Ошо
Кундалини и чакрите (8)

8
Езотеричните измерения на Тантра

Вие казахте, че разликата между мъжкото и женското завършва на нивото на петото тяло. Как се приспособяват положителните и отрицателните електрически полюси на първите четири тела към това преживяване? Моля, обяснете по-подробно.

В контекста на мъжкото и женското беше казано, че първото тяло на жената е женско, второто — мъжко, третото — женско, и четвъртото мъжко, а при мъжа — обратно. Вече казах, че както мъжкото, така и женското тяло е непълно. Свързването на мъжкото и женското създава пълно, завършено тяло. Такова свързване става по два начина. Ако външният мъж се свърже с външната жена, те създават съюз. С помощта на такъв съюз продължава работата на природата. Ако мъжът и жената се обърнат навътре и се обединят с вътрешната жена и вътрешния мъж, започва друго пътешествие, водещо към Божественото. Външният съюз води към природата.

Когато първото тяло на мъжа се обедини с второто, ефирно тяло, което е женско, създава се съюз. Когато първото тяло на жената се срещне с нейното второ мъжко ефирно тяло, създава се съюз. Това е прекрасно обединение. Външният съюз се разпада бързо. Твърде бързотечен е периодът на щастието, в сравнение, с което печалта от раздялата е безкрайна. Тази печал поражда нов стремеж към същото удоволствие, което отново се оказва мимолетно — и отново раздяла, дълга и болезнена. Външното удоволствие преминава, докато вътрешният съюз трае вечно, веднъж възникнал, той вече е неразрушим.

Докато не бъде създаден вътрешният съюз, съществуват мъка и тъга. Токът на щастието започва да тече навътре със създаването на вътрешния съюз. Това удоволствие прилича на този миг щастие, преживяван чрез външния съюз по време на любене, щастие толкова краткотрайно, че завършва, преди да е успяло да започне. То дори невинаги се преживява.

От гледна точка на йога, при възникване на вътрешни взаимоотношения веднага изчезва инстинктът за външни взаимоотношения. Причината е в това, че вътрешният съюз е напълно удовлетворяващ и пълен. Изображенията на коитус, покриващи стените на храмовете, отразяват именно това.

Вътрешните полови отношения са процес на медитация. Затова между концепциите за вътрешния и външния любовен акт възниква противоречие. Причината е в това, че позналият вътрешното губи интерес към външното.

Трябва да помните и следното: когато жената се обедини със своето мъжко ефирно тяло, се създава женски съюз. Когато мъжът се обедини със своето женско ефирно тяло, създава се мъжки съюз. Това става така, защото първото тяло поглъща второто — второто се разтваря в първото. Но сега обединението е мъжко и женско в съвсем друг смисъл. Тук ние виждаме не външна жена и не външен мъж — външният мъж не е завършен, следователно, той е неудовлетворен, неспокоен. Външната жена също не е завършена, тя е неспокойна.

Ако проследим развитието на живота на Земята, оказва се, че в най-простите организми присъства както женското, така и мъжкото начало. Например, амебата е наполовина жена и наполовина мъж. Следователно, в света няма по-удовлетворено създание. Амебата не познава раздразнението. Поради тази причина тя не се е развила повече — амебата си е останала амеба. Елементарните организми в своето биологично развитие не са създавали отделни тела за всеки пол. И женското и мъжкото присъстват в едно и също тяло.

Когато външната жена се обедини с вътрешния мъж на своето ефирно тяло, в резултат на този съюз възниква нова, пълна, завършена жена. Ние нямаме и най-малка представа за личността на завършената жена, защото всички известни ни жени не са завършени. Не са ни известни и завършени мъже. При създаването на такъв съюз се появява висшето удовлетворение — удовлетворение, в което напълно изчезва всяко недоволство. За такива пълни и завършени мъже и жени е много трудно, да не кажа невъзможно, да установят външни взаимоотношения, защото във външния свят има само половинчати мъже и половинчати жени, в чието присъствие те не се чувстват хармонично. Но съвършеният мъж, чиито първи две тела са обединени, може да установи взаимоотношения със съвършената жена, чиито първи две тела също са се обединили.

Тантра е използвала множество способи за подобни взаимоотношения. Тантра е преминала през множество препятствия на неразбирането. Ние не сме в състояние да разберем, какво правят тантристите — напълно естествено е, че техните действия са отвъд границите на нашето внимание. Когато мъжът и жената, достигнали обединение на вътрешните си тела, се любят съгласно правилата на тантра, ние възприемаме това като обикновен коитус. Ние не разбираме какво става.

Но това е съвършено друго събитие, оказващо огромна помощ на търсещите. Външното обединение на съвършения мъж и съвършената жена служи като начало на нова среща — това е пътешествие към нов съюз. Един вид пътешествие вече е завършен — непълният мъж и непълната жена са станали завършени, чрез което е достигнато определено плато на реализация, защото след това изчезват желанията.

Когато съвършеният мъж и съвършената жена се срещат по подобен начин, те за пръв път преживяват блаженство, удоволствие, обединение на две цялостни същества. Тогава те започват да разбират, че ако такъв великолепен съюз се случи вътре, тогава ги очаква поток от безкрайно блаженство. Половинчат мъж се наслаждава на свързването с половинчата жена. След това той се свързва с половината на вътрешната си жена и преживява безкрайно блаженство. След това завършеният мъж се свързва със завършена жена. Логично е да се предположи, че след това ще последва съюз със съвършената вътрешна жена, в търсене на която, той ще се отправи. По време на такова търсене настъпва обединението на третото и четвъртото тяло.

Третото тяло на мъжа е мъжко, а четвъртото — женско. Тантра се грижи за това, търсещият да не спре след достигане на първото ниво на съвършенство. Има много видове вътрешно съвършенство. Съвършенството никога не може да бъде препятствие, но има множество съвършенства, които са несъвършени в сравнение със съвършенствата, които чакат напред. Но те са съвършени по отношение на предишните несъвършенства. Предишните несъвършенства могат да изчезнат, но ние както по-рано не се досещаме за това, което ни очаква напред. Това може да се превърне в препятствие.

В Тантра са създадени много удивителни методи, които е почти невъзможно да бъдат разбрани. Например, по време на сексуалните взаимоотношения между завършения мъж и завършената жена няма загуба на енергия — това не може да се случи, защото всеки от тях образува пълен кръг вътре в себе си. В този случай няма никаква загуба на енергия — за пръв път те могат да изпитат удоволствие без загуба на енергия.

След удоволствието, което се изпитва по време на оргазъм, непременно следва преживяването на болка. Потиснатото настроение, острото усещане на тъга, умора, съжаление и угризения на съвестта, следващи загубата на енергия, са неизбежни. Удовлетворението трае миг, но загубената енергия се възстановява след едно-две денонощия, понякога и повече. Докато енергията се натрупва, умът агонизира.

Тантра е създала необикновени и чудесни методи за полово сношение без еякулация, като смело и мъжествено е работила в тази посока. Ние ще говорим на тази тема малко по-късно, защото Тантра съдържа в себе си цялостна система. От времето на достъпността на тези знания цялата наука постепенно е станала езотерична. Трудно се говори за тантрическите практики открито и поради нашите морални убеждения. Освен това, нашите глупави „мъдреци“, които нищо не знаят, но за всичко разсъждават, правят невъзможно поддържането на ценното знание. Затова практикуването на Тантра се прекратило или станало тайно. По тези причини тантрическото знание вече не влияе открито върху нашия живот.

