Есхил
Прикованият Прометей (6)

Втори епизод

ПРОМЕТЕЙ

О, не от гордост и високомерие

мълча. Разкъсват мислите сърцето ми,

когато виждам свойто унижение.

Нима не аз, а друг дари на младите

сегашни богове и власт, и почести?

Но аз ще премълча това — че знаете

какво бих рекъл. Чуйте за неволите

на смъртните — че тях, които нямаха

разсъдък, аз дарувах с ум и знания.

Ще кажа не за да обиждам хората,

а само да посоча добрините си.

Те бяха със очи, ала не виждаха,

с уши, ала не чуваха. И цял живот,

подобни на видения, прекарваха

в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите

и здрави къщи, нито дърводелството,

и — сякаш мравки пъплещи — живееха

из пещерните кътища безслънчеви.

Не знаеха с какво започва зимата,

обкитената с цвете пролет, лятото

със плодните си дни — и всичко вършеха

без ум, додето им показах изгрева

и заника на светилата. Пак за тях,

за хората, измислих най-великата

наука за числата, още буквите —

всепамет и всемайка на изкуствата.

Аз пръв запрегнах във ярем добитъка

и го зажеглих, за да бъде в тежките

усилия помощник пръв на смъртните,

и после впрегнах във кола покорните

коне — украса дръзка за охолници.

Едничък аз измислих платнокрилите

блуждаещи в морето бързи кораби.

Да, толкова неща открих за смъртните,

нещастен аз, а ето сам не зная как

да се спася от днешните страдания!

 

ХОР

Позорни са бедите ти. Помътен е

умът ти. Падаш духом, както лошият

и повален от болест лекар. Сам сега

не знаеш как да излекуваш себе си.

 

ПРОМЕТЕЙ

Но ти ще се учудиш още повече,

щом чуеш за изкуствата, създадени

от мен. Когато болен някой лягаше,

не знаеха ни цяр, ни здраво ядене,

ни питие, ни мазила. Топяха се

от липса на лекарства. И научих ги

да смесват изцелителните цярове,

с които да отблъскват всички болести.

Аз дадох много ясновидски способи,

открих им пръв кои съновидения

се сбъдват, изясних им също тъмните

гадания и смисъла на срещите,

показах им кои сред кривоноктите

грабливи птици предвещават щастие,

кои сред тях — неволя, как пернатите

живеят, как създават помежду си те

вражда, любов, другарство и приятелство,

каква да бъде жертвената вътрешност,

с какъв се цвят харесва тя на бозите,

с какви петна са черният дроб и жлъчката.

Покрити с мас меса и тлъсти бутове

запалих аз и тъй напътих смъртните

към трудните умения^[1], разкривайки

незнайните знамения на огъня.

Това, това направих аз! А скритите

сред земните недра блага за хората —

желязо, мед, сребро и злато? Може ли

да се похвали друг с това откритие?

Не, тъй би сторил само празнословецът!

Та ето всичко, с кратка реч изказано:

от Прометей са всичките умения!

 

ХОР

Недей дарява прекомерно смъртните,

а помисли за себе си. И вярвам аз,

че някога, избавен от оковите,

със Зевса ще се мериш по могъщество.

 

ПРОМЕТЕЙ

О, не така! Съдбата-Извършителка

не иска тъй! Сломен в безкрайни бедствия

и мъки, ще избягна от оковите.

Безсилно пред Съдбата е изкуството.

 

ХОР

А на Съдбата кой държи кормилото?

 

ПРОМЕТЕЙ

Трилични мойри^[2], помнещи еринии.

 

ХОР

По-слаб е, значи, Зевс от тях. Така ли е?

 

ПРОМЕТЕЙ

И той не ще избегне от съдбата си.

 

ХОР

Не е ли вечна власт за него съдена?

 

ПРОМЕТЕЙ

Не питай за това, недей упорствува.

 

ХОР

Ти криеш нещо важно, без съмнение.

 

ПРОМЕТЕЙ

Приказвайте за друго, че далече е

часът за него. То ще бъде пазено

в дълбока тайна. Бъде ли опазено,

ще се спася от железа и бедствия.