Ошо
Кундалини и чакрите (7)

7
Кундалини: Наука за трансцедентното

Във вчерашната беседа Вие говорихте за въздействието на шактипат и пробуждането на Кундалини върху човека с неподготвени първи три тела. Обяснете, моля, по-подробно, какво ще бъде въздействието, ако второто и третото тяло не са готови. Разкажете също, как медитиращият може да подготви физическото, ефирното и астралното тяло за преживяването на шактипат?

Извънредно важно е да се разбере, колко е важна пълната хармония между първото, второто и третото тяло. Ако отсъства хармонична връзка между тях, пробуждането на Кундалини ще причини вреда. Във връзка с това трябва да подчертая следното:

Първо, докато не станем чувствителни към физическото тяло, то не може да установи хармонични взаимоотношения с останалите тела.

Под нечувствителност аз разбирам нашето непълно осъзнаване на тялото. По време на ходене ние едва ли осъзнаваме това, че вървим. Стоейки на едно място, ние не осъзнаваме и това. Когато ядем, и тук сме неосъзнати. Всяка активност на тялото се извършва в неосъзнатост, ние действаме като сомнамбули. Ако хората не са осъзнати по отношение на физическото тяло, какво да говорим за вътрешните тела. Ако не сме осъзнати по отношение на огромното физическо тяло, видимо с очите, то въпросът за осъзнатостта по отношение на невидимите фини тела въобще не възниква. Хармонията е невъзможна без осъзнатост. В момент на неосъзнатост хармонията изчезва.

Затова трябва да започнем с осъзнаване на тялото. Каквото и да прави тялото, абсолютно необходимо е да помним себе си. Всяко действие трябва да бъде преизпълнено с внимание. Както казвал Буда: „Когато вървите по пътя, осъзнавайте, че вървите. Повдигайки десния крак, осъзнавайте напълно този факт, че повдигате десния крак. По време на сън трябва да знаете кога се обръщате в съня си“.

В живота на Буда, когато бил още обикновен търсещ, се случило нещо забележително. Заедно с един спътник той преминавал през някакво село. Водели оживена беседа, когато на шията на Буда кацнала муха. Буда вдигнал ръка и прогонил мухата. Тя отлетяла, но Буда внезапно спрял. „Извърших сериозна грешка“ — казал той. След това повторил жеста, прогонващ мухата.

Приятелят му възкликнал: „Какво правиш? Мухата вече отлетя“. Буда отвърнал: „Сега прогонвам мухата така, както трябва. Сега напълно осъзнавам това, което правя. Сега, повдигайки ръка, аз напълно осъзнавам, че ръката се повдига и се движи към шията, за да прогони мухата. Тогава твърде много се бях увлякъл в разговора. Моето движение беше автоматично. Извърших грях по отношение на тялото“.

Ако започнем да извършваме всички физически действия напълно осъзнато, нашето отъждествяване с физическото ще бъде прекъснато. Повдигайки ръка с пълно внимание към извършваното действие, вие ще се почувствате отделени от ръката — този, който повдига, е различен от това, което се повдига. Усещането за отделеност на физическото тяло е началото на осъзнаване на ефирното тяло. Отсега нататък вие ще трябва да проявявате тотална осъзнатост към второто тяло.

Представете си, че край вас свири оркестър. Инструментите са много, но човек, който никога по-рано не е слушал музика, ще чуе само барабана, защото той създава най-силния звук, а нежните звуци на другите инструменти ще останат извън досега на неговия слух. Но с осъзнаването на музиката слушащият ще може да долови звуците и на по-фините инструменти. С нарастване на осъзнатостта той ще започне да различава най-фините звуци. След това ще различава не само звуците, но и паузите между две ноти — тишината между два звука. Само тогава той напълно ще разбере музиката. Интервалите, паузите се улавят накрая. Само тогава може да се каже, че разбирането на музиката е пълно.

Интервалът — тишината между две ноти — е изпълнен със значение. В действителност, звуците са предназначени да акцентират върху тишината. Най-важното в музиката е умението да внасяш тишина.

Навярно ще се удивите, виждайки японски или китайски картини, върху които изображението е разположено винаги в единия ъгъл — останалата част от платното е празна. Никъде по света не се среща такава живописна техника, защото никъде по света художниците не са рисували в такова медитативно състояние. Освен в Китай и Япония, никъде медитиращите не са използвали живописта като техника за медитация. Ако попиташ такъв художник, защо е използвал толкова голямо платно за такава малка рисунка, когато и една осма от обема на платното би била достатъчна, той ще отговори, че за да внесе пустото пространство върху седем осми от платното, е работил специално над останалата една осма. Такова е съотношението на реалността.

Обикновено, когато рисуват самотно дърво, то заема цялото пространство на платното. В действителност, дървото трябва да се постави в ъгъла, тъй като в сравнение с небето дървото е твърде незначително. Само когато дървото заеме върху платното пропорционално пространство, то сякаш оживява. Затова всички ваши картини са диспропорционални. Ако медитиращ пише музика, в нея ще има повече тишина и по-малко звуци, защото звуците са толкова малки по отношение на свързващата ги тишина. Звуците са необходими само като намек за пустотата, тишината, след това трябва да отстъпят. Колкото по-дълбоко потъвате в музиката, толкова по-силно става вашето усещане за тишината.

Физическото тяло е предназначено, за да обърнем вниманието и разбирането си към по-фините тела, но ние никога не го използваме по този начин. Пребивавайки в сънно състояние, поради това че в този сън отъждествяваме себе си с физическото тяло, ние си оставаме привързани, фиксирани върху него. Ние спим, следователно, много неосъзнато живеем в своето тяло. Само когато станем осъзнати към всяко движение и действие, ние започваме да усещаме присъствието на ефирното тяло. Второто тяло също има собствена активност, но то остава недостъпно, докато напълно не осъзнаете действията на физическото. Само осъзнавайки напълно движенията на физическото, може да започнете да усещате движенията на ефирното тяло. Тогава ще се удивите, чувствайки реално ефирните вибрации.

Човек се гневи. Гневът се заражда във второто тяло, но се проявява на нивото на първото. В основата си гневът е отражение на активността на ефирното тяло. Първото служи като посредник, медиум за неговото изразяване. Следователно, по собствено желание може да се установи гневът, без да се достига до физическото ниво. Тук не трябва да се действа с потискане. Да предположим, че някой кипи от гняв и е готов да разкъса противника си на парчета, но се сдържа. Сбиването е активност на първо ниво. Гневът го има, но липсва неговото проявление. Ако пожелае, гневящият се може дори да се усмихне на своя противник. Но вътрешният гняв е обхванал цялото му второ тяло. При потискането ние просто не довеждаме нещата до нивото на проявлението им, но в първичния източник преживяването присъства.

