Иван Филчев
Темида се шегува (2) (Анекдоти и невероятни истории от практиката на юристите)

Криво седи, право съди

Печат на професията

Прокурор наблюдава множеството на градския площад.

— Виждаш ли колко хора не са в затвора само поради липса на доказателства? — обръща се той към приятеля си.

Изключение от правилото

— В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото.

— Какво практикувате?

— Съдия съм.

Правият път

Слуга на бея донесъл на обущаря мярка за обувки за една от жените в харема. Обущарят приел поръчката. Слугата го предупредил да направи хубави обувки. След малко се върнал и отново го предупредил. Обущарят пак обещал. Прислужникът си тръгнал, но отново се върнал, подал глава на вратата и отправил ново предупреждение. Тогава обущарят се разсърдил и го ударил с чука по главата.

Дали го под съд.

Хитър Петър се явил с подсъдимия в съда, седнал близо до кадията и през цялото време на разпита повтарял: „Хем, кадия ефенди, криво да седиш, право да съдиш!“

Кадията не издържал и го ударил с чибука по главата.

— Ето — рекъл Хитър Петър, — затова и обущарят е ударил тъжителя.

Кадията оправдал подсъдимия.

Българо-латински момент

Адвокат, за да бъде по-ефектен пред клиентите си, изпъстрял пледоариите си с латински фрази.

Веднъж негов колега, комуто това дотегнало, се обърнал към съдията:

— Господин съдия, съгласно процесуалния кодекс езикът, на който се водят съдебните заседания, е българският. Моля да се спазва законът. А ако колегата е затруднен, нека му се назначи преводач за негова сметка.

Трудно обяснение

— Просто не мога да понасям жена си, затова искам развод — съобщава съпругът пред съда.

— А как е могъл да ме понася цели петнадесет години? — възкликва съпругата.

— Това именно се мъча да си обясня и аз — казва съдията.

Тапия

Един българин обидил турски големец, като му казал: „Да ти плюя на брадата!“ Това се считало за тежка обида и виновният бил наказан строго. Той се оплакал на Хитър Петър. Последният го посъветвал да наниже на конец жълтици от вътрешната страна на един свитък и когато кадията започне разглеждането на делото, като признае, че е казал въпросната обида, да му го подаде с думите: „Вярно е, но аз си имам тапия за това.“

Така и станало. Като разгърнал свитъка и видял жълтиците, кадията се обърнал към обидения:

— Не може да го осъдим. Човекът си има тапия.

А на протестите на тъжителя отговорил:

— Абе, ефенди, ти знаеш ли, че с тази тапия той може и на моята брада да плюе и пак няма да отговаря пред закона!

Неволно

По време на прекия един от адвокатите посочва доверителя на колегата си, противник по делото:

— Полюбувайте се; това е най-големият глупак, който някога съм срещал.

Председателят на съда чука по звънеца:

— Но вие съвсем изпускате моето присъствие тук!

* * *

Хитър Петър носел дърва. За да предпази минувачите, викал с цяло гърло: „Варда-а-а!“ Един горделивец не се пазил, закачил се о дървата и скъсал дрехата си. Той дал Хитър Петър под съд. Явили се пред кадията. На всички въпроси подсъдимият мълчал. Тогава кадията се обърнал към тъжителя:

— Защо си ми довел този ням човек?

— Не е ням, кадия ефенди! Когато носеше дървата, викаше колкото му глас държи: „Варда-а-а!“

— Щом като е викал, ти защо не си се пазил бре, магаре! — смъмрил го кадията и оправдал Хитър Петър.

За по-сигурно

Адвокатът пледира пред съда с такъв глас, че залата кънти.

Отегченият и без това съдия му прави бележка:

— Колега, защо крещите така? Ако Темида е с превръзка на очите, то тя не е глуха!

— Зная, че не е — обяснява адвокатът, — но се страхувам да не си прави оглушки.

Георги молива

Съдебно заседание. В залата е топло и задушно. Прислужникът, който извиква на вратата, седи на стол и дреме.

Съдията счупва молива си и се обръща към него, за да го подостри:

— Георги, молива!

Прислужникът скача и с присъщата си машинална реакция отваря вратата и извиква:

— Георги Молива-а-а!

В съда

Съдията пита свидетелката:

— На колко сте години? Жената се суети.

— Пиши я на сто години — обръща се той към секретарката.

— Ами, ка щяло да съм на сто години — възмущава се тя, — когато есенес забрах четиридесет.

Равенство на страните

Двама възрастни адвокати са противници.

Единият се обръща към съдията с молба да отложи делото, защото бил дал протезата си за поправка, та не можел да говори добре.

