Есхил
Прикованият Прометей (8)

Трети епизод

 

ИО̀

Във каква страна, сред какви племена

съм дошла? Кой си ти, окован в железа

върху бурния връх? За каква вина

си осъден на гибел? Кажи ми къде

съм дошла, като бродя без отдих?

Ах, ах!

О, пак ме жилна стършелът, горко ми!

Земеродени Аргосе, иди си!

Ах, тръпна пред стоокия си пастир!

Ето го, иде с коварство във погледа!

Дори умрял не го прибра земята,

върна се той от долу,

ада е минал

и ме преследва. И блуждая аз,

гонена, гладна, по морските пясъци.

 

Строфа

 

Свири след мене тръстика, намазана

        с восък, приспивна мелодия.

        Страшно е, страшно е!

        Де ме водят блудните стъпки?

        Как прегреших, сине на Крон, как прегреших,

та ме хвърли така

безсърдечно в такива ужасни беди?

Ах, с бесен, с нечовешки страх

измъчваш мене, безумната девойка!

        С огън срази ме, в земята ме скрий

        или пък

        дай ме на стръвното море!

        Не отхвърляй, царю,

        моите молитви!

О, стига ме е мъчил този

безкраен път! И няма как да разбера

къде ще свърши злото!

        На рогатата девойка

        чуваш ли гласа?

 

ПРОМЕТЕЙ

Как да не чувам щерката Инахова^[1],

подгонена от стършела? Разпали тя

страстта у Зевса и сега, намразена

от Хера, броди в тия дълги пътища.

 

ИО̀

 

Антистрофа

 

Как си научил на татка ми името?

        Кой си ти, който със истинско

        име злочестата

        мене призоваваш, о злочести?

        Ти назова божия бич, който безспир

ме гори и суши

със ужасна жила, и аз нямам покой!

Ах, гладна, със безумен бяг

достигам тук устремена и разбита —

        жертва на злобната Херина мъст!

И кой ли

        клетник — уви! — като мене днес,

        като мене страда?

        Моля те, ясно

кажи какви беди ще трябва

да изтърпя! И средство, цяр за болката

кажи ми, ако знаеш.

        Говори пред таз, която

        броди сред беди!

 

ПРОМЕТЕЙ

Ще отговоря ясно на въпроса ти,

без всякакви загатвания, с проста реч,

тъй както подобава на приятели —

пред теб е Прометей, огнедарителят.

 

ИО̀

Велики благодетелю на смъртните!

Злочести Прометее! За какво е туй?

 

ПРОМЕТЕЙ

Току-що спрях да плача над теглата си.

 

ИО̀

А моята молба ще пренебрегнеш ли?

 

ПРОМЕТЕЙ

Добре, ще ти открия всичко. Питай ме.

 

ИО̀

Кажи ми кой те прикова над бездната.

 

ПРОМЕТЕЙ

Умът на Зевса и чукът на Хефеста.

 

ИО̀

Каква вина изкупваш чрез страдание?

 

ПРОМЕТЕЙ

Това, което казах, е достатъчно.

 

ИО̀

Кажи сега, кога за мене, бедната,

ще дойде край на моите страдания?

 

ПРОМЕТЕЙ

Не искай туй — за тебе ще е по-добре.

 

ИО̀

Защо ще криеш бъдните ми бедствия?

 

ПРОМЕТЕЙ

Не ми се свиди този дар, повярвай ми.

 

ИО̀

Но ти си в колебание. Защо така?

 

ПРОМЕТЕЙ

Не се решавам да сломя сърцето ти.

 

ИО̀

Не ме щади, това за мен е сладостно.

 

ПРОМЕТЕЙ

Ще кажа, щом желаеш ти. Изслушай ме.

 

ХОР

Почакай. Достави ни удоволствие —

за болестта, за участта й гибелна

да чуем да ни каже тя, с устата си.

След туй кажи какво я чака в бъдеще.

