Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (21)

Голата Жана

С танцьорката Жана Йовчева, звезда от един куп видеоклипове, бъдеща корица на Playboy и модел на чуждестранни списания като Esquire, се запознах при куриозни обстоятелства. Когато я видях за пръв път, здрависахме се и чух името й, тя стоеше пред мен чисто гола. Забавно, нали?

Това се случи през ноември 2004-а по време на фотосесия в култовия Jim Beam club. Бях решил да поставя началото на една поредица под мотото „Playboy гостува на известни заведения и снима персонала им без дрехи“. Първата спирка беше именно тук, в най-големия български курорт — Студентски град. Идеята и реализацията бяха на фотографа Данчо Петков, с когото от този момент нататък щеше да ме свързва не само работа, но и едно хубаво приятелство.

В деня на фотосесията ми звъни от Jim Beam.

— Жоро, не е зле да се появиш тук. За авторитет. А и аз самият съм малко напрегнат, все пак това ми е първа толкова сериозна работа за Playboy…

— Добре де, ще мина надвечер да ви видя, малко преди да приключите.

— Окей, тук сме и те чакаме. Трябва да приключим преди 9, за да може после да разчистят и да отворят заведението. Момичетата са много хубави. Две барманки и две танцьорки…

— Супер. Звучи обещаващо…

* * *

Няколко часа по-късно влизам в бара, пред който зорко бди охранител. Все пак вътре има голи жени. Първото нещо, което виждам, са четири момичета, застинали в пози като манекени от витрина. На няколко метра от тях Данчо нещо свещенодейства над суперскъпия си незнам-си-колко-мегапикселов Canon.

Едната от девойките веднага ми прави впечатление — хубави крака, малко дупе и най-вече уникално лице и поглед на холивудска звезда от 30-те. Това, както минута по-късно ще разбера, е Жана — мой бъдещ партньор в безброй партита, пътешествия из страната и какво ли още не.

— Жоро, седни на онзи диван, ей сега ще дойда с лаптопа да ти покажа какво сме заснели дотук! Надявам се да останеш доволен! — фотографът е видимо облекчен от появата ми.

Сядам на дивана в полумрачния бар. Носят ми питие. В този момент се приближава голата брюнетка, която толкова ме е впечатлила още от пръв поглед.

— Здрасти, аз съм Жана — казва ми тя с дрезгав нисък тембър, характерен за жените със силни характери.

— Аз пък съм Жоро. Мисля, че съм готов да стана твой мениджър до края на живота ти. Какво ще кажеш?

— Готово. Навита съм. Само едно трябва да знаеш — секс за пари не правя. Иначе за всичко друго нямаш проблеми.

Разби ме. Бях зашеметен и от снимките. Но Данчо, в типичния си стил, проявяваше несигурност в качествата на фотосесията.

— Абе пич, страхотни са всички кадри. Погледни само какви стойки и погледи вадят… Браво, браво на всички.

— Ох, добре. Успокоих се. Само още един кадър мисля да направя…

Момичетата, които вече бяха доста изморени от дългото гримиране и позиране, се ободриха. Все пак това беше голямо изпитание за тях, особено за двете барманки Мария и Констанца, които нямаха никакъв опит в такъв тип занимания.

* * *

Фотографският стил на Данчо Петков е особен, силно повлиян от основната му работа в „Пайнер“ — да снима плакати и обложки за албуми. При него моделите винаги трябва да позират напълно неподвижно, застинали, вкаменени. Снима само от статив, при перфектно нагласено осветление. В резултат на всичко това кадрите му имат съвършена острота, непостижима от нито един друг фотограф. Да, това често пъти е за сметка на атмосферата и живеца в кадъра. Няма ли движение и взаимодействие между моделите, понякога няма и сексапил. Но затова пък чистотата на снимките е направо нереална, като от един друг свят. Това беше може би първата българска фотосесия в списанието, която изглеждаше все едно е взета от някое западно издание.

* * *

Тръгвам си от Jim Beam в превъзбудено състояние, подобно на онова, в което бях след плеймейтските фотосесии на басейна Maxi.

С Жана и нейната колежка — не по-малко сексапилната танцьорка Даниела, се виждаме няколко дни по-късно. Идват в редакцията да видят подредената по страниците фотосесия и да дадат кратки интервюта. Малко преди тях същото са направили и двете барманки, които бързат за работа.

Жана и Даниела в кадър от култовата фотосесия в Jim Beam club, заснета от Йордан Петков

С Жана и Дани се заплесваме до късно в кабинета ми. След това отиваме на вечеря в „Тамбукту“. Сервитьорът там ме гледа сякаш съм Хю Хефнър, току-що кацнал с частния си самолет.

