Коста Митов
Село Лесново (9) (кратък исторически очерк)

Глава осма
По широкия път към социализма

Преустройство на държавното, стопанското и партийното ръководство. Уедряване на ТКЗС

Към 1958 г. в нашата страна завърши преходният период от капитализма към социализма. Започна привеждането на производителните сили към победилите социалистически производствени отношения. Това изискваше по-нататъшно ускорено икономическо развитие на страната.

Седмият конгрес на партията, състоял се през 1958 г., констатира пълната победа на социалистическия начин на производство и определи като главна задача на следващия период „по-нататъшно изграждане на социалистическото общество чрез още по-голямо развитие на материално-производствената база на социализма и издигане на социалистическото съзнание на трудещите се, което ще създаде условия за все по-пълно задоволяване на техните материални и културни потребности“.

За селското стопанство това означаваше по-нататъшно развитие на кооперативната собственост чрез уедряване на ТКЗС и укрепване на тяхната производствено-материална база.

В съответствие със задачите на новия етап на общественото развитие беше извършено преустройство на държавното, стопанското и партийното ръководство. То имаше за цел да доближи ръководните органи до производството.

Проблемите по извършването на преустройството на държавното, стопанското и партийното ръководство бяха активно и задълбочено коментирани в партийните организации на селата от района на с. Лесново и в околийския комитет на БКП.

С новото преустройство се създаваха нови териториално-административни единици — общините. Закриваха се околиите. Дадени бяха указания за обединяване на ТКЗС, намиращи се на територията на новите общини. Започна подготовка и консултации по изграждането на новите партийни органи — общинските партийни комитети, на общинските комитети на Отечествения фронт, общинските комитети на ДКМС и т.н.

Основен въпрос, който се обсъждаше на всички равнища през този период, бе въпросът за определянето на центъра на общината и на ТКЗС. Предложението за определянето на с. Лесново за център на новата административно-стопанска единица срещаше известна съпротива главно в с. Доганово, поради което този въпрос трябваше да бъде уточнен предварително в окръжния и околийския комитети на партията.

Съгласно направеното уточнение, делегатското събрание на ТКЗС, проведено през 1958 г., реши с. Лесново да бъде определено за център на ТКЗС. Малко преди това с указ на Президиума на народното събрание с. Лесново беше утвърдено и като административен център на общината.

С извършеното преустройство на държавното, стопанското и партийното ръководство в състава на община Лесново бяха включени селата Доганово, Богданлия, Карополци, Огняново и Голема Раковица с общо 6 600 жители.

На проведената през 1958 г. общинска конференция беше избран партиен комитет от 9 члена. За секретар на партийния комитет бе избран Симеон Арангелов от с. Богданлия, а за зам.-секретар Ангел Петров от гр. Елин Пелин.

На делегатското събрание на ТКЗС беше избран нов управителен съвет с председател о.з. полковник Лимон Деспотов от с. Огняново. Обединеното кооперативно стопанство беше наименувано „ТКЗС 20-те другари“, в памет на убитите от фашистката власт антифашисти от тези села. Преди обединението кооперативното стопанство в с. Лесново носеше името на В. М. Молотов, тогава министър на външните работи на СССР.

С указ на Президиума на Народното събрание, за председател на временната управа на народния съвет беше назначен Костадин Николов Митов, за заместник-председатели за с. Доганово Стамен Димитров, за с. Богданлия Георги Апостолов, за с. Караполци Атанас Христов, за с. Огняново Трайко Илиев Киров и за с. Голема Раковица Боне Николов. За секретар на Изпълнителния комитет беше назначен Асен Милатинов Велков. За председател на общинския комитет на Отечествения фронт беше избран Спас Димитров Манолов. За секретар на ДКМС беше избран Цветко Славков от с. Огняново.

С извършеното преустройство на държавното, стопанското и партийно ръководство и с обособяването на новите административно-стопански единици — общините, се създадоха условия за по-нататъшен бърз подем на икономиката, благоустрояването и социалната сфера.

