Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Legion, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 25 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне

7.

Събудих се зашеметен. Не виждах ясно.

— Експлозия — каза Джей Си. Беше приклекнал до мен.

А аз бях… завързан някъде. За някакъв стол, с ръце зад гърба.

— Запази спокойствие, кльощав. Взривиха колата пред нас. Ние се ударихме в някаква сграда, помниш ли?

Не помнех почти нищо.

— Моника? — попитах прегракнало и се огледах.

Тя беше завързана на стол до моя. Калиани, Айви и Тобиас също бяха завързани и със запушени усти. Охраната на Моника не се виждаше никъде.

— Успях да се измъкна след катастрофата — каза Джей Си, — но не успях да измъкна вас.

— Знам — отвърнах му. В този момент беше добре да не му натяквам, че е халюцинация. Вярвам, че някъде дълбоко в себе си, той е наясно какво точно представлява. Просто не желаеше да си го признае.

— Слушай, положението не е добро. Но запази самообладание и ще се измъкнете живи. Разбра ли, войнико?

— Да.

— Повтори.

— Да — казах тихо, но твърдо.

— Добър човек. Ще отида да отвържа другите — и тръгна да освободи аспектите ми.

Моника простена и разтърси глава.

— Какво…?

— Мисля, че не преценихме положението правилно — казах й. — Съжалявам.

Думите ми прозвучаха странно спокойно, като се има предвид колко ужасен бях. В душата си аз съм учен — поне повечето ми аспекти са такива. Насилието не ми понася добре.

— Какво виждаш? — попитах. Този път гласът ми потрепери.

— Малка стая — каза Айви, разтривайки китките си. — Няма прозорци. Чувам канализацията и слаби шумове от улично движение. Все още сме в града.

— Доведе ни на такова прекрасно място, Стивън — обади се Тобиас, кимайки с благодарност на Джей Си, който развърза краката му.

— Гласовете, които чуваме, говорят на арабски — каза Калиани. — Подушвам и подправки. Шафран, куркума, смрадлика. Може би се намираме близо до ресторант.

— Да… — каза Тобиас със затворени очи. — В далечината чувам футболен стадион. Преминаващ влак. Забавя ход. Спира. Коли, хора говорят. Търговски център?

Той рязко отвори очи.

— Гара Малха. Единствената гара в града, която се намира близо до стадион. Районът е гъсто населен. Ако викаме, може да привлечем помощ.

— Или може да ни убият — каза Джей Си. — Завързан си доста здраво, кльощав. Моника също.

— Какво става? — попита Моника. — Какво се случи?

— Снимките — каза Айви.

Погледнах я въпросително.

— Моника и горилите й показваха снимки на Разон из църквата. Вероятно са питали всички хора там дали са го виждали. Ако е работил с някого…

Простенах. Разбира се. Съюзниците на Разон биха следили дали някой не го търси. Моника беше привлякла вниманието към нас.

— Добре — казах, — Джей Си, трябва да ни измъкнеш от тук. Какво трябва…

Вратата се отвори. Незабавно се обърнах към похитителите ни. Не видях каквото очаквах. Вместо ислямистки терористи, пред нас застана група филипинци, облечени в костюми.

— Виж ти — каза Тобиас.

— Господин Лийдс — започна мъжът, който стоеше най-отпред. Той отвори папка, пълна с документи. — Доколкото ни е известно, вие сте много интересен и много… разумен човек. Извиняваме се за отношението си досега и много ми се иска да ви поставя в по-приятни условия.

— Усещам, че е подготвил предложение за теб — каза Айви.

— Казвам се Салик — продължи мъжът. — Представлявам групировка, чиито интереси може би се пресичат с вашите. Чувал ли сте за НОФМ, г-н Лийдс?

— Национално-освободителен фронт Моро — обади се Тобиас. — Филипинска групировка, която иска да се отдели и да създаде своя държава.

— Чувал съм ги — казах.

— Имам предложение за вас. Устройството, което търсите, е у нас, но срещнахме някои затруднения в използването му. Колко ще ни струва помощта ви?

— Един милион щатски долари — отговорих без колебание.

— Предател! — реагира бурно Моника.

— Та вие дори не ми плащате, Моника. Не можеш да ме виниш, че приемам по-доброто предложение.

Салик се усмихна. Беше повярвал, че предавам Моника. Понякога е полезно да имаш репутация на самотен и себичен мръсник.

Истината е, че съм само самотен. А може би и малко мръсник. А когато у теб се среща тази смес, хората приемат, че нямаш скрупули.

— НОФМ е паравоенна организация — продължи Тобиас. — Но насилието не е силната им страна. Затова сегашното положение е странно. Основните разногласия с филипинското правителство идва от религиозните им разногласия.

— Не е ли винаги така? — попита Джей Си.

Той набързо огледа новодошлите за оръжия.

— Този е въоръжен — каза като сочеше водача им. — А може би всички имат оръжие.

— НОФМ са филипинска версия на ИРА или на палестинската Хамас. Вторите май са по-добро сравнение, защото НОФМ често са приемани за ислямска организация. Повечето филипинци са римокатолици, но в района Бангсаморо — където действат НОФМ — доминира исляма.

— Отвържете го — каза Салик, като махна към мен.

Хората му тръгнаха да изпълняват заповедта.

— Лъже за нещо — каза Айви.

— Да — не остана назад Тобиас. — Мисля, че… не са от НОФМ. Според мен опитват да припишат всичко на тях. Стивън, НОФМ са против въвличането на цивилни. Това е забележително. Те са борци за свобода, но имат строг правилник кого биха наранили. Напоследък се стараят да решават проблемите по мирен път.

— Това не ги е направило много популярни сред хората, които ги следват — казах. — Има ли отцепили се групи?

