Иван Филчев
Темида се шегува (3) (Анекдоти и невероятни истории от практиката на юристите)

За криво колело прав път няма

Залог

Измамник пред съда дава обяснения, които на всички в залата изглеждат неистини.

— Истината ли ни казвате? — пита съдията.

— Самата истина!

— Как ще ни уверите?

— Готов съм да заложа честта си!

— О, не бъдете толкова разточителен!

— Защо, на мен това не ще ми коства нищо!

Загубил

Бащата бил адвокат. Синът също станал адвокат. Веднъж той заявил с гордост на баща си:

— Татко, аз спечелих делото, което ти си водил цели седем години!

— Загубил си, синко! С това дело аз те изучих и те направих адвокат, а ти бързаш да го свършиш!

Най-трудното

Клиент, току-що наброил по някакво дело за защита значителна сума, пита адвоката си:

— И все пак не се ли страхувате от по-нататъшни трудности?

— О, не! Най-трудното вече мина.

Рефлекс

Пияният Асан пренощувал в полицията. На другия ден се явява при прокурора и се оплаква:

— Господин прокурор, вчера ме арестуваха и полицията ме би!

— Я се чуй какво говориш! Как може да клеветиш органите на реда! Днешната полиция не бие!

— Ама аз не казвам нищо лошо за днешната. Мен вчерашната ме би.

Обезщетение и хонорар

Един месар се явил пред адвоката:

— Идвам за съвет: ако едно куче отмъкне парче месо от касапницата ми, длъжен ли е собственикът да ми плати обезщетение?

— Разбира се.

— В такъв случай, понеже вашето куче направи тази беля, моля платете ми стойността на месото — 20 лева.

— Съгласен съм. Заплатете ми 40 лева хонорар за съвета.

Свидетел

— Вие чухте, че той ме нарече идиот! Ще ми станете ли свидетел?

— О, да! Ще го потвърдя с най-голямо удоволствие.

Случай

— Ако не беше ето този член от закона, бих те измъкнал от отговорност — споделя адвокатът с подсъдимия.

На другия ден обаче подсъдимият е оправдан. На излизане от съдебната зала адвокатът се обръща към него:

— Видя ли, благодарение на моите усилия и умение аз те измъкнах от отговорност въпреки онзи член от закона!

— Ами, как не! Нали, без да видиш, аз откъснах от закона листа с опасния член.

Мотиви

— Защо пихте алкохол, преди да поемете управлението на автомобила? — пита съдията.

— За кураж.

— А след произшествието?

— Пак за кураж. Нали трябваше да се явя пред органите на КАТ…

Пилата

Жена посещава съпруга си в затвора.

— Какво стана? — шепне тя. — Успя ли да направиш нещо с пилата, която ти поставих в хляба?

— Да. Утре ще ме оперират, за да я извадят.

Наказанието

Професор към студента:

— Какво е наказанието за двубрачие, колега?

— Две свекърви или две тъщи.

Отзвук

Двама адвокати спорели за нещо и повикали наблизо стоящия келнер:

— Имате ли Наказателния кодекс?

След няколко минути се появил с шише шампанско собственикът на локала:

— Господа, разбира се, че ще сменя виното.

По реда

Директор на американски затвор съобщава на затворниците:

— След два часа губернаторът на щата ще бъде тук.

— Сетихте се най-после да пъхнете и него в затвора — обажда се един.

Съществена разлика

Известен адвокат пожелал да бъде нарисуван в любимата си поза — в цял ръст, с пъхнати в джобовете ръце. Когато показал портрета на приятели, всички се възхитили. Само Марк Твен поклатил недоволно глава:

— Как, нима ще намерите в какво да възразите и тук? — попитал един от гостите.

— Човекът на рисунката е пъхнал ръце в собствените си джобове, а нашият приятел пъха ръцете си само в чужди джобове.

Късогледият

— Извинете, не виждате ли наоколо полицай?

— Не.

— Тогава бъдете любезен да ми подадете портмонето си!

От немай-къде

— Подсъдими, разбили сте касата. Защо?

— Беше заключена…

* * *

— Татко, струва ми се, ти веднъж разказваше, че са те съдили някога за кражба?

— Имаше такова нещо. Но как ти дойде това на ум?

— Разсъждавах върху законите на наследствеността.

Огледало

Адвокатът искал да смути свидетеля на противната страна и казал:

— Още от пръв поглед видях във вашето лице нечестен човек.

— Я гледай ти! Не подозирах, че моето лице е огледало.

Обективна невъзможност

— Взех стоките от магазина, но с намерение после да ги платя.

— А защо не ги платихте?

— Беше в извънработно време…

— А после?

— После ме задържаха в ареста.

Рушвет

— Заклах кокошката. Пена я свари и я турих у торбето. На судията рушвет че носим — разказва пред група шопи Пижо.

— Е, даде ли му я? — пита един от тях.

— Ами! Сетих се, че е петък и не се блажи.