Вниманието на общинското ръководство беше насочено към създаване на необходимата организация и подготовка за изборите за народни представители, народни съветници, съдии и съдебни заседатели. С провеждането на изборите бяха избрани пряко от избирателите народните съвети, които на първите свои сесии избраха изпълнителните комитети и утвърдиха структурата на управленческия апарат. За председател, заместник-председатели и секретар на Изпълнителния комитет на общинския народен съвет бяха преизбрани назначените с указ на Президиума на Народното събрание временни управи.

Укрепване на ТКЗС и изграждане на ДЗС

Уедряването на кооперативното стопанство в района на общината доведе като цяло до нови положителни качествени промени в живота на трудещите се от селищата на общината. Общата грижа за по-нататъшното развитие на производителните сили, увеличаването на производството, усъвършенствуването на неговото управление, сближиха партийните и обществените организации и населението от отделните селища помежду им и насочиха тяхното внимание към по-нататъшно подобряване на материалното и културното положение на трудещите се.

Особено активно преминаваха делегатските събрания на обединеното кооперативно стопанство. Най-важните въпроси бяха поставяни за обсъждане на тези форуми и те се превръщаха в места за истинска изява на кооперативната демокрация. Особено активно и критически се обсъждаха въпросите, свързани с изпълнението на стопанските планове, изразходването на средствата за усъвършенствуване на организацията на управлението, опазването на кооперативната собственост от разхищения, прибирането на селскостопанската продукция, използването на техниката и т.н. Изобщо следва да се отбележи, че периодът 1958–1960 г. беше пример за изява на кооперативната демокрация, свързана с управлението на кооперативното стопанство.

Пред управителния съвет на ТКЗС стояха също така много важни задачи, свързани с управлението на стопанството.

Една от големите задачи беше изкупуването на техниката от съществуващата до тогава машинно-тракторна станция. В резултат на задълбоченото проучване на въпроса беше взето решение тя да бъде изкупена.

С изкупуването на селскостопанската техника изникна необходимостта от изграждане на база за ремонт и поддържане. Това наложи изграждането на нова модерна техническа работилница. Набелязани бяха мерки за подобряване на снабдяването с резервни части, за укрепване на механизаторските кадри, изграждане на технически бази за отделните тракторни бригади, и т.н. Активна работа в това отношение беше извършена от зам.-председателя на ТКЗС Йордан Александров, Григор Дашев, главен инженер на ТКЗС, Цветан Ст. Палев, счетоводител, и др.

Успоредно със създаване на ремонтната база се изграждаше и базата за по-нататъшното развитие и новото структуриране на животновъдството. Започна изграждането на нови съвременни обори, складови помещения, зърносушилни, асфалтиране на площадките за съхраняване и сушене на зърното и т.н. На базата на новото преструктуриране на селскостопанското производство се премина към създаването на нова организация на труда. Закрито беше ягодопроизводството с оглед насочване на усилията към зеленчукопроизводството, подменени бяха грубовълнестите овце с мериносови, започна внедряването на новото черно-шарено говедо и др.

В резултат на усилията, положени от общинския комитет на БКП, управителния съвет на ТКЗС, другите ръководства и кооператорите, към 1960 г. вече беше изградена в основни линии новата база на обединеното стопанство и се разкриваха условия за по-нататъшно усъвършенствуване на управлението. Пред общинското ръководство се постави въпросът за преминаването към по-висша форма на управление и стопанисване на кооперативната собственост, а именно преминаване към държавна форма на управление и стопанисване. Започна подготовката за изграждането на ДЗС.

В резултат на извършената голяма масово-политическа и разяснителна работа кооператорите приеха идеята за ДЗС и през 1964 г. то бе образувано. Общото ръководство на изградените държавни земеделски стопанства се осъществяваше от Министерството на земеделието — управление ДЗС. Местните държавни земеделски стопанства се ръководеха от директор, назначен от Министерството на земеделието, съгласувано с окръжния и общинския комитети на БКП.

