Фабиан Ленк
Ричард Лъвското сърце (10)

Подозрението

Трубадурът, Ким и Леон погледнаха въпросително Юлиан.

— Херцогът! — изстреля той.

— Моля? — изуми се Блондел.

— Леополд има мотив! — лицето на Юлиан пламна. — Чухме го какво каза, когато беше пиян. Освен това каза, че крои нещо.

— Нищо не разбирам — рече трубадурът.

Юлиан обясни:

— Чухме караница между императора и херцога. Леополд каза, че иска да получи по-голямата част от откупа, тъй като той е заловил Лъвското сърце. Императорът обаче не се съгласи. Мисля, че Леополд иска да отмъкне откупа, преди да е пристигнал в Трифелс! Тогава няма да му се налага да дели с императора.

— Какъв коварен план — тихо процеди Блондел и допълни, — ако, разбира се, действително възнамерява да постъпи така…

Юлиан беше твърдо убеден в теорията си:

— Носеше маска и не пророни нито дума. Освен това беше нисък и леко пълен, точно като Леополд.

Трубадурът повдигна вежди:

— Имаш право. Смятам, че Леополд наистина е способен на такова нещо. За съжаление обаче не можем да го докажем.

Вратата се отвори и се появиха двама войници, които притеснено докладваха:

— Не успяхме да хванем мъжа. Изплъзна ни се в тази тъмница.

— Добре — отвърна Блондел. — Лягайте да спите. Няма да ни избяга. Благодарение на Юлиан имаме поне следа. А сега и ние да се опитаме да поспим.

На сутринта Блондел и децата се сбогуваха с войниците, които щяха да се връщат у дома, и поеха към замъка Трифелс. Малкият отряд пристигна в крепостта към обед, стражите пред портата им дадоха знак да преминат. Блондел и децата веднага отидоха при Лъвското сърце, който тъкмо обядваше в стаята си в кулата, обслужван от Изберга. Пред него имаше поднос с пушена пъстърва и хляб. В сребърна чаша, украсена по ръба, искреше червено вино.

— Колко се радвам да ви видя — пропя Изберга, хвърляйки поглед към трубадура.

— Удоволствието е изцяло мое! — отвърна Блондел и галантно се поклони.

Ким изви очи към тавана.

— Исках да напиша песен за теб — каза трубадурът. — Само че се случиха толкова много неща, че аз…

— Именно! — прекъсна го Лъвското сърце малко рязко. — Първо ми разкажи все пак. След това можеш и да пееш.

— Моля да ми простите, Ваше Величество! — отвърна трубадурът. — Не открихме ескорта. Не и истинския, във всеки случай…

Лъвското сърце го изгледа от горе до долу:

— Нищо не разбирам. Изразявай се малко по-ясно, ако обичаш!

На Ким не й убягна, че Изберга беше видимо заинтригувана от разговора. Още повече, че нямаше причина да остава повече в покоите на краля. По всичко изглежда, че Лъвското сърце и Блондел напълно забравиха за нея.

„Колко глупаво от тяхна страна“, помисли си Ким. Хубавата слугиня трябва да бъде отпратена по някакъв начин.

Точно когато Блондел се готвеше да продължи, Ким каза възможно най-мило:

— Изберга, не те ли чака много работа в кухнята?

Лицето на слугинята се изопна:

— Няма нужда да ми напомняш за задълженията ми — просъска тя.

— Може и така да е — отвърна кралят, — но сега ни остави сами.

— Разбира се — отвърна слугинята, като не пропусна да хвърли отровен поглед към Ким, докато минаваше покрай нея.

Най-после вратата зад гърба й се затвори. Ким се усмихна на себе си. След това провери за всеки случай дали Изберга не подслушва зад вратата.

Лъвското сърце отмести подноса с рибата встрани.

— Говори! — обърна се той към Блондел.

Трубадурът подробно разказа за случилото се. Кия се приближи до краля, а той я взе в скута си и започна да я храни с риба.

— Смятате, че Леополд има пръст в нападението? — попита той, когато Блондел свърши.

— Да, по всичко изглежда, че е така — потвърди Юлиан.

— А Изберга го информира за всичко — добави Ким. — Херцогът си мисли, че ние наистина знаем къде е ескортът. Изберга има задача да ни подслушва, да разбере и след това да му докладва.

Блондел поклати глава:

— Не вярвам, че го прави.

„Можеш да си напълно сигурен, помисли си Ким, така че по-добре внимавай какво говориш.“

Лъвското сърце замислено поглаждаше рижата си брада.

— Това не са добри новини. Ако херцогът действа заедно с разбойниците, задачата ни няма да е лека. Леополд е изпечен мошеник.

Кия измяука и лекичко побутна краля с муцунка.

— О, съвсем те забравих — каза й нежно Лъвското сърце, улисан в мислите си, и продължи да храни котката.

Няколко минути никой нищо не каза. След това Ричард се обърна към трубадура:

— Блондел, приятелю, страхувам се, че отново трябва да те помоля да потърсиш майка ми и ескорта. Трябва да ги доведеш в замъка, като избереш най-потайните пътища и ги пазиш от мъжа с маската.

Трубадурът безпомощно разпери ръце:

— С удоволствие ще го направя, но как да ги намеря?

Леон събра смелост и предложи:

— Ескортът може да дойде само от северозапад. Нали идва от Англия? Едва ли има толкова много пътища, по които може да мине.

Кралят го погледна с възхищение:

— Ти си умно момче — похвали го той. — Точно това исках да кажа и аз. Мисля, че ескортът ще мине през Ринтал. Това е точно в посоката, за която стана дума. Майка ми ще се преоблече като селянка, а среброто ще е добре скрито.

— Прекрасно — каза Блондел, — да ги търсим тогава там! Но как ще позная майка ви? Досега не съм имал честта да й бъда представен.

Кралят подпря брадичката си с ръце:

— Така е. Какво да правим? — Лъвското сърце се опитваше да измисли нещо. Секунда след това извика: — Сетих се! Тя никога не сваля едно украшение — фибула^[1], в която е инкрустирано сребърно сърце. Подарих й я точно на 3 септември 1189 г., когато ме коронясаха за крал в Уестминстър^[2]. От тогава майка ми никога не сваля фибулата. Ще я познаеш по нея!

Блондел погледна краля замислено:

— Надявам се, в името на Бога, планът ни да успее!

— Разбира се, че ще успее! — отвърна убедено Лъвското сърце. — Трябва да успее!