Карлос Кастанеда
Колелото на времето (16)

С течение на времето воинът се учи не толкова на шаманство; по-вярното е, че с течение на времето воинът се научава да събира енергия. Тази енергия ще му позволи досег до някои енергийни полета, които обикновено са недостъпни за него. Шаманството е състояние на осъзнаване, способността да се използват енергийни полета, към които не прибягваме при възприемането на всекидневния свят, който познаваме.

Във Вселената съществува една неизмерима, неописуема сила, която шаманите наричат намерение, и абсолютно всяко нещо, което съществува в пелия Космос, е прикрепено към намерението чрез една свързваща брънка. Задачата на воините е да обсъждат, осмислят и използват тази свързваща брънка. Но особено внимание отделят да я изчистят от сковаващото въздействие, оказвано от обичайните грижи на всекидневието им. На това ниво шаманството може да се определи като процедура за изчистване на тази брънка, свързваща ни с намерението.

Интересът на шаманите към миналото им е жизненоважен, но не към личното им минало. За шаманите тяхното минало представлява нещата, които са постигнали другите шамани преди тях. Те се допитват до миналото си, за да получат отправна точка. Само шаманите действително търсят отправна точка в миналото си. За тях установяването на отправна точка означава възможност да изследват намерението.

Обикновеният човек също се занимава с миналото. Но той се интересува от личното си минало, по лични причини. Той се съизмерва с личното си минало или с познанието от миналото, достигнало до неговото време, за да намери оправдание за настоящото си или бъдещо поведение или пък за да определи модел за себе си.

Духът се проявява пред воина на всяка крачка. Но това не е цялата истина. Цялата истина е, че духът се разкрива на всеки човек с еднаква сила и постоянство, но само воините са постоянно настроени да възприемат тези проявления.

Според воините шаманизмът е магическа, тайнствена птица, която спира за миг своя полет, за да дари човека с надежда и чувство за предопределение; воините живеят под крилото на тази птица, която наричат птицата на мъдростта, птицата на свободата.

За воина духът е абстракция, просто защото той го познава без помощта на думи или дори мисли. Той е абстракция, защото воинът не може да проумее какво е духът. И все пак, дори без най-малкия изглед или желание да го разбере, воинът се справя с духа. Той го разпознава, призовава го, подмамва го, сближава се с него и му дава израз чрез действията си.

Свързващата брънка на обикновения човек с намерението на практика е мъртва, така че воинът започва от една безполезна брънка, понеже тя не реагира волево. За да съживи тази брънка, воинът трябва да има непоколебимо, жестоко чувство за цел — едно особено състояние на съзнанието, което се нарича непреклонно намерение.

Силата на човека е неизмерима; смъртта съществува единствено защото ние сме я възнамерили още от момента на раждането си. Намерението на смъртта може да се възпре, като преместим положението на събирателната точка.

Изкуството на прикриването означава да научиш всевъзможни трикове за замаскирането си, и то да ги усвоиш толкова добре, че никой да не заподозре как си се престорил на някой друг. За тази цел трябва да бъдеш безжалостен, хитър, търпелив и благ. Твоята безжалостност не бива да бъде грубост, хитростта не бива да бъде коварство, търпението не бива да бъде пренебрежение и благостта — простодушие.

Воините имат една по-далечна цел, предопределяща действията им, която няма нищо общо с личната облага. Обикновеният човек прави нещо само ако има изгледи за облага. Воините не действат заради ползата, а заради духа.

Древните виждащи шамани чрез виждането си забелязали още отначало, че всякакво по-необичайно поведение разтърсва събирателната точка. Скоро открили, че ако човек системно се държи необичайно и насочва мъдро това поведение, то заставя събирателната точка да се премества.

Мълчаливото знание е не друго, а пряк досег до намерението.

Шаманството е пътешествие на завръщането. Воинът се завръща победоносно към духа, след като се е спускал в ада. А от ада той донася трофеи. Един от тези негови трофеи е разбирането.

От това, че воините са прикривачи, те разбират до съвършенство човешкото поведение. Разбират например, че човешките същества са създания на инвентарния опис. Точното познаване на наличностите и липсите в даден инвентар прави човека учен или специалист в неговата област.

