Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (49)

Жените и GSM терорът

Замисляли ли сте се каква фундаментална роля играят мобилните комуникации в любовта днес? Или по-скоро в личния живот на хората като цяло — в случай, че приемем любовта за константна величина, неподатлива на влияние от каквито и да било технологии. Окей, нека да я оставим на мира, като нещо свято, в което вярваме, и да поразсъждаваме само върху нейната тривиална проекция в ежедневието.

Давате ли си сметка как наличието на комуникация „по всяко време и на всяко място“ е в състояние да опорочи една връзка? Едно обаждане в неподходящ момент. Или липсата на такова, когато си го очаквал. Или мистериозен смс посред нощ, на който приятелката ти отговаря мълчаливо… Или, което е не по-малко тягостно — не отговаря, правейки се, че не го забелязва?

Как се чувствате, когато човекът до вас се затваря в банята с джиесема си и излиза оттам с променено лице? Или когато виждате грижливо да си слага слушалката под възглавницата, като истински полковник от „Гражданска защита“, който чака всеки момент да му се обадят за някакво бедствие из родината, за да се притече на помощ?

През дългите си ергенски години съм имал няколко сериозни връзки с висока степен на искреност и доверие. И повярвайте ми — в колкото по-ранен етап от развитието на комуникациите са били те — например в началото на 90-те години — толкова по-стабилни и дълготрайни са били. Отивали сме на море с жената, която обичам, и нищо не е било в състояние да всее подозрение или дискомфорт у когото и да било от двама ни.

Тогава не ми се случваше бивши гаджета спонтанно да решават да ми звъннат, защото са ме видели през 8 чадъра на плажа, след което бодро да ми помахат с ръка от шезлонга си, поклащайки чифт перфектни гърди, които, кой знае защо, никак не се харесват на жената до мен.

Нито ми се случваше приятелката ми да се вкопчва като обезумяла в телефона си всеки път, когато отивам да плувам, или когато отивам до най-близкия фризер за сладолед, или просто когато отивам до тоалетната в ресторанта.

Не си спомням и да са ме гледали подозрително, когато получавам и отговарям на смс-и — имам предвид случаите, когато случайно пропусна да обясня каква е темата на тази спешна полутайна комуникация.

Тогава, в зората на 90-те, такива неща просто не се случваха.

Не казвам, че явления като ревност и изневяра не са съществували. Напротив. Но някак си и двете бяха далеч по-мотивирани, осъзнати и незаобиколими. Сега са се превърнали в спорт.

Ще го формулирам и по друг начин. В наше време мобилният телефон е едно от най-важните оръжия във войната между половете.

Искате любопитни примери? Няма проблем. Ще изредя няколко. Сигурен съм, че няма да прескочите следващите страници.

Едно от най-красивите момичета, с които съм се запознавал покрай Playboy, например, е влюбено в телефонния флирт. Тя е неразделна със слушалката си. Последната почти непрекъснато звъни или вибрира, сигнализирайки за смс.

„Готино ми е, когато ме търсят приятели на гаджето ми“, е признавала тя неведнъж.

Предполагам, че и на тях им е готино. За приятелите на гаджето й влизането в смс диалог с нея е прекрасен повод да се докажат пред себе си. Да си избият комплекса задето не те, а друг е гадже с въпросната девойка. Получавайки смс от нея, какъвто и да е, колкото и неангажиращ да е, те се издигат най-вече в собствените си очи. Нищо чудно и да мастурбират. Няма лошо.

А какво й носят тези смс-и на нея? Също допълнителни точки самочувствие. Усещането, че не е желана само от един мъж. Спокойствието, че винаги има алтернатива. Тръпката, че е дразнител за някакви хора. Че е била забелязана, оценена, че някой, там някъде в горещата нощ, седи в креслото си по боксерки и стиска продълговат твърд предмет в ръка, мислейки за гаджето на свой познат.

Друг случай, за който се сещам, е бомбардировката от смс-и от жена, близо до мен. Тя умишлено подбираше времето, за да е сигурна, че ще бъдат забелязани и от онази, с която съм в момента. Колкото по-оглушителна беше липсата на моя реакция, толкова по-очевидно ставаше за изпращачката, че моментът не е подходящ, и толкова по-настървени ставаха смс-ите й. Никога няма да забравя как се чувствах, когато все пак реших да проведа сериозен разговор с нея. Добре, че бях доста пил, та не страдах от липса на алкохолна смелост. Но това не помогна срещу гадното отвращение от самия себе си, че изобщо ми се е наложило да водя този разговор. Че й казах — недей да ме търсиш, особено когато си сигурна, че съм с гаджето си. Така няма да ме разделиш с нея…

Гадно беше, отвсякъде погледнато. Искаше ми се никога да не съм го казвал и най-вече — никога да не ми се беше налагало да го казвам.

