Ендрю Мейсън
Може би съм чакала теб (6)

VI

— И защо смятате, че тази Банкрофт няма да вземе участие в конкурса? — Джонатан Клъски се облегна на стола и въпросително го погледна.

Филип отпи глътка от чашата си. Леденото шампанско погъделичка приятно езика и се хлъзна надолу по гърлото му.

— Аз, естествено, не мога да бъда стопроцентово сигурен — започна той предпазливо, — но подозирам, че ще се откаже заради своя приятел Робърт Уинтър.

— Хмм… — Банкерът се наведе над скиците върху масата. — Би било твърде жалко, ако стане така. Това тук много ми допада. Но какво мога да направя аз в случая?

— Искам просто тя да получи своя шанс, нищо повече. Знам какво ще ми кажете! — вдигна предупредително длани Филип. — Искам само да се ползва със същите права, както и останалите участници в конкурса! Нуждая се единствено от вашата подкрепа в случай, че ми се наложи да прибягна до необичайни методи, за да я принудя да участва.

Клъски развеселено повдигна рунтавите си гъсти вежди.

— И как смятате да постъпите — да довлечете младата дама за косите пред журито ли? Или ще я оковете във вериги?

Той гръмко се разсмя.

— Щом ще има представен неин проект на конкурса, за мен е все едно как е стигнал дотам — добави по-спокойно и погледна часовника си. — Извинете ме, Филип, но дъщеря ми става твърде неприятна, когато някой я кара да чака. Имаме среща в едно кафене след малко. — Изпи чашата си и се изправи, пухтейки тежко. — Човек не вижда детето си повече от три години, и накрая трябва да се срещне с него в някакво си кафене! Каква ирония. На всичко отгоре довечера отлитам за Мексико. Имам покана за изложбата на Пабло Ариба. Кадърен момък, няма спор.

Филип прикри усмивката си. При цялата си деловитост и улегналост маститият банкер проявяваше тънко чувство за модерното изкуство. Но станеше ли дума за морал, мащабите му бяха безвъзвратно остарели. Той дори се учудваше, че Джонатан е приел да се види с дъщеря си, и беше сигурен, че мястото на срещата не е неин избор. „Ако ли пък знае какво става между мен и Рейчъл, в никакъв случай нямаше да получа съгласието му за малкия си експеримент“ — разсъди леко разтревожен. Трябваше да се погрижи да не го узнае! Поне докато мине конкурса.

Последва Клъски във фоайето на луксозния апартамент на Сатън плейс — един от най-престижните квартали на Манхатън, разположен върху Рузвелт айлънд, с прекрасен изглед към Ийст ривър — където живееше банкерът. Внезапно той се обърна към него и запита:

— Имате ли някакъв ангажимент сега, Филип?

Филип се накани да отговори утвърдително, но прецени, че разполага с известно време, а и нямаше как да обясни нетърпението си час по-скоро да види Рейчъл.

— Не веднага — отвърна предпазливо. — Имам уговорена среща за по-късно, но в момента съм свободен…

— Чудесно! — зарадва се приятелят му. — Ще бъдете ли така любезен да ме придружите? Мъж като мен не би бил на мястото си в подобен… вертеп. — Той изговори думата така, сякаш изричаше „банкрут“. — А вие сигурно ще се оправите там. Тъкмо ще имате възможност да се запознаете с дъщеря ми.

— Тази, която е заминала с танцьора ли? — намръщи се леко Филип.

— Точно тя. — Клъски въздъхна. — Ако искате да ви дам един съвет, момчето ми, послушайте ме: не правете пет дъщери, ако не сте петкратен милионер!

— Защо не? Ако всичките ви дъщери притежават предприемчивия дух на баща си…

— Притежават го, можете да бъдете сигурен в това — прекъсна го с кисела гримаса банкерът. — Само че и това е само за моя сметка. Радвам се, че поне са наследили красотата на майка си. Но в това ще можете да се убедите сам — добави той, докато се качваха в асансьора.

 

 

През последните пет минути Рейчъл поглеждаше часовника си вече за десети път.

— Това наистина е последната чаша, Робърт — заяви решително и вдигна предупредително показалец, за да спре възражението му. — Вече ти казах, че искам да поработя, така че не ме уговаряй повече.

Робърт трябваше да се примири с неизбежното.

— Наистина зъл дух се е вселил в теб — измърмори угнетено той. — Като че ли тази тъпа картина ще ти избяга. Нали още миналата седмица ми каза, че е почти готова?

— Това беше през миналата седмица, скъпи. Оттогава се случиха много неща.