Осъзнавайки процесите на физическото тяло, ние постепенно започваме да разбираме движението на вътрешната любов, гняв и ненавист, осъзнаваме тяхното присъствие. Дотогава, докато не уловим движението на емоциите, надигащо се във второто тяло, ние сме способни само на потискане. Невъзможно е да се освободим от емоциите, ако започваме да ги осъзнаваме едва, когато се проявят на първото ниво, а дори и тогава невинаги — често те се осъзнават едва тогава, когато са достигнали до тялото на другия човек. Ние сме дотолкова нечувствителни, че не осъзнаваме извършеното, докато шамарът не достигне нечия буза. След удара разбираме — нещо е станало.

Всички емоции се зараждат в ефирното тяло. Те притежават собствени импулси. Собствени движения имат любовта, гневът, ненавистта, безпокойството. Вие познавате техните вибрации.

В състояние на страх ефирното тяло се свива. Свиването, което се усеща тогава, не принадлежи на първото тяло. Първото тяло остава без изменения, но резултатът от свиването на ефирната обвивка се проявява в походката на човека, в маниера му на седене. Изплашеният човек изглежда потиснат. Той не е в състояние да се изправи, речта му е объркана, пръстите му треперят.

Лесно може да се отличи мъжкият почерк от женския. Женският почерк никога не е твърд. Колкото и симетрични и калиграфски да изглеждат буквите, в тях винаги присъства елемент на трептене. Това е типично женска характеристика, обусловена от природата на женското тяло. Жената през цялото време се страхува, нейната личност е изсечена от страха. По почерка на мъжа може да се съди за степента на неговия страх. Между пръстите на мъжете и жените няма никаква разлика, както и в маниера им на държане на химикалката. По отношение на първото тяло няма разлики, но на второто ниво тялото на жената винаги се бои. Дори съвременните жени не могат да се избавят от вътрешния страх. И досега нашето общество, култура, способ на мислене са такива, че ние не сме способни да направим жената безстрашна. Тя през цялото време се бои и вибрациите на страха се разпространяват чрез нейната личност.

Вече говорих за необходимостта от постоянно осъзнаване на движенията на физическото тяло, същото може да се каже и по отношение на процесите в ефирното тяло. В състояние на влюбеност вие чувствате в себе си разширение. Сега вие сте с човека, пред когото няма нужда да изпитвате страх. Близо до любимия няма причина за страх. Любовта означава свобода от страха, състояние на възможност за разцвет в цялата му красота, физическото тяло остава предишното, но ефирното разцъфва и се разширява.

По време на медитация винаги присъства преживяването на ефирното тяло. Медитиращият чувства, че тялото му е станало огромно, запълнило е цялата стая. Отваряйки очи, той се удивява — физическото тяло е останало непроменено. Но усещането на преживяването не отстъпва, дава му възможност да разбере, че почувстваното не е лъжливо. Преживяването, че си изпълнил цялата стая, е било ясно. Това е преживяване на второто тяло. Неговата способност за разширение е безкрайна. Второто тяло се разширява и свива според възникващите емоции. То може да се разшири до границата на Земята и повече — или да се свие до размера на атом.

Ако медитиращият започне да живее в процесите, водещи до разширяване на ефирното тяло, ще възникне хармония. Ако условията му на живот го водят до свиване, не може да става и дума за някаква хармония между двете тела. Разширяването е вътрешна природа на второто тяло. При пълното разширяване и разцвет възниква свързващ мост с първото тяло. При страх и свиване всички контакти с първото тяло се прекъсват, то се свива в ъгъла.

Известни са и други процеси на ефирното тяло, осъзнавани с помощта на разнообразни техники. Например, пред вас стои абсолютно здрав и нормален човек. Но само ако му кажете, че над него е надвиснала смъртна заплаха, той ще стане бял като тебешир. Не са настъпили никакви промени в първото тяло, но второто мигновено се е променило. То се е приготвило да напусне физическата обвивка. В такъв момент второто тяло разкъсва връзката с физическото. Дали смъртната опасност ще се превърне в реалност или не, не е известно, но всички връзки вече са прекъснати.

Човек е обект на въоръжено нападение — нищо не се е случило с неговото физическо тяло, но ефирното му тяло е вече готово да го напусне, създавайки по този начин огромно разстояние между двете. Не е трудно да се наблюдава работата на фините тела. Трудността е в това, че не успяваме да наблюдаваме процесите във физическото тяло. Самият факт, че познавате движенията на двете тела, вече създава хармония между тях.

След това идва астралното тяло. Неговите движения са още по-фини — по-фини от любовта, ненавистта, страха. Трудно е да се улови неговото движение, докато познанието за ефирното тяло не стане пълно. Трудно е да се разбере третото тяло, когато се намираш в първото, защото разстоянието между тях е още по-голямо. Второто тяло е много по-близо, затова сме в състояние да разберем нещо за него. Второто тяло е като съсед — понякога чуваме звука на кухненските съдове или плача на съседското дете. Но третото тяло е съсед на нашия съсед, от неговия дом до нас не достига нито звук.

Кондензираните емоции се превръщат в действия. Астралните вибрации са по-фини от вибрациите на емоциите. Докато гневът ви не се прояви в действие, аз не знам, че ми се гневите. Но вие можете по-рано да почувствате зараждането на гнева в ефирното тяло. Надигащият се гняв се състои от атоми на ефира. Ако тези атоми не се вдигнат, вие не можете да се разгневите.

Астралното тяло може да бъде наречено колекция от вибрации. Следният пример ще ви помогне да разберете разликата в условията. Ние можем да видим водата, но не можем отделно да видим водорода и кислорода. В кислорода няма и намек за вода, както и във водорода, но тяхното обединение се превръща във вода — всеки от тези елементи има скрити качества, които се проявяват при, тяхното свързване. В астралното тяло не можете да видите нито любов, нито гняв. Но двете чувства имат вибрации, които се проявяват при свързването им в ефирното тяло! Ако вие напълно осъзнаете второто тяло, когато сте абсолютно бдителни към своя гняв, ще знаете, че преди появата на гнева е настъпила някаква реакция. Иначе казано, гневът не е началото. Той е следващата част от събитието, което вече се е случило на друго ниво.

Мехурче въздух се откъсва от дъното на езерото и започва да пътува нагоре. Когато то се провира между пясъка на езерното дъно, ние не можем да го видим, то все още е невидимо. Колкото повече наближава повърхността, толкова по-видимо става, макар и да е много малко. След това то увеличава размерите си, защото налягането и водната маса са го свивали. Но когато мехурчето достигне пълния си размер, то се пуква. Мехурчето въздух е изминало голямо пътешествие. То е било на такива места, където ние не сме го виждали, но дори скрито в пясъка, то все пак е съществувало. След това се е издигнало към повърхността, оставайки малко по размери поради натиска на водата и невидимо за нас. Когато е стигнало до повърхността, където можем да го видим в неговата тоталност, то се е пукнало.