— Върна ли си я?

— Маке! Изядохме я с Вуте у меаната.

— Но нали не се блажи?

— Абе то така е, ама ние сме прости — не сме като судията.

Последно желание

Бръснар е осъден на смърт.

Преди изпълнение на присъдата го питали кое е последното му желание. Той отговорил:

— Да обръсна прокурора.

Разкаяние

Съдията към рецидивиста:

— Но вие продължавате да вършите престъпления! Всеки път, когато се изправите пред съда, признавате вината си и се разкайвате…

— Нима вие считате, че ще е по-добре, ако не признавах — недоумява подсъдимият.

* * *

— Свидетелю, вие женен ли сте?

— Не, аз само така изглеждам.

Основание

Бракоразводен процес. Съпругът:

— Жена ми е страшно грозна и никой мъж не би я пожелал.

Съдията:

— Сигурен ли сте?

Съпругът:

— Щом досега не си е хванала любовник!

Съпругата:

— Имаш да вземаш!

Съпругът:

— Ето ви тогава основание за развод.

Лошо начало

Двама шопи са осъдени на смърт. В понеделник сутринта им съобщават, че след един час ще бъдат обесени.

— Лоша седмица ни чака, Вуте…

— На лошо ще е, щом още от понеделник започва с бесене…

Винаги печели

— Господин адвокат, сигурен ли сте, че и по това дело ще спечелите?

— О, да! Каквото и да е решението, аз ще спечеля.

Предпоставка

— Искаш ли да ми станеш свидетел?

— Но аз не съм видял нищо.

— Именно. Ако беше видял, щеше да си свидетел на противната страна.

Оправдание

— Как можахте! Възрастна жена и да се доверите на такъв измамник?

— Но той не ме наричаше „възрастна“.

Измамен

— Подсъдими, във ваш интерес е да говорите истината.

— Там е работата, че аз не мога втори път да разчитам на истината.

* * *

— Искате да се разведете със съпруга си? Е, какво, бие ли ви?

— Той, мене!

Логика

Адвокатът:

— Действително, уважаеми съдии, моят доверител призна, че е извършил кражбата. Но може ли да му се вярва? Който краде, той и лъже.

За удобство

Настаняват в килията двама затворници.

— За колко години си?

— За десет.

— Тогава заеми леглото до вратата.

— Защо?

— По-рано ще излезеш.

* * *

След приключване на пледоариите председателят на съда се опитва наново да спогоди двама габровци.

— Ама ние още преди делото се бяхме спогодили.

— Тогава защо ни губихте времето?! — ядосва се съдията.

— Платили бяхме на адвокатите.

Причината

Съпругата иска развод. Съдията пита:

— Кажете коя е причината.

— Главната причина е, че той е извънредно глупав.

— А вие не знаехте ли това, когато сключихте брак с него?

— Тогава не знаех.

— Лъже, знаеше! — обажда се съпругът.

Очевидно

— Истина ли е, че сте казали на тъжителя „маймуна“?

— Нужно ли е да се повтарят очевидни неща, гражданино съдия?

Потвърдил

— Подсъдими, вие защо се явявате пред съда така брадясал и окъсан? Нима сте толкова беден? — пита председателят на съда.

— Не, но адвокатът ми каза да се явя в този вид, за да съм ви докажел, че съм много беден и глупав.

— Какво ще кажете, колега?

— Вярвам, ще се съгласите с мен, че подсъдимият, макар и да опроверга първото, по най-блестящ начин доказа второто — отговаря адвокатът.

Дистанции

— На какво разстояние бяхте, когато подсъдимият стреля за първи път?

— На два метра.

— А при втория изстрел?

— На двеста метра…

Извинил се

Адвокатът на подсъдимия:

— Моят доверител се извинява и е готов на спогодба. Ще плати на тъжителя разноските и ще обещае, че ще има занапред коректно поведение.

Адвокатът на тъжителя:

— И да подпише декларация, че друг път няма да говори за тъжителя, че бил крадец!

— Не е нужно да говоря, след като всички го знаят — с готовност поема писалката подсъдимият.

Съмнение

Съдията:

— И вие твърдите, че обвиняемият Джузепе е стрелял по гълъбите на Лучиано?

Свидетелят:

— Не мога да твърдя. Само се съмнявам в него.

— Откъде идва вашето съмнение?

— Първо, видях Джузепе с пушка в неговия чифлик. Второ, чух гърмежи и няколко гълъба паднаха. Трето, намерихме четири гълъба в чантата му.

Приятели

— Имате ли желание по време на престоя ви в затвора да бъдете посещаван от роднини?

— Нямам роднини.

— Тогава можем да разрешим да ви посещават приятели.

— Няма нужда. Те всичките са тук.

* * *

Подсъдими, защо сте откраднали царевицата на съседа си?

— Бях пиян.

— Като сте били пиян, защо не взехте от своята царевица и да я занесете в двора на съседа си?