 

ПРОМЕТЕЙ

Ио, ти трябва да изпълниш тяхната

молба, че и сестри са те на татко ти.

Да плачеш и скърбиш над свои бедствия

там, дето биха слушали съчувствено,

със сълзи на очи, е утешително.

 

ИО̀

Та бих ли пренебрегнала молбата ви!

За всичко, за което ме запитахте,

ще чуете. Боли дори от думите

за божията буря, за порухата

на моя образ и на красотата ми.

Явяваха се в моите девически

покои нощем образи и с нежен глас

ми шепнеха: „Защо ти е моминството,

девойко преблажена? Та пред тебе е

велик жених! Запален от любовна страст

пламти за тебе Зевс, той жажда твоите

прегръдки. Не отблъсквай ти леглото му,

дете, иди при Лерна^[2], в избуялите

ливади, посред бащините пасища,

па разведри с любов очите Зевсови!“

И виждах всяка нощ такива призраци,

злочеста аз, додето се реших накрай

на татко да разкрия своите сънища.

Към Делфи и Додона^[3] той посланици

проводи, за да разбере какви дела

и думи са угодни на безсмъртните.

А връщаха се те и ни донасяха

загадъчни и тъмни предсказания.

Накрай Инах получи ясен отговор,

и в него бе изрично заповядано

да ме прогони от дома, от родната

земя, за да достигна чак накрай света.

Ако не искал, огнената мълния

на Зевса щяла да погуби целия

наш род. Повярва той в това пророчество

и ме прогони. Нито той желаеше

това, ни аз. А него принуждаваше

така да стори Зевсовата заповед.

И мигом измени се и разсъдъкът,

и външността ми, виждате — рогата съм.

Подгонена от алчен стършел, с бесен бяг

се спуснах към керхнейското течение

и извора на Лерна. А страхотният

мой пастир Аргос разярен ме следваше

и гледаше с безброй очи следите ми,

Наскоро неочаквана и бърза смърт

живота му отне, но аз, подгонена

от божи бич, блуждая непрекъснато.

Това е всичко. Ако знаеш бъдните

страдания, кажи ги. Но не ме теши

с лъжливи думи поради съчувствие.

Най-срамни са неискрените приказки.

 

 

ХОР

О, стига, стига, престани!

О, никога до днес не съм очаквала,

че тъй ужасна вест слуха ми ще смути,

че страховити и непоносими

        мъки и горести с двоен

        бич душата ми ще вледенят!

Уви, уви! Орис, орис!

        Тръпна пред съдбата на Ио̀!

 

ПРОМЕТЕЙ

Ти плачеш отсега, с тъга изпълнена.

Почакай, нека чуеш и за другото.

 

ИО̀

Разправяй, казвай! Сладко е за болните

да знаят ясно бъдните страдания.

 

ПРОМЕТЕЙ

Това, което искахте, получихте.

Желаехте да чуете от нейните

уста за собствените й страдания.

Сега узнайте още колко бедствия

от Хера има да търпи девойката.

Ти, дъще на Инах, помни словата ми

и чуй къде ще свършат твоите пътища.

Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева,

ще тръгнеш до неизорани краища.

При скитите ще стигнеш, при чергарите

със плетените хижи връз колите им

и с бързолетните стрели в колчаните.

Далеч от тях! Мини покрай скалистия

и шумен бряг, па напусни земята им.

Наляво имат жилища ковачите

халиби^[4]. Зорко се пази, отбягвай ги!

Свирепи са и не обичат гостите.

Ще стигнеш Буйната река^[5]. И с право е

наречена така — тя няма бродове.

Качи се на Кавказ, на най-високата

сред планините. Дето, от самия връх,

водите й беснеят, от призвездните

чукари се спусни на юг и в пътя си

ще стигнеш при стана на амазонките,

враждебни на мъжете. Ще живеят те

край Термодонт, при Темискира, някога —

там, дето Салмидес разтваря челюсти^[6] —

враг на моряци, мащеха за кораби.