За директор на държавното земеделско стопанство в с. Лесново беше назначен Иван Бонгалов — ръководен работник от системата на ДЗС.

С назначаването на Иван Бонгалов фактически стана и промяна на останалия ръководен екип в стопанството — главен счетоводител, началник планов отдел, други счетоводни работници и селскостопански специалисти, агрономи, лекари и т.н.

Бяха извършени промени и в общинския комитет на БКП и общинския народен съвет.

За секретар на Общинския комитет на БКП беше избран Костадин Митов, за зам.-секретар Петко Денев, впоследствие заменен с Благой Трайков, а за председател на общинския народен съвет бе избран Цветан Райков Стоянов.

С образуването на ДЗС се предприеха мерки за неговото стопанско утвърждаване и организационно и кадрово укрепване. Заедно с това се проявиха и известни неблагоприятни тенденции в ръководството и управлението. Бяха нарушени някои норми на социалистическата демокрация, в резултат на което се получи известно отдръпване на работниците на стопанството от управлението. Бяха извършени едностранно без необходимото съгласуване някои структурни промени с наличните животни — намален бе броят на овцете в селата Лесново и Доганово, влоши се положението с гледачите на овцете в с. Голема Раковица. Назначените селскостопански специалисти започнаха да пренебрегват становището на местните ръководни кадри в производствените бригади. В резултат на това се получи известно намаляване на селскостопанската продукция, разхищения в отделни случаи на такава продукция и т.н. Създадоха се и определени противоречия между Общинския партиен комитет и ръководството на ДЗС, което още повече утежни обстановката. Назряха условия за кадрови промени. На заседание на бюрото на Окръжния комитет на БКП през 1965 г. бе решено Иван Бонгалов да бъде освободен от длъжността директор на ДЗС. С неговото освобождаване фактически напуснаха и назначените от него селскостопански специалисти. В резултат на обсъждането на създалото се положение за директор на ДЗС беше назначен Иван Михайлов — активен партиен и стопански ръководител с висше икономическо образование. Той беше известен на ръководството и работниците от ДЗС, тъй като е роден в съседно на Лесново село — Априлово.

С назначаването на Иван Михайлов за директор на ДЗС се получи много добро сработване с общинския партиен комитет и други обществени ръководства, и усилията бяха насочени към укрепването на стопанството и преодоляване на съществуващите недостатъци и слабости. На общинската партийна конференция, проведена през 1965 г., тези въпроси бяха разгледани много задълбочено и бяха набелязани мерки за решително подобряване на работата.

Усилията бяха насочени към цялостно преминаване на стопанството на държавна основа, което изискваше нова организация на труда, ново заплащане, подобряване на битовите условия и др.

Започна изграждането на административна постройка на ДЗС и стол за работниците в с. Лесново, столове бяха открити и в останалите села. На работниците беше раздадено работно облекло. Открит беше цех за свободните работници от ДЗС и особено за свободните работници през зимните месеци. Организирано бе производство на стоки за широко потребление.

Големи грижи бяха положени за по-нататъшно повишаване на добивите от селското стопанство — зърнопроизводството, зеленчукопроизводството, млеконадоя и т.н. Особени грижи бяха положени за подобряване на млеконадоя и достигане на показателите от 1950–1957 г., когато средният млеконадой на фуражна крава достигна до 5 тона. Положените усилия дадоха своите резултати и към 1970 г. средните добиви се повишиха значително.

Благоустрояване и строителство

С извършеното преустройство на държавното, стопанското и партийното ръководство и с определянето на с. Лесново за център на новата административна единица — общината, се разкриха още по-широки възможности за благоустройство и строителство. С помощта на населението и със съответната част от средствата по бюджета, предвидени за общината, се предприе изграждането на редица обекти от ниското и високото строителство.

