Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Учението на дон Хуан (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Time (The Shamans of Mexico), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне

КОМЕНТАР

По времето, когато пишех „Пътуване към Икстлан“, бях потънал в най-мистериозна атмосфера. Дон Хуан Матус бе въвел някои крайно прагматични занимания във всекидневието ми. Посочил ми бе няколко стъпки на действие, които държеше да следвам най-точно. Възложил ми бе и три задачи, които имаха съвсем бегло отношение към света на всекидневния ми живот, пък и към който и да било друг свят. Той поиска от мен да започна да заличавам своята лична история по всеки възможен начин във всекидневието си. Другото, което поиска, бе да се откажа от привичките си и накрая настоя да се освободя от чувството си за собствена значимост.

— И как ще осъществя всичко това, дон Хуан? — питах го аз.

— Нямам представа — отговори той. — Никой от нас няма представа как да го извърши на практика и да постигне резултат. И все пак, заловим ли се за работа, ние ще го постигнем, без дори да знаем какво ни се е притекло на помощ.

Затрудненията, които срещаш, са същите, пред които съм се изправял и аз — продължи той. — Уверявам те, че затруднението ни се дължи на пълното отсъствие в живота ни на идея, която би ни подтикнала към промяна. По времето, когато моят учител ми възложи тази задача, едничкото, което ми беше нужно, за да се получи, бе идеята, че може да се постигне. Препоръчвам ти и ти да направиш същото.

Тогава се отдадох на най-жалки хленчове: как съм един учен от областта на обществените науки, как съм свикнал с практически указания по същество, а не с такива мъгляви неща, които се решават по-скоро с магически похвати, отколкото с практически методи.

— Кажи си каквото имаш да кажеш — отвърна дон Хуан през смях. — Но като свършиш с хленчовете, забрави всичките си терзания и просто прави, каквото ти казах.

Дон Хуан беше прав. Всичко, което ми трябваше или по-точно всичко, от което се нуждаеше онази тайнствена, все още непроявена част от мен, беше идеята. Това „аз“, което познавах през целия си живот, се нуждаеше от нещо неизмеримо повече от една идея. То имаше нужда да бъде подготвяно, подтиквано, напътствано. Но успехът, който постигах, така ме заинтригува, че задачите да се освободя от привичките си, от чувството си за собствена значимост и от личната си история, се превърнаха в истинско удоволствие.

— Вече си непосредствено пред пътя на воина — каза ми дон Хуан като обяснение на моя загадъчен успех.

Бавно и методично той бе насочвал осъзнаването ми да се фокусира все по-силно над абстрактното разработване на схващането за воина, което той наричаше пътя на воина, начина на живот на воина. Обясняваше ми, че пътят на воина представлява построение от идеи, изградено от шаманите от древно Мексико. Тези шамани стигнали до възгледа си благодарение на своята способност да виждат енергията, както протича свободно из Вселената. Така че пътят на воина за тях представлявал най-хармоничен конгломерат от енергийни факти, неоспорими истини, определяни единствено от посоката на протичане на енергийния поток във Вселената. Дон Хуан категорично твърдеше, че нищо в пътя на воина не може да се оспори, нищо не може да се промени. Той сам по себе си е съвършена структура и всеки, който я следва, се натъква на тези енергийни факти, които не допускат оспорване или съмнение във функциите и стойността им.

Дон Хуан казваше, че древните шамани са го наричали пътя на воина, понеже структурата му обхваща всички възможности на живота, които един воин може да срещне по пътя на знанието. Тези шамани провеждали абсолютно задълбочено и методично издирване на такива възможности. Според дон Хуан те наистина били в състояние да включат в тази абстрактна структура всичко, което е в човешките възможности.

Дон Хуан сравни пътя на воина с една сграда, като всеки елемент на тази постройка е опорно средство, чиято единствена функция е да крепи психиката на воина при обучението му като шаман, за да бъде придвижването му леко и да има смисъл. Той неизменно твърдеше, че пътят на воина е конструкция от основно значение, без която навлизащите в шаманството биха претърпели корабокрушение в необята на Вселената.

Дон Хуан наричаше пътя на воина венец на славата за шаманите от древно Мексико. Той го смяташе за най-важният им принос, живеца на тяхното трезвомислие.

— Наистина ли е от такова изключително значение пътят на воина, дон Хуан? — попитах го аз веднъж.

— „Изключително значение“ е евфемизъм. Пътят на воина е всичко. Той е олицетворение на душевното и физическото здраве. По друг начин не мога да ти го обясня. За мен фактът, че шаманите от древно Мексико са били в състояние да изградят такава структура, означава, че са били на върха на своята сила, на върха на щастието, на върха на радостта.

На ниво прагматично приемане или отхвърляне, на което се намирах по онова време, ми беше направо невъзможно да приема изцяло и непредубедено пътя на воина. Колкото повече ми обясняваше дон Хуан пътя на воина, толкова повече се засилваше подозрението ми, че той всъщност цели да ме лиши от всякакво равновесие.

Така че дон Хуан ме е напътствал, без да си давам сметка. Това обаче си пролича с изключителна яснота в извадките, подбрани от „Пътуване към Икстлан“. Дон Хуан се бе приближавал към мен с огромни скокове и изключително бързо, без аз изобщо да си давам сметка, и внезапно се бе оказало, че направо ми диша във врата. Многократно съм имал чувство, че съм бил на прага да приема искрено съществуването на друга познавателна система или пък ми е ставало толкова безразлично, че ми е било все едно дали нещо ставало по този или по другия начин.

Естествено, винаги бе съществувала и възможността да избягам от всичко това, но то щеше да бъде безсмислено. Дали от начина, по който ме водеше дон Хуан, или понеже усилно прилагах схващането на воина, но аз бях укрепнал до такава степен, че повече не се страхувах. Явно се бях хванал на въдицата, но какво от това? Знаех само, че съм с дон Хуан, и то задълго.