Тези книги може да са доста забавни за онези в ранна тийнейджърска възраст, но едва ли наивитетът в тях ще допадне на по-възрастните четящи хора — особено на любителите на наистина качествените криминални произведения.
Отделните истории следват почти същата схема — фабула, последвана от разкриване на загадката, обикновено от самия Люпен. В което разкриване обаче пред читателя се излагат нови следи, които някои е пропуснал да види, когато е разследвал (и съответно не са били предоставени и на вниманието на четящия).
(НЕ ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ, АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. СПОМЕНАВАТ СЕ ФАКТИ, РАЗКРИВАЩИ И БЕЗ ТОВА ДОСТАТЪЧНО ПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАГАДКИ)
Например пропуска да се забележи разреза на прозореца при кражбата на „колието на кралицата“.
Истинското майсторство в този жанр е да се дадат на читателя всички следи, необходими за разкриването на тайната, но така, че да не се досети, въпреки че вече ги има. Тук не е така. Тук следите се спускат впоследствие от неизбежния „обясняващ“ престъплението в края. „Магическо“ разкриване. Ако не сте разбрали за какво говоря, погледнете какво означава терминът „deus ex machina“ в Google, в случай че не не ви е известен вече, и ще разберете какво имам предвид.
За мен това са посредствени произведения. Струва си да се прочетат само в по-млада възраст и за запознаване с един популярен литературен герой.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.