Половият акт между завършената жена и завършеният мъж е съвсем друго нещо. Тук няма загуба на енергия. Настъпва преживяване, за което може само да се намекне. След половия акт количеството на енергията нараства. Тази енергия е вътре, тя се пробужда, става активна в присъствието на втория партньор. В обикновения полов акт еякулацията става при сближаването на партньорите. При втория случай се пробужда собствената индивидуална енергия на съвършените партньори — напълно се проявява това, което лежи вътре. Тук става възможно да се провери способността за съюз на завършената жена и завършения мъж. Първият съюз е обединение на незавършени същества. Във втората фаза започва работата по обединението на третото и четвъртото тяло.

Третото тяло на мъжа е мъжко, четвъртото — женско. При жената е обратно. В съюза на третото и четвъртото тяло вътре в мъжа може да остане само мъж, на първо място излиза третото тяло. Вътре в жената на първо място излиза женското начало. След това двете завършени жени се сливат в едно, защото сега за разделянето няма граници. Мъжкото тяло е изисквало разделяне. Точно така и женското тяло в мъжа е настоявало за запазване на дистанцията между мъжките тела.

Когато жената от първото и второто тяло се срещне с жената от третото и четвъртото тяло, настъпва обединение и разтваряне на двете завършени жени. Тогава жената достига до удвоена женственост. По-голяма женственост е просто невъзможна, по-нататъшното развитие на женствеността е невъзможно. Възниква съвършената жена, която не се стреми да срещне дори съвършения мъж.

При първата завършеност е съществувало очарованието от срещата с втората завършена част, среща, която увеличава количеството енергия. Сега и това го няма. Сега дори срещата с Бог в известен смисъл става безсмислена. Вътре в мъжа също настъпва обединение на двамата завършени мъже. След обединението на четирите тела в мъжа остава само мъжкото, в жената — само женското. Започвайки от петото тяло, няма нито женско, нито мъжко.

Преживяванията, които се случват в мъжа и жената след достигането до четвъртото ниво, са напълно различни. Дори не е така — преживяванията са еднакви, различно е тяхното отношение, подходът. Мъжът остава агресивен, а жената както по-рано се предава. След достигането на четвъртото тяло жената се покорява тотално, като не оставя нищо за себе си. Такова тотално предаване я води към пътешествието в петото ниво, където жената вече не е жена, защото за да остане жена, е било необходимо да запази нещо за себе си.

Ние не се променяме, понеже през цялото време си оставяме нещо в запас. Ако бяхме дали всичко, бихме станали съвсем различни от преди. Но ние постоянно си пазим нещо за себе си. Ако жената напълно се отдаде дори на един обикновен мъж, в нея ще настъпи вътрешна кристализация, която й дава възможност за преход на петото ниво. Затова понякога жените преодоляват преградите на четвъртото тяло с помощта на любовта на един обикновен мъж.

Думата сати няма друго езотерично значение. Сати не означава жена, чийто поглед не докосва друг мъж — сати означава жена, в която повече не е останал женски фактор, който да гледа към мъжете.

Ако жената тотално се предаде в любовта дори към един обикновен мъж, необходимостта да се извърви изтощително пътешествие изчезва. Всичките й четири тела ще изкристализират и ще застанат пред вратата, водеща към петото ниво. Жените, които казват: „Мъжът е Господ“, са преживели именно това. Техните думи не означават, че мъжът е Бог, смисълът на изказването е в това, че вратата към петото ниво им се е открила чрез посредничеството на мъжа. В думите им няма грешки, думите им са абсолютно правилни. Жената достига чрез любовта това, за което на мъжа са му нужни огромни усилия. Самата любов е способна да доведе жената до петото ниво.

Вземете за пример живота на Сита. Тя принадлежи към категорията жени-_сати_. Предаването на Сита е уникално, тотално. Равана бил незавършен мъж, докато Сита била завършена жена. Излъчването на съвършената жена е такова, че незавършеният мъж не смее да я докосне. Той дори не може да погледне към нея, само несъвършената жена може да бъде сексуална за него.

Когато мъжът се приближава към жената сексуално, той не отговаря напълно за действията си. Незавършената жена също носи отговорност за това. Когато мъжът докосва жената сексуално, само половината отговорност е негова. Жената също е отговорна. Тя провокира, кани, но поради пасивността й нейната агресивност остава незабелязана. Мъжът е агресивен, затова е очевидно, че той я докосва.

Равана не можел дори да вдигне поглед към Сита. Равана оставал безсмислен за Сита. И въпреки това след войната Рама настоял за изпитание на Сита с огън, за да се убеди в нейната невинност. Сита не възразила. Ако беше отказала изпитанието, щеше да загуби своето положение на сати. Тя можела да настои и двамата да се подложат на изпитание с огън, защото кой знае с какви жени се е срещал Рама!

Но подобен въпрос дори не възниквал в ума на Сита Тя с готовност преминала през изпитанието с огън. Ако само веднъж се бе усъмнила в авторитета на Рама, тя би загубила своята позиция — в този случай нейното предаване не би било пълно, на такова предаване нещо не би достигнало до абсолютната тоталност. Ако за миг се бе усъмнила в необходимостта от изпитанието с огън, тя моментално би изгоряла. Но предаването било тотално, тъй като за Сита не съществувал друг мъж, освен Рама. Но ние смятаме за чудо това, че тя е преминала невредима през огъня.

Дори обикновен човек, намирайки се в особено вътрешно състояние, ще премине през огъня и ще оцелее. Ако в състояние на хипноза на човека се внуши, че огънят няма да го изгори, той ще мине невредим през него.

Обикновеният факир ходи по горещи въглени, но в този момент неговият вътрешен енергиен кръг е завършен и затворен. Съмненията разрушават енергийния кръг. Ако сянка на съмнение се прокрадне в мозъка на факира, ако той си помисли, че може да изгори, това непременно ще се случи. Двама факири скачат в огъня и виждайки това вие си мислите: „Тези двама могат да скочат и да не изгорят, защо тогава и аз да не мога?“, след което сами скачате в огъня и в този случай нищо няма да ви се случи. Съмняващият се няма да се осмели да стъпи в огъня, ще остане встрани.

Ако вътрешният контур е завършен и затворен, дори огънят не може да ви докосне. Затова е напълно разбираемо, че огънят не е причинил вреда на Сита. След проверката с огън Рама все пак я изгонил от своята Държава, но дори тогава Сита не задала нито един въпрос. Предаването на Сита било толкова тотално, че тя нямала причини за въпроси.

Ако завършената жена достигне съвършенство в любовта към един мъж, тя прескача първите четири крачки в духовните практики. За мъжа е крайно трудно да направи това, тъй като умът му не е готов да се предаде. Интересно е, че дори агресията може да бъде съвършена. Но, за да стане съвършена агресията, участват мнозина, а не само вие. При предаването само вие отговаряте за съвършенството. Ако аз искам да се предам някому, въобще не е нужно да съобщавам за това. Но ако трябва да проявя агресия към някого, той също се оказва въвлечен в крайния резултат.

