Серия
Такеши Ковач (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Woken Furies, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)
Сканиране
vens (2014 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2014 г.)

Издание:

Ричард Морган. Разбудени фурии

 

Американска, първо издание

Превод: Любомир Николов-Нарви

Коректор: Мария Трифонова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД — Иванка Нешева

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 36

ИК „Бард“ ООД, 2006 г.

ISBN 10: 954-585-670-X

ISBN 13: 978-954-585-670-9


Посвещавам тази книга на съпругата си Вирджиния Котинели, която разбира от спънки.

Фурия (същ.):

1 а. Мощна, безразборна и често унищожителна ярост…

2. Дива, безразборно действаща сила.

3а. Всяка една от трите богини на възмездието, които в древногръцката митология наказват престъпленията.

3б. Гневна или отмъстителна жена.

Пролог

Мястото, където ме събудиха, трябва да е било подготвено най-грижливо.

Същото се отнася и до залата, където предложиха сделката. Харлановият род не върши нищо наполовина и както би ви казал всеки Приет, държи да направи добро впечатление. Черен декор на златисти точици в тон със семейните гербове по стените, недоловим инфразвук, пораждащ сърцераздирателното усещане, че стоиш пред истински благородници. Някакъв древен марсиански предмет в ъгъла тихомълком намеква за прехвърлянето на глобалната власт от ръцете на отдавна изчезналите извънземни благодетели към съвременната и твърда десница на олигарсите от Първите фамилии. Не липсва и задължителната холоскулптура на самия Конрад Харлан в победоносната поза на „планетен откривател“. Едната ръка е високо вдигната, другата засенчва очите му от блясъка на чуждото слънце. Такива ми ти неща.

И ето го Такеши Ковач — излиза от вана с поддържащ гел, презареден в кой знае чия нова плът, кашля и плюе под мекото пастелно осветление, а мрачните съдебни пристави с модерни бански костюми му помагат да се изправи. С изумително пухкави кърпи избърсват по-голямата част от гела, сетне му намятат халат от подобна материя за краткото пътешествие до съседната стая. Душ, огледало — привиквай с това лице, войнико — нови дрехи за новия носител, после право към залата за аудиенции, където предстои разговор с член на Семейството. Жена, разбира се. В никакъв случай не биха пратили мъж след всичко, което им е известно за моето минало. Изоставен от баща-алкохолик на десетгодишна възраст, отгледан заедно с две по-малки сестри, редовни изблици на невротични реакции, когато се сблъсква с властни, патриархални фигури. Не, непременно жена. Някоя добродушна леля от ръководството, натоварена с грижата да задвижва тайно ония дела на Харлановия род, за които е по-добре да не се разчува. Красива, но не прекалено, с изработен по поръчка носител, вероятно малко над четирийсетте по стандартното летоброене.

Добре дошъл отново на Харлановия свят, Ковач-сан. Добре ли се чувствате?

Да. А вие?

Високомерно нахалство. Емисарското обучение създава навика да усвояваш и обработваш подробностите от обкръжението с бързина, за каквато нормален човек не може и да мечтае. Хвърляйки поглед наоколо, емисарят Такеши Ковач разбира за броени секунди, всъщност знае още откакто отвори очи във ваната, че акциите му се котират високо.

Аз? Можете да ме наричате Аюра.

Езикът не е японски, а аманглийски, но изящно оформеното неразбиране на въпроса, елегантното заобикаляне на обидата, без да се прибягва до възмущение, води по пряка линия назад, към културните корени на Първите семейства. Жената леко размахва ръка и жестът е също тъй елегантен.

Но в случая няма особено значение коя съм. Предполагам, разбирате кого представлявам.

Да, напълно.

Може да е заради инфразвука или пък заради сдържаната реакция на жената спрямо недопустимата волност, но така или иначе високомерието в гласа ми стихва. Емисарите попиват всичко наоколо и това донякъде им влияе. Често започваш да усвояваш инстинктивно чуждото поведение, особено ако емисарската ти интуиция възприеме това поведение като изгодно в настоящата обстановка.

Значи съм пратен за подпомагане?

Аюра тихичко кашля.

В известен смисъл, да.

Солова акция?

Само по себе си това не е рядкост, но не е и твърде забавно. В екип от емисари изпитваш увереност, каквато рядко се среща при работа с обикновени хора.

Да. Тоест вие ще бъдете единственият емисар сред участниците. Можете да разполагате със значителен брой редови сътрудници.

Звучи добре.

Да се надяваме.

Е, какво искате да направя?

Ново деликатно покашляне.

Всичко с времето си. Мога ли пак да попитам дали носителят е удобен?

Много удобен, струва ми се. — Изведнъж осъзнавам. Твърде удобен, впечатляващо ниво на реакциите дори за човек, свикнал с бойните модели на Корпуса. Великолепно тяло, поне отвътре. — Да не би да е нещо ново от „Накамура“?

Не. — Струва ми се, че жената леко извива очи нагоре и вляво. Тя е служител от ръководството на охраната, вероятно има ретинален дисплей за данни. — Модел „Невросистеми Харкани“, изработен по междупланетен лиценз за „Хумало-Кейп“.

