта Шилю-Шаброл стрела от арбалет улучила Ричард във врата. Раната не била дълбока, но се възпалила и Ричард починал едва на 41 години.

Кралят бил погребан в абатство Фонтевро, Франция, близо до гроба на баща си Хенри II. По-късно там била погребана и кралица Елеонора Аквитанска.

На престола на Англия се възкачил Джон Безземни. А Ричард Лъвското сърце заживял в многобройни легенди и саги. Военните му подвизи и рицарските му достойнства са в основата на много литературни произведения и до ден-днешен.