По време на нашия разговор за шактипат може да ви се е сторило, че на жените нещо не им достига, че по отношение на тях възникват усложнения. Вече казах, че в живота има правила за компенсация. При жените пътешествието се ускорява от тяхната способност за тотално отдаване. Мъжът не е способен на тотална любов, независимо от силата на чувствата си. Причината е в неговата агресивност и по-малка способност за предаване. Затова, ако първите четири тела на жената са завършени и слети в единно цяло, тя с лекота може да се отдаде на петото. Ако жената стане съвършена, тогава никаква сила не може да застане на пътя й. Тогава за нея не съществува никой, освен Бог. Този, когото тя обича, когато се намира в първите четири тела, за нея също става Бог, от този момент всичко съществуващо става Бог.

В живота на Меера има една прекрасна случка. Веднъж тя тръгнала към Вриндаван. Свещенослужителят на един огромен храм бил дал обет, че никога в живота си няма да погледне жена, затова на жените било забранено да влизат на територията на храма. Но Меера, разтворена в любимия Кришна, влязла направо в храма. Служителите се възмутили, казвайки, че влизането на жени е забранено, тъй като настоятелят не гледа към жени, на което Меера отвърнала: „Странно. Аз смятах, че на света съществува само един мъж — Кришна. Кой е този втори мъж? Бих искала да го видя“.

Хората отишли при настоятеля и му разказали за Меера. Чувайки думите им, той изтичал при Меера и паднал в краката й, казвайки: „Безсмислено е да се нарича жена тази, за която съществува само един мъж. За нея проблемът за мъжете и жените е изчезнал. Падам в краката ти и моля за прошка. Като смятам някого за жена, аз се отнасям към себе си като към обикновен мъж. Но за жена на твоето ниво моето съществуване като мъж е безсмислено“.

Достигайки четвъртото тяло, мъжът става съвършен мъж. Той е преодолял две стъпала към подобно съвършенство. От този момент за него не съществуват жени — самата дума загубва всякакъв смисъл. Сега той е само силата на агресията, както и жената, достигнала четвъртото ниво, е силата на предаването. Сега те се превръщат само в енергии, загубвайки названието мъж и жена.

Мъжката агресивност се развива с разнообразни йогически практики, женското отдаване разцъфва по пътя на бхакти, любовта. Предаването става бхакти, агресивността се превръща в йога. Сега разликата между мъжкото и женското се изразява само във външната физическа форма. Сега или капката пада в океана, или океанът — в капката — резултатът е един. Капката на мъжа ще скочи в океана и ще се разтвори в него. Капката на жената ще се превърне в пропаст, поканвайки океана да я изпълни.

Дори в това състояние жената остава негативна. Тя се превръща в утроба, поглъщаща в себе си океана. Цялата енергия на Вселената влиза в нея. Мъжът, дори на този стадий, не може да бъде приемащ. Той запазва качеството на силата, затова прави скок и потъва в океана. В самите дълбини на техните същества личността носи в себе си разделението на мъжко-женско до самия край на пребиваването на четвъртото ниво.

Реалността на петото тяло, обаче, е абсолютно друга. Тук остава само душата. Тук няма никаква дискриминация, основана на полови различия. Следователно, по-нататъшното пътешествие е еднакво за всички. На четвъртото ниво различието остава, но то се отнася до това, дали капката ще падне в океана или океанът ще се разтвори в капката. Крайният резултат е еднакъв. Ако жената пожелае да скочи в океана или мъжът поиска да се предаде, ще си създадат излишни трудности. Не забравяйте за възможностите за подобни грешки.

 

 

В една от Вашите беседи казахте, че удълженият полов акт води до възникване на електрически кръг около мъжа и жената. Какъв е този кръг, как се образува и как се използва по отношение на първите четири тела? И по отношение на медитацията — каква е формата на споменатото по-горе преживяване?

Както вече казах, мъжът е половинчат, както е половинчата и жената. Двамата са енергия, електричество. Жената е отрицателният полюс, мъжът — положителният. При срещата на положителния и отрицателния електрически полюс контурът се затваря и възниква светлина. Тази светлина е разнообразна в проявленията си — почти невидима, видима рядко или видима за едни и невидима за други. Но кръгът се е създал. Обединението на мъжа и жената е толкова краткотрайно, че електрическата връзка не успява да се създаде и веднага се разпада. Затова са възникнали техники за удължаване на половия акт. Ако сексуалният акт продължава половин час може да се види как електрически кръг обкръжава любовната двойка. Дори са направени снимки на подобни явления. В много примитивни племена сексуалното единство продължава дълго, създавайки по този начин кръг.

В цивилизования свят е трудно да се намери такава затворена връзка. Колкото по-напрегнат е умът, толкова по-бързо завършва половият акт, по-бързо настъпва еякулацията, защото напрегнатият ум се стреми не към самия акт, а към разтоварване на напрежението. На Запад отношението към секса се е нивелирало към концепцията за кана с вода. Сваля се напрежението, отхвърля се товарът. След изхвърлянето на енергията настъпва усещане за изтощение, разтоварване. Едно е да се отпуснеш, съвсем друго — да се изтощиш. Отпускането означава, че енергията е вътре, а вие си почивате. При разсейването енергията се губи, след което лежите в пълно изтощение. При изхвърлянето на енергията вие отслабвате, макар че смятате това за отпускане.

С увеличаване на напрежението на Запад сексът се е превърнал в освобождение от напрежението, от налягането на вътрешната енергия. Много западни философи виждат в секса не повече полза, отколкото в кихането. Появява се гъдел в носа, вие кихате, умът се отпуска. Западът не е готов да признае в секса по-голяма ценност от това. Но те са и прави, защото начинът, по който правят секс, действително не е повече от едно кихане.

На Изток също постепенно стигат до същото отношение… защото Изтокът също започва да става напрегнат. Някъде в планините, в уединените пещери все още можеш да срещнеш ненапрегнат човек. Той живее в света на планините и реките, дърветата и тревите, още не е докоснат от цивилизацията. В такива условия по време на полов акт е възможно създаването на затворен кръг.

Съществуват тантрически техники, с чиято помощ е възможно създаването на кръга. Подобно преживяване е великолепно, защото само със създаването на затворения кръг е възможно да усетиш единение. Подобна цялостност, единение е невъзможно да се усети до момента на образуване на затворения кръг. Щом само кръгът се затвори, двойката, която се люби, вече не е две отделни същества. Те стават поток о единна енергия, единна сила. Нещо се изпитва като идващо и отиващо си, въртящо се — двете отделни същности изчезват.

В зависимост от силата на такъв кръг желанието за полов акт намалява, интервалите между половите актове се увеличават. Може да стане така, че след създаването на кръга стремежът към повторението му да възникне след година, защото по време на подобен акт настъпва пълно насищане, реализация.

Да вземем един пример: човек яде, а след това отива и си прочиства стомаха. При тези условия той не получава наслада от храната. Насищането идва не от поглъщането на храната, а от нейното усвояване. Обикновено ние чувстваме, че актът на поглъщане на храната носи насищането. Това не е така — насищането настъпва, когато храната се преработи.

Сексуалният акт бива два вида — единият прилича поглъщане на храната, другият — на преработването. Това, което ние възприемаме като сексуални отношения по-скоро прилича на поглъщане, а след това на повръщане и няма какво да се преработва. Ако нещо се преработи, удовлетворението е дълбоко и продължително. Обаче възприемането става само при възникване на затворения кръг. Енергийният кръг означава, че умовете на двамата партньори са се разтворили един в друг. Сега умовете не са два, а един. Телата са две, както по-рано, но протичащата в тях енергия е станала една.