„Най-вече това, че съм влюбена до уши“ — добави мислено.

Струваше й се, че седят тук от цяла вечност. Нямаше търпение да се хвърли в прегръдките на Филип.

— Помисли ли върху моето предложение? — прекъсна мислите й гласът на Робърт.

— Не, не съм. Не мога толкова бързо да взема решение. Нека първо се подготвя за конкурса, после ще видим, окей!

Лицето му помръкна, но Рейчъл не обърна внимание на това обстоятелство, тъй като погледът и се прикова в двамата мъже, влезли току-що в кафенето.

— Това се казва изненада! — изтръгна се от Робърт.

Тя му изсъска да мълчи:

— По-тихо! Искаш всички да гледат към нас ли?

— Това не е ли твоят очарователен работодател, геният на финансите Джонатан Клъски? — подигравателно проточи той.

Погледът му се върна от новодошлите към лицето на Рейчъл, но за негова изненада тя вече не беше там! Столът й беше празен.

Робърт объркано се взираше към мястото, където само допреди секунда бе седяла. После се размърда и понечи да стане и да я потърси, когато дочу шепота й:

— Какво правят сега?

Гласът идваше някъде отдолу и той се наведе, но веднага извика от болка, защото Рейчъл силно го ощипа по крака.

— Стой на мястото си, идиот такъв! Кажи ми къде отиват двамата, но така, че да не бие на очи!

— Можеш ли да ми обясниш какво правиш под масата, Рейчъл?

Тя въздъхна едва чуто. Сама не знаеше какво я накара да се скрие под дългата покривка. От една страна, не искаше Филип да я вижда заедно с Робърт, а от друга — не знаеше как така внезапно той се бе появил тук заедно с Джонатан Клъски. В никакъв случай не можеше да си позволи банкерът да научи за познанството й с Филип и с това да подозре някаква нейна игра по отношение на конкурса.

— После, Робърт. Сега ми кажи какво правят!

Той вдигна поглед към двамата мъже отсреща. Те тъкмо сядаха на една маса, където ги очакваше ослепително красива червенокоса жена. Вероятно се познаваха, защото красавицата се хвърли на врата на Клъски, като в същото време отправяше любопитни погледи през рамото му към Филип Бланчард. Той й каза нещо и тя избухна в доволен смях. Едва тогава Робърт се сети, че я познава — беше една от дъщерите на Джонатан Клъски и известно време бе вземала уроци по рисуване при него.

Разказа тихичко всичко това на Рейчъл, която като че ли внезапно си глътна езика.

— Хей, какво става? — попита той. — Там ли си още, или си открила някое по-сигурно скривалище?

— Тук съм, продължавай да следиш какво се случва — долетя приглушеният отговор.

— Келнерът носи нашето шампанско — сухо отбеляза Робърт.

— Това не ме интересува… аууу! — възкликна задавено Рейчъл и той бързо отдръпна крака си, с който, без да ще я беше настъпил.

— Заповядайте, сър. Два пъти шампанско. — Келнерът хвърли поглед към празния стол срещу него и повдигна въпросително вежди.

— Не се безпокойте, дамата просто се потопи за малко… о-ох!

Човекът го изгледа така, като че ли беше избягал от лудницата, но все пак кимна любезно.

— Разбирам, сър. Преди и вие да се потопите, ще ме извикате за сметката, нали?

За щастие в този момент засвири пианистът, така че не можа да се чуе тъничкият кикот на Рейчъл под масата.

— Да не си си загубила ума?! — изсъска Робърт и заразтрива глезена си, по който тя зверски го бе ощипала. — Изправяй се най-сетне, хората вече гледат насам!

— Какво правят тримата сега?

Той отново погледна натам и с готовност започна да обяснява:

— Забавляват се великолепно. Дъщеричката гальовно е сложила ръката си на рамото на твоя Филип и това видимо му доставя огромно удоволствие.

— Какво?!

Робърт подскочи, тъй като гласът й прозвуча гръмко точно в ухото му. Жената от съседната маса, която тъкмо се канеше да лапне парче сладкиш, застина с отворена уста и загледа Рейчъл като дух, появил се от нищото.

Той имаше право, Филип наистина се усмихваше чаровно на червенокосата, която буквално го изпиваше с поглед. Почувства в стомаха си огромна ледена буца. Забеляза, че Робърт я гледа изпитателно. „Трябва да внимавам — каза си тя, — иначе ще разбере всичко.“

— Хайде да си тръгваме — помоли го с нисък глас.

— Веднага ли? Току-що донесоха шампанското!