Още през 1953–1957 г. при условията на самостоятелната община в с. Лесново беше довършено строителството на новата фурна. Започна изграждането на стадиона, който беше открит през 1958 г. Започна също така изграждането на търговската постройка с магазини за хранителни стоки, сладкарница и платове и обувки.

Бяха поставени основите на новия читалищен (културен) дом. Започна изграждането на парк-градина в центъра на селото.

Това беше период, когато за председатели на общинския народен съвет бяха избрани Цветан Райков (1953–1954 г.), Спас Иванов Ненов (1954–1955 г.), Цветан Райков (1955–1957 г.), Асен Милатинов (1957–1958 г.). За председател на кредитната кооперация беше избран Рашко Николов Митов (1956–1972 г.)

С избирането на Костадин Митов за председател и Асен Милатинов Велков за секретар на общинския народен съвет (1958–1963 г.) благоустрояването и строителството получиха още по-широк размах.

Разширена бе улицата, водеща от центъра на селото за гара Елин Пелин. Кооператорите предприеха бързи и енергични мерки за изграждане на нови огради по новата граница. С разширението се създадоха условия за благоустрояването на улицата като една от главните в селото.

Изработен бе нов план на площада, с който се създаде възможност за разширяването му и по-правилното му оформяне. Извършена бе оценка на имотите и построените върху тях сгради в парцелите на Стоян Костов Делкин, Йордан и Трайко Тодорови. Извършено бе разширение и в южната част на площада в двора на Тодор Стоименов Бозаджийски, където бе изградена нова сграда. Впоследствие бе отчуждена част от същия двор, в който понастоящем е построен битовият комбинат.

Едно от първите по-големи мероприятия, с което се зае новото ръководство на съвета, бе оформянето на площада и благоустрояването на по-главните улици.

Началото на масовото благоустрояване на селищата от района започна пак в с. Лесново и то даде тон за широки благоустройствени мероприятия и в останалите села. Още през 1959–1960 г. в Лесново вече имаше оформен площад с изградени плочници и асфалтирани пътни платна. Дооформен бе и паркът на площада, който придоби приветлив вид. Базалтови плочки бяха осигурени взаимообразно, като народният съвет предостави право на Инжстрой да ползва пясъка от старото корито на река Лесновска, а Инжстрой се задължи да достави плочки за стойността на добития пясък.

Много важна задача, която стоеше пред общинския народен съвет, бе предприемането на срочни мерки за довършване на читалищната сграда, нуждата от която ставаше все по-осезателна. Беше сключен нов договор с районната строителна организация и с помощта на бригади от селото строителството започна с по-ускорени темпове. Вторият етап на строителството започна през 1959 г. и завърши през 1962 г.

Бе извършена грубата работа и започнаха довършителните работи, което продължи още редица години, чак до 1970 г.

В тази дейност вземаха активно участие членовете на партийната организация, на ДКМС, служителите от съвета, кредитната кооперация и бригади от населението и кооперативното стопанство.

За по-нататъшното оформяне на главните улици бе необходимо да се предприемат мерки за изграждане на нови огради, които да съответствуват на благоустроените улици. И тук беше необходима голяма разяснителна работа, придружена в отделни случаи и с административни мерки, в резултат на което започнаха да се появяват нови огради. Първоначално тяхното изграждане започна от центъра към гр. Елин Пелин, с. Доганово и към гара Елин Пелин. Впоследствие продължи и по други улици. Със съдействието на бригадите от стопанството и с активното участие на служителите и останалото население бе изграден и новият парк при бившата мелница по пътя за Елин Пелин. Засадени бяха значителни площи с тополи.

През 1965 г. започна изграждането на управлението на ДЗС, в приземния етаж на което беше открита сладкарница, на първия етаж стол на стопанството, а на втория и третия етаж се настаниха административните служби на ДЗС и народния съвет.