Мехурчето на гнева се развива напълно и се пуква, достигайки първото тяло. Появявайки се на повърхността, то разкрива себе си. При наличие на желание можем Да го спрем на нивото на ефирното тяло, но това ще бъде потискане. Погледнете второто тяло и ще се удивите, когато откриете, че гневът вече е извървял определен път. В мястото на своето зараждане гневът е форма на електрическа вибрация.

Както казах по-рано, няма различни видове материя, а по-скоро това са различни комбинации на едни и същи частици енергия. Въгленът и диамантът са едно и също — разликата е само в комбинацията на техните съставки. Ако материята се раздели на компоненти, в крайна сметка ще остане само електрическата енергия. Различните комбинации на вибрациите на енергията водят до образуване на различни субстанции, които се различават само на повърхностно ниво — на по-дълбоките нива те са сходни.

Ако вие осъзнавате ефирното тяло и проследите емоциите до източника, внезапно ще се окажете в астралното тяло. Тук ще откриете, че гневът въобще не е гняв, а любовта не е любов. И в единия и в другия случай вибрира една и съща енергия. Енергията във вибрациите на любовта и гнева е еднаква. Разликата е само в природата на вибрациите.

Когато любовта преминава в ненавист, а ненавистта в любов, ние се учудваме как тези две диаметрално противоположни чувства се заменят едно друго. Например, човек, който до вчера се е смятал за мой приятел, днес се превръща във враг. Аз се утешавам, като разсъждавам, че може би греша и той никога не ми е бил приятел, иначе как може да се превърне във враг? Енергийните вибрации в приятелството и враждата са еднакви. Различна е структурата на вълните. Това, което наричаме любов, сутринта е любов, а вечерта — ненавист. Сложна ситуация. Този, когото обичаме сутрин, ненавиждаме вечер.

Фройд бил убеден, че ние обичаме тези, които ненавиждаме и ненавиждаме тези, които обичаме. До известна степен това е вярно, но поради липсата на знания другите тела Фройд не е отишъл по-нататък в своите изследвания. Той твърдял, че първото преживяване на детето е взаимоотношението с майката — майката е първия човек, когото то обича. Когато тя му отдава своето внимание и грижи, детето я обича, и ненавижда същата тази майка, ако тя го наказва. Две чувства към един и съши човек изпълват детето — то ненавижда майката и я обича. Понякога детето е готово да убие майка си, понякога чувства, че не може и ден да живее без нея. Подобна дуалност на мисленето превръща майката в обект на любов и ненавист. Затова по-късно, в резултат на тази асоциация, той ще започне да ненавижда този, когото обича.

Това е крайно повърхностно откритие. Просто мехурчето е уловено в момента, в който се е издигнало на повърхността и е готово всеки миг да се пукне. Ако детето може едновременно да обича и да ненавижда своята майка, това означава, че разликата между любовта и ненавистта не е качествена, а количествена. Любовта и ненавистта не могат да се проявяват едновременно. Едновременното присъствие е възможно само при едно условие — ако те са взаимозаменяеми — техните вълни могат да преминават от едното към другото. Само медитиращият може да узнае, защо умът е пълен с противоречиви емоции на нивото на третото тяло. Сутринта човек пада в краката ми и ме величае като „Любим Мастър“. Вечерта същият човек ме оскърбява, наричайки ме дявол в плът. На следващия ден той отново пада в краката ми. Други ме съветват да не обръщам внимание на това, че понякога този човек буквално ми се моли, а след това ме оскърбява.

Аз смятам, че само на това можем да се основаваме. Не трябва да обвиняваме човека, проявяващ чувствата си. Той не прави противоречиви изявления — неговите изявления са от един спектър. Те са стъпала от една стълба, разликата е само в количеството. Казвайки: „Любими Мастър“, той се хваща за едно от тях.

Умът е единство на двете противоположности, така че къде изчезва втората част? Тя се крие зад първата, очаквайки я да се изтощи. Първата част ще се умори — нима човек е в състояние без край да ме боготвори? Настъпва умора и тук се проявява втората част, която кара човека да твърди, че аз съм самия въплътен дявол. Това не са две различни неща, а едно и също.

Докато не разбираме, че всички наши противоречащи си една на друга емоции се формират от една и съща енергия, няма да можем да разрешим проблемите на човека. Най-големият проблем е това, че когато обичаме, едновременно и ненавиждаме. Готови сме да убием човека, без когото не можем да живеем. Нашият приятел е и наш враг. Това е най-големият ни проблем. Необходимо е да разберете едно — дълбоката енергия на различните емоции е еднаква.

Обикновено ние възприемаме светлината и тъмнината като различни неща, макар че това е невярно. Казано на научен език, тъмнината е минимално количество светлина. И в тъмнината ние намираме светлина. Където няма светлина, няма и тъмнина. Друг въпрос е, че нашите органи на чувствата не са способни да улавят. Очите ни са неспособни да различават светлината в тъмнината, но светлината и тъмнината са събития от един план, това са просто различни форми и вибрации на една и съща, енергия.

Това е по-лесно да се разбере по друг начин — ние сме уверени, че светлината и тъмнината са абсолютно противоположни една на друга, но не смятаме студа и топлината за противоположни до такава степен. Един интересен опит: охладете едната си ръка с лед, а другата нагрейте на печката. След това пуснете и двете във вода със стайна температура. Ще ви бъде трудно да определите дали водата е топла или студена. Една ръка ще ви подсказва, че водата е топла, а другата — обратното, че е студена. Ще се окажете в трудно положение, защото и двете ръце са ваши. Студът и топлината не са различни неща — това са сходни преживявания.

Ако наречем нещо студено, значи ние сме малко по-топли. Наричайки го топло, подчертаваме, че ние сме по-хладни — просто преживяваме количествената разлика в температурите между нас и предмета — нищо повече. Няма нищо, което да е горещо и студено — студеното е и горещо. Студеното и горещото са термини, които въвеждат в заблуждение. По-правилно е да се говори с термини за температура. Учените също не използват термините студено-горещо. Те казват, че температурата на предмета е еди-колко си градуса. Горещото и студеното са поетични слова.

Ако човек, влизайки в една стая, казва, че му е хладно, не е ясно, какво има предвид. Може би е настинал и му е студено, макар че в стаята е достатъчно топло. Затова може да се каже: „По-добре назови температурата на стаята, отколкото да преценяваш дали в нея е студено или топло“. Градусите не подразбират студ-горещина, те само информират за температурата. Ако температурата в помещението е по-ниска от тази на тялото, на вас ви е хладно, ако е по-висока, тогава ви е горещо. Същото важи и по отношение на светлината и тъмнината — всичко зависи от нашата способност да виждаме.

Нощта изглежда тъмна за нас, но не и за совите.

Денят изглежда много тъмен за совите. Те може би се удивяват: „Какво странно създание е човекът! Той спи през нощта!“ Обикновено човек смята совите за глупави, но не му е известно мнението на совите за самия него. За совите нашият ден е нощ и обратното. Очите на совите са способни да виждат през нощта и поради това за тях тя не изглежда тъмна.