На един емисар не му се полага да проявява изненада. Затова присвивам очи само мислено.

„Хумало“? Не съм ги чувал.

Да, естествено.

Моля?

Достатъчно е да кажа, че ви снабдихме с най-добрата достъпна биотехника. Едва ли трябва да изброявам на човек с вашия опит възможностите на носителя. Ако ви интересуват подробности, можете да ползвате наръчника чрез дисплей, разположен в лявата част на зрителното ви поле. — Лека усмивка, може би намек за отегчение. — Моделът „Харкани“ не се изработва специално за емисари, а нямахме време за индивидуална поръчка.

Значи сте изпаднали в криза?

Много проницателно, Ковач-сан. Да, ситуацията би могла да се опише като критична. Желателно е незабавно да пристъпите към действие.

Е, за това ми плащат.

Да. — Дали още отсега ще засегне въпроса кой точно плаща? Едва ли. — Както без съмнение вече се досещате, акцията ще бъде секретна. Нищо общо с онази на Шария. Макар че ако не греша, към края на кампанията имахте известен опит в работата с терористи.

Да. — След като смазахме междупланетната им флотилия, заглушихме системите за обмен на данни, съсипахме икономиката и в общи линии унищожихме възможностите им за глобална съпротива, все пак останаха неколцина твърдоглавци, които не искаха да схванат посланието на Протектората. Затова се заехме да ги изловим. Чрез проникване в техните организации, чрез сближаване, вербуване, предателство. Или чрез убийства в задните улички. — Известно време се занимавах с това.

Добре. Сегашната ви мисия не е твърде различна.

С терористи ли имате проблеми? Да не би квелистите пак да действат?

Тя пренебрежително махва с ръка. Вече никой не взима квелизма на сериозно. Поне от два века насам. Малцината оцелели автентични квелисти на Харлановия свят отдавна са зарязали революционните принципи в името на далеч по-доходната престъпност. Те не представляват заплаха за тази жена или за олигархията, стояща зад нея. Това е първият признак, че нещата не са такива, каквито изглеждат.

Става дума по-скоро за издирване на беглец, Ковач-сан. Не политическа акция, а неутрализиране на отделна личност.

И за това викате подкрепления от Емисарския корпус? — Въпреки безпристрастната маска случаят изисква да вдигна вежди. Вероятно и гласът ми леко се е повишил. — Тая личност трябва да е необикновена.

Да. Така е. Бивш емисар. Ковач-сан, преди да продължим по-нататък, смятам, че трябва да изясним нещо, което…

Без съмнение трябва да изясните нещо на моя командващ офицер. Защото имам неприятното подозрение, че прахосвате времето и усилията на Корпуса. Ние не се занимаваме с подобна работа.

… което може донякъде да ви изненада. Вие… несъмнено вярвате, че сте презареден скоро след кампанията на Шария. Може би дори само няколко дни след междузвездното прехвърляне.

Небрежно повдигнати рамене. Емисарско безразличие.

Дни или месеци… за мен няма особено значе…

Два века.

Какво?

Добре ме чухте. Бяхте на склад почти двеста години. В реално измерение…

От емисарското безразличие вече няма и помен.

Мамка ви, какво е станало с…

Моля ви, Ковач-сан. Изслушайте ме. — Рязък, повелителен тон. Вградените рефлекси ме заставят да млъкна, да си възвърна готовността за възприемане и усвояване. Жената продължава малко по-тихо: — По-късно ще ви разкажа най-подробно каквото поискате. Засега трябва да знаете само, че вече не сте част от Емисарския корпус като такъв. Можете да се смятате за нает от Харлановия род в частен порядък.

Корабокрушенец, изхвърлен на векове от последните мигове живот, които си спомня. Презареден в друга епоха. На няколко поколения от всичко и всички, които някога е познавал. Като някакъв скапан престъпник. Е, емисарската техника на усвояване вече би трябвало донякъде да овладее ситуацията, но все пак…

Как…

Преди известно време вашата дигитализирана личност бе закупена по поръчение на фамилията. Както казах, по-късно ще ви съобщя подробностите. Излишно е да се тревожите прекомерно по този въпрос. Договорът, който ще ви предложа, е изгоден и според нас извънредно благоприятен. Важното е да разберете до каква степен ще бъдат подложени на изпитание емисарските ви умения. Това не е Харлановият свят, който познавате.

Мога да се справя. — Нетърпеливо. — Това ми е занаятът.

Добре. А сега, разбира се, бихте желали да знаете…

Да. — Потресът е спрян, стегнат като турникет върху кървяща рана. Сега трябва отново да си възвърна хладната компетентност и пълното безразличие. Да се вкопча в очевидното, в най-очебийната тема от разговора. — Дявол да го вземе, кой е тоя бивш емисар, та тъй отчаяно се нуждаете да го спипам?

 

 

Може би е станало горе-долу така.

А може би не. Изграждам сцената по догадки и откъслечни сведения, научени много по-късно. Градя по онова, за което мога да се досетя, и използвам емисарската интуиция, за да запълня празнотите. Но може и да греша дълбоко.

Няма как да разбера.

Не бях там.

И не видях лицето му, когато е чул къде съм. Когато е чул кой съм и какво ще трябва да стори.