Серия
Учението на дон Хуан (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Time (The Shamans of Mexico), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,8 (× 14 гласа)

ВЪВЕДЕНИЕ

Тези поредици от специално подбрани извадки са извлечени от първите осем книги, които съм написал за света на шаманите от древно Мексико. Извадките са взети направо от обясненията, които ми даваше в качеството ми на антрополог моят учител и наставник дон Хуан Матус, шаман и индианец яки от Мексико. Той принадлежеше към една приемствена линия на шамани, която води началото си още от шаманите, живели в Мексико от древни времена.

Дон Хуан Матус ме въвеждаше по възможно най-резултатния начин в своя свят, който естествено беше светът на тези шамани от древността. Така че дон Хуан беше от основно значение за мен. Той знаеше, че съществува друга сфера на реалността, една сфера, която не е нито илюзорна, нито продукт от изблици на въображението. За дон Хуан и останалите шамани, негови сподвижници, които бяха петнадесет, светът на шаманите от древността беше толкова реален и прагматичен, както всяко друго нещо.

Тази творба започна като най-прост опит да се подбере една поредица от мисли, сентенции и схващания от древното знание на тези шамани, които биха били интересни за препрочита не и размисъл. Но с напредването на работата тя започна да се отклонява в една непредвидена посока: осъзнах, че извадките са заредени с изключителна собствена енергия. Те започнаха да разкриват един скрит ход на мисли, който изобщо не бях забелязвал преди. Те очертаваха посоката, която бяха следвали обясненията на дон Хуан в течение на тези тринадесет години, през които той ме напътстваше като свой ученик.

По-добре от всякаква понятийна система тези извадки разкриваха неподозираната и неотклонна линия на действие, която дон Хуан бе следвал, за да подтиква и улеснява навлизането ми в неговия свят. Стана ми напълно ясно, че щом дон Хуан бе следвал тази линия на действие, това явно трябва да е било пътят, по който собственият му учител го е въвеждал в света на шаманите.

Линията на действие на дон Хуан Матус представляваше съзнателен опит да ме въведе в друга познавателна система, както я нарече той. Под познавателна система той имаше предвид стандартното определение за познание: „процесите, които отговарят за осъзнаването на всекидневния живот, процеси, които включват памет, опит, възприятие и умелото използване на езика“. Според дон Хуан познавателната система на шаманите от древно Мексико наистина е различна от системата на обикновения човек.

Следвайки логиката и начина на съждение, които бях усвоил като студент по обществени науки, аз трябваше да отхвърля твърдението му. Многократно посочвах на дон Хуан, че това твърдение е нелепо. За мен то в най-добрия случай представляваше интелектуално отклонение.

Нужни бяха тринадесет години усилена работа от негова и моя страна, за да се разклати вярата ми в общоприетата познавателна система, която прави понятен заобикалящия ни свят. Това преосмисляне ме доведе до много особено състояние: едно съмнение в иначе безрезервното приемане на познавателните процеси на нашия всекидневен свят.

След тринадесет години на тежки изпитания аз установих, макар и против волята си, че дон Хуан Матус наистина действа от друга гледна точка. Следователно шаманите от древно Мексико трябва да са имали друга познавателна система. Но мисълта да призная това ме изгаряше до дъното на душата ми. Чувствах се като изменник. Струваше ми се, че огласявам най-потресаваща ерес.

Когато усети, че е преодолял най-яростната ми съпротива, дон Хуан ме въведе колкото можа по-дълбоко в своите възгледи и аз трябваше да призная безрезервно, че в света на шаманите практикуващите съдят за света от такава гледна точка, която е невъзможно да се опише със средствата на нашите схващания. Те например възприемаха енергията, както протича свободно из Вселената, енергия, свободна от всякаква социализация и словесен израз, чиста вибрираща енергия. Те наричаха това възприятие виждане.

Първата цел на дон Хуан бе да ми помогне да възприемам енергията, протичаща из Вселената. В света на шаманите да възприемаш енергията по този начин е първата, задължителна стъпка към по-всеобхватната и свободна гледна точка на една различна познавателна система. За да предизвика у мен реакцията, наречена виждане, дон Хуан използваше съвсем непознати за мен познавателни елементи. Един от най-важните такива елементи, който той наричаше преглед, представляваше систематично, най-подробно изследване на собствения живот, фрагмент по фрагмент, преглед, който не се прави с критично отношение или с цел да се открият грешки, а като усилие да разбереш собствения си живот и да промениш хода му. Дон Хуан твърдеше, че веднъж направи ли практикуващият този преглед на живота си по безпристрастния начин, който се изисква за това, вече му е невъзможно да се върне към същия начин на живот.

Според дон Хуан да виждаш енергията, както протича из Вселената, означаваше способност да видиш човека като сияйно яйце или сияйно кълбо от енергия, както и да можеш да различиш в това светещо кълбо от енергия определени черти, които са общи за всички хора, като например една ярко блестяща точка в това само по себе си светещо кълбо от енергия. Според шаманите именно в гази ярка точка, която те наричат събирателна точка, се събира възприятието. Те могли да развият логически тази мисъл до извода, че ние опознаваме света именно чрез тази ярка точка. Колкото и странно да изглежда, дон Хуан беше прав, в смисъл, че точно това всъщност ставаше.

Следователно възприятието на шаманите се подчиняваше на различен процес в сравнение с възприятието на обикновения човек. Шаманите твърдят, че непосредственото възприемане на енергията ги довело до нещо, което те наричат енергийни факти. Под енергиен факт те имат предвид представа, получена чрез непосредственото виждане на енергията, което води до окончателни и неопровержими заключения; те не подлежат на подправяне или фалшифициране по умозрителен път или на опити да се нагодят към нашата стандартна система на интерпретация.