Такова състояние на сексуална погълнатост води до дълбоко удовлетворение, което е много полезно за йога и за медитиращия. При такова вътрешно сливане намалява потребността от външно сливане. Освободеното по този начин време се използва за вътрешно пътешествие. Щом започне вътрешното пътешествие и настъпи сливането с вътрешната жена или вътрешния мъж, потребността от външен партньор отпада.

За семейния човек терминът брахмачария означава, че половият акт трябва да бъде толкова удовлетворяващ, че между първия и втория акт да минат години, прекарани в брахмачария. Щом такъв период на брахмачария бъде достигнат, а търсещият се е отправил на вътрешно пътешествие, външната потребност от полов акт изчезва.

Говоря за семейните. За традиционните саняси, за тези, които са отхвърлили начина на живот на мирянина, значението на брахмачария се свежда до сексуално обединение с вътрешната жена или вътрешния мъж. За тях съществува потребност от вътрешен полов акт. Такъв човек трябва да намери средства за вътрешно сливане, иначе само привидно ще избягва контактите с външните жени, а в същото време умът му мислено ще се предава на всички видове земна любов. Неговите опити да съхрани целибат ще доведат до голяма загуба на енергия, както това се случва при обикновения полов акт.

И така, за традиционния санясин съществува малко по-различен път. Разликата е следната: сексуалният съюз с външната жена е първата, начална крачка за мирянина. След това на втората стъпка той се среща с вътрешната жена, докато традиционният санясин веднага се обединява с вътрешната жена. Първата стъпка е невъзможна за санясина.

Глупаво е от традиционна гледна точка да се посвещава в саняс всеки човек. В действителност, инициацията в традиционния саняс е възможна само при условие, че първото тяло на човека е готово за срещата с вътрешната жена. Ако, вглеждайки се вътре, ние видим такава готовност, тогава настъпва инициацията в брахмачария. В противен случай този акт ще доведе до безумие и нищо повече.

Но има хора, раздаващи инициации безразборно. След един гуру ходят хиляда санясини, след друг — две и те самите не знаят какво правят. Готови ли са инициираните от тях за вътрешното, медитативно единение? Съвсем не — повечето гуру дори нямат понятие за вътрешното сливане. Затова, когато при мен идват традиционни санясини, техният главен проблем е сексът. Миряните, които срещам, имат много проблеми, но главният проблем на традиционния санясин е сексът, докато това е само един от многото проблеми на мирянина.

Умът на традиционния_ санясин_ е концентриран само около секса. Гуру му е показал множество средства, позволяващи да избягва сливането с външна жена, но той няма и най-малка представа по какъв начин медитиращият може да се срещне с вътрешната жена. Затова избягването на външната жена става невъзможно. Такъв санясин може само да се прави, че избягва сексуални контакти, а и това е доста трудно.

Биоенергията трябва да се движи нанякъде. Външното изхвърляне на енергията може да се прекрати само в случай, че тя може да се движи навътре. Ако енергията не отива навътре, тя непременно ще бъде изхвърлена навън. Не е важно, дали присъства жена в плът — изхвърлянето на енергията става и с помощта на въображаема жена. Същото важи и за жените, като се отчитат разликите между мъжете и жените.

За търсещата-жена сексът не е такъв проблем, както за търсещия-мъж. Познавам много монахини-джайни, за които сексът не играе особена роля. Причината е в това, че женският секс е пасивен. Сексът се превръща в проблем, само ако е разбуден. Ако сексът остане недокоснат, може да изживееш целия си живот и да не се замислиш за възможността за съществуване на подобен проблем. Жените се нуждаят от инициации дори в секса. Щом мъжът въведе жената в секса, енергията в нея рязко се вдига. Но ако такова нещо не се случи, жената може цял живот да си остане девствена. Поради пасивността на жената това не представлява трудност. Женският ум е неагресивен, тя може да чака, да чака безкрайно. По тази причина смятам за опасно да се инициира омъжена жена дотогава, докато тя не се научи да се обединява с вътрешния мъж.

Може да се инициира девственица. Тя е в по-добро положение от момчетата. Тя може да чака спокойно, докато не я въведат в секса, защото тя не е агресивна. Ако няма вътрешна агресия, постепенно вътрешният мъж ще започне да се обединява с външната жена.

Вътрешният съюз е по-достъпен за жените, отколкото за мъжете. Разбирате ли какво искам да кажа? Второто тяло на жената е мъжко, следователно — агресивно. Затова, дори ако жената не намери външен мъж, това не е трагедия за нея. Ако тя не преживее секса от външен източник, вътрешният мъж ще прояви своята агресивност. Ефирното тяло ще започне да я покорява. Скоро тя ще се обърне навътре и ще се разтвори за вътрешното сливане.

За мъжете вътрешното сливане е затруднено поради пасивността на второто тяло. То не може да предяви своите права пред агресивното физическо тяло. То ще приеме първото само ако физическото само се насочи към вътрешната жена.

Това са разликите. При правилно разбиране ние трябва да променим всички приготовления. Ако мирянинът успее да създаде затворен електрически кръг, това ще му окаже огромна помощ. Такъв кръг се създава и при вътрешното сливане. Енергийният контур обкръжава обикновения човек само по време на обикновен полов акт. Същият контур ще обкръжава човека двадесет и четири часа в денонощието, ако се е обединил с второто тяло. Енергийният кръг ще се разширява на всяко ниво.

Първото изображение на Буда се е появило петстотин години след смъртта му — подобно нещо често се е случвало в историята на човечеството. В храмовете се покланяли на изображения на дървото бодхи, неговото изображение се поставяло навсякъде, но мястото на Буда, седящ под дървото, оставало незаето. Изучаващите история и митология са заинтригувани от факта на отсъствие на изображението на самия Буда — защо Буда е символизирай от дърво? И защо изображението му се появява едва след петстотин години? Защо дотогава мястото под дървото е оставало празно? Тази тайна не могат да разрешат нито историците, нито митолозите.

Тези, които били виждали Буда, твърдели, че при съсредоточено наблюдение било невъзможно да видиш Буда — оставало само дървото и енергийната аура. Неговото физическо тяло изчезвало. Ако съсредоточите вниманието си към мен, аз също ще изчезна, ще остане само креслото. Затова гледащите навътре твърдели, че е невъзможно да се види Буда, а виждащите само външното казвали, че Буда се вижда добре. Първото твърдение е по-истинно. Петстотин години било уважавано мнението на тези, които твърдели, че Буда е невидим, че със зрението може да се улови само дървото и празното място под него. Но подобна концепция работила само дотогава, докато съществували хора, способни на дълбоко видение. Когато броят хора на такова ниво намалял, станало трудно да се покланят само на дървото, затова след петстотин години бил направен първият идол на Буда. Интересен факт.

Тези, които гледали Исус от дълбочина, също не можели да го видят — виждали само светлина. Виждащите Махавира забелязвали само излизащата от него светлина. Същото се отнася и за Кришна. Ако с тотална бдителност и внимание гледаме към хората с такова високо ниво на съзнанието, вижда се само светещата енергия — не остава никаква личност.

След всеки две тела виталната енергия нараства. След достигането на четвъртото тяло виталната енергия достига пълен разцвет. След петото тяло остава само енергия. В шестото тяло тази енергия не е отделна, а единна със звездите и небесата. На седмото ниво изчезва дори това. В началото изчезва материята, а по-късно и енергията.