Вибрациите на любовта и ненавистта са подобни на вибрациите на светлината и тъмнината — те имат собствено съотношение. Започнете ли да осъзнавате третото ниво, вие се оказвате в странно положение — любовта и ненавистта престават да бъдат предмет на вашия избор. Вие разбирате, че те са едно и също.

Избирайки първото, вие автоматично избирате и второто — невъзможно е да се избегне втория избор. Ако търсите любов у човек на третото ниво, той задължително ще ви попита готови ли сте и за ненавист. Вие, естествено, ще отвърнете, че искате само любов, на което ще ви отговорят: „Това е невъзможно, тъй като любовта е само форма на вибрация на ненавистта“. Любовта е форма, доставяща ви удоволствие, докато ненавистта е форма на същата вибрация, която ви доставя неудоволствие.

Човек, осъзнаващ третото ниво, постепенно започва да се освобождава от двойките противоположности. Първо вижда, че това, което възприема като противоположно, е единно. Двата противоположни клона стават част от едно дърво. Сега той ще се разсмее на глупавия си опит да унищожи едното, за да спаси другото. Но по-рано той не е знаел, че това е невъзможно, че дълбоко вътре дървото е едно. Само след пробуждането на втория план е възможно да се познае третото тяло, в което действат не емоции, а вибрации.

Разбирайки вибрациите на третото тяло, вие ще получите уникални преживявания. Тогава, поглеждайки някого, вие ще можете да видите какви вибрации го обкръжават. Поради неосъзнатостта към собствените вибрации вие не можете да ги разпознаете в другите. Вибрациите, еманиращи от третото ниво, се събират около главата на човека. Нимбите, които обкръжават главите на Буда, Махавира, Рама и Кришна, са част от аурата, която ги заобикаля. Всяка вибрация има собствен цвят. Получавайки преживяване на третото ниво, вие ще започнете да различавате и определяте значението на тези цветове не само за себе си, но и за другите.

Колкото по-дълбоко видим себе си, толкова по-дълбоко сме способни да проникнем в другите — до същата граница. Ако познаваме само своето физическо тяло, и у другите ще виждаме само физическото. Само осъзнавайки своето ефирно тяло, ние ще осъзнаем и ефирните тела на хората, които ни заобикалят.

Дълго преди проявлението на гнева ние започваме да осъзнаваме неговото зараждане. Преди изразяването на любовта ние можем с лекота да предскажем, че се готвим за нея. Така че знанието за чувствата на другите не е чак такова велико събитие. Започвайки да осъзнаваме своето ефирно тяло, ние с лекота улавяме чувствата на другите, защото започваме да виждаме вибрации. С проникването в третото ниво всичко се прояснява, защото тогава виждаме и цвета на личността.

Цветът на дрехите на садху и санясите е бил избран с помощта на виждането на цветовете от третото ниво. При всеки случай цветът се избира индивидуално в съответствие с това, на кое тяло се обръща особено внимание. Например, Буда избрал жълтия цвят, защото той подчертава седмото тяло. Аурата, която обкръжава човек, достигнал седмото ниво, има жълт цвят, затова и Буда избрал жълтия цвят за дрехите на своите ученици. Именно поради този цвят на дрехите за последователите на будизма било трудно да останат в Индия. Индийците асоциират жълтия цвят със смъртта. Това действително е цветът на смъртта, защото седмото ниво е нивото на пределната смърт.

Оранжевият цвят дава усещане за живот, затова облечените в оранжево изглеждат по-привлекателни от облечените в жълто. Това е цветът на кръвта и на шестото тяло, това е цветът на изгряващото слънце.

Джайните избрали за свой цвят белия, който е цветът на петото, духовното тяло. Джайните се стремят към това да оставят Бог в покой, те настояват за прекратяване на всички разговори за Бог и нирвана, защото научните съждения са възможни само до петото ниво. Махавира бил човек с научен ум. Той говорел само за това, което се поддава на математическо доказателство, отказвайки се да обсъжда това, което излиза отвъд рамките — той отхвърлял мистичното търсене. Махавира казал, че няма да говори по този повод. По-добре да влезеш тук и да получиш собствен опит. Махавира избрал белия цвят на петото ниво, защото не говорел за нивата, излизащи отвъд границите на този план.

С третото ниво ние започваме да различаваме цветовете, породени от най-фините вътрешни вибрации. В най-близко бъдеще ще може дори да се фотографират. Тогава ще открием великолепна възможност да виждаме човешките характери.

Немският мислител Люшев изучавал въздействието на цветовете върху милиони хора. Много лечебници в Европа и Америка използват резултатите от неговите изследвания. Избраните от вас цветове говорят за вашата личност. Човек, страдащ от определена болест, предпочита съответен цвят. Здравият избира съвсем друг цвят. Амбициозният предпочита цвят, различен от този, който предпочита неамбициозният. Със собствения си избор вие намеквате за това, което се случва на нивото на третото тяло. Удивително е, че цветовете на вибрациите на третото тяло и предпочитаните цветове на дрехите съвпадат.

Цветовете имат чудесно значение и предназначение. По-рано не е било известно, че цветовете могат да разкажат много за личността на човека. Не се знаело и това, че цветовете влияят на вътрешната личност. Не трябва да ги отбягваме. Да вземем например червения цвят — той винаги се асоциира с революция. Това е цветът на гнева, който много трудно може да се избегне. Затова революционерите издигат червени знамена. Гневният ум е обкръжен от червена аура. Това е цветът на кръвта, цветът на убийството, цветът на разрушението.

Ако в стаята преобладават предмети с червен цвят, кръвното налягане на хората, които са в нея, се повдига. Синият цвят понижава кръвното налягане — това е цветът на небето и висшето спокойствие.

Ако поставите на слънце синя бутилка с вода, химическият състав на водата в нея ще се промени. Водата поема в себе си синия цвят, който впоследствие променя нейния химически състав. Такава вода влияе благотворно върху кръвното налягане. Ако водата е в жълта бутилка, нейните характеристики ще бъдат други. Водата в синята бутилка може да остане свежа дълго време, докато тази в жълтата моментално ще се развали. Жълтият цвят е цветът на смъртта, разпадането и разложението.

Ще започнете да виждате удивително разноцветие около себе си. Това се случва на третото ниво. Ако осъзнаете тези три тела, между тях автоматично се установява хармония. Тогава шактипат не може да причини вреда. Енергията на шактипат прониква в четвъртото тяло чрез хармонизираните слоеве на първите три тела — това е като равно шосе, по което пътувате. Ако пътят не е готов, заплашват ви много опасности. Именно по тази причина казвам, че първите три тела трябва да бъдат подготвени, те трябва да бъдат силни и да си съответстват едно на друго — само тогава развитието е гладко.