По-нататъшното укрепване на икономиката на общината, разширяването на благоустрояването и строителството, развитието на търговията, здравеопазването, народната просвета и култура, се извършваше под ръководството на общинския комитет на партията. За секретари на общинския партиен комитет през периода на осемдесетте години бяха последователно избирани Благой Трайков Павлов, Георги Лазаров Бонков и Петър Видулов, които положиха много усилия за реализиране на поставените задачи. За директор на ДЗС през този период беше назначен Стоил Димитров, който съдействува за укрепването на ДЗС, подобряване на бригадната организация и увеличаване на добивите от селскостопанските култури.

Работата по благоустрояването на селището продължи и в следващите години, когато за председатели на общинския народен съвет бяха последователно избирани Цветан Райков Стоянов (1963–1965 г.), Асен Милотинов Велков (1965–1967 г.), Христо Трайков Манолов (1967–1972 г.), Желка Станчева Бозаджийска (1972–1976 г.), Петър Вълков Видулов (1976–1978 г.) и Андрей Христов Колев (1978 г. до март 1979 г., след която дата (след извършване на административното преустройство и ликвидиране на общините в този им вид и създаване на кметства) е кмет до 1986 г.)

През този период бяха извършени редица благоустройствени мероприятия и изградени такива важни обекти, като: асфалтиране на главните улици; изграждане на тротоари по редица улици; водоснабдяване на селото; ремонт на здравната служба и откриване на аптека; изграждане на целодневна детска градина; изграждане на битов комбинат с приемателни магазини на първия етаж и устройване на кметството на втория етаж; телефонизация; основен ремонт на пътя за Елин Пелин от окръжното пътно управление; изграждане на нов модерен ресторант; поставяне на паметни плочи пред домовете на убитите антифашисти в селото и малък паметник пред читалището на убитите в борбата против фашизма и капитализма и в Отечествената война; изработване на нов регулационен план на селото; подготвителни работи за разширяване на основното училище и др.

Социалистическата революция в нашата страна откри широки възможности за съвременно изграждане и благоустрояване на населените места. В Лесново понастоящем съгласно регулационния план на селото има 700 дворни места. В тях има изградени 560 жилищни постройки. По-голямата част от тях са строени след 9-ти септември 1944 г. От изградените жилища 50 процента са масивни с железобетонни конструкции, а останалата част е в процес на преустройство. Изграждането на масивни жилища с железобетонни конструкции е характерно за строителството, което се извършва в последните десетина години, когато в резултат на порасналите материални и финансови възможности на жителите от селото и наличието на необходимите материали това строителство все повече се налага като водещо.

От изградените жилища 192 са на два и повече етажи. Около 80 процента от жилищата са водоснабдени. В почти всички водоснабдени жилища има изградени и бани.

В резултат на започналата телефонизация понастоящем в селото има поставени 200 телефонни поста, които позволяват да се осъществява връзка с цялата страна.

Основната част от улиците са с изградени пътни настилки и тротоари, но поддържането им е в лошо състояние. Започна процесът на израждане на нови огради, който продължава с бавни темпове и се налага неговото ускоряване.

Общественото строителство с всяка измината година все повече се разширява. Съгласно приетата от кметството строителна програма, за 1986 г. се предвижда:

— Разширение на училището с изграждането на кухня и столова;

— Изграждане на колектор за дъждовни и отпадъчни води;

— Строеж на квартален магазин в кв. 52 и такъв при училището;

— Разширение на детската градина;

— Ремонт на настилки и тротоари по улиците;

— Строителство на централно парокотелно помещение;

— Разширение на телефонната кабелна мрежа;

— Ремонт на читалището и на филиала;

— Разширение на водопроводната и енергийна мрежа.

Предвижда се да бъдат заложени за проектиране:

— Резервоар за питейни води;

— Парк на българо-руската дружба;

— Паметник на загиналите в съпротивата и Отечествената война;

— Фурна;

— Сладкарница и магазин за домашни потреби;

— Парокотелно помещение при училището.