На кое ниво медитиращият достига състоянието на не-ум? Възможни ли са мисли без отъждествяване на съзнанието с обект или отъждествяването е съществено за мислите?

Безупречното състояние на не-ум се достига при влизането в петото тяло, но неголеми проблясъци са възможни и на нивото на четвъртото. Мислите продължават в четвъртото тяло, но медитиращият започва да наблюдава паузите между две мисли. До четвъртото ниво има само мисли, мисли и мисли, ние дори не забелязваме, че между тях има паузи. На четвъртото ниво се появява паузата, фокусът на вниманието се променя. Ако сте виждали гещалт-рисунки, ще разберете какво имам предвид. Да предположим, че гледате изображението на отвора на стълба — ако внимателно наблюдавате картината, струва ви се, че стъпалата водят нагоре, но ако продължите наблюдението, ще видите, че стълбата води надолу. Но най-интересното е, че е невъзможно едновременно да се видят стъпалата, водещи нагоре и водещи надолу. Виждаме едното, другото изчезва от погледа.

Може да се нарисуват две обърнати едно към друго лица, изобразявайки очи, носове, бради. В началото виждаме двама разговарящи мъже, изобразени в черно. При внимателно разглеждане в белите пространства се появява изображението на цветна саксия, а носът и очите се превръщат в контури на саксия. Вие не можете едновременно да видите и лицата и саксията. Колкото и да се стараете, не можете да видите двата предмета едновременно — гещалтът променя фокуса.

До третото тяло гещалтът на нашия ум е насочен към мислите. Идва Рама, той се вижда, както се вижда и неговото идване. Празното пространство между Рама и неговото идване или празните промеждутъци до идването на Рама и след неговото тръгване, остават невидими за нас. Вниманието се фокусира върху идването на Рама, промеждутъчното състояние не се наблюдава. Изменението започва с четвъртото тяло. Съвършено внезапно за вас става очевидно, че идването на Рама не е толкова важно. Когато Рама го е нямало, тогава е имало празно пространство. След тръгването на Рама също остава празно пространство. Празните пространства започват да идват с определена настройка на ума — лицата изчезват, появява се цветна саксия. Когато вашето внимание е насочено към пустото пространство, вие не можете да мислите.

Може да правите едно от двете — докато виждате мисли, вие мислите, но щом започнете да забелязвате празните пространства, вие ставате пусти отвътре. В четвъртото тяло такива състояния се сменят едно друго. Понякога виждате две лица, понякога саксия — понякога наблюдавате мисли, понякога паузите между тях. Идват и мълчанието на ума и мислите.

Разликата между мълчанието, тишината и пустотата е в следното: тишината означава, че мислите още присъстват, променил се е само фокусът на вниманието. Осъзнаването се е преместило и се наслаждава на тишината, но мислите все още са останали, изместило се е само съзнанието. В този случай вниманието е концентрирано върху тишината. Но мислите понякога се връщат — ако им се удаде да привлекат нашето внимание, тишината се загубва и започват мисли.

До последния момент на пребиваване в четвъртото тяло умът преминава от едното на другото. На петото ниво изчезват всички мисли, остава само тишината. Това не е крайната тишина, това е мълчание по отношение на мислите и речта. Тишината означава отсъствие на разговори. Пустотата означава такова състояние, когато няма нито тишина, нито реч. Не остават нито лица, нито цветни саксии — само празен лист хартия. Сега ако ви попитат дали виждате лица или цветя, вие нищо не можете да отговорите.

По отношение на втората част на въпроса. До третото тяло отъждествяването и мислите идват едновременно, между тях не съществува никакъв интервал. Вие и вашите мисли сте единни — вие не можете да се отделите от тях. Когато се гневите, не е правилно да се каже, че вие се гневите. Правилно е да се каже, че сте се превърнали в гнева, защото за да бъдете гневни, трябва да има възможност да сте и не-гневни. Например, аз казвам: „Аз движа ръката си“. Ако ме попитате: „А сега спри своята ръка“, аз ще отговоря: „Това е невъзможно. Ръката продължава да се движи“. Тогава вие ще се заинтересувате какво имам предвид, твърдейки, че движа ръката. Аз ще ви кажа, че ръката се движи, защото ако аз движа ръката, то аз ще мога и да я спра. Ако не мога да спра ръката, то нямам право и да я обявявам за моя собственост. Поради това, че вие не можете да спрете мислите, пълното отъждествяване с тях продължава до третото ниво. До третото тяло вие сте мислите.

До третото тяло, твърдейки, сражавайки се с мислите на човека, ние се сражаваме със самия човек. Ако кажем: „Това, което казваш, не е вярно“, той никога няма да почувства, че са неверни думите му. В него ще възникне усещането, че той не е прав. Кавгите и конфликтите идват не поради твърденията, а поради „Аз-а“ — тъй като съществува пълното отъждествяване. Да нападнат вашите мисли означава да нападнат вас. Дори ако кажете, че не възразявате, че нечия гледна точка не съвпада с вашата, в дълбочина ще почувствате, че противоречат на вас. Нерядко самият въпрос се отхвърля настрани и ние започваме да воюваме само поради тази причина, че ни възразяват. Вие се придържате към определена гледна точка само поради това, че това е била ваша идея, вие сте я обявили за своя концепция.

До третото тяло включително между вас и мислите няма никаква дистанция. Вие сте мислите. На четвъртото ниво започват проблясъци на разбиране на вашата отделеност от мислите. Но вие още не можете да спрете потока на мислите, защото още съществуват дълбоките корени на асоциациите. Горе вие усещате себе си като отделен клон — седите на един клон, а мислите — на друг. Но в дълбочина вие и мислите, както и по-рано сте единно цяло. Следователно, такова разделение е привидно, ние сме под впечатлението, че ако нашите връзки с мислите се разкъсат, мислите ще спрат. Но те не спират. На по-дълбоко ниво връзката с мислите продължава.

На четвъртото ниво започват изменения. Възниква усещане за отделеност от мислите, но мисловният процес, както и по-рано остава механичен. Вие не можете нито да спрете мислите, нито да ги предизвикате към съществуване. Ако аз кажа: „Спри своя гняв и докажи, че ти си господарят“, това ще бъде равносилно на изказване от типа: „Прояви гняв, докажи, че ти си господарят“. Щом ви се удаде да проявите гняв по собствено желание, вие действително сте станали господарят. Тогава вие ще можете и да спрете гнева по всяко време.

Интересен е фактът, че да се предизвика гнева е по-лесно, отколкото да се спре. Затова, ако искате да станете господар на емоциите, започнете с опити за предизвикване на гняв (или друга емоция). В ситуациите на проява на гнева вие сте спокойни, но в ситуацията на спиране на гнева вие вече сте емоционално раздвижени, затова дори не осъзнавате себе си. Нима е възможно в такова състояние да се спре гневът? Винаги е по-лесно да се започне експеримент, отколкото да се прекрати. Например, започнали сте да се смеете, но след това се оказва, че не е толкова лесно да спрете смеха. Но ако вие не се смеете, без труд можете да предизвикате смях. Тогава ще познаете тайната на смеха — откъде се появява и как става — но вие ще научите и тайната на спиране на смеха и ще можете да го спрете.