— Няма нужда да се отлага делото. За да има равенство на страните в процеса, и аз ще говоря без зъби — казва другият адвокат и изважда своята протеза, слагайки я в джоба си.

Има и по-лошо

Съдията към свидетеля:

— Струва ми се, облечен сте малко неподходящо за пред съда.

Адвокатът избързва:

— Той е горски пазач, това му е работното облекло.

— Все пак добре че не е теляк в банята.

Извинение

Адвокатът упорито доказва всеизвестно правно положение. Съдията го прекъсва:

— Колега, това, за което ни загубихте цял час, го знаят студентите от първи курс!

— Извинявам се, но аз не говоря на студенти.

На сметка

Адвокатът иска премного голям хонорар, за да защищава пред съда убиец.

— Но вие искате просто кожата ми да одерете! — казва подсъдимият.

— Имате сметка: прокурорът иска да вземе, главата ви!

Всички са прави

Ищецът по делото твърди, че е дал пари в заем на ответника и иска последния да изплати дължимата сума.

— Прав си — казва съдията.

Ответникът обаче заявява, че е върнал парите.

— Прав си — казва съдията.

Тогава секретарят на съда му подшушва:

— Не е възможно и двамата да са прави…

— Прав си — казва съдията.

Не е кой знае какво

Подсъдимият всячески се стреми да омаловажи вината си:

— Как да кажа, ударих го с брадвичката по главата и той… умря. Признавам, извърших едно престъпленийце.

— Моля съда да наложи на подсъдимия едно смъртно наказанийце! — казва прокурорът.

Кой е виновен?

Подсъдимият моли съдията:

— Не ме пращайте в затвора. Децата ми не са виновни, за да ги лишите от средства за издръжка.

— Ами децата на ограбения от вас виновни ли са?

— Съвсем не.

— Тогава излиза, че властта е виновна?

— Не смея да ви противореча, господин съдия.

Истината

Съдията се обръща към подсъдимия:

— Имате ли защитник?

— Не, аз съм решил да кажа истината.

Мотив и опрощение

Подсъдимият пристига запъхтян със закъснение и се извинява:

— Жена ми току-що роди…

— Е. добре, но друг път това да не се повтаря — предупреждава го съдията.

Без пречки

— Господин адвокат, искам да прехвърля къщата си на моя внук. Ще може ли да си запазя една стая, където да живея?

— Разбира се, че може. Ще учредим право на обитаване до края на живота ви.

— А след това?

— Ами… ако желаете, можете да продължите ползуването на стаята. Законна пречка няма, всичко зависи от вас.

В аванс

Обвиняем за тежко престъпление пита своя бъдещ защитник:

— И колко ще ви дължа, господин адвокат?

— Нищо.

— Как така нищо?

— Всичко ще ми платите предварително.

Късмет

Адвокатът, който говори явни нелепости, се обръща с раздразнение към съдията:

— Но вие не ме слушате!

— Имате късмет…

Роли

— Подсъдими, пак ви напомням — казва съдията, — говорете истината и само истината! Останалото предоставете на вашите адвокати!

Съвет

— Но ако вие бяхте на мое място, какво друго бихте направили? — оправдава се подсъдимият, който е нанесъл побой на съседа си.

— Бих се признал за виновен — отговаря съдията.

Последна възможност

— Господин съдия, искам развод. Ние въобще не се разбираме.

— А опитахте ли с преводач?

Избор

Съдията пита малкия:

— Виж, моето момче, ако майка ти и татко ти се разведат, при кого искаш да останеш?

— При когото остане телевизорът.

Разбирал го

— Обвинен сте в нарушаване на обществения ред — казва съдията. — С пиянските си викове сте разбудили много хора.

— Всичко това е вярно — признава подсъдимият. — Трябва обаче да проявите разбиране в моя случай. Същата вечер жена ми ме напусна.

— Е, та какво? Така ли трябваше да изразите радостта си?

Стриктно

Полицейският инспектор към своя подчинен:

— Не мога да разбера как заподозреният е могъл да се измъкне от гарата, след като изрично разпоредих да завардите всички изходи!

— Тъй вярно, завардихме ги. Вероятно се е измъкнал през някой вход.

Според положението

Делото продължава твърде дълго. Обвиняемият пита адвоката си:

— Още колко ще продължи?

— За мен още около час, а за вас от три до пет години.

Препоръка

Съдията чете:

— Съдът ви намира за съвършено невинен, освобождава ви от отговорност и ви препоръчва друг път да не бъдете такъв.

При дявола

— Господин прокурор, съседът ме обиди на публично място.

— Какво точно ви каза?

— Да вървя по дяволите.

— Е, и?

— Идвам направо при вас.

Полза

— Вие сте извършили кражбата така както ви я описах, нали?