Дон Хуан казваше, че за шаманите от неговата приемствена линия е енергиен факт, че светът около нас се определя от познавателните процеси, а тези процеси не са неизменни, не са даденост. Те са въпрос на заучаване, практика и използване. Тази мисъл се разгръща по-нататък до друг енергиен факт: стандартните познавателни процеси са резултат от възпитанието ни и нищо повече.

Дон Хуан Матус знаеше, без сянка от съмнение, че всяко нещо, което ми разказва за познавателната система на шаманите от древно Мексико, е реалност. Освен всичко друго той беше и нагуал, което за практикуващите шамани означава естествен водач, личност, способна да вижда енергийни факти, без изобщо да си навреди. Затова той беше в състояние да води успешно своите сподвижници по пътища на мисълта и възприятието, които е невъзможно да се опишат.

Преценявайки всички факти от познавателния свят на дон Хуан, с които той ме запозна, аз стигнах до заключението, което и той самият споделяше — че най-важният елемент в този свят е понятието намерение. За шаманите от древно Мексико намерение е силата, която могат да визуализират, когато виждат енергията както протича във Вселената. Те го наричат всепроникваща сила, която участва във всеки аспект на времето и пространството. То е скритият импулс зад всяко нещо; но най-неоценимото му качество според тези шамани е, че намерението — една чиста абстракция — е най-тясно свързано с човека. Човек винаги може да го използва. Шаманите от древно Мексико осъзнали, че единственият начин да се въздейства над тази сила е чрез безупречно поведение. Само един изключително дисциплиниран практикуващ би могъл да се опита да постигне такъв подвиг.

Друг изключителен елемент от тази необичайна познавателна система на шаманите е начинът, по който разбират и използват понятията за време и пространство. За тях времето и пространството не са същите тези явления, които присъстват в нашия живот като съставна част от обичайната ни познавателна система. За обикновения човек стандартното определение за време е „непространствен континуум, при който събитията стават в явно необратима последователност от минало през настояще към бъдеще“. А пространство се определя като „безкрайно разпростиране на триизмерното поле, в което съществуват звездите и галактиките; Вселената“.

За шаманите от древно Мексико времето представлява нещо като мисъл; мисъл, мислена от нещо, невъобразимо по величината си. Техният логичен довод е, че човекът, бидейки част от тази мисъл, мислена от сили, непостижими за неговите умствени способности, все пак съдържа един малък процент от тази мисъл — процент, който при определени обстоятелства на изключителна дисциплина може да се възстанови.

Според тези шамани пространството е абстрактна сфера на дейност. Те го наричат безкрайност и го смятат за пълната съвкупност от всички действия на живите същества. За тях пространството е нещо по-досегаемо, нещо почти земно. В абстрактната формулировка на пространството те сякаш разполагали с по-голям процент. Според тълкуванията, които ми даваше дон Хуан, шаманите от древно Мексико никога не са разглеждали времето и пространството като такива мъгляви абстракции, каквито са те за нас. За тях и времето, и пространството, колкото и да са непонятни като формулировка, са просто част от човека.

Друг познавателен елемент у тези шамани е тъй нареченото колело на времето. В обяснението си за колелото на времето те го оприличават на тунел с безкрайна дължина и ширина, тунел с отражателни бразди. Всяка бразда е безкрайна и техният брой е безкраен. Живите същества по силата на самия живот са заставени да гледат само в по една бразда. А да гледаш само в една бразда означава да си впримчен в нея, да изживяваш само тази бразда.

Крайната цел на един воин е чрез дълбока дисциплина да съсредоточава непоколебимото си внимание над колелото на времето, за да го накара да се завърти. Воините, които са успявали да завъртят колелото на времето, могат да гледат в която и да било бразда и да извлекат от нея каквото поискат. За един воин да се освободи от обсебващата сила, която го заставя да гледа само в една бразда, означава, че може да гледа и в двете посоки — как времето отминава или приближава към него.

Разглеждано по този начин, колелото на времето представлява едно изключително силно въздействие над целия живот на воина и дори отвъд него, какъвто е случаят с извадките в тази книга. Те сякаш са нишка, изтеглена от кълбо, което има свой собствен живот. Това кълбо, според обясненията в познавателната система на шаманите, представлява колелото на времето.

Под въздействието на колелото на времето се оказа, че тази книга пое посока, която не беше предвидена в първоначалния план. Извадките от само себе си се превърнаха във водещия фактор и ме заставиха да се придържам колкото е възможно по-близо до духа, в който са ми били давани — дух на немногословност и крайна прямота.

Нещо друго, което безуспешно се опитах да направя с извадките, бе да ги организирам и подредя по категории — за по-лесно четене. Обаче всякакъв опит за категоризация на извадките се оказа несъстоятелен. Невъзможно бе да се опрелят условни смислови категории, които биха отговаряли на нещо толкова неопределено и необятно като един цял познавателен свят.

Единственото, което ми оставаше, бе да следвам самите извадки и да ги оставя те да очертаят системата на мислене и светоусещане, която шаманите от древно Мексико имат за живота, смъртта, Вселената, енергията. Това са мисли, които показват как шаманите са разбирали не само Вселената, но и процесите на живот и съвместно съществуване в нашия свят. И дори нещо по-важно — те посочват, че е възможно човек да се ползва от двете познавателни системи, без изобщо да си навреди.