На четвъртото ниво вие ще започнете да виждате, че вие и вашите мисли сте отделни едни от други, че вие не сте мислител. При появата на състоянието на не-ум се появява и свидетел, при появата на мислите свидетелят изчезва. В интервалите между мислите вие осъзнавате своята отделеност от мислите. Тогава между вас и мислите изчезват всякакви асоциации. Но дори след това вие оставате безпомощни наблюдатели, обаче всички усилия трябва да бъдат насочени в четвъртото ниво.

Аз определих две възможности на четвъртото ниво — дадената от природата и достиганата чрез медитация. Вие постоянно ще преминавате от едната в другата. Първата възможност са мислите, втората — разбирането. В момента на достижение на втория потенциал — вивека, или разбирането — четвъртото тяло отпада, както и отъждествяването на съзнанието с ума. Когато достигнете петото тяло, отиват си две неща — четвъртото тяло и отъждествяването.

В петото тяло вие можете да внесете мисли, а можете и да не ги внесете по свое собствено желание. Първите мисли ще станат средство и няма да зависят от отъждествяването. Ако искате да внесете гняв, вие ще го внесете. Ако искате да проявите любов, вие ще я проявите. Ако нищо не искате да проявявате, свободни сте да постъпвате както искате. Ако искате да спрете гнева в зародиш, можете да му наредите да спре. Каквато и мисъл да поискате да привлечете, тя ви се подчинява. Ако не желаете това, никаква мисъл няма силата да проникне във вашия ум.

В живота на Гурджиев има много такива примери. Смятали го за необикновен човек. Ако край него седели двама, той можел да гледа към единия с израз на лют гняв, а към другия — с любов. Толкова бързо променял изражението си, че двамата си тръгвали с напълно различни впечатления. Независимо от това, че двамата са го срещнали едновременно, единият ще каже: „Това е много опасен човек“, докато другият ще отбележи: „Той е преизпълнен с любов“. Гурджиев бил отвъд пределите на разбирането на заобикалящите го хора. Той можел мигновено да променя изражението на лицето си. За него това не представлявало трудност, докато за околните не било лесно.

Причината е в това, че в петото тяло вие ставате Господари на самите себе си — можете да изразите всяко чувство по собствено желание. Тогава гневът, ненавистта, любовта, прощаването, мислите стават обикновени играчки, затова във всеки един момент можете да се отпуснете. Лесно е да се отпуснеш след игра, но да се отпуснеш от живота е крайно трудно. Ако само съм си играл на гняв, след вашето тръгване аз няма да съм гневен.

Ако си играя на разговор, след вашето тръгване няма да разговарям. Но ако процесът на разговора е жизненоважен за мен, аз ще продължа мислената беседа дори след като си тръгнете. Дори ако няма кой да слуша, все пак ще остане един слушател — аз. Аз ще продължа разговора, защото това е моя живот, това не е игра, след която може да си почина. Затова такъв човек продължава да говори дори нощем. В съня си ние събираме около себе си тълпа и говорим пред нея. Той ще се бори и ще прави всичко, с което се е занимавал през деня. Той ще продължава да се занимава с това всичките двадесет и четири часа от денонощието, защото това е неговият живот, самото съществуване.

В петото тяло се разбиват всички ваши отъждествявания. Тогава за пръв път ставате спокойни, пусти по собствено желание. Но при необходимост вие можете да мислите. В петото тяло вие за пръв път използвате собствената сила на мисълта. Правилно е да се каже, че до петото тяло мислите ви използват, а след петото вие използвате мислите. Преди това е неправилно да се казва: „Аз мисля“. На петото ниво вие разбирате, че „вашите“ мисли съвсем не са ваши — мислите на околните хора също проникват във вашия ум. Но вие не осъзнавате, че вашите мисли могат да принадлежат на някой друг.

Ражда се Хитлер и цяла Германия се прониква от неговите мисли, но всеки немец смята тези мисли за свои собствени. Динамичната личност внедрява своите мисли в умовете на другите, където те се превръщат в ехо. Динамизмът е толкова сериозен, колкото и дълбок. Например, от времето на Исус са изминали две хиляди години. Мислите-форми, оставени в света, досега проникват в умовете на християните, които ги смятат за свои мисли. Същото може да се каже за Махавира, Буда, Кришна и други. Всеки вид мисли на динамичния човек, били те божествени или дяволски, се улавят от човешките умове. Влиянието на Тимур или Чингисхан върху умовете ни още не е изчезнало, както и влиянието на Кришна или Рама. Техните мисли-форми вечно кръжат около нас и ние сме способни да уловим тези мисли-форми, водещи ни до особено състояние на ума.

Винаги става така, че ако сутрин човек е много добър, вечерта се превръща в истински дявол. Сутрин той се движи на вълните на мислите на Рама, вечерта може да улови мислите на Чингисхан. Разликата е породена от възприемчивостта и времето. Просякът винаги идва да проси сутрин, защото след изгрев вибрациите на дявола са минимални. След като слънцето се умори по време на продължителното си пътуване по небето, дяволското влияние набира сила, затова просякът вечерта губи надежда за милостиня от другите. Ако сутрин просякът поиска две рупии, те няма да му откажат веднага. Вечерта е много по-трудно да се каже „да“ на просяка. Вечерта човек е уморен от работа, сега е напълно готов да откаже. Сега той има съвсем друго състояние на ума, както и цялата обкръжаваща го атмосфера. И така, мислите, които смятаме за наши, не ни принадлежат.

Подобен опит ще преживеете едва след достигането на петото тяло. Ще се удивите да видите как идват и си отиват мислите. Появява се мисъл, после си отива, вкопчва се в нас, после ни оставя сами. Мислите са множество, много противоречиви мисли, оттам и объркаността в нашите умове. Ако мислите ви принадлежаха, нямаше да има причина за смущения. С едната ръка вие държите Чингисхан, с втората — Кришна, оттук идват всички конфликти и недоразумения. Двата потока мисли ви чакат, само щом проявите готовност и те проникват във вас. Те присъстват навсякъде около вас.

Вие ще познаете това след пълното разрушаване на отъждествяването. Най-голямата промяна ще бъде това, че дотогава вие сте имали мисли, сега вие ще мислите. Между двата процеса има огромна разлика. Мислите са автоматични — те идват и си отиват, те са вечни чужденци. Мисленето е наше, а мислите винаги са чужди. Мисленето започва във вас при достигането на петото тяло. След това вие вече сте способни да мислите — от този момент преставате да събирате мислите на другите. Мисленето на петото тяло не се превръща в товар за вас, защото сега то е ваше. Мисленето, зародило се на нивото на петото тяло, може да се нарече мъдрост, разбиране и т.н.

На петото ниво вие притежавате собствена интуиция, собствено разбиране, собствен интелект. На петото ниво завършва влиянието на външните мисли, в този смисъл вие ставате господари на самите себе си — вие достигате своята същност — вие ставате самите себе си. Сега вие ще имате собствени мисли, собствена сила на мисленето, собствени очи и собствено виждане. След това при вас може да дойде само това, което вие сами искате. Това, което не искате, няма да посмее да ви доближи. Сега господар ставате вие. Въпросът за отъждествяването вече не възниква.

В шестото тяло мисленето също не е необходимост. Мислите са необходими само до четвъртото тяло, на петото са необходими както мисленето, така и мъдростта. На шестото завършва и това, тъй като потребността от тях отпада. Вие ставате Космоса, вие ставате единни с Брахман. Сега няма друго.