 

 

Ако умират хора, достигнали четвъртото, петото, шестото или седмото ниво, какво ще бъде състоянието на техните чакри в следващото раждане? Какво е нивото на хората, които след смъртта на физическото тяло остават в реалността на безтелесните висши същества? Трябва ли безтелесните висши същества да се въплътят във физическо тяло за крайното достижение?

Трябва да изясним нещо. Говорих за седем тела. Също така и съществуванието може да бъде разделено на седем измерения. В цялото съществувание постоянно присъстват седем тела. Пробудени или спящи, активни или пасивни, уродливи или прекрасни, те винаги са тук. Да вземем къс метал — например, къс желязо: всичките седем тела присъстват в него, но всички те спят. Затова късчето желязо изглежда мъртво. Вижте растението: неговото първо, физическо тяло е активно, затова в растението се забелязва първият проблясък на живот.

След това идват животните — при тях са активни две тела. Движението, което не е присъщо на растенията, се проявява в животните. Растението пуска корени и постоянно остава на едно място. То не е подвижно, защото за придвижването му е нужно активиране на второто тяло, от което изхожда движението. Ако е пробудено само първото тяло, няма движение. Растенията са неподвижни животни. Има растения, които се движат по малко, т.е. те са пограничната зона между растенията и животните. В блатистите райони на Африка има растения, които за една година се преместват на 3–5 метра. С помощта на корените те се впиват в земята, след това я пускат, извършвайки по този начин движения.

При животните е включено и второто тяло, но това не означава, че то е достигнало осъзнатост. Животното не притежава знания. Поради активността на второто тяло животното може да изразява гняв, любов, може да бяга, да се защищава или да напада другите.

В човека е активирано и третото, астралното тяло. Затова той се движи не само телесно, но и мислено — човекът може да извършва мислени пътешествия. Той пътува както в миналото, така и в бъдещето. За животното няма бъдеще, затова то никога не е напрегнато, не е неспокойно, тъй като причината за всяко безпокойство е бъдещето. Нас повече ни безпокои това, което ще се случи утре. Но за животните утре не съществува, има само днес. Дори днес в известен смисъл не съществува за тях — какво е днес за тези, за които не съществува утре?

В човека се пораждат по-фини движения — движенията на ума. Те идват от третото, астралното тяло. Сега с помощта на ума човек може да мисли за бъдещето. Той започва да се безпокои и за това какво ще дойде след смъртта, къде ще попадне и къде не. Интересува го и въпросът къде е бил преди раждането.

От четвъртото ниво започва разлика, която трябва да бъде разбрана. Ако четвъртото тяло е развито, вероятността за безтелесно съществуване се увеличава по отношение на тази за раждане във физическо тяло. Но както вече казах, не трябва да се забравя за разликата между активизация и осъзнатост. Ако четвъртото тяло е активизирано, но няма осъзнатост, това ниво се нарича прета — планът на злите духове. Ако то е не само активизирано, но и осъзнато, това е планът на девите, божествените духове. В това е цялата разлика между деви и прета. Злите духове не осъзнават, че тяхното четвърто тяло е развито, докато божествените духове го осъзнават. Поради това с помощта на четвъртото тяло прета могат да причиняват вреда както на себе си, така и на околните, защото неосъзнатостта носи само вреда. Девите са носители на добро както за себе си, така и за другите, защото само осъзнатостта е благословена.

Човек с развито пето тяло излиза извън пределите на съществуване на девите. Петото тяло е тялото на духовността — тук активизацията и осъзнатостта вървят ръка за ръка. Никой не може да достигне петото ниво без осъзнатост. Четвъртото ниво може да се достигне без осъзнатост. Ако сте се пробудили, пътешествието приема друга посока — то се насочва към нивото на девите, плана на божествените духове, боговете. Ако сте останали неосъзнати, пътуването води към реалността на злите духове.

На петото ниво активизацията и осъзнатостта са едновременни събития, защото духовното тяло и неосъзнатостта са несъвместими понятия, ако говорим за личност. Атман означава осъзнатост. Тук неосъзнатостта е лишена от смисъл.

До петото ниво съществува разделение на женско и мъжко, на сън и пробуденост, на осъзнатост и неосъзнатост. Всички дуалности съществуват само до петото тяло. От петото тяло започва недуалното, неделимото. Потенциалът на петото не идва от плана на злите или добрите духове. Това трябва да бъде разбрано.

Петото тяло не е достъпно за прета, защото тяхното съществуване не е осъзнато. Те не притежават тяло, нужно за осъзнатост. Те нямат първото тяло, което е първата стъпка към осъзнатостта. По тази причина прета са принудени да се връщат към човешката форма чрез раждане. Следователно, човешкото съществуване в известен смисъл е кръстопът. Планът на девите е по-висш, но не отвъд границите, защото за да се достигне задпределното, е нужно да се върнат към съществувание в човешко тяло. Прета трябва да се върнат, за да се разделят с неосъзнатостта, а това е невъзможно без човешко тяло. Девите трябва да се върнат, защото в тяхното съществуване няма страдание. Те са пробудени същества, но в тях няма болка и страдание, които пораждат стремежа към медитацията. Където няма страдание, там няма и стремеж към трансформация и достижение.

Съществуванието на девите е състояние, в което отсъства прогрес. Това е особеността на щастието — то блокира по-нататъшния прогрес. В страданието е заложен стремеж за развитие. Страданието ни стимулира по пътя на търсенето на пътища и средства за освобождаване от болката и печалта. В щастието се прекратява всякакво търсене. Това е доста странно положение на нещата, които хората обикновено не са в състояние да разберат.

В животоописанията на Буда и Махавира се споменава за това, че девите идвали да учат при тях, но това е крайно изключително събитие. Странно е, че девите са учили при човешко същество, тъй като тяхното ниво на съществуване е по-висше. Но съществуването в рая е статично, там няма ръст, няма развитие. Ако искате да продължите нататък, трябва да отстъпите за скок, да се върнете в човешка форма и едва тогава да скочите.

Особеността на щастието е в липсата на по-нататъшно движение, при това то е скучно. Нищо друго не омръзва толкова бързо, колкото щастието. Нещастието не може да доскучае, нещастният ум никога не скучае. Неудовлетворен е само щастливият човек или щастливото общество. Индия не е толкова неудовлетворена, колкото Америка. Причината е в това, че там хората са щастливи и задоволени, докато ние сме бедни и нещастни. Америка няма какво да иска, страданията не я тласкат към по-нататъшно търсене. Освен това, в щастието всичко се повтаря — едни и същи форми на удоволствия, повторени множество пъти, стават безсмислени.

Реалността на девите е върхът на скуката. По цялата Вселена няма нищо по-скучно и измерително. Но за възникването на скуката е нужно известно време. При това много зависи от чувствителността на индивида. Колкото е по-сензитивен, толкова по-бързо ще му доскучае и обратно. Напълно възможно е и въобще да не му стане скучно. Кравата всеки ден преживя една и съща трева и не й омръзва.