— Не, господин съдия, но следващия път ще използувам вашия опит.

Съдът пречи

— А не можете ли да изкарвате прехраната си по честен начин? — пита съдията.

— За бога, кога? След като винаги ме вкарвате в затвора.

Доказал

Съдията към свидетеля:

— В момента на престъплението подсъдимият беше ли пиян?

— Беше.

— Можете ли да го докажете?

— Да. Той се караше с шофьора.

— Това не е доказателство.

— В колата нямаше шофьор.

* * *

— Съден ли сте?

— Четири пъти, на смърт.

— Как така… че от кого?

— От четирима лекари.

* * *

Съдията:

— Можете ли да докажете своята невинност?

— Да, но дайте ми време да помисля.

— Давам ви пет години.

Опознаване

Следователят разпитва скитник:

— Познавате ли този нож?

— Не.

— Значи, отричате. Отведете го в ареста!

След време отново го повиква на разпит:

— Познавате ли този нож?

— Да.

— Най-после признахте! Разкажете сега: кога и къде сте видели този нож?

— Вие ми го показахте тук миналия път.

* * *

Съдията:

— Следващият, който прекъсне заседанието, ще си отиде в къщи!

Подсъдимият:

— Ура!

Признание

Дъщерята на съдията притичва в къщи:

— Ах, мамо, колко се радвам! Мистър Джебс ми се призна в любов!

— Лошо! — поклаща глава съдията. — Доколкото познавам мистър Джебс, той прави признание само при неопровержими улики.

Справедливо

Между съдията и адвоката възниква спор. Докато произнася защитната си реч, адвокатът забелязва, че един от съдебните заседатели спи. Той се обръща с молба към съдията да го събуди.

— Вие го приспахте, бъдете добър вие да го събудите.

По навик

— Господин прокурор, можем ли да честитим вече годежа на дъщеря ви?

— Да, можете. Най-после той направи пълни признания.

Всичко с времето си

Журналист към съдия:

— Има ли все още опити за ходатайство пред съда?

— Не.

— Значи това вредно явление е вече изживяно?

— Да. Вече никой не се задоволява само с опити.

Промяна в убеждението

В началото на съдебния процес подсъдимият признава вината си. В края обаче отрича направените признания.

Съдията пита:

— Как ще обясните тази промяна в становището си?

— След всичко, което чух от адвоката си, останах с убеждението, че съм невинен.

В името на истината

Пред съда са изправени няколко бандити, опитали се да ограбят местната банка. Между свидетелите един е напълно плешив.

— Когато видях, че бандитите извадиха пистолети, косите ми настръхнаха!

— Моля свидетелят да има предвид — прекъсва го съдията, — че дава показанията си под клетва и е длъжен да говори истината и само истината!

* * *

— Как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? — пита съдията.

— Хм… Когато неотдавна ме съдихте, ми казахте: „Как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?“

Извод

На известен адвокат предложили защитата на човек, извършил убийство. След разговор с обвиняемия адвокатът се отказал от предложението.

— Защо? — попитал го помощникът му.

— Стигнах до извода, че неговото финансово положение не му дава право да извърши такова престъпление.

Стаж

— Омъжена или неомъжена? — пита съдията.

Дълбока въздишка от страна на свидетелката.

— Неомъжена — диктува съдията на секретаря.

— Женен или неженен?

Дълбока въздишка от страна на свидетеля.

— Женен — диктува съдията.

Схващания

Подсъдимият:

— Наруших закона, защото не съм съгласен с него?

Съдията:

— Разбирам ви. Но за разлика от вас аз нямам право да не съм съгласен с него, затова ви осъждам.

Забавно

Жена споделя със своя приятелка:

— Наистина е забавно: съдът присъди на мъжа ми и трите деца, а нито едно не е негово.

Точен отговор

— Но, свидетелю, бъдете абсолютно точен: къде бяхте на 31 юни 1972 година в 15.10 часа?

— Бях у дома, гледах календара, с часовник в ръка.

С оглед срока

— Защо си взел толкова млад адвокат?

— Предвиждам, че моят процес ще трае дълго.

* * *

Съдията:

— Ако признаете къде сте скрили задигнатите пари, наказанието ви ще бъде по-малко.

— Но, господин съдия, това е чисто изнудване!

* * *

— Господин адвокат, за въпрос вземате ли пари?

— Не. Само за отговор.

Процедурна пречка

— Господин съдия, накрая призовавам бога за свидетел, че съм невинен!

— Не може, изслушването на свидетелите завърши!

* * *

— На колко години сте?

Свидетелката се колебае.

— Имайте предвид — казва съдията, — че колкото по-продължително мълчите, толкова по-възрастна ставате.

