Есхил
Прикованият Прометей (4)

Първи епизод

ХОР

Разкрий ни всичко и кажи вината си,

зарад която Зевс те хвърля в толкова

позорни и потръсващи страдания.

Кажи, ако за теб не е мъчително.

 

ПРОМЕТЕЙ

За мен и да говоря, е болезнено,

и да мълча. От вси страни нещастия!

И тъй, когато боговете почнаха

вражда и се роди междуособица

(едни желаеха да смъкнат Кроноса

от власт и Зевс да зацарува, други пък

със всички сили срещу Зевс въстанаха),

реших да дам тогава на титаните^[1],

родени от Уран и Гея, най-добри

съвети. Не успях — те пренебрегнаха

надменно моите мъдри увещания

и смятаха да властвуват с насилие.

А майка ми Темида-Гея (много са

названията, но един е образът)

отдавна беше ми предрекла

какво ще има да се случи в бъдеще —

че трябва не със сила, не с могъщество,

а с хитрост да се борят за победата.

Когато им излагах туй вещание,

дори със поглед те не ме зачетоха.

Като видях това, реших, че най-добре

ще бъде, ако ние двама с майка ми

решим да станем Зевсови поддръжници.

Благодарение на мене адските

дълбоки бездни скриха както Кроноса,

така и всички негови съратници.

И ето, властелинът на безсмъртните

ми се отплаща с тези наказания.

Да, болест е, вродена на тираните,

да нямат вяра в своите приятели.

Поискахте да знаете причината

за моя срам. Ще ви я кажа, чуйте я.

Щом сяда на престола бащин, почва той

да разпределя почетните длъжности

сред боговете, да раздава властите.

За бедния човешки род ни думица

не каза. Щял да го изтреби целия,

за да изникне ново поколение.

Единствен аз оспорих тези планове.

Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните.

Не слязоха избити в преизподнята.

Затуй стоя превит под тези бедствия,

ужасни за страдалеца, за зрителя —

покъртващи. Бях милостив към хората —

не срещнах милост, а така безжалостно

разбит, вися — за Зевс позорно зрелище.

 

ХОР

С душа от камък, със сърце безчувствено

е онзи, който не скърби пред твоите

страдания! О, да не бях ги виждала!

Видях ги аз, и болка сви сърцето ми!

 

ПРОМЕТЕЙ

Да, жалък съм за своите приятели.

 

ХОР

Ти може би си сторил нещо повече?

 

ПРОМЕТЕЙ

На смъртните отнех да виждат края си.

 

ХОР

А как намери цяр за туй страдание?

 

ПРОМЕТЕЙ

Надежди слепи вселих във душите им.

 

ХОР

Голяма благодат си дал на смъртните.

 

ПРОМЕТЕЙ

Освен това, дарувах им и огъня.

 

ХОР

Как? Огън имат днес и еднодневките?

 

ПРОМЕТЕЙ

А той ще им разкрие много работи.

 

ХОР

И Зевс за тези твои провинения…

 

ПРОМЕТЕЙ

… ме мъчи и не намалява мъките.

 

ХОР

Не ще ли имат свършек теглилата ти?

 

ПРОМЕТЕЙ

Тук важи само неговото хрумване.

 

ХОР

Как тъй? Какво очакваш? Та не виждаш ли,

че си сгрешил? А как — да не приказваме:

нерадост е за мен, за теб — страдание.

Но стига. Помисли за изход някакъв.

 

ПРОМЕТЕЙ

Когато сам не страдаш, твърде лесно е

да увещаваш и кориш разбития

от зло. Аз знаех всичко предварително.

Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших!

Пострадах сам, помагайки на хората.

Не мислех, че в такива страшни бедствия

ще съхна върху зъбери приоблачни,

че този пуст връх ще ми бъде жребият.

Недейте плака вече за сегашното,

а слезте на земята, чуйте бъдната

съдба, та всичко, всичко да узнаете.

Послушайте ме, чуйте; помогнете ми

в бедата! Броди нашето нещастие —

днес едного сполита, утре — другиго.

 

ХОР

Прометее, с готовност словата ти аз

ще послушам. Със пъргави млади нозе,

ето, скачам от моята бърза кола,

от свещения етер, от птичия брод,

и заставам на тая скалиста земя,

че желая докрай

да узная за твоите мъки.

 

ОКЕАН

Аз преминах далечни земи и дойдох,

Прометее, при тебе. Донесе ме тук

тази птица с чевръсти крила. Не е юзди —

с мисълта си напътвах летежа й аз!

В тия тежки беди ти съчувствувам, знай!

Мисля, тъй повелява роднинската кръв

да постъпвам сега,

а пък вън от рода си не зная кого

бих могъл да почитам така, както теб.

Ти ще видиш, че вярно е всичко това.

Не обичам ласкателства. Хайде сега,

обади ми какво да направя за теб,

и ти няма да кажеш, че имаш другар

по-надежден от мен, Океана.