Чувствителността, сензитивността е крайно рядко явление. Степента на скуката е пропорционална на нивото на чувствителност на човека. Чувствителността винаги търси нещо ново, променящо се всеки ден. Сензитивността е своего рода безпокойство, което се превръща в жизненост. Затова реалността на девите е мъртва реалност, както и реалността на прета. Но реалността на божествените духове е по-мъртва, тъй като в реалността на злобните духове, изпълнена със страдание, има толкова много способи за причиняване на страдание, както и за преживяване на удоволствие от причиняването на страдание на себе си и на другите. Тук възможността за безпокойство е толкова голяма, че прета въобще не скучаят.

Съществуването на девите е много мирно — в него няма никакво безпокойство. Затова в крайна сметка връщането от плана на девите е възможно само поради умора от скуката. Запомнете, този план е много по-висш от плана, на който съществува човек, тук сензитивността нараства. Удоволствието, недостигащо в продължение на много години в човешкото тяло, става уморително на нивото на девите.

Ненапразно в Пураните се казва, че боговете жадуват да се родят в човешко тяло, което изглежда много учудващо, защото тук, на Земята, ние се стремим да се издигнем до нивото на боговете. Съществуват дори разкази за това, че някои деви се спускат при нас заради любовта на земната жена. Подобни разкази са показател за състоянието на ума. Те доказват, че в тази реалност съществуват само удоволствия и наслаждения, които втръсват поради липсата дори на намек за болка и страдание. Ако има избор между безкрайното блаженство, радостта и безкрайното страдание, мъдрият човек ще избере последното.

Налага ни се да се връщаме както от нивото на девите, така и от нивото на прета, тъй като човешкото същество е своеобразен кръстопът и само от него е възможно пътешествието. Но достигналият петото ниво на развитие никъде не трябва да ходи. Той е достигнал състояние, което не изисква по-нататъшно раждане чрез майчина утроба.

Достигналият познание за себе си в известен смисъл е завършил пътешествието. Състоянието на петото тяло е състояние на освобождение. Ако такъв човек е удовлетворен от само себе си, той може да остане на това ниво безкрайно много време, защото тук няма нито болка, нито радост, нито зависимост, нито страдание. Тук присъства само собственото битие — не космическото съществуване, не цялото. Затова индивидуумът може да продължи да живее на този план, докато не възникне желание да познае цялото. Зърното на познанието е в нас. Ако медитиращият изпитва стремеж към познание на цялото от самото начало, той може да избегне опасността да се задържи в петото тяло.

Ако ви е известна цялата наука за седемте тела, вие ще разберете, че стремежът трябва да бъде пълен и краен от самото начало. Ако започвате пътуването, с цел да спрете по средата, може, когато достигнете до петото тяло, да почувствате, че краят е дошъл и тогава ще загубите опорната точка.

Човек, достигнал до петото тяло, не се ражда повече, но е обвързан, ограничен в себе си — той си отива от всичко, но остава привързан към самия себе си. Той се е избавил от егото, но усещането за „аз съм“ остава.

Запомнете добре: когато казваме „аз“, ние се опитваме да доминираме над „ти“. Следователно, когато „аз“ доминира над „ти“, егото се чувства победител. Ако то се подчинява на друго его, тогава е нещастно. „Аз“ винаги полага усилия за подчиняване на „ти“. Егото винаги съществува при противопоставянето на другия.

На петото ниво друг вече няма, няма никакво съревнование. Състоянието на асмита е самоизпълнено.

Това е единствената разлика между егото и асмита. Сега аз нямам никакво отношение към вас — „аз“ вече не съществува, но моята същност е тук. Повече няма необходимост от противопоставяне един на друг, но „аз съм“, макар че няма „ти“, с което може да се сравняваш.

По тази причина егото казва „аз“, а битието отговаря „съм“. Такава е разликата. „Аз съм“ съдържа в себе си две концепции — „аз“ — егото, и „съм“ — съществуването, битието.

Усещането на „аз“ не е насочено срещу някого — то е заинтересовано от самото себе си. Усеща се само „аз съм“, затова на света няма никой друг. Дори да избухне трета световна война, какво ме интересува това, аз трябва да остана. Макар в мен да няма его, усещането за „аз“ остава. Аз зная, че аз съм, независимо от това, че „аз“ повече няма да каже „аз“ на някого, защото за мен вече не е останал никакъв „ти“, на когото мога да кажа „аз“. Когато сте абсолютно сами и няма никой друг, вие все пак сте — в смисъла на съществуването на битието.

В петото тяло егото изчезва, разпада се най-силната връзка в робската верига. Но остава усещането за собственото съществуване — свободно, независимо, неограничено, непривързано към нищо. Но и собственото съществуване има своите граници. Всички граници, освен ограниченията на съществуването, се разпадат. На шестото ниво си отива или се трансцедентира и това. Шестото тяло е космическото.

Въпросът за раждането в утроба отпада на петото ниво, но раждането все още е нужно. Добре е да си изясните тази разлика. Едно е раждане от майчина утроба, друго е раждане от само себе си. Затова в Индия брамините са наричани дважди родени. Всъщност, това се отнася за позналия Брахмана — космическата реалност. Не е нужно да наричаш непросветлен човек брамин.

Едно е раждането да става чрез утробата на друг човек, друго е чрез самия себе си. Щом петото тяло бъде достигнато, раждането чрез друг става невъзможно. Сега вие трябва да се родите от петото тяло в шестото. Това е вашето вътрешно пътешествие, вашата вътрешна бременност, вашето вътрешно раждане. Сега вече няма никаква връзка с външната утроба, както и с други средства за външно творчество. Сега нямате нито майка, нито баща. Вие сте и майката, вие сте и бащата, вие сте и детето. Това е абсолютно лично, индивидуално пътешествие. Дважди роден може да се нарече само човек, влязъл в шестото тяло, но не и по-рано.

Един риши от Упанишадите се моли: „О, Господи, отвори златните покрови на вътрешната утроба, зад която се крие реалността“. Покровите са наречени златни. Те са такива, че не искаме да ги отхвърлим. Те са такива, че ние се стремим да ги задържим. Съзнанието за собствената същност е най-безценния покров. Ние сами не искаме отделяне, няма и никакво вътрешно препятствие, което да ни спре. Самият покров е толкова великолепен, че ние не можем да се разделим с него. Затова и риши казва: „Повдигни златните покрови и разтвори утробата, правеща човека дважди роден“.

В пътуването от петото до шестото тяло ние се раждаме втори път. Утробата е друга, друг е и самият способ на раждане. Сега всичко става безутробно — сега ние сме самородени. От петото в шестото настъпва раждане, от шестото до седмото настъпва смърт. Затова отишлият по-нататък вече не се смята за дважди роден — какъв е смисълът в това? Разбирате ли?

От петото до шестото има раждане чрез себе си. От шестото до седмото има смърт чрез себе си. Ние сме се раждали чрез телата на другите, смъртта ни също е настъпвала чрез други. Сега ще обясня този феномен.