Приятелски ще те насочат в пътя те.

До Истъм Кимерийски^[7] и до тесните

врата на Понта^[8] ще достигнеш. Дързостно

мини през теснините на Меотия^[9].

Ще се мълви навеки между смъртните

за твойто преминаване. А протокът

ще се нарича Босфор, сиреч „Крави брод“.

и от Европа ще преминеш в Азия.

Не е ли безсърдечен повелителят

на боговете? Той залюби смъртната

девойка и я тласна във блуждания!

Жесток жених, ужасен брак си случила,

девойко! Туй, което чу, не е дори

началото на твоите страдания.

 

ИО̀

Горко ми, ах, горко ми!

 

ПРОМЕТЕЙ

Пак стон и вопли. А какво би сторила,

ако узнаеш другите нещастия?

 

ХОР

Нима ще предречеш и други бедствия?

 

ПРОМЕТЕЙ

Да, взбунено море от ужас гибелен.

 

ИО̀

Каква облага е сега животът ми?

Защо, защо не скоча от суровата

скала? Смъртта ще ме спаси от всичките

неволи. Да умреш веднъж е по-добре,

отколкото да изнемогваш всеки ден.

 

ПРОМЕТЕЙ

Не би понесла моите страдания,

на мене и смъртта не ми е дадена —

а тя е прекращение на болките.

И няма да настане край на злото ми,

додето Зевс не падне от престола си.

 

ИО̀

Но как, нима и Зевс ще падне някога?

 

ПРОМЕТЕЙ

И, вярвам, ще се радваш на бедите му.

 

ИО̀

Как не, нали от него са теглата ми?

 

ПРОМЕТЕЙ

Тогава знай, че всичко туй е истина.

 

ИО̀

Кажи ми, кой ще го лиши от скиптъра?

 

ПРОМЕТЕЙ

Самият той с безумните си планове.

 

ИО̀

Кажи ми как, ако това не ти вреди.

 

ПРОМЕТЕЙ

Ще встъпи в брак, но ще се кае някога.

 

ИО̀

С богиня или смъртна? Ще ми кажеш ли?

 

ПРОМЕТЕЙ

Недей ме пита. Туй не е за казване.

 

ИО̀

Съпругата ли ще отнеме трона му?

 

ПРОМЕТЕЙ

Като роди — син, по-могъщ от татко му.

 

ИО̀

А може ли да отклони съдбата си?

 

ПРОМЕТЕЙ

Не — докато не ми свалят оковите.

 

ИО̀

Щом Зевс не иска, кой ще е спасителят?

 

ПРОМЕТЕЙ

Един от твоя род — според вещаното.

 

ИО̀

Как? Мой ли син ще те спаси от мъките?

 

ПРОМЕТЕЙ

Да, третият след десет поколения.

 

ИО̀

Загадъчно, неясно предсказание!

 

ПРОМЕТЕЙ

Тогава не разпитвай за съдбата си.

 

ИО̀

Недей, не ми отнемай обещаното!

 

ПРОМЕТЕЙ

От двете тайни ще ти подаря една.

 

ИО̀

Желая да си избера. Кои са те?

 

ПРОМЕТЕЙ

Добре. Кажи — за моя избавител ли

да ти вестя, или за твоите бедствия.

 

ХОР

Бъди любезен, изпълни и нейното,

и моето желание. Послушай ни.

Открий на нея бъдните й бедствия,

на мене — избавителя си. Моля те.

 

ПРОМЕТЕЙ

Не ще се противя, щом тъй желаете.

Ще кажа всичко, за което питате.

Най-първо ще разкрия твоите пътища,

Ио, а ти ги запиши в сърцето си.

Когато минеш границата, протока,

тръгни към изток, дето свети слънцето.

Сред морски рев ще стигнеш до горгонските

полета на Кистена, дето старите

моми-форкиди^[10] имат обиталище.

На лебеди приличат, еднооки са

и еднозъби. Ни лъчите слънчеви,

ни месечина нощем ги е виждала.