Воините знаят, че когато инвентарът на един обикновен човек не върши работа, тогава човекът или разширява инвентара си, или светът на неговото себеотразяване рухва. Обикновеният човек е в състояние да включи нови елементи в инвентара си, стига те да не противоречат на основната подредба на инвентара. Ако тези елементи противоречат на подредбата му, човешкият ум рухва. Инвентарът е умът. Воинът разчита на това, когато се опитва да разбие огледалото на себеотразяването.

Воините никога не могат да прокарат мост, за да се присъединят към хората от обикновения свят. Но ако самите хора го пожелаят, те трябва да построят мост, за да се присъединят към воините.

За да може човек да получи достъп до тайнствата на шаманизма, духът трябва да се спусне над човека, който е проявил интерес към това. Със самото си присъствие духът кара събирателната точка на човек да се премести в специфично положение. Това място шаманите познават като място на пълната безжалостност.

Всъщност няма никаква процедура, за да се накара събирателната точка да се премести в място на безжалостност. Духът докосва човека и събирателната му точка се премества. Толкова е просто.

Това, което ни е нужно, за да позволим на магията да ни подейства, е да изхвърлим от ума си всякакви съмнения. Веднъж освободим ли се от съмнението, всичко е възможно.

Възможностите на човека са толкова безпределни и тайнствени, че воините вместо да мислят над тях, предпочитат да ги изследват, без изобщо да се надяват, че някога ще ги разберат.

Всяко нещо, което правят воините, става вследствие преместването на тяхната събирателна точка, а това преместване зависи от количеството енергия, с която разполагат воините.

Всяко придвижване на събирателната точка означава отместване от прекаленото занимаване с индивидуалното си аз. Шаманите смятат, че именно положението на събирателната точка прави съвременния човек самоубийствено егоистичен, напълно погълнат от представата за себе си. Загубил надеждата да се завърне изобщо някога към първоизточника на всичко, обикновеният човек търси утеха в своя егоизъм.

Това, което отваря пред човек пътя на воина, е детронирането на чувството за собствена значимост. И всяко нещо, което воинът прави, е насочено към постигането на тази цел.

Шаманите са смъкнали маската на чувството за собствена значимост и са открили, че то е самосъжаление, маскирало се като нещо друго.

В света на всекидневия живот човек лесно може да си върне обратно думата или решението. Единственото необратимо нещо във всекидневния свят е смъртта. В света на шаманите, от друга страна, обикновената смърт може да бъде отменена, но не и думата на шамана. В света на шаманите решенията не могат да бъдат променяни или преразглеждани. Те се взимат веднъж завинаги.

Едно от най-драматичните неща в човешката същност е пагубната връзка между глупостта и себеотразяването. Именно глупостта принуждава обикновения човек да отхвърля всичко, което не отговаря на собствените му себеотразяващи го очаквания. Например като обикновени хора ние сме слепи за такова изключително късче познание, което е на разположение на човека: съществуването на събирателната точка и факта, че тя може да се мести.

Това, че рационалният човек се е вкопчил упорито в собствената представа за себе си, го води до бездънно невежество. Той не допуска факта, че шаманството не е въпрос на заклинания и фокуси, а свободата да възприемаш не само света, който сме приели за даденост, но и всяко друго нещо, постижимо за човешките възможности. Той трепери пред възможността за свобода. А свободата е под носа му.

Затруднението на човека е, че той интуитивно долавя своите скрити възможности, но не се осмелява да ги използва. Затова воините казват, че окаяното положение на човека се дължи на борбата между собствената му глупост и невежеството му. Човек сега, повече отвсякога, има нужда да бъде научен на нови идеи, които се отнасят преди всичко до вътрешния му свят — шамански идеи, а не социални идеи, идеите на човека, изправен пред непознатото, изправен пред личната си смърт. Сега, повече от всичко друго той има нужда да бъде научен на тайните на събирателната точка.

Духът слуша само когато му се говори с жестове. Обаче жестове не като знаци или движения на тялото, а като акт на пълно себеотдаване, акт на щедрост, на духовитост. Като жест към духа воинът изважда най-доброто от себе си и мълчаливо го поднася на абстракта.