— Ако ни хареса вечерята, заедно с бакшиша можеш да получиш и телефоните им — смигвам му свойски, сочейки към двете танцьорки, а той се усмихва съзаклятнически.

* * *

В следващите месеци с Жана ставаме комбина за чалга партита, на които другата ми основна сподвижничка от нощния живот — Мадлен, не е фенка. За Силва да не говорим — тя е направо враг на тази музика.

Но с Жана, която иначе танцува на хаус партита, сме на един акъл по отношение на запоите в БИАД. Казано накратко, нямаме нищо против тях. Оказва се, че тя се заплесва по хубави момичета не по-малко от мене. Успява да ги забележи по масите наоколо още преди аз да съм ги видял.

— Ще ти намеря един куп модели за списанието, ще видиш — едва дочувам дрезгавия й глас, заглушаван от един хит на Райна.

— А аз на тебе — един куп танцьорки.

И наистина тази комбина заработи. Примерите са много. Три години по-късно даже нощният живот на Велико Търново се убеди нагледно в това…

* * *

В първата си сесия за Playboy, Жана все още нямаше тази гръдна обиколка, с която по-късно блесна в клиповете на Деси Слава и „Ъпсурт“. Фотографът дори ми обясняваше как се наложило да й сложат допълнителни кичури коса, за да може да падат върху малките й гърди и по този начин да ги прикриват.

Още на следващото лято Жана си реши този проблем веднъж завинаги. Никога няма да я забравя как невъзмутимо седеше по цици под чадъра ми на „Какао бийч“, без да й пука от големите лепенки върху белезите от скорошната операция. Повече от ясно беше, че двете нови придобивки рано или късно ще бъдат увековечени с нова плейбойска сесия. Въпросът беше точно кога и точно как…

И моментът за това назря половин година по-късно — през януари 2006-а. „Плейбой“ се намираше в своя апогей. На корицата беше суперзвездата Камелия. Умопомрачителната й фотосесия бе довела до разграбването на целия тираж за броени часове. Списанието бе достигнало своето най-дълбоко проникване до широките народни маси.

Ето сега можем да си позволим нещо по-изтънчено, казах си тогава. През февруари не е нужно да търсим голяма знаменитост за корицата. Която и да е тя, ще бледнее пред Камелия. Затова ни е нужна не толкова известна, но ултра сексапилна и стилна жена, по възможност на около 20 години и брюнетка, която да бъде представена като пълен контрапункт на фолк дивата.

Жана Йовчева беше идеалният модел за осъществяването на този план.

Фотосесията й имаше убийствен стайлинг, особено в снимката за корицата. Това беше и първият кадър, одобрен и от гръцки и американски шефове, в който моделът няма принципно задължителния eye contact с фотокамерата — тоест, не гледа към читателя на списанието, а някъде настрани.

Не само това, но и почти всичко останало в тази сесия беше нетипично плейбойско — наистина като пълна антитеза на свръхкомерсиалния пикториъл с Камелия месец по-рано. Което не означава, че не беше секси, напротив. Циците на Жана просто избиха рибата. Тя изглеждаше по-самоуверена от всякога. Броят се продаде изненадващо добре, въпреки че всички очаквахме неминуем срив след изригването на знаменития Коледен брой от 2005-а.

Година по-късно снимахме Жана още веднъж — този път не за корицата, а във фешън пикториъл. Облякохме я в мъжки дрехи и й дадохме дебела пура. Много й отиваше. Партньорка във фотосесията й беше другата най-сексапилна танцьорка на републиката — русокосата Александра Енева, позната още като „българската Парис Хилтън“. Това беше един от последните ми броеве.

Но да се върнем към онзи декемврийски брой на 2004-а, в който излезе фотосесията от Jim Beam club. На корицата беше Криси, една секси брюнетка със страхотен бюст. Тя бе бивше „Момиче на месеца“ от 2002 година и се изявяваше като модел в Швейцария. В същия брой имахме и страхотни снимки на Деси Слава от Дилян Марков — де факто първата й по-разголена изява за българско списание. Пак тогава излезе и уникалният текст от Светльо Витков „Изкуството да бъдеш идиот“. По-нататък този безподобен чешит щеше да напише за списанието цяла поредица от статии „Истерията на Хиподил“, която по-късно еволюира в книга. Агитирах го за това по време на десетките пиянски запои, които сме имали с него в „Брилянтин“ и Jim Beam и накрая успях.

Казано обобщено, декемврийският Playboy от 2004-а бе един особено успешен брой. А тепърва предстояха интересни събития и корици…