Иван Филчев
Темида се шегува (5) (Анекдоти и невероятни истории от практиката на юристите)

Имат думата съдещите се

* * *

Признавам се за виновен и искам да бъда наказан, за да ми дойде акълът в главата, а ако не ме пратите в затвора, ще се оженя.

* * *

Тя, съпругата ми, започна да краде пари от джобовете ми — и то обществени пари.

* * *

Вярно е, че съм я обиждал и бил много пъти, но след като й се извиних, не разбирам защо толкова настоява за развод.

* * *

Задължавам се по тази спогодба да не разпространявам за тъжителя клеветнически обстоятелства, били те верни или неверни.

* * *

Моля призовката да ми се изпрати по-бързо, тъй като в момента местя местожителството си на друго място.

* * *

Касае се до нередности, които прокурорът, вместо да види и отстрани, здраво държи в ръцете си и с тях жестикулира пред съда, за да бъде по-убедителен и да украси патардията си.

* * *

Не съм видял, но от само себе си се разбира, че жена ми, щом започне да говори против чуждите мъже, има връзки с чужд мъж.

* * *

Между мен и закона се яви противоречие и вместо да проверят кой от нас е прав, направо ме привлякоха към съдебна отговорност.

* * *

Ответникът, след като се сприятелихме, започна да ме води на разходка, на кино, на театър и от това се роди момченце, което нарекохме Веселин.

* * *

Може да ви се вижда чудно, но не мога повече да понасям жена си. Аз цял живот я обиждам, а тя ми се усмихва и вика „мерси“. Разби ми нервната система с това нейно „мерси“.

* * *

Другарю прокурор, виждайки, че тези хора са непоправими, аз смятам, че вие ще обърнете сериозно внимание и ако не се заемете, знайте, че животът ми се касае на две.

* * *

Ответникът обижда детето ми, като именува на негово име прасето си, което е в единадесети клас и разбира от обиди.

* * *

Това, което изтъкна съпругата ми пред съда, е 80 до 85% лъжа. Пия чат-пат бира. Сутрин обаче, когато ставам от сън, не съм пиян, а не както тя казва, че съм бил вечно пиян. Виж, за ракия не мога да кажа колко изпивам, защото не ми прави удоволствие да броя чашите.

* * *

Законната ми жена си има съпруг и си живее с него, както тя казва, щастливо, поради което аз нямам нищо против.

* * *

Мислех, че автопроизшествието съм направил на връщане от града, защото след удара в дървото автомобилът ми бе обърнат, но други ми казаха, бе било на отиване към града. Може да е.

* * *

Аз съм осъден без каквито и да било доказателства, а по интуиция и миражни предположения на заинтересовани свидетели.

* * *

Писах три молби да ми се отмени задължението за издръжка на децата, тъй като в затвора нямам доходи. Смятам, че моята хубостница има достатъчно доходи за издръжка на себе си и на двете ни деца. С тези доходи, които тя получава, когато бяхме заедно се препитавахме цялото семейство и оставаше и за пиене. Защо трябва сега да ме тормози и тук, в затвора. Не й ли стигат цели тринадесет години семеен живот!

* * *

Другарю прокурор, моля да бъдат взети спешни мерки против моя враг № 1 — Гаврил Пеев, за да не стане нужда да се разтакаваме до по-голяма дистанция от вас.

* * *

Любезният ми съпруг ме би и ме изхвърли навън посред нощ, като ме остави без последствие.

* * *

Аз, не да се хваля, но съм си такъв по инстинкт, че не мога да кажа на човек лоша дума.

* * *

И обърнете внимание на този факт: на моите забележки той цинично отговаряше с мълчание.

* * *

По съществото на делото не мога да се изкажа, другари съдии, защото не съм в такова юридическо естество.

* * *

Заявявам съвсем отговорно, че никой не е премествал местонахождението на мотора след катастрофата.

* * *

Признавам си — не съм някой красавец, но не знам защо жените ми се лепят и те ми провалиха хубавото семейство.

* * *

Производството на балони е моя специалност. Всичко в цеха аз оправях. Използувах връзките си, а където и те се оказваха безсилни, пробивах с троянска ракия.

* * *

Поначало аз не бях фаталист, но щом си пийна и ето ти, че направя някоя глупост.

* * *

Аз хванах писмото на жена ми до любовника й и там пишеше: „Душко моя, любовта ми към теб е голяма, но възможностите ми са малки, защото мъжът ми не е толкова загубен, колкото жена ти…“

* * *

Моята последна дума е, че нямам никакво желание да ходя в затвора. По-добре ще се превъзпитам сред колектива.

* * *

Не признавам да съм опасал три декара розови насаждения на ТКЗС, защото такива престъпни деяния не са в характера ми.

* * *

Аз като водач много се изплаших от автопроизшествието и затова отидох направо в пивницата и пих ракия, след което стигнах до заключението, че е време да се представя на органите на Народната милиция.

* * *

Бяха ме забъркали в една каша и реших да се помоля на прокурора, но понеже не е прилично да отида при него с празни ръце, аз със своята проста глава заклах едно агне и му го занесох, пък той с целия си акъл взе, че ме даде под съд за подкуп.

* * *

Тогава подсъдимият грабна кофата, пълна с малтер и с всички сили я стовари върху главата ми, но аз не успях да падна.

* * *

Граждани съдии, вярно е, че това ми е второ убийство, но ако и този път проявите милост и не ме осъдите на смърт, следващия път ще си помисля малко, преди да убия човек.

