Съгласен съм с мненията на „denip“ и „нт“. За първи път прочетох някои от книгите на Льоблан като юноша и дори тогава ми се сториха не така интересни, както криминалетата на Дойл или Кристи.
Сега прочетох тази книга отново и ми се стори много приятна. Да, разказите не позволяват на читателя действително да влезе в ролята на детектив, защото от него са скрити важни данни, но пък нима единствената причина да чете човек криминална литература е, за да може читателят да провери собствените си детективски способности?
Льоблан заслужено не е сред най-изявените представители на този жанр, но пък героят му е интересен, а повествованията — увлекателни. Хубава книга!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.