Трети случай. Тук отново се връщаме на територията на Playboy моделите. Момичето има сериозна връзка. Да кажем — с млад бизнесмен. Той се грижи за нея всячески. Правят секс редовно. Тя не му изневерява. Отбива всички атаки на ухажори, които са неизбежни към всяко момиче, позирало без дрехи в българско списание. Той й купува хубави дрехи. Купува й даже кола. Един ден тя вижда разпечатка на разговорите му към фактурата от „Глобул“. Оттам разбира, че той най-редовно набира номера на бившата си приятелка. Нашето момиче по случайност, която тук няма да пояснявам, знае и нейната комбинация от цифри. Какво следва по-нататък? Девойката не е в позиция да вдига скандали на мъжа, който на практика я издържа. Тя просто предприема единственото нещо, което може да възстанови хармонията в пропукалата се връзка — решава да изневери на своя човек с първия по-настойчив ухажор, с когото се е запознала — на един служебен банкет.

Спомням си и абсурдната ситуация, в която изпадна известен столичен плейбой (ако изобщо този термин е подходящ за комплексиран сваляч като него). Една вечер, въпросният изпращаше смс-и с почти идентично съдържание до три различни жени. Бяха смешно патетични, плоски, тъпи, дори безумни. Откъде знам това ли? Ами те самите ги четяха на глас, защото по ирония на съдбата бяха и трите заедно в един пиано бар, а аз седях на стола срещу тях. Накрая решиха да се изгаврят с него и една от тях му предложи да дойде там да я вземе. Когато той дойде, разбра колко се е изложил и пред трите, но някак си не се притесни. Или поне не осезаемо. Според мен беше свикнал.

* * *

Но да се върнем отново към нещата, за които говорехме в началото. За малкото телефонче като оръжие или като разрушител.

Какъв човек трябва да си, за да атакуваш с обаждания и съобщения някого, за когото знаеш, че в момента има сериозна връзка? Що за комплекси избиваш по този начин? На какво се надяваш, какво можеш да постигнеш?

Да ти кажа ли какво? В най-добрия случай можеш да триумфираш, получавайки положителен отговор от този, на когото пишеш. Само и само за да заживееш на свой ред с постепенно прокрадващото се усещане, че следващият потърпевш ще си самият ти.

„Iskam da chukam perfectnia ti zadnik“.

„Iskam da mi duhash, dokato si pia uiskito“.

„Iskam porqdychnata devoika sys serioznata vryzka da mi sviri cqla nosht“.

Или нещо друго от този сорт. И си представям как след натискането на бутона за изпращане подателят еякулира върху пъпа си в легло, обсипано с перца от морски гларус.

Опитвам се да се сетя за случай, в който съм прибягвал до смс атаки срещу жена със сериозна връзка. Може и да е имало такива, но съзнанието ми в момента услужливо да ги крие, за да запазя по-голямо себеуважение. По-скоро е нямало. Твърде много държа на себе си, за да прибягвам до нещо такова. Може би дори болезнено много. Предполагам, че поради тази причина съм пропуснал и десетки, дори стотици доста приятни мигове, а може би и еякулации.

* * *

Има още един аспект на мобилната комуникация и по-конкретно на gsm терора. Според мен, повечето хора харесват това. Нека не прозвучи прекалено сексистки, но сред тях преобладават жените. Едва ли тук ще ми стигне мястото да анализирам защо е така. Ще се опитам поне отчасти да намеря обяснение и да не звуча като женомразец.

У повечето жени, особено у красивите, вирее особен вид мазохизъм. Мазохизмът на постоянната жертва, която е свикнала да приема и отбива атаки.

„Ох, колко ужасно страдам от това, че съм красива. Всички мъже са еднакви, всички искат само едно от мен…“

Не дай си, Боже, да спрат да го искат. Тогава няма да има по-нещастна от същата тази жена.

С каквото и внимание да е обградена от мъжа до себе си, тя има нужда от „външен натиск“. Иначе се чувства несигурна, недостатъчно харесвана, в безтегловност.

Мъжът до нея може просто да не обръща внимание на „gsm терора“. Това обаче би било грешка. Ако показваш, че изобщо не ти пука от телефонния интерес към жена ти, тогава тя ще измисли нещо друго, за да предизвика така необходимото й твое раздразнение. Тоест ще премине към следващо ниво в търсенето на себеутвърждаване. Дали ще е комуникация по интернет, или ще е на живо — все едно. Тя не иска, а и не би могла, да живее единствено с твоето височайше внимание. Няма място за паника от подобна констатация, но просто трябва да се има предвид.