— Бил съм пиян, а не луд.

Съседи

Полицай разпитва двама скитници:

— Къде живеете?

— Аз ли? Никъде.

— А вие?

— Два етажа под него.

* * *

Подсъдимият е оправдан по обвинение в кражба на златен часовник. Обръщайки се към адвоката си, той шепнешком пита:

— Сега мога ли вече да го нося явно?

Постоянство

Подсъдимият:

— Това ще ми е за последен път!

Съдията:

— Но нали и миналия път дадохте същото обещание?

— Ето, виждате ли, не съм си променил становището.

Свидетели

Съдията:

— Не си криви душата! Двама свидетели са те видели, че си откраднал прасето!

Подсъдимият:

— Аз пък мога да доведа десет души, които не са ме видели.

Развитие

— Докога ще вършите дребно хулиганство! — обръща се строго съдията към пияния гражданин.

— Край на дребното!

Рано — късно

При един адвокат се явява гражданин:

— Извърших престъпление, идвам за съвет.

— Не е ли твърде късно?

— Но аз все още не съм разкрит!

— Е, тогава е твърде рано.

Намерения

— Подсъдимият ми открадна парите — оплаква се потърпевшата.

— Къде ги държахте? — пита съдията.

— Бяха… в сутиена ми.

— Е, тогава как не сте усетили, като е бъркал на такова място?

— Усетих, но мислех, че е с благородни намерения!

Съавторство

Дело за бащинство. Адвокатът:

— Моят доверител твърди, че ищцата е имала връзки и с други мъже, така че той не е единствен баща на роденото от нея дете.

* * *

Съдията към свидетел:

— Значи твърдите, че те живеят като мъж и жена?

— Дори много по-добре.

Смекчаващо обстоятелство

— Имате ли да кажете нещо?

— Моля уважаемия съдебен състав да вземе предвид младостта и неопитността на моя адвокат — отвръща подсъдимият.

Жест

Жената на подсъдимия, току-що осъден на десет години затвор, пита адвоката:

— Ще може ли да предадете това писмо на съпруга ми?

— А какво е неговото съдържание?

— Пиша, че му връщам свободата.

Третият

Двама шотландци са изправени пред съда. И двамата едва се държат на краката си.

— Какво е обвинението? — пита съдията.

— Пиянство — отговаря полицаят.

— А къде е третият?

— Кой трети?

— Който е плащал.

Последна дума

— Ще се възползувате ли от правото на последна дума? — пита съдията.

— Не! Каквото трябваше да кажа, го каза адвокатът, а каквото не трябваше, го каза прокурорът.

* * *

— Като видяхте, че ще смачкате бабичката, защо поне с клаксона не я предупредихте за опасността?

— Страхувах се, че ще се изплаши.

Коя?

Надзирателят в затвора казва на затворника:

— Иска да ви види съпругата ви.

— Коя от тях?

— Как коя? Човек има една съпруга!

— Аз лежа тук за многоженство.

Доказателство

— Мъжът на нашата съседка отново е в затвора.

— Откъде знаеш?

— Попитах я кога ще се върне, а тя погледна календара.

* * *

— След като откраднахте стоката от магазина, защо оставихте парите?

— Моля, не ме питайте. Достатъчно неприятности имах по този въпрос с жената.

Обида

Съдията се обръща към Браун:

— Вие сте нарекли кучето си Смит и постоянно сте му викали „У, Смит“ и „негодник“. С това явно сте искали да обидите съседа си.

— Нищо подобно, исках да обидя кучето.

* * *

Съдията:

— Професия?

— Джебчия.

— Лоша професия!

— Не, но полицията пречи.

Равенство

Осман:

— Как може така, нали всички сме равни пред закона!

Асан:

— Абе равни сме, ама има и по-равни от нас.

Което не знае да лае

Адвокатът на ответника явно изопачава установените по делото факти.

— Как не ви е срам! — провиква се ищецът.

— Мълчи! — срязва го неговият адвокат.

— Но той изопачава съвсем отявлено истината!

— Именно затова мълчи!

Глух

— Но кажете най-после, защо набихте съседа си?

Подсъдимият мълчи.

— Подсъдимият е глух, господин съдия — прошепва на съдията адвокатът.

— Да, аз действително съм глух — потвърждава подсъдимият.

Причина

— Искам развод, защото не мога да издържам две жени.

— Какви две жени?

— Моята и фризьорката й.

Дебют

Млад адвокат вече няколко седмици очаква клиенти. Когато най-после се позвънило, той наредил на прислужницата да въведе клиента в приемната:

— Съобщете, че съм много зает. Нека почака десетина минути.

След десетина минути:

— Въведете господина!

Вдига слушалката, като едва кима с глава на влезлия, започва телефонен „разговор“:

— Господин генерал, съвсем не мога да поема вашето дело за по-малко от пет хиляди долара… Да, да! Прав сте, обаче от Смит взех двадесет хиляди!