Рейчъл мълчаливо взе чашата си и я изпразни на един дъх, после стана. Той я гледаше смаяно. Не му оставаше нищо друго, освен да помаха на келнера и да я последва към изхода, след като плати и остави щедър бакшиш.

— Рейчъл!

Двамата се обърнаха. Пред тях стоеше Филип и мило се усмихваше.

— Каква приятна изненада! Много бих искал да те представя на един човек — продължи той, като удостои Робърт само с един хладен поглед, който трябваше да му покаже, че поканата не включва неговата персона.

— Ако имаш предвид Джонатан Клъски или твоята приятелка — много благодаря — отвърна враждебно тя.

Думите бяха изречени достатъчно високо, за да станат веднага обект на внимание от страна на всички присъстващи в кафенето. Робърт затаи дъх в очакване.

— Моята какво? — смая се искрено Филип. После внезапно разбра и се усмихна широко. — Ах, ти говориш за мисис Америго! Сигурен съм, че дъщерята на Джонатан ще се радва да се запознае с теб и с твоя годеник — контрира я хитричко той. Явно много го забавляваше неприкритата й ревност. — Тя много се интересува от картините ти.

Рейчъл се изчерви. Как можа да се покаже такава пълна глупачка!

— Съжалявам, но… не разполагам с никакво време… След малко имам много важна среща и в никакъв случай не мога да закъснявам…

— Разбирам — присви присмехулно очи той. — Е, желая ти приятно прекарване тогава.

Задържа кавалерски вратата, докато двамата излязат, и изчака да види как се качват в колата на Робърт.

— Младата дама изглежда доста странна, не намирате ли, Филип? — отбеляза Клъски, когато се върна на масата.

— Странна е меко казано — съгласи се Филип.

Банкерът го погледна внимателно. Той, разбира се, веднага бе забелязал, че дъщеря му е запленена от привлекателния млад мъж и го поглъща с жадни очи.

„Бланчард би бил най-подходящият мъж за нея“ — помисли си врелият и кипял в живота финансист и реши да подреди нещата така, че двамата да се опознаят по-отблизо.

— Дъщеря ми дава парти вдругиден — каза той внезапно. — Ще се радвам, ако присъствате и вие.

Филип бе толкова изненадан от поканата, колкото и Сю, но тя успя великолепно да се овладее. Дари го с ослепителна усмивка и положи тясната си, деликатно оформена длан върху рамото му.

— О, да, разбира се! Много ще се радвам, мистър Бланчард. Елате непременно!

— Благодаря, с удоволствие — отвърна с половин уста той. Беше готов да се закълне, че допреди секунда Сю и понятие си нямаше, че ще дава вдругиден парти.

Джонатан забарабани с пръсти по масата и се обърна към дъщеря си:

— Ти, естествено, ще поканиш също мис Банкрофт и приятеля й, мистър…

— … Уинтър — притече му се на помощ Филип.

— Точно така, мистър Уинтър. Нали си спомняш, че по-рано вземаше уроци по рисуване в студиото му? Та да ги поканиш и двамата, и още неколцина художници, за да не скучаят.

— Ще имам грижата за това, не се безпокой, татко — увери го Сю и хвърли към Филип пламенен поглед, който казваше, че тя е жена, която умее да спазва обещанията си.

 

 

Рейчъл стоеше пред огледалото в банята, когато чу входната врата да се отваря, а след това и гласа на Филип, който я викаше. Хвърли одобрителен поглед на отражението си, преди да излезе. Носеше тънка блуза от черна коприна и къса, широко разкроена черна пола, която съблазнително разголваше дългите й стройни крака.

Филип я посрещна с поглед, преливащ от възхищение, и я взе в обятията си.

— Какво ти имаше днес следобед в кафенето? — попита, като повдигна брадичката й и се взря в тъмните и очи.

— Не знам за какво говориш — отвърна тя, защото й беше неприятен споменът за случилото се.

— Да ти помогна тогава — стори ми се, че ревнуваш. Лъжа ли се?

Устните му бяха толкова близо до нейните, че неволно затаи дъх.

— Защо би трябвало да ревнувам? — прошепна и притвори очи, усещайки как топлината на тялото му прелива в нея.

— Точно това възнамерявах да те попитам.

— Така ли? — промълви тя и нямаше нужда да продължава, защото той вече я целуваше.

Рейчъл въздъхна щастливо и обгърна шията му. Всичко изглеждаше толкова просто, когато бе до него! Когато Филип я докосваше, тялото й вземаше връх над разума и тя разбираше какво върши, едва след като се отдалечеше той така, че да не го вижда. Чувството беше прекрасно, но не би могла да понесе мисълта, че и друга може да се наслаждава на близостта му.