Ако вие сте родени от други, то как може смъртта да бъде ваша собствена? Това е невъзможно, защото тогава двата края няма да бъдат свързани. Ако някой ми дава раждане, смъртта също не може да бъде моя. Ако животът идва от друг, и смъртта идва от друг. Разликата е там, че в началото се появяваме от една утроба, а втория път влизаме в друга утроба — без нищо да осъзнаваме. Когато съм дошъл в това раждане, събитието е било очевидно, но моето влизане не е видно. Смъртта предшества раждането — за да се родиш някъде, първо трябва някъде да умреш. Раждането е видно, докато смъртта не я осъзнаваме.

Вие сте родени чрез майка и баща — получили сте тяло, апарат, който ще работи в продължение на 60–70 години. След този период от време апаратът ще излезе от строя. Прекратяването на неговата работа започва от момента на раждането. Не е важно кога апаратът ще излезе от строя — важно е, че това ще се случи. Самото раждане предопределя смъртта. Утробата, която ви дава живот, ви дава и смърт. Вие идвате в света с двете условия. Смъртта се крие в утробата, която ви дава раждане. За проявление на второто условие са нужни няколко десетки години.

През тези години вие ще извършите пътуване от единия край до другия, ще се върнете там, откъдето сте се появили. По време на раждането от другия вие получавате от него и смъртта, следователно, смъртта също идва от другия. Затова не вие се раждате и не вие умирате. И в раждането, и в смъртта присъства посредник, медиум. Достигайки шестото, космическото тяло, вие се раждате за пръв път. Тогава ставате самородени — вашето раждане става без посредничеството на утроба. Но в същия момент ви очаква и смъртта — безутробната смърт. Когато раждането се е случило, по-нататък ви води смъртта. Раждането ви води към Брахман, а смъртта — към нирвана.

Такова раждане може да продължава безкрайно. Човек, спрял на това ниво, става Бог. Такова съзнание, запазено достатъчно дълго, става предмет на поклонение от милиони — те започват да му се молят. Достигналият шестото ниво ние наричаме аватара, Ишвара, Син Божи, тиртханкара. Те могат да останат на това ниво толкова, колкото пожелаят, като могат да предоставят огромна помощ. Те не могат да донесат неприятности, могат да станат велики индикатори. Те се стремят да помагат на другите, вървящи по Пътя. Осъзнатостта на хората на шестото ниво с разнообразни средства предава послания, а тези, които макар и малко чувстват такава личност, не могат да се отнасят към нея иначе, освен като към Бхагван, благословен, блажен. Той и е Бхагван — неговото същество е безупречно, защото той е достигнал шестото, космическото тяло.

В този живот може да се достигне до шестото тяло чрез петото. Човек, достигнал до шестото ниво във физическо тяло, е наречен Буда, Махавира, Рама или Кришна. Тези, които са осъзнали този факт, ги смятат за въплъщение на Бог. За тези, които не могат да го видят, въпросът въобще не възниква.

Само един човек от цяло село признал в Буда Ишвара, за другите Буда бил най-обикновен човек. Буда боледува като нас, храни се, спи, ходи и говори, съвсем като нас — той дори умира като нас. „Тогава по какво се различаваш от нас?“ — удивяват се невежите. Броят на невиждащите разликата е много по-голям от броя на тези, които я виждат, затова последните изглеждат луди, тъй като не могат да преведат никакво доказателство за свое оправдание. Например, пред мен има микрофон. Ако присъстващите не могат да го видят, как да докажа, че наистина има микрофон? Ако кажа, че има микрофон, а вие не го виждате, ще ме сметнете за луд.

Ние измерваме просветлеността с броя на количеството гласове. Дори тук използваме избирателна система! Затова за някои хора Буда е Бог, за някои — не. Тези, които не могат да видят в него Бог, казват: „Що за безумие? Той е син на крал Шаддходана, а майка му е тази и тази, и жена му е тази и тази. Той е същият Гаутама, а не някой друг“. Дори баща му не е могъл да види, че Гаутама е станал абсолютно друг човек. Той гледал на Буда като на собствения си син и казвал: „С какви глупости се занимаваш? Страната се руши, аз остарявам. Върни се и се погрижи за всичко“. Бедният баща не успял да види, че Буда е станал владетел на безкрайно и безгранично кралство. Имащите очи възприемат такива хора като аватара, Бхагван или Син Божи. Именно тези думи се използват при обръщение към достигналите шестото ниво.

Седмото тяло никога не се достига докато се намираш в човешко тяло. В това тяло в краен случай можеш да стоиш на границата на шестото, откъдето се вижда седмото. Оттук е видна тази пустота, тази пропаст, тази вечност. В живота на Буда се споменават две нирвани. Едната нирвана той постигнал под дървото бодхи на брега на река Ниранджана — това се случило четиридесет години преди смъртта му. Това се нарича нирвана. В този ден Буда достигнал границата на шестото тяло, където и останал в следващите четиридесет години. Денят на смъртта му се нарича маханирвана — в този ден Буда влязъл в седмото тяло. Затова, когато някой пита: „Какво се случва с Татхагата след смъртта?“ Буда отговаря: „Няма никакъв Татхагата“.

Но това не задоволява ума. Хората отново и отново питали: „Какво се случва с Буда в махапаринирвана?“ И Буда отговарял: „Махапаринирвана се нарича това, където не съществува активност, където нищо не съществува“. Докато на шестото ниво нещо се случва, остава съществуванието, то отвъд неговите предели остава не-съществуванието. Затова, когато Буда го няма, нищо не остава. В известен смисъл може да се каже, че той никога не е бил. Той се е разсеял като сън, като нарисувана върху пясъка линия, разпадаща се в момента на създаването й. Той е бил изгубен, нищо не е останало. Но това не задоволява нашите умове. Ние казваме, че на някакво ниво, в някакво място, макар и много отдалечено, той все пак трябва да съществува. Реалността е в това, че на седмото ниво той става само пустота, безформен.

След достигането на седмото е невъзможно да се създаде нова форма. Има хора, стоящи на границата на шестото и виждащи седмото, виждащи пустота — именно те ни съобщават за седмото. Това не е разказ на хора, отишли там, защото тогава няма да имат никаква възможност да съобщят. Както ако човек стои на границата с Пакистан и разказва, че вижда домове, магазини, дървета, пътища и изгряващото слънце. Но той стои на индийска земя.

Преходът от шестото на седмото означава пределната смърт. Ще се удивите, като узнаете, че в древни времена ачаря са наричали учителите по крайната смърт. Дори има афоризъм, казващ, че ачаря е смърт. Затова, когато Начикета достига бога на смъртта, той ачаря, може да те научи само и нищо друго. Ачаря е този, който учи на разтваряне, разединение, изчезване.