След няколко минути оставил слушалката, въздъхнал като човек, който се е справил с тежка задача, и се обърнал към посетителя:

— Какво обичате?

— Аз съм от телефонната централа. Дойдох да поправя телефона ви, защото бил откачен.

Откритие

— Поддържате ли молбата си за развод?

— Вече не. Снощи телевизорът ни се повреди и цяла нощ разговаряхме с мъжа ми. Та той бил много забавен човек!

* * *

— Обвинен сте, че сте нарекли тъжителя „идиот“.

— Не си спомням, но колкото повече го гледам, толкова повече се убеждавам, че е било така.

Въоръжен

— Срещнаха ме двама бандити, които откраднаха парите ми — оплаква се гражданин пред прокурора.

— Не бяхте ли въоръжен?

— Бях, но те не намериха пистолета.

Мотив

Двама разговарят пред бракоразводната зала:

— Може ли глупостта на един мъж да бъде мотив за развод?

— Не зная. Но със сигурност може да бъде мотив за женитба.

Малко недоразумение

Веднъж един нотариус бил извикан на село. Лежащият в леглото селянин диктувал завещанието и когато то било вече готово, нотариусът станал и си тръгнал. Тогава лежащият го попитал:

— Мога ли сега и аз да стана?

— Как, но вие нали сте болен? — учудил се нотариусът.

— Ами, нищо ми няма, но нали когато човек прави завещание, трябва да лежи в леглото…

В полицията

— Този паспорт е фалшив!

— Нищо подобно. Паспортът си е истински, само че аз не съм същият.

Без вина

На една пресечка автомобил блъсва възрастен пешеходец.

— Аз не съм виновен! — заявява шофьорът. — От петнадесет години съм шофьор!

— Аз пък от петдесет години съм пешеходец.

Потвърждение

Ядосан, адвокатът се обръща към клиента си:

— Аз те представях пред съда за изключително скромен човек, а ти непрекъснато ме опровергаваше с тази глупава фраза „Е, чак пък толкоз!“

— Напротив, потвърждавах!

Крадец

Лелята се мъчи да обясни на малкия си племенник какво значи крадец.

— Представи си, че слагам ръката си в джоба на някой господин, за да измъкна пари. Каква съм тогава?

— Негова жена.

* * *

Съдията:

— Вашата съпруга ви обвинява, че през целия брачен живот не сте произнесли нито дума.

Съпругът:

— Не можех да я прекъсна…

* * *

— Моля съдът да ми наложи най-тежкото наказание по закона!

— Учудващо! За пръв път виждам подсъдим, който да не хленчи за най-лекото наказание.

— В такъв случай ще ми зачетете ли това за смекчаващо вината обстоятелство?

Учтивост

Довеждат гангстер пред електрическия стол. Управителят на затвора се обръща към него:

— Седнете!

— Седнете вие. Вие сте по-образован и по-възрастен от мен.

* * *

— За последен път те питам: кога ще ми върнеш парите? — казва кредиторът.

— Много мило от твоя страна, че ме питаш за последен път.

Интерес

Съдията:

— Поискахте да отложа делото, защото вашият адвокат се е разболял. Но вие признахте вече вината си. Какво очаквате още от него?

— Любопитен съм какво може да измисли при това положение.

История

Джими крадецът стои пред съда. Случаят е почти безнадежден. Трима свидетели са го видели през въпросната нощ, на лунна светлина, как ограбва банката. Адвокатът на Джими показва пред съда един календар, според който в тази нощ още не е имало луна. Джими е оправдан.

— Моят хонорар е 1000 долара; само разноските по напечатването на календара са 500 долара…

Нощна смяна

Жената на един затворник моли директора да възлага на мъжа й по-лека работа, защото е съсипан.

— Съсипан ли? — учудва се директорът. — Че той нищо не пипа през целия ден!

— Да, но през нощта сте го карали да копае някакъв тунел…

* * *

Нотариусът чете пред семейството на починал богаташ неговото завещание:

„При пълно умствено равновесие и чиста съвест изхарчих всичките си пари още докато бях жив…“

Размишление

В Централния парк на Ню Йорк през нощта крадец спира богат американец.

— Парите или живота!

Мълчание. Крадецът повтаря заповедта:

— Парите или живота!

— Почакайте де, почакайте. Размишлявам върху поставения въпрос.

* * *

— Защо сте хвърлили жена си от четвъртия етаж?

— Поради разсеяност, господин съдия. По-рано живеехме на партера.

Ничия

— Откраднали сте лека кола. Какво ще кажете за ваше оправдание?

— Намерих я оставена пред гробищата и помислих, че собственикът й е умрял.

* * *

— Свидетелю, нас не ни интересува какво мислите. Нас ни интересуват фактите! — казва съдията.

— Извинете, но аз не съм юрист…

Заплаха

Адвокат към клиента си:

— Вчера срещнах бившата ти жена. Каза, че ако продължаваш да не изпращаш редовно издръжка за децата си, ще се върне при теб.