— Така не може да продължава! — откъсна се със сетни усилия от прегръдката му.

— Вярно — измърмори той. — Хайде да си лягаме.

Тя се извърна и се отпусна в едно кресло.

— Ти не ме възприемаш сериозно — каза с упрек и посегна към малката лакирана кутийка върху ниската стъклена масичка. Извади цигара и я запали. — Малко съм объркана. Робърт ми направи фантастично предложение.

Филип седна срещу нея и очаквателно я загледа. Нищо не каза и макар че вътрешно кипеше, се владееше до съвършенство. Не можа да не си каже все пак, че тя изглежда невероятно съблазнително.

— Предложи ми да му стана партньор в студиото — продължи Рейчъл след кратка пауза. — Така ще мога да върша онова, което ми харесва, без да съм принудена да рисувам по поръчка, за да преживявам.

В гласа й се долавяше леко съмнение, но той не искаше да прибързва с възраженията. Вече знаеше, че тя не би се оставила да й внушават кое е правилно и кое — не.

— Не звучи зле — започна предпазливо, — но това ли е, което искаш наистина?

Рейчъл мълчеше, затова продължи:

— Видях последните ти картини, те наистина са много добри. Сигурен съм, че когато се кандидатираш за конкурса…

— Няма да се кандидатирам — прекъсна го бързо тя. — Робърт иска да излезем с общ проект от името на студиото.

— Значи така — установи хладно Филип. — Очевидно този Робърт много добре знае какво върши.

Рейчъл скочи възмутена.

— Какво означава това?!

Той стана и се приближи към нея, но тя отстъпи назад.

— Робърт е мой добър приятел от години и го познавам добре, за разлика от… — Млъкна смутено. „За разлика от теб“, щеше да каже.

Филип обаче разбра и я загледа разочаровано.

— Мислех, че ми имаш доверие.

Тя задиша тежко. Цялото й тяло копнееше за неговите ласки и с мъка се удържаше да не се хвърли в обятията му, където да забрави всички съмнения и неприятности.

— Така е наистина — каза тихо. — Но трябва да ме разбереш. Робърт…

— Робърт! Робърт! Само за него слушам! — избухна той. — Защо не се решиш да направиш нещо сама? — Ръката му се насочи към ателието. — Видях скиците ти за конкурса и съм повече от сигурен, че шансът ти да го спечелиш, е много голям! И другото, в което съм сигурен, е, че точно затова Робърт не иска да участваш!

— Той никога не би постъпил така! — извика шокирана Рейчъл. — Винаги ми е помагал, още когато бях в Академията…

— Но вече не си в Академията и си му конкурент, който го превъзхожда! А няма как да осъзнаеш това, ако не се състезаваш с него! Затова твърдя, че конкурсът ти дава отлична възможност да разбереш стойността на работата си — загледа я пронизващо Филип.

Тя смутено мълчеше. Знаеше, че има право, но вече не ставаше въпрос дали да участва в конкурса, а да отсъди в полза на единия от двамата мъже.

Той сякаш усети хода на мислите й и реши да не настоява повече.

— Нека да спрем дотук — предложи тихичко и тръгна към нея. Прегърна я, помилва я по косата и притисна устни към нейните. — Ако не се лъжа, беше ми обещала да приготвиш страхотна вечеря, или греша?

— О, не!

Рейчъл се изтръгна от обятията му и хукна към кухнята. Грабна една кърпа и отвори фурната на газовата печка. Оттам със свистене излезе облак пушек и помещението се изпълни с миризма на изгоряло.

— Ама че гадост! — изруга тя и внимателно изтегли тавата.

Всеки момент щеше да избухне в сълзи. В порцелановия съд се виждаха само сгърчените и овъглени останки на приготвеното с толкова старание зеленчуково суфле. Тя го вдигна и го занесе на умивалника. Сгорещеният порцелан изсъска под обливащите го водни струи.

Филип беше пристъпил зад нея и нежно я обгърна с две ръце през талията.

— И сега какво? — погали дъхът му шията й.

— Не знам… — безпомощно отвърна Рейчъл, дишайки учестено.

— Предлагам да минем направо към десерта. — Погледът му й обещаваше стопроцентово обезщетение за пропадналата вечеря.

Коленете й омекнаха, тя се облегна на гърдите му и като изви глава, със затворени очи му поднесе леко разтворените си устни, Филип незабавно реагира на поканата и двамата се сляха в страстна, изпепеляваща сетивата им целувка.