Според възможностите

— Тридесет години затвор! — възкликва подсъдимият. — Но, господин съдия, аз съм на 68 години!

— Съдът не иска от вас невъзможното. Ще направите това, което можете…

Фенерът

Подсъдимият е стрелочник. Веднъж късно през нощта на неговия прелез станала катастрофа — влакът блъснал камион, преминаващ линията. Стрелочникът пред всички твърдял, че е размахвал фенера според строго установения ред при движение на маневрен състав. След като бил оправдан, той споделил пред адвоката си:

— Най-много се страхувах да не ме попитат дали фенерът е бил запален…

Най-после баща

След дългогодишен съдебен процес за установяване на бащинство съдията се изправя и казва на Смитсън:

— Господине, щастлив съм, че мога да ви съобщя: вие сте баща на хубаво момче, високо 1,40 метра и тежко 29 килограма!

Последно искане

— Господин съдия, прибавете в края на завещанието ми, че искам на погребението ми да свири оркестър.

— Разбира се… А какво бихте желали да чуете?

Комплименти

Взема думата прокурорът:

— Престъплението е извършено със замах, с познаване на работата, с интелигентност…

— Моля, без комплименти — обажда се подсъдимият, — и без това нямам намерение да си признавам.

Изпълнено желание

Престъпник доверява на адвоката си:

— Ако успеете да ме отървете с присъда от десет години, ще ви платя четири милиона.

Подсъдимият действително е осъден на десет години затвор. Като прибира парите, адвокатът въздъхва:

— Ако знаете колко трудно ми беше да изпълня желанието ви! Представете си, те искаха да ви оправдаят.

Търси се

Полицията изпратила на един кмет в Анадола седем различни снимки на един опасен престъпник, когото отдавна не могла да залови.

След седмица шефът на полицията получил телеграма:

„Шестимата заловихме, по следите сме на седмия.“

Силата на словото

По време на дело във връзка с кражба на лека кола адвокатът на обвиняемия пита тъжителя:

— Вие уверен ли сте, че именно обвиняемият е откраднал вашата кола?

— След като изслушах вашата защитна реч, започнах да се съмнявам имал ли съм въобще кола.

* * *

Съдията пита не твърде млада свидетелка:

— Как? Вие твърдите, че сте на двадесет и девет години?

— Да — отговаря колебливо тя.

— В такъв случай да бъде призовано вещо лице!

Атестат

— Значи, признавате се за виновен, че сте ловили риба без разрешение и сте хванали осемнадесет парчета?

— Да, господин съдия, но бих ви помолил за препис от съдебния протокол, за да го покажа на приятелите си.

Данък

Големият Джек пребил от бой жена си и тъща си. Съдията обявява присъдата:

— Подсъдимият да заплати 1020 долара глоба.

— Не разбирам: що за странна сума? Да беше поне кръгло 1000 долара!

— Двадесетте долара са данък за развлечението, предвиден в законите на нашия щат.

Признал си всичко

В кабинета на полицейския началник влиза запъхтян полицай:

— Шефе, обвиняемият призна всичко!

— Кой обвиняем?

— Онзи с червената коса.

— Но той е потърпевшият!

Пак за възрастта

— Гражданко, кажете на колко сте години?

— На двадесет и пет.

— Добре, добре. Моля ви обаче на всички следващи въпроси да казвате само истината.

Равновесие

— Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор.

— Предпочитам да отлежа.

Първия ден осъденият получил за закуска парченце чер хляб и чаша слабо кафе.

— Искам да говоря с директора на затвора — ядосал се той. — Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!

* * *

— Съдът ви осъжда на двадесет години затвор!

— Благодаря ви, господин съдия, не мислех, че ще живея толкова дълго.

Тригонометрия

Съдията пита прокурора:

— За какво съдим този човек?

— За бигамия. Има три жени.

— Но, моля ви, това не е бигамия, а тригонометрия.

Огледало

Млад съдия се обръща към чернобрадия обвиняем:

— Вашата съвест, изглежда, е по-черна от брадата ви!

Обвиняемият отговаря:

— Ако брадата е огледало на съвестта, то следва, че вие изобщо нямате съвест.

Двубой

— Нека не се забравя, че в нашите ръце е мечът на правосъдието! — провиква се прокурорът.

— Уважаеми съдии, моля да имате пред вид, че в този съдебен двубой моят доверител е с голи ръце! — казва адвокатът.

Ефект

— Пред следователя сте направили пълни признания. Защо сега пред съда ги отричате? — пита съдията.

— Признах, защото следователят ме уверяваше, че в противен случай за мен ще стане по-лошо.

— Е, и сега?

— Сега виждам, че като признах, стана по-лошо.