 

ПРОМЕТЕЙ

Какво, и ти ли идеш — теглилата ми

да гледаш? Как, оставяйки потока си

и тъмните скали на пещерите си,

посмя да дойдеш тук, в железородната

земя^[2]? Какво, да гледаш участта ми ли,

дохождаш тук, да споделиш скръбта ми ли?

Тогава гледай зрелище: приятелят

на Зевс, установителят на царската

му власт, когото той премазва с бедствия!

 

ОКЕАН

Да, виждам, Прометее, и макар че си

разумен, ще ти дам един добър съвет.

Виж кой си, промени си и характера —

да стане нов, защото нов е властникът.

Ако отправяш груби и ругателни

слова, от висотата на престола си

ще чуе Зевс, и знай — тогава днешната

беда ще ти се стори само някаква

игра. Злочести, чуй ме, остави гнева

и подири избава от бедите си!

Ще кажеш, че говоря стари приказки.

Все пак, ти знаеш, Прометее — тази е

наградата за дръзките ругателства.

Не си смирен и не отстъпваш в бедствие,

та ще прибавиш ново към сегашното.

Ако послушаш моите напътствия,

ти няма на ръжен да риташ, виждайки,

че властвува жесток, безотговорен цар.

Сега, отивам, ще опитам — може би

с успех ще те избавя от бедата ти.

А ти кротувай тук и дръж езика си.

Какво, нима не знаеш ти, премъдрият,

че скъпо струва всяка празна приказка?

 

ПРОМЕТЕЙ

Завиждам ти, че си между невинните,

след като с мен споделя всички дързости.

Недей сега, не се грижи. Ти никога

не ще го преклониш. Че непреклонен е.

Виж сам да не напакостиш на себе си!

 

ОКЕАН

Съветваш мене по-добре, отколкото

сам себе си. Аз съдя не по думите,

а по делата. Тръгвам вече — моля те,

не ме задържай повече. Уверен съм,

ще го склоня, ще те спася от мъките.

 

ПРОМЕТЕЙ

Благодаря, навеки съм признателен.

На всичко си готов. Ала не се труди

за мене. Знай, напразен, безполезен е

трудът ти, ако си решил наистина

да се потрудиш. Стой си, в безопасност си.

Че ако страдам сам, не искам бедствия

да връхлетят главите и на другите.

О, да, защото ме разкъсват мъките

на брат ми Атлас^[3], който сред просторите

на Запада поддържа с раменете си

стълбът между Небе и Твърд. Ужасен дял!

Скърбя и за Тифон, земероденият,

поселникът суров на киликийските

скали, Тифон^[4], стоглавото чудовище,

разбит сега. Въстанал срещу всички там,

в небето, и забълвал смърт с устата си,

а с поглед стрелял страховити мълнии —

поискал да низвергне Зевс от трона му.

Но долетяло будното оръжие

на Зевс, гърмът, от който веят пламъци,

и той го поразил заради дръзките

слова. Ударен във сърцето, паднал той

безжизнен, изгорен от пламък мълниен.

И мъртвото му тяло днес е проснато

край теснините при морето. Смазано

е то под Етна^[5], дето, на самия връх,

е седнал и кове нагорещеното

желязо Хефест. Но ще рукнат огнени

реки^[6] и ще разръфат с алчни челюсти

широките поля на плодородната

Сицилия. Тифон ще запламти от гняв

с горещите стрели на буря огнена,

макар свъглен от Зевсовата мълния.

Но ти не си неопитен, съветът ми

не ти е нужен. Сам спасявай себе си.

А аз ще нося дотогава мъките,

додето Зевс смири гнева в сърцето си.

 

ОКЕАН

Но, драги Прометее, не разбираш ли,

че блага реч лекува разгневения?

 

ПРОМЕТЕЙ

Когато укротиш сърцето овреме,

а не когато сдържаш ярост кипнала!

 

ОКЕАН

Ако съзираш нещо вредно в моята

готовност и решителност, кажи ми го.

 

ПРОМЕТЕЙ

Безсмислен труд и празно добродушие!

 

ОКЕАН

Аз искам тази болест. Често умният

желае да го смятат за лишен от ум.

 

ПРОМЕТЕЙ

О, този грях ще бъде смятан пак за мой!^[7]

 

ОКЕАН

Със тези думи ти ме гониш, ясно е.

 

ПРОМЕТЕЙ

За да не те намразят за съчувствие.

 

ОКЕАН

Кой, новият владетел на престола ли?

 

ПРОМЕТЕЙ

Да, гледай да не разгневиш сърцето му.

 

ОКЕАН

Урок за мен е твоето нещастие.

 

ПРОМЕТЕЙ

Иди си, бързай. Разсъждавай все така.

 

ОКЕАН

Готов съм, ще се вслушам във съвета ти.

Подпръхва вече със крила в просторите

четириногата ми птица. Радостна

ще свие тя коляно във обора си.