* * *

Когато слязох от трамвая, видях труп на човек, който лежеше върху релсите и по всичко личеше, че беше жив.

* * *

От десет години съпругът й не пие капка вино. Е, ракия попийва. Като пие, не бие жена си, а започва да спори по производствени въпроси и ако вземе много да му възразява, едва тогава може да посегне, а иначе си е нормален човек.

* * *

Аз бях много заблуден по нея, обичах я много, акълът ми не беше на мястото си, не виждах къде стъпвам.

* * *

Макар че съм опитен шофьор, не можах да забележа пешеходеца, който пресичаше, защото кръстовището е много широко и се получава една трудно забележима видимост.

* * *

Моят мъж работеше нощна смяна и неговият приятел Георги започна да идва вечер при мене на приказки. И така от дума на дума — аз забременях.

* * *

Съдът прие, че съм употребил алкохол без каквито и да било доказателства, а само въз основа на моите признания и на двама свидетели.

* * *

Внимателно наблюдавах пътя пред автомобила, но изведнаж, светкавично, като гъба се появи пред мен пострадалият пешеходец и стана белята.

* * *

Медицината казва, че пострадалият след удара е получил размекване на мозъчното вещество. Аз не мога да си обясня как е възможно един човек с размекнат мозък да ме гони с лопатата чак до злокобния ракиджийски казан — на разстояние повече от сто метра, мерени на крачки.

* * *

И изведнаж фаровете ми осветиха едни сенки, които се движеха като пешеходци напреко на пътя.

* * *

Подсъдимият след това ме заведе на едно още потайно място — зад курника, където ми нанесе много тежка публична обида.

* * *

Бях пил, но не бях пиян. Пиян човек не може да кара колело, а аз карах, но паднах.

* * *

И онова, което най-много ми тежи, е, че мен насила ме вкараха в затвора.

* * *

На мене този брак ми е четвърти или пети — не помня точно. Случи се, че я видях с едно бебе, искаше да се хвърли под трамвая. Спасих я, па взех, че се ожених за нея и ето докъде стигнахме. Друг път не спасявам!

* * *

Подсъдимите, окуражени от оправдателната присъда, се заканват, че ще ме убият отново и затова животът ми е под високо напрежение.

* * *

Жена ми избяга от мен направо от осмомартенското тържество. Не зная какво мислят за социалистическото семейство онези, които измислиха този празник.

* * *

За смъртта на дядо ми ми присъдиха 1000 лв. Вече цял месец мисля и не мога да реша толкова ли струваше този човек, макар и стар.

* * *

За мен съпругът ми е безупречен алкохолик и затова бракът ни получи едно непоправимо разстройство.

* * *

Противната страна спечели делото, но аз едно знам: всеки, който и да е той, друг му пише некролога.

* * *

Не държа толкова на това, че водачът ме прегази и ми счупи крака. Мен най-много ме боли, че той сгази Правилника за движение по пътищата.

* * *

Другари съдии, не бия жена си редовно. През тази година съм я бил три-четири пъти. Не пия много, само като получа заплатата и друг път, ако се намери някой да почерпи. Осъждан съм само три, четири или пет пъти. Не виждам причини да се развеждаме с моята жена. Държа здраво за запазване на брака.

* * *

Съпругата на пострадалия при катастрофата се държа малко некоректно с мен. Нанесе ми няколко плесника и ме нарече две, три или повече пъти „идиот“.

* * *

След катастрофата не спряхме, защото бързахме до сервиза да потърсим помощ за колата.

* * *

Вярно е, в характеристиката ми пише, че съм разведена и че пуша, но смятам, че това не е законна пречка да ми се сложи условно.

* * *

Още от началото разбрах, че за мен живот няма — чака ме затвор и затова сам си тръгнах към затвора, като направих пълни признания.

* * *

Искам развод, защото мъжът ми не е нормален човек. Като ходим на разходка, ме обвинява, че все гледам мъжете в очите. Ако пък гледам надолу, ми вика: „Много си срамежлива ма!“

* * *

Спомням си само, че когато се приближавах към кръстовището, светофарът даваше зелена светлина, но изведнъж пред очите ми светна червено, но дали от светофара, или от удара — не мога да кажа с положителност.

* * *

По правилник излиза, че съм виновен, но по шофьорски — не съм виновен, защото никой не спазва този чл. 71.

* * *

Моля съдът да ми наложи условно осъждане, тъй като аз се откроявам сред колектива като тих и особено като скромен другар.

* * *

С горепосочените съседи отначало бяхме в добри отношения. Влошаването настъпи поради строителство. Въпросът със строителството се разреши, но въпросът с живота остана неразрешен.

* * *

Съквартирантът ми казва: „Ще ти стана свидетел в натура“, но противната страна го обиграва в лъжесвидетелствуване по пет-шест пъти на ден и затова с него стигнахме до задънено положение.

* * *

Та искам да подчертая: най-комичното в нашата трагедия е това, че от снощи кухненският ми нож липсва и не се знае авторството на онова, което може да стане.

* * *

Задължавам се да споделям всички преживявания, които имам и които се случат в моя живот в отсъствие на мъжа ми. Ще бъда недостъпна жена за тия, които са нахални пред мен и ще уведомявам мъжа си за тяхното отношение.

За моя най-голяма изненада видях, че на около четиристотин метра зад мен се чу силен трясък и така стана катастрофата.

* * *

В онази тъмнина само ако човек се хване за тръбата, ще види, че я няма на мястото й.