До тях са трите им сестри — крилатите

горгони, змиекосите чудовища.

Погледне ли ги смъртен, вледенява се.

Помни това като предупреждение.

Но чуй сега за друго страшно зрелище.

Избягвай Зевсовите неми кучета —

грифоните^[11] извитоклюни, конните

и еднооки войни — аримаспите,

заселени край златните Плутонови

води^[12]. Не приближавай: Ще достигнеш ти

далеч, сред черни люде, обитаващи

край слънчевите извори, където е

реката Етиоп^[13]. По бреговете й

пълзи, додето стигнеш водопадите —

и ето, там, от библоските върхове,

струи на Нил свещеното течение.

И той ще те напъти към триъгълна

земя, към Нилотида^[14]. Там с децата си,

Ио, ще основеш далечно селище.

И ако тези думи са загадъчни,

запитай пак и разбери със сигурност.

Аз имам време, колкото и сам не ща.

 

ХОР

Ако остава още, ако нещо е

пропуснато за скръбното й скитане,

кажи. Ако си казал всичко, молим те,

спомни си за това, което искахме.

 

ПРОМЕТЕЙ

Ио̀ разбра кога ще свърши пътя й.

А за да знае, че не ме е слушала

напразно, чуйте прежните й бедствия.

Така доказвам, че говоря истинно.

 

Ще изоставя повечето работи,

ще почна от последното ти лутане.

Когато бе достигнала в молоските

поля, в Додона островърха, дето е

на Зевса Теспротийски^[15] ясновидският

престол, настана чудо — поклониха се

дърветата, и ясно, недвусмислено

ти беше поздравена като бъдеща

жена на Зевс — ако това за тебе е

приятно. И тогава ти, ужилена,

се втурна към брега и стигна залива

на Рея^[16], откъдето идеш, клетнице.

И този морски кът ще бъде някога

Йонийски залив^[17] назован — помни добре, —

за да се знае твоят път сред смъртните.

Това е моят знак, че виждам повече,

отколкото е дадено на другите.

 

Сега ще кажа вам и ней другото,

за да подхвана словото прекъснато.

 

Накрай Египет има град — град Канобос,

при нилските ръкави, посред наноса.

И там ще ти възвърне Зевс разсъдъка

и с кротка длан ще те погали ласкаво.

Епафа^[18] черен ще родиш — на ласката

на Зевс наречен. Той ще жъне всичките

поля, които Нил пои с водите си.

А неговото пето поколение

от петдесет сестри ще дойде, гонено,

във Аргос, за да не допусне кръвен брак

със братовчеди^[19]. А пък те, обхванати

от страст, като соколи подир гълъби,

ще хукнат да ловят лова си гибелен.

Но бог не ще им предаде девойките.

Ще ги приеме мъртви пеласгийската

земя^[20], от дръзка смърт в нощта притихнали.

Че всяка ще лиши от зрак съпруга си,

пронизвайки с двуостър меч гърдите му.

Дано Киприда^[21] тъй срази вразите ми!

Едничка ще плени страстта. Другаря си

не ще убие тя, ще трепне нейното

сърце и ще поиска в малодушие

да я винят, но не и в злодеяние^[22].

От нея в Аргос ще започне царски род.

Но за да кажа всичко, трябва дълга реч.

От този род ще произлезе смелият

юнак^[23] с прославен лък. И той от злото ми

ще ме спаси — тъй майка ми, титанката

Темида, бе ми някога предсказала.

Кога и как — да кажа туй, потребно е

премного време, пък и безполезно е.

 

ИО̀

О, горко ми, горко!

Пак пронизваща болка и ужас в кръвта

ме изгарят, а стършелът пак ме боде

като с огнено жило!

Ужасено, сърцето ми блъска във мен,

и блуждаят в безумие моите очи.

Обладана от дивия дъх на беса,

аз се нося без път, с онемели уста,

и напразно се блъскат в пороя беди

несвързани моите мисли.