Но преди да настъпи смъртта, трябва да се родиш. В дадения момент вие дори не съществувате. Това, което смятате за себе си — е дадено назаем — това не е вашата истинска същност. Дори ако изгубите тази форма, вие никога не сте били нейни собственици. Това е като да открадна нещо, а после да го пожертвам в знак на благотворителност — ако вещта не ми принадлежи, как може да бъде моя заслуга? Аз не мога да давам това, което не е мое. Този, когото наричаме отречен, не е такъв, защото как можеш да се отречеш от това, което не ти принадлежи? Безумие е да се твърди, че аз съм оставил това, което не е мое.

Отричането става при прехода от шестото на седмото ниво. Тук залогът сте вие, защото нищо друго няма. Вие оставяте самото си съществуване.

Единственото, изпълнено със смисъл отричане, е преходът от шестото на седмото ниво. До този момент всички разговори за отричане са детински. Този, който казва: „Това е мое“, е глупак. Този, който твърди, че е оставил всичко, което му принадлежи, също е глупав, защото и досега се смята за собственик. Само ние самите си принадлежим — но ни липсва това разбиране.

Следователно, при прехода от петото на шестото вие познавате кои сте, а от шестото на седмото можете Да се отречете от това, което сте. Щом се отречете от самите себе си, вече няма какво да се достига, няма от какво да се отрича. След това не остава нито един въпрос. След това настъпва безкрайно спокойствие, вечна тишина. След това е невъзможно да се каже, има ли блаженство или покой, има ли истина или лъжа, светлина и тъмнина. Нищо не може да бъде казано. Това е състоянието на седмото ниво на съзнанието.

Ако петото ниво се достига във физическо тяло, в каква форма се ражда такава личност след смъртта?

Да достигнеш петото тяло и да се пробудиш, е едно и също. След това вече не са ви нужни първите тела. Сега можете да работите на петия план — сега вие сте пробудена личност. Първите тела са нужни само до четвъртото ниво. Ако четвъртото ниво е активизирано и пробудено, личността се превръща в дева — божествена душа. Ако четвъртото е неосъзнато — човек отива в реалността на злите духове прета. От това ниво трябва да се върнете в човешка форма, защото вашето истинско същество още не е познато, поради което на вас ви трябват другите. Само с помощта на другите става възможно да познаеш себе си.

От петото ниво потребността от другите отпада — след достигането на петото ниво вие можете да минете без предишните тела. Тук започва съвършено друг процес на раждане, който е входа в шестото ниво и не касае първите четири тела.

Ако човек достигне петото ниво, нужно ли му е физическо тяло след смъртта? Ако тиртханкара иска да се роди, може ли да се въплъти във физическо тяло?

Това е съвсем друг проблем. Ако тиртханкара се стреми към раждане на физически план, се случва нещо интересно — след смъртта му неговото физическо тяло е изчезва. Съществуват определени методи и техники, остане желанието да бъдеш тиртханкара. Когато се отделя четвъртото тяло, трябва да остане едно-единствено желание, за да не се разпадне четвъртото тяло, тъй като с неговото разпадане раждането на физическо ниво става невъзможно.

В този случай се разрушава мостът, свързващата връзка, по която идвате. Затова в четвъртото тяло трябва да се запази желанието да бъдеш тиртханкара. Не всички са достойни да станат Велики Учители — мнозина вървят по своя път без това. Има само няколко души, ставащи Мастъри, техният брой се фиксира по-рано. Има и причина за ограничаване на броя. Решава се, че за такова време и такъв брой население е достатъчен определен брой Мастъри.

Затова желанието да станеш тиртханкара трябва да бъде много силно. Това е последното желание. Ако то се изплъзне, проблемът изчезва от само себе си. Зърното на желанието „аз искам да уча другите“ трябва да бъде силно. Такава личност трябва да чувства: „Ще покажа пътя на другите, ще им дам пояснения, затова трябва да се върна заради другите“. При такива условия тиртханкара може да слезе във физическо тяло. Но това означава, че четвъртото тяло още не е било оставено. Такава личност е влязла в петото тяло, но е оставила в четвъртото кукичка. Тази кукичка лесно се откачва, затова е крайно трудно да я удържиш.

Съществува цял процес за създаване на тиртханкари, изучаван в мистичните школи — това не е индивидуално събитие. В процеса на работа на школите групите търсещи медитират. След това сред тях се избира този, който е изказал тотално желание да стане тиртханкара. Такава личност може да изрази знанието, което й е достъпно, да го донесе до съзнанието на другите. След това цялата школа започва работа върху неговото четвърто тяло. Молят го да се концентрира върху четвъртото тяло, за да не се отдели то. Обучават го на способи и средства за запазване на четвъртото тяло. Много по-трудно е да се запази това тяло, отколкото да се разтвори.

Много е лесно да се пусне четвъртото тяло. Когато всички котви са вдигнати, когато платната са издути от вятъра, когато огромният океан го мами и зове, когато има блаженство и само блаженство, става крайно трудно да се опази малката кукичка. Именно по тази причина ние се обръщаме към тиртханкара като към самото състрадание.

Неговото състрадание е в това, че независимо че за отпътуването му всичко е било готово, той е останал заради тези, които са на брега, заради тези, чиито лодки още не са готови за отплаване. Неговият кораб е напълно готов, и все пак той се връща от състрадание на този бряг, при насмешките и оскърбленията, които го очакват. Той може да отплава във всеки един момент, и все пак по собствени причини той е предпочел да остане с тези, които може да го прокълнат или дори да го убият. Затова неговото състрадание е безгранично. Но стремежът към такова състрадание се обучава в мистичните школи. Медитиращите индивидуално не могат да станат тиртханкари, защото в самота те дори няма да узнаят, че кукичката е изгубена. Само когато лодката тръгне на път, те ще разберат, че брегът е останал отвъд хоризонта.

Дори достигналите шестото ниво на съзнанието, Ишвара, помагат в създаването на тиртханкара. Намирайки човек, достоен да остане на този бряг, те с хиляди способи го удържат. Дори девите, помагащи в добрите дела, вземат участие в това. Те се стремят да помогнат на такава личност да запази кукичката. Те казват: „Ние можем да видим кукичката, а ти не. Но ти трябва да я запазиш“.

Светът не е анархия. Всичко се случва организирано и планирано — порядък вътре в порядъка. Полагат се много усилия, но понякога плановете се разрушават, както например в случая с Кришнамурти. Били са положени огромни усилия за създаване на кукичката, но нищо не се получило. Огромна школа търсещи положила огромни усилия, за да запази кукичката в четвъртото тяло на Кришнамурти, но… В това участвали и по-велики души — души от шестото и петото ниво, както и пробудени на четвъртото ниво. Хиляди участвали в този експеримент.

Залогът бил поставен на Кришнамурти, както и някои други деца, дали обещание да станат тиртханкари, но възможността била пропусната, без да донесе плодове. Кукичката не била създадена, затова светът изгубил преимуществото на присъствието на тиртханкара чрез Кришнамурти. Но това е съвсем друга история.