Александър Богданов
Червената звезда (26)

IX. Мени

— Аз внимателно наблюдавах настроението на другарите и виждам, че повечето от тях са на страната на Нети. Много се радвам, защото и моята гледна точка е приблизително същата. Ще прибавя само едно съображение от практичен характер, което ми се струва много важно. Сериозно се опасявам, че в настоящия момент няма да ни стигнат технически средства за масова колонизация на други планети, дори и да решим да я осъществяваме.

Ние можем да построим десетки хиляди големи етеронефи, но ще се окаже, че няма с какво да ги приведем в движение. Ще ни бъде нужна стотици пъти повече радиева материя, отколкото досега, а в същото време всички известни ни местонаходища се изтощават и все по-рядко откриваме нови.

Да не забравяме, че радиевата материя ни е нужна постоянно — не само за да реализираме голямата скорост на етеронефите. Вие знаете, че цялата ни техническа химия се гради на тези вещества. Използваме я при производството на „минус-материя“, без която същите тези етеронефи и безчислените ни аероплани се превръщат в негодни тежки сандъци. Не можем да се лишим от активното й използване.

Но най-лошото е, че единствената възможност да се откажем от колонизация — синтезът на белтъчините — също може да се окаже неосъществима заради недостига от радиеви вещества. При огромната сложност на състава на белтъчините немислимо е да стигнем до технически прост и удобен за фабрично производство синтез, ако използваме старите методи на постепенно усложняване. Преди няколко години, както знаете, успяхме да получим по този начин изкуствени белтъчини, но в нищожно количество и с големи загуби на енергия и време, така че този опит имаше само теоретично значение. Масовото производство на белтъчини от неорганичен материал е възможно само посредством бързите и резки промени в химическия състав, които ние постигаме, действувайки с неустойчиви елементи върху обикновена устойчива материя. За да успеем, ще трябва десетки хиляди научни работници да се насочат специално към изследванията на синтеза на белтъчините и да проведат милиони различни нови опити. За тях, а по-късно, в случай на успех, и за масовото производство на белтъчини ще са необходими огромни количества активна материя, с каквито ние сега не разполагаме.

И така, както и да погледнем, ние не можем да разрешим успешно интересуващия ни въпрос, ако не намерим нови източници на радиоелементи. Но къде да ги търсим? Очевидно, на други планети, тоест на Земята или на Венера. За мене е несъмнено, че първият опит трябва да бъде направен именно на Венера.

Можем само да предполагаме, че на Земята има богати запаси от активни елементи. За Венера това е напълно сигурно. Земните местонаходища не са ни известни, защото за съжаление тези, които земните учени са открили, нищо не струват. На Венера открихме местонаходища още с първите крачки на нашата експедиция. На Земята главните залежи са разположени, както и у нас, дълбоко под повърхността. На Венера някои от тях се намират толкова близо, че радиациите им веднага бяха открити по фотографски път. Ако търсим радий на Земята, трябва да преровим континентите, както направихме на нашата планета — това може да ни отнеме десетки години, а рискуваме и да се излъжем в очакванията си. На Венера без никакво бавене може да започне добивът на онова, което вече е намерено.

Затова аз съм дълбоко убеден, че каквото и решение да вземем по-късно по въпроса за масовата колонизация, за да гарантираме осъществяването му, ние трябва незабавно да организираме малка, може би временна колонизация на Венера с единствената цел — добив на активна материя.

Разбира се, естествените препятствия са огромни, но сега няма да ни се наложи да ги преодоляваме напълно. Ние трябва да овладеем само малък участък от тази планета. Всъщност, става въпрос за голяма експедиция, която да прекара там не месеци, както предишните, а цели години, добивайки радий. Едновременно с това ще се наложи да се води енергична борба с природните условия, да се предпазват хората от убийствения климат, неизвестните болести и други опасности. Ще има големи жертви, възможно е само малка част от експедицията да се върне обратно. Но опит трябва да се направи.

Като начало най-подходящо място по наличните данни е островът на Горещите бури. Аз внимателно изучих природата му и съставих подробен план за организацията на работа. Ако намирате, че е възможно да го обсъдим сега, другари, аз незабавно ще го изложа пред вас.

(Никой не възразява и Мени преминава към изложението на своя план, като подробно разглежда всички технически детайли. След завършването на неговата реч излизат нови оратори, но те говорят изключително по неговия план, обсъждайки частните случаи. Някои изразяват недоверие към успеха на експедицията, но всички са съгласни, че опит трябва да се направи. В заключение се приема резолюцията, предложена от Мени.)