* * *

— Поддържали сте непозволени връзки с тази жена — обвинява съдията.

— Как така, че аз му позволих — трепва ответницата.

* * *

— Вярно ли е, че вчера си се развела?

— Да.

— И кой е този щастливец?

Точност

Адвокатът пита свидетеля:

— Има ли обвиняемият навик да говори сам на себе си?

— Не зная.

— Но вие твърдите, че сте му най-добрият приятел?

— Да, но никога не съм бил с него, когато е сам.

Съдба

Двама криминални престъпници си говорят:

— Ето каква е съдбата. Когато за първи път бях в затвора, ме научиха да чета и пиша, а сега лежа в затвора за фалшификация на документи.

* * *

— Когато извършвахте кражбата, не помислихте ли за стария си баща?

— Помислих, но не намерих нищо подходящо за него.

Професионална тайна

Съдията:

— А сега обвиняемият да каже по какъв начин е отворил сейфа.

— Не мога.

— Защо?

— В залата са моите конкуренти.

* * *

— Ще се развеждам. Жена ми вече шест месеца не разговаря с мен.

— Опомни се, къде ще намериш друга такава жена!

* * *

— Вие присъствувахте ли, когато започна спорът между страните, свидетелю?

— Разбира се. Нали бях свидетел на сватбата им.

* * *

— Вярно ли е, че сте ударили плесница на този човек?

— Не е вярно, но ако продължава да ги дрънка такива, ще му ударя още една.

* * *

— Искам развод, защото жена ми има изключително мек характер.

— Но това е едно положително качество.

— Да, но тя го проявява пред чуждите мъже.

* * *

— Обвинен сте, че сте стреляли по зайци през забранен сезон. Имате ли някакво оправдание?

— Да. Самозащита!

* * *

Съдията:

— Защо не плащате редовно издръжката за децата си?

— Нямам възможност. Втората ми жена не иска да работи.

Очевидец

Свидетелят разказва с най-големи подробности как е извършено престъплението от подсъдимия. Председателят на съда го пита:

— Вие очевидец ли сте на събитието?

— На събитието не, но на слуховете — да.

Следите

— Вие твърдите, че подсъдимият ви е ударил с ваза по главата?

— Да.

— Но на главата ви не виждам никакви следи?

— Трябваше да видите вазата, господин съдия!

Алиби

— Вие трябва да докажете своето алиби. Видял ли ви е някой по времето, когато е извършена кражбата?

— Слава богу, никой, господин съдия!

* * *

Полицай спира съмнителен мъж:

— Какво носите в този куфар?

— Може би няма да ми повярвате, обаче и аз самият още не зная.

* * *

— В приятелски отношения ли сте с подсъдимия?

— Но той ми е съсед. Как е възможно!

Идея

Крадец влиза в жилище, но собственикът се събужда.

— Не мърдайте — заплашва крадецът, — търся само пари.

— Добра идея! — съгласява се собственикът. — И аз ще стана да търся.

Бракоразводен процес

Съдията към съпруга:

— Оплаквате се, че не можете да издържате рода на жена си?

— Да.

— А колко са членовете на нейния род?

— Тринадесет деца.

— Кой им е бащата?

— Аз.

Сделка

— Дълги години сте живели с две жени и нито една от тях не е подозирала за съществуването на другата. Как сте успели да ги заблуждавате така умело и толкова дълго време?

— Ако ви кажа, ще ме освободите ли от отговорност?

* * *

— Аз съм невинен, аз съм съвсем невинен…

— Всички така казват — отговаря съдията.

— Ето, виждате ли! Значи това е вярно!

Съвет

Адвокатът съветва клиента си:

— Най-доброто, което можеш да сториш, е да се върнеш при жена си.

— Интересно. А кое е най-лошото според вас?

Сигурен източник

— Вие познавахте господин Дюрен, нали?

— Никога не съм го виждал.

— Тъй точно сте го описали, а не сте го виждали. Как е възможно?

— Ожених се за вдовицата му.

* * *

— Бях принудена да му трия гърба всяка сряда.

— И това ли е причината за влошаване на отношенията ви?

— Не. Последната сряда гърбът му беше чист.

* * *

— Обвиняеми, имате ли да изтъкнете някои смекчаващи вината обстоятелства?

— Вече десет пъти съм осъждан и виждате каква е ползата.

По работа

— Как се досетихте, че хората, които товарят камиона, са крадци? — обръща се съдията към свидетеля.

— Най-напред помислих, че са от „пренос-превоз“, но като видях как бързо работят, усъмних се.

Най-сигурно средство

Жена е обвинена, че се опитала да отрови съпруга си. Поради лекарска намеса животът му е спасен и той е в залата.

— Какво ще кажете по обвинението — пита съдията.

— Невинна съм! Искам аутопсия!

* * *

— Защо сте дали под съд господина, като сам признавате, че ви е казал „Ще те застраховам“?

