Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Μύθοι και θρύλοι, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от гръцки
- Тома Ст. Томов, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2013)
Издание:
Александра Делта-Пападопулу
Старогръцки митове и легенди
Първо издание
Преведе от гръцки: проф. Тома Ст. Томов
Редактор: Милко Цонев
Редактор на издателството: Огняна Иванова
Художник: Теодора Стойчева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Маргарита Чобанова
Код 11/9537525232/6285-83
Националност гръцка.
Издателски номер 554
Дадена за набор на 20.II.1983 г.
Подписана за печат на 15.VIII.1983 г.
Излязла от печат на 20.IX.1983 г.
Формат 16/70/100
Печатни коли 7
Издателски коли 8,42
Усл. изд. коли 6,48
Цена 0,52
Държавно издателство „Отечество“, София, 1983
Държавна печатница „Балкан“
История
- — Добавяне
Хиацинт
Веднъж, когато Аполон обикалял по земята, срещнал едно момче. Хванал го за брадичката, подигнал лицето му, погледнал дълбоко в живите му черни очи и го попитал усмихнат:
— Как се казваш?
— Хиацинт — отвърнало момчето. — А ти?
— За какво ти е моето име? — рекъл Аполон. — Аз съм твой приятел и това ти стига.
А момчето не можело дори да си представи, че това е бог.
Оттогава не минавало ден, без двамата да се срещнат и скоро ги свързало голямо приятелство. Аполон особено обикнал чистосърдечното и безгрижно дете на земята и с неуморна доброта го учел да свири на лира, да пее и да танцува.
Но той го учел и на различни игри и на спортно умение: да хвърля диск и копие, да стреля с лък, да бяга, да скача. Колкото пъти обаче Хиацинт пожелавал да се мери с приятеля си, винаги Аполон излизал по-силен и по-сръчен.
Един ден, когато двамата се упражнявали, Аполон хванал диска и докато го въртял, за да го хвърли силно, той му се изплъзнал от ръцете и полетял встрани и недалеч.
Хиацинт се завтекъл да го хване, но дискът се ударил в един камък, подскочил и улучил момчето в челото. Хиацинт се строполил на земята.
Спуснал се Аполон към него, но не успял да го задържи. Коленичил до него и полека му привдигнал красивата глава, но Хиацинт не го познал, нито се помръднал.
Напразно богът го прегръщал, милвал и зовял с най-нежни имена — Хиацинт не го чувал вече. Дълго време останал богът там, като се мъчел да възвърне момчето към живот и не искал да повярва, че сам той, макар и неволно, го е убил.
И когато най-после разбрал, че неговият приятел си е отишъл завинаги, сърцето не му дало да го погребе.
Сторил му се тъй спокоен, тъй красив, полегнал в тревата. Сякаш спял и само окървавеното чело показвало какво е станало. Аполон се навел над него и с една последна целувка го превърнал в живо, свежо цвете.
Днес ние го наричаме зюмбюл, но цветето не се е променило и всеки път, когато слънцето го помилва, листата му се отварят и малките му камбанки трептят, като че той, Хиацинт, иска да благодари на големия си приятел за новия живот, който му е дарил.