Всички мисли винаги са свързани с другите. Мислите до четвъртото тяло са неосъзната връзка с другите.

Мислите на петото ниво са осъзната връзка, но те както рано са свързани с другите. Защо са нужни мисли? Те са нужни само за установяване на взаимоотношения с другите. Но след шестото тяло не остава никакъв „друг“, с който да се установяват отношения. Всички отношения завършват, остава само Космическото. Сега аз и вие сме единно цяло. Сега няма причина за мисли.

Шестото е Брахман — космическата реалност, където отсъстват мисли. В Брахман няма мисли, затова може да се каже, че в Брахман има знание. Мислите, съществуващи до четвъртото тяло, са неосъзнати, това са мисли, съдържащи дълбоко невежество. На петото ниво ние достигаме познанието за нашата вътрешна същност, но оставаме невежи по отношение на това какво са другите за нас. Оттук и потребността от мисли на петото ниво. На шестото ниво няма нито външно, нито вътрешно. Има само това, което е. Следователно, на шестото ниво съществува само знание, но няма мисли.

На седмото ниво не съществува дори знание, защото вече няма знаещ, няма и познаваемо. Седмото ниво не е лишено от знания, то излиза отвъд предела на знанията. При желание то също може да бъде наречено състояние на невежество. Затова човекът на абсолютното съзнание и абсолютно невежият човек обикновено си приличат — дори поведението им е сходно. Просветленият старец често прилича на дете — разликата между тях е огромна, подобие съществува само на повърхността. Понякога просветленият пророк се държи като дете. Понякога в детето забелязваме проблясъци на святост. Понякога просветленият прилича на абсолютен глупак, по-глупав, от когото не можеш да намериш. Разликата е в това, че светецът е отишъл отвъд пределите на знанието, докато детето още не е достигнало този предел.

Сходството е в това, че и двамата са извън знанието. В кое тяло се достига самадхи?

В действителност съществуват няколко вида самадхи. Първото от тях се случва на границата на четвъртото и петото тяло. Запомнете — самадхи не е преживяване на едно ниво — то винаги се случва между два плана, това е периодът на свечеряване, времето на залеза. Точно така може да се попита дали свечеряването принадлежи на деня или на нощта. Свечеряването не е собственост нито на деня, нито на нощта, това е събитие, което се случва между деня и нощта. Същото е и при самадхи.

Първото самадхи настъпва между четвъртото и петото ниво. Това самадхи води до самореализация. Второто самадхи настъпва между петото и шестото ниво и води до космическо знание. Третото самадхи, настъпващо между шестото и седмото ниво, води до нирвана. Така че съществуват три вида самадхи, достигани при прехода към всяко от последните три тела.

Не трябва да забравяме и за лъжливото самадхи. То се случва на четвъртото ниво и не е самадхи в истинския смисъл на думата, макар и да изглежда такова. Японските дзен-будисти го наричат сатори. Това е лъжливо самадхи. Подобно състояние достига художникът, скулпторът, музикантът, който напълно се разтваря в своето творчество, преживява неизказано блаженство. Това е преживяване на четвъртото, психическото ниво. Ако при вида на изгряващото слънце, разцъфващото цвете или звука на прекрасна мелодия умът напълно се разтваря в ставащото, настъпва лъжливо самадхи. Лъжливото самадхи може да се постигне под хипноза или лъжлив шактипат, както и с помощта на алкохол, марихуана, ЛСД, хашиш и т.н.

Така че в действителност съществуват четири вида самадхи, три, от които са истинни и се случват последователно. Четвъртият вид е абсолютно лъжливо преживяване. Ако няма реално преживяване, а само усещане за самадхи, това може да въведе в заблуждение. Мнозина са се поддавали на илюзията благодарение на сатори. Но сатори не е процес на преход от четвъртото на петото ниво, то изцяло принадлежи на четвъртото тяло. Трите истински самадхи се преживяват именно при прехода от едното тяло в другото. самадхи е входната врата, проходът.

Между четвъртото и петото тяло е първото истинско самадхи, когато настъпва самореализацията и човек познава самия себе си. Може да се остане на това ниво. Обикновено хората спират на лъжливото самадхи на четвъртото ниво, защото това е много лесно — не е нужно да изразходваш много енергия, никакво усилие. Първото истинско самадхи — при прехода към петото ниво — е много трудно. Най-труден е преходът от шестото към седмото ниво. Третото самадхи се нарича ваджрабхед — пронизване на мълния. Това е най-трудното самадхи, защото тук се извършва преход от съществуванието в не-съществуванието, това е скок от живота в смъртта.

Първото самадхи се нарича атма-самадхи, второто — брахма-самадхи, третото — нирвана-самадхи. Най-първото и лъжливо самадхи се нарича сатори, от него трябва да се пазите, тъй като то е лесно достижимо.

Още един метод за проверка на истинността на самадхи: ако преживяването е вътре в определено тяло, то е лъжливо. Преживяването трябва да се случи между плановете. Погледнете вратата — тя вътре в стаята ли е? Нейното предназначение е да бъде между двете стаи и да води в следващата.

 

 

Защо за символ на Кундалини е избрана змия? Разкрийте, моля, всички причини. Символът, избран от теософите, изобразява змия, хапеща собствената си опашка. Мисията на Рамакришна е избрала змия, чиято опашка докосва главата. Обяснете какъв е смисълът.

Символът на змията е преизпълнен със значения. Може би няма по-удачен и подходящ символ. Не само Кундалини, но и змията са претърпели множество промени, когато са били разнасяни като символи по страни и континенти. Няма нито една религия в света, в която в една или друга форма да не се използва символът на змията. Причината за това е, че змията притежава много качества, асоциирани с Кундалини.

Първото, което идва на ум при споменаването на змията, е пълзящо, прокрадващо се движение. Действително, за пръв път Кундалини се преживява като нещо движещо се отвътре — нещо пълзи, като змия. Втората асоциация е свързана с това, че змията няма крайници и все пак се движи. Змията няма средства за придвижване, а само енергия, и все пак се движи. Третата асоциация е свързана с това, че в спокойно състояние змията лежи навита на пръстени. Спящата в нас Кундалини също почива в тази форма.

Когато дългото създание трябва да се вмести в ограничено пространство, то се свива на кълбо, няма друг начин. Огромна сила е съсредоточена в малко пространство, затова й се налага да се свие. Събуждайки се, змията разтваря своите пръстени един след друг. Пръстенът се разтваря според обема. Същото усещаме при издигането на енергията на Кундалини в нас.

Понякога змията игриво поставя върха на опашката си в устата. Подобно положение на опашката е много символично. Мнозина признават ценността на този символ. Той предполага, че когато Кундалини се пробуди напълно, тя се превръща в кръг, образувайки собствен вътрешен енергиен кръг. Ако символът е предназначен за обозначаване на мъжката садхана, мъжката духовна практика, змията държи върха на опашката в устата си — изображението е агресивно. Ако символизира женската садхана, женската духовна практика, върхът на опашката само докосва главата. Това е предаваща се, подчиняваща се опашка. В това е единствената разлика.

Самата опашка на змията е преизпълнена със смисъл. Опашката е много по-тънка в сравнение с масивната глава. При пълното събуждане Кундалини достига сахасрара. Тя се разтваря като качулка на кобра, разширява се до огромни размери, което напомня внезапното разцъфване на хиляди цветове. Тогава опашката изглежда много малка.

Великолепен е видът на змията, издигаща се в цял ръст — тя стои много изправена само на върха на опашката си. Това прилича на чудо. Змията е безгръбначно, няма кости, и все пак е в състояние да извърши такова действие, което е невъзможно само с помощта на вътрешната жизнена енергия, тъй като змията не притежава други средства за поддържане на тялото си във вертикално положение. Тя стои само благодарение на собствената си воля, без да има материална основа, на която да се опре. Същото се случва и при пробуждането на Кундалини — няма никаква физическа подкрепа, само нематериална енергия.

Това са някои причини за избора на змията като символ. Има и други основания. Змията сама по себе си е много невинно същество, затова бог Шива, наричан още „невидимият Шива“, се изобразява със змия на главата. Сама по себе си змията никога не причинява вреда, но ако бъде разтревожена, тя се превръща в най-опасното създание. Същото може да се каже и за Кундалини, това е много невинна сила. Тя няма да ви тревожи. Но ако бъде обезпокоена по неправилен начин, вие ще се окажете в много трудно положение. Кундалини е много опасна. Затова символът на змията ни напомня, че не трябва да тревожим Кундалини напразно.

По цял свят змията се смята за символ на мъдростта. Исус учи: „Бъдете мъдри като змията, кротки като гълъба“. Змията е много умно създание — бдително, внимателно и бързо. Кундалини също притежава такива качества. Чрез нея се достига висотата на мъдростта. Тя е мълниеносна и могъща.

Във времената, когато змията е била избрана за символ, може би не е имало по-прекрасно същество. Дори днес е трудно да се намери такова. Може би в бъдеще ще се появи нов символ — например ракета. Бъдещите концепции могат да открия асоциативна връзка между Кундалини и междупланетните кораби, чието пътешествие е подобно на Кундалини — корабът лети от една планета до друга, между които има само вакуум, пустота. Всяко време избира своя собствен символ.

Символът на змията е бил избран през времената, когато човекът е бил близо до животинското царство. Всички символи от това време са асоциации с едни или други животни, защото тогава за човешкото знание е било достъпно само това.

Тогава не сме могли да кажем, че Кундалини напомня електричество, но днес използваме нашироко този термин. Преди пет хиляди години от електричеството не е имало и помен. Но змията притежава качеството на електричеството. Трудно е да го повярваме, защото много от нас нямат собствен опит. За нас змията остава мит.

Неотдавна в Лондон се провело допитване, в хода на което, се изяснило, че седемстотин хиляди деца никога не са виждали крава. Децата, които не са виждали жива крава, най-вероятно нямат никакво понятие от змиите. Затова целият им способ на мислене и рефлекси, както и символизма, ще бъде съвършено различен.

Сега змията вече не играе важна роля в живота ни. Някога тя е обитавала в съседство с нас двадесет и четири часа в денонощието. Именно тогава човекът е видял нейния ум, бързина на реакциите, лекота на движенията. Именно в онези времена човек е разбрал колко опасно създание може да се окаже разтревожената змия. Възникнали много легенди за това как змията пази малки деца, тя е толкова невинна… имало е случаи, когато змията е встъпвала в битка с много силен човек и е излизала победител. Така че двете възможности присъстват в едно.

Човек трябва да бъде крайно бдителен в присъствието на змия. Знанието за Кундалини се е появило приблизително по същото време, затова хората наблюдавали сходството в качествата на Кундалини и змиите. Всички символи са преизпълнени със смисъл, ако са дошли до нас от дълбините на вековете — те определено носят в себе си своя ритъм и съответствие. Но днес всичко е на границата на разрухата. Символът на змията няма да оцелее дълго. Ние не можем да наричаме Кундалини змийска енергия, защото къде днес са бедните змии? Те повече не живеят край нас, всички връзки са прекъснати. Ние не ги виждаме дори по пътищата. Затова възниква подобен въпрос — причината е в отсъствието на връзка. Такъв въпрос не би могъл да възникне преди, когато змията е била единственият символ.

 

 

Има един известен израз: „Пробуждащата се Кундалини се храни с плът и кръв“. Какво означава това?

Подобно изказване е изпълнено със смисъл. Когато Кундалини се издига, в тялото настъпват множество трансформации. Когато и да възникне новата енергия, предишният химически състав на организма напълно се променя. Измененията са неизбежни. Функциите на човешкия организъм са толкова разнообрази, че ние не се досещаме за много от тях. Да вземем например скъперничеството. На пръв поглед това е само качество на ума, но ето че и тялото става скъперническо. Тялото на такъв човек започва да събира тези вещества, които могат да му потрябват в бъдеще. То продължава да ги трупа без никаква причина, докато не се превърнат в препятствие, внасящо дискомфорт.

Сега да поговорим за страхливеца. Неговият организъм събира всички елементи, провеждащи страха. Да предположим, че тялото е готово да трепери от страх, но няма нужните средства — как ще постъпи в този случай? Вие изисквате от тялото страх, а то не притежава нужните секрети и хормони — какво да прави? Затова тялото прави запаси с оглед на вашите изисквания. Човек, който изпада в ужас и се облива в студена пот, има на свое разположение мощни потни жлези. Подобна подготовка е крайно необходима, защото в продължение на един ден могат да настъпят многократни изисквания да се изплаши. Затова тялото натрупва елементи в съответствие с изискванията на нашия ум и дори повече.

При промяна в ума се променя и тялото. Когато Кундалини се издига, настъпва тотална промяна на целия организъм. В процеса на такава трансформация може да се намали мастната тъкан, да се съкрати кръвообращението, но намаляването ще бъде в строго съответствие с вашите потребности. Ще останат толкова плът и кръв, колкото са нужни за нормалната жизнена дейност на организма в новото състояние. Всичко останало ще изгори. Само тогава вие накрая ще се почувствате леко, само тогава ще можете да излетите във вътрешните небеса.

Изказването, че пробудената Кундалини се храни с плът и кръв, е вярно. Медитиращият трябва да се придържа към особена диета и начин на живот, иначе ще се появят проблеми. При издигането на Кундалини се изработва огромно количество вътрешна топлина, защото това е електрическа сила. Това е енергия с високо напрежение. Символът на Кундалини не е само змията, но и огънят. Този символ също е добър.

Кундалини ще гори във вас с неугасващ огън. Много ще изгори в неговите пламъци. В резултат на пробуждането на Кундалини ще се появи известна сухота. Следователно, необходимо е личността да бъде много хармонична и да има развити канали за протичане на електричеството. Да вземем например един гневен и раздразнителен човек — ако неговата Кундалини се пробуди, няма да му е леко. Доброжелателният, изпълнен с любов човек притежава дълбока химическа хармония, която придава плавност. Издигането на Кундалини няма да му причини вреда.

Всичко, което се говори по този повод, трябва да бъде съобразено с всички тези детайли. Горното изказване е доста грубо, защото изкуството за изразяването в онези времена не е било развито в достатъчна степен, а и самият подход е суров, незавършен. Но изречението е истинно — плътта ще гори, както и кръвта, както и мозъка, защото ще настъпят тотални изменения. Вие ще станете абсолютно различни хора. Всички предишни конструкции са подложени на изменения. Медитиращият трябва постоянно да помни за това и съответно да се готви за преживяването.