— Агент е на застрахователното дружество за животни.

Късно

Двамата шофьори се събуждат в една стая в болницата.

— Извинете, ние с вас не сме ли се виждали вече? — пита единият.

— Съмнявам се. Ако се бяхме видели, сега нямаше да сме тук.

Разрешение

По бракоразводно дело възниква спор за трите деца. Никой от родителите не ще две. Накрая жената казва:

— Е, тогава да почакаме… докато станат четири.

Варианти

В Тексас при известен адвокат идва Боб Роланд.

— Искам да се разведа с жена си.

— Лесна работа, ще ви струва сто и петдесет долара.

— Да не сте полудели! Та аз имам човек, който ще я застреля за петдесет долара!

Етикети

Съдът осъжда гражданин за това, че е нарекъл тъща си „камила“.

— Извинете, а наказуемо ли е обратното: ако човек се обърне с „госпожо“ към камила?

— Не.

— Отлично.

Обръщайки се към тъщата си, санкционираният се покланя:

— Довиждане, госпожо!

Жертва

Разговарят двама затворници:

— Ти за какво си тук?

— Жертва на конкуренцията.

— Как така?

— Правех същите банкноти, които прави и държавата.

* * *

Гражданин влиза в милицията:

— Изчезна жена ми! Ето снимката й. Моля потърсете я!

Друг гражданин поглежда снимката и казва:

— Заслужава ли си?

Интервю

Журналист посещава затвора.

— Алкохолът ли ви доведе тук?

— Мислите, че в затвора може да се намери нещо за пиене?

Между хулигани

— Свободен ли си днес?

— Да, за втори път вече.

* * *

Осъденият на смърт седи, вече привързан на електрическия стол. Директорът на затвора го пита за последното му желание.

— Бих искал да ми държите ръката за кураж.

Тактика

— Признавате ли се за виновен?

— Още не съм чул показанията на свидетелите.

Шотландец-крадец

Мак Ревет решил да извърши голяма кражба. Една нощ разбил с чук витрината и обрал всички бижута, без никой да го забележи. Все пак на другия ден го арестували, тъй като се върнал да вземе забравения чук.

Съответно

— Трябва да сте наясно, че последния път се отървахте на косъм — казва защитникът на своя клиент. — Сега положението ви е значително по-тежко.

— Но, надявам се, че междувременно и вие сте повишили квалификацията си.

Съгласно указанията

— Защо преди да разбиете касетката сте убили глухата стара жена, която е спяла в съседната стая?

— На касетката пишеше: „Да се отвори само след моята смърт“.

* * *

— Вие видяхте ли, че подсъдимият бие тъща си?

— Разбира се.

— А защо не се притекохте на помощ?

— Мислех да се притека, но прецених, че той ще се справи сам.

Размислил

Съпругът телефонира в милицията:

— Изчезна жена ми. Моля организирайте търсенето й!

На другия ден отново телефонира в милицията:

— Преустановете търсенето.

— Защо, намерихте ли я?

— Не, размислих.

Подведен

— Признавате ли, че бидейки в пияно състояние, сте се опитали да проникнете в театъра?

— Да. В трезво състояние за нищо на света не бих отишъл там.

В затвора

— Женен ли сте?

— Не, предпочитам свободата.

Свидетел

— Твърдите, че познавате целия живот на обвиняемия и можете да гарантирате за него като за себе си. Кажете сега, смятате ли, че той е способен да открадне пари?

— А колко са били парите?

* * *

Пострадалият иска 10 000 злоти обезщетение поради това, че шофьор е осакатил крака му.

— Но, моля ви се — вика ответникът, — аз да не съм милионер.

— А аз да не съм стоножка! — отговаря пострадалият.

* * *

Стар адвокат към младия си колега:

— Колкото по-дълго пледирате, толкова по-дълго време клиентът ви ще бъде на свобода.

* * *

— Всичко е наред — казва адвокатът, — дайте ми пълномощно, непременно ще спечелим делото.

— Сигурно ли е?

— Абсолютно!

— Уви, тогава ще трябва да се откажа. Това, което ви казах, е положението на противната страна.

Предпазна мярка

— Полицай, преди малко ме обраха на брега на реката. Крадецът ми взе дрехите и избяга.

— А защо не извикахте?

— Страхувах се да си отворя устата: имам четири златни коронки.

Вместо хонорар

Младеж е обвинен в кражба. Адвокатът пита:

— Имаш ли пари за защита?

— Нито петак, но имам един Форд.

— Добре — отговаря адвокатът. — Ще се задоволя и с него. А сега да пристъпим към работа. Кажи какво си откраднал?

— Как какво? Форда!

* * *

— Защо се развеждате с жена си?

— Една ясновидка и предсказала, че скоро ще остане вдовица.

В повече

— Но когато сте се женили, вие сте казвали, че жена ви е умна?

— Да.

— Тогава защо се развеждате?

— Защото е прекалено умна.

„НЕ“ на рогоносеца

Филмова звезда доверява на приятелката си:

— Развеждам се.

— Защо?

— Не искам да бъда жена на рогоносец.

Никой и нищо

— Обвиняеми, вие бяхте длъжен да занесете портмонето в полицията!

— Но тогава там нямаше никой.

— А на другия ден?

— Нямаше нищо в портмонето.

Кредитор

— Мисля, че някъде съм ви виждал — обръща се младият съдия към стария мошеник.

— Може би! Толкова хора ми дължат пари, че не мога да запомня лицата им.

За съвет

— Ще отида в затвора да видя оня тип, дето ми открадна колата.

— За какво ти е притрябвал?

— Да го питам как е успял да запали мотора.

* * *

В килията влиза надзирателят:

— Дойде жена ви на свиждане.

— Но такова нещо не се предвиждаше в присъдата!

* * *

Затворник пита надзирателя:

— Защо в този затвор на прозорците има двойни решетки?

— За по-сигурно.

— Та кой ще влезе да краде в един затвор?!

* * *

В милицията телефонира гражданин:

— Изчезна жена ми.

— Кога?

— Преди три месеца.

— А защо чак сега съобщавате?

— Опасявах се, че може да се намери.

Или косата, или колата

Разярен млад мъж влиза в полицейския участък и се провиква:

— Това е вече третата кола, която ми открадват, докато се подстригвам! До гуша ми дойде. Какво да правя?

— Пуснете си дълга коса.

Текстовете

Алфред Хичкок присъствувал един ден на съдебен процес. След като се върнал, разказал впечатленията си:

— Сцената беше добра, осветлението превъзходно, костюмите — отговарящи на действието, но текстовете… Боже мой, текстовете бяха направо идиотски!

Завещание

— Защо приписвате в завещанието си всичко на вашата съпруга при условие да се омъжи повторно?

— Искам да има на този свят поне един, който да ме съжалява искрено.

* * *

— Моля да бъда съден при закрити врата.

— Защо?

— Хремав съм.

Ненаказуемо

— Ако те нарека говедо — подзема съседът, — какво би направил?

— Ще те дам под съд и ще искам обезщетение.

— Но ако само си го помисля?

— Не ме засяга. Всеки може да мисли за другиго каквото си иска.

— Тогава знаеш какво си мисля сега за тебе…

Под леглото

— Значи у вас влязоха крадци?

— Да.

— И жена ви намери един мъж под леглото?

— Да.

— Някой от крадците ли беше?

— Не… аз бях.

Отдавна

— Осъждан ли сте преди?

— Да. Но това беше много отдавна — преди двадесет години.

— И какво сте правили оттогава?

— Бях в затвора.

По следата

Съдията към свидетеля:

— Значи вие видяхте обвиняемия в деня на престъплението?

— Да.

— Какво впечатление ви направи?

— Той стоеше на прозореца с пяна около устата…

— Хм, интересно. И после?

— Започна да се бръсне.

За младото

По някакво дело противници се оказали един възрастен и един начинаещ адвокат. Спечелил делото възрастният. Когато клиентът му наброил хиляда лева хонорар, той му върнал петстотин и му казал:

— Тези дай на младото, то много ни помогна.

Все нещо липсва

— Вие сте толкова щастлив човек — имате всичко: апартамент, вила, кола, пари в банката…

— Да, но ми липсва алиби.

Работодател

— От казаното излиза, че досега не сте работили нищо?

— Вярно е, но съм създавал работа на други.

— На кого?

— На полицията.

Каквото повикало

Лежали в затвора двама крадци: единият за кражба на крава, а другият — на часовник.

Този, който откраднал кравата, подиграл крадеца на часовника:

— Колко е часът?

— Тъкмо е време да издоиш кравата.

Потретил

— Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин?

— Първият път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменявам.

Хоби

Разглежда се бракоразводно дело.

— Той не е никакъв мъж и баща. Единственото нещо, което го интересува, е шахът. Той даже не помни кога сме се оженили!

— Не е вярно! — възразява мъжът. — Много добре помня. Това стана два дни след като Ботвиник стана световен шампион.

Като на колега

Заподозреният в изнасилване не признава. Следователят, с цел да му покаже безнадеждността на отричането, казва:

— Напразно го усуквате. Аз имам по-голям опит от вас в тези работи…

— Е, тогава като на колега бих могъл да ви се доверя — започва признанието си заподозреният.

Пито — платено

Бай Георги обидил свой съгражданин, като го нарекъл „магаре“. Съдията го осъдил на пет лева глоба. Обвиняемият наброил четири петолевки и добавил:

— Господин съдия, магаре беше, магаре е и магаре ще си остане!

Щастието

— От данните по делото се вижда, че вие освен пари сте откраднали и ценни вещи. Какво ще кажете?

— Щастието не е само в парите.

Измамената

— Признавате ли, че сте прекарали нощта в хотел е заедно с господина?

— Да, но той си послужи с измама!

— Каква измама?

— Каза пред портиера на хотела, че аз съм негова жена.

Съжаление

Съдията се обръща към подсъдимия, който е откраднал чифт обувки:

— Заради тази постъпка вие ще загубите за известно време свободата си, а като излезете от затвора, ще се срамувате да гледате хората в очите. Огорчихте и семейството си, и то за какво — за чифт обуща…

— И при това тесни…

Спор за вината

— Моля да бъдем разведени по вина на мъжа ми, защото той без мое съгласие продаде кухненската печка и изпи парите!

— Настоявам разводът да бъде даден по нейна вина — възразява съпругът, — защото тя забеляза липсата на печката едва след четиринадесет дни.

Тежки времена

При разпит в лондонската полиция един джебчия заявява:

— Тежки времена настанаха — хората нямат пари, а това най-добре се вижда от факта, че по цели дни ходя по улиците с ръце в собствените си джобове.

Нарушител по принуда

Полицаят:

— Как си позволихте да карате с 50 мили в час!

Мотористът:

— Спирачките ми не работят и затова бързах да се прибера, докато не съм катастрофирал.

* * *

— Развеждам се с теб и се женя за сестра ти.

— Но защо за нея?

— Не мога да преживея появата на още една тъща.

* * *

Обвиняемият твърди, че е хвърлил върху главата на пострадалия домати.

— А цицините от какво са? — пита съдията.

— От доматите, но те бяха в… консервни кутии — отговаря обвиняемият.

Кой е глупак

Един нюйоркски адвокат получил писмо от свой клиент със следното съдържание:

„Уважаеми сър! Много съжалявам, че сте се почувствували обиден от предишното ми писмо. Съвсем не исках да намекна, че сте глупак. Обратното! Аз съм глупак, че поверих защитата на моите интереси на вас. С уважение: Сеймур К.“

Крадци

В Чикаго трима гангстери току-що са обрали банка и тичат навън, където техен съучастник трябва да чака със запалена кола. Щом ги вижда, съучастникът им започва да вика:

— Бързо, бързо изчезвайте!

— Но къде е колата?

— Откраднаха я.

Късно

Дювил завежда дело срещу Дюпон за обида, понеже го нарекъл „хипопотам“.

— Кога ви обиди? — пита съдията.

— Преди четири години.

— А защо чак сега се оплаквате?

— Едва вчера видях в зоологическата градина що е хипопотам.

Малшанс

Бандити обират във влака бащата и дъщерята. Когато двамата остават сами в купето, дъщерята бавно извадила от устата си огърлицата, брошката и пръстена.

— Когато видях бандитите — пояснила тя, — веднага ги сложих в устата си.

— Жалко, че я нямаше майка ти — въздъхнал бащата, — можеше да спасим куфара.

На едно мнение

Съдията:

— Какъв е поводът, за да се сбиете?

— Оказахме се на едно мнение — отговарят съдещите се.

— Как така?

— Аз твърдях, че съпругата ми като жена е разкошна, а той потвърди същото.

Познал

— Защо човекът на отсрещната маса прави толкова отчаяни гримаси?

— Откраднали са му портмонето.

— Ти откъде знаеш?

— В джоба ми е.

Нормата

— Обвинен сте, че с автомобила си сте блъснали не един, а двама пешеходци!

— Всъщност един ли имах право да блъсна?

Доверил се

— Защо сте нарекли тъжителя „говедо“?

— Така ми се видя тогава…

— Е, а сега какво ще кажете?

— Ами погледнете го вие — разчитам на вашата компетентност.

Отчасти

Разпит на шофьор в полицията. Следователят:

— След катастрофата прибрахте ли колата в гаража?

— Отчасти…

При адвоката

— Моля посъветвайте ме как да задържа съпруга си!

— Опитайте да споделите неговите интереси. Какво го интересува?

— Високите блондинки.

Личи си

— И накрая, кое е най-характерното за римското право? — пита професорът.

— Било е много усложнено. Не всеки е могъл да го разбере — отговаря студентът.

— Така е, личи си от отговорите ви.

* * *

Съдията се обръща към подсъдимия:

— Вие нямате право да биете жена си!

— А кой има право?

Не е неговият

— Здравей, Джим!

— Здравен, Ник!

— Аз и Ед намерихме в гората един труп и помислихме да не е твоят.

— Как изглеждаше?

— Твоят ръст.

— Вълнен пуловер?

— Да.

— Червен?

— Не, син.

— Не е моят.

Лош край

— Знаеш ли, че Антоан, който се беше развел с жена си, се е върнал при нея и е искал пак да се оженят.

— Ето още един развод, който завършва зле.

Желание

— Какво е последното ви желание?

— Да не е последно.

Още веднаж за възрастта

— На колко сте години?

— Неотдавна наближих тридесетте — отговаря свидетелката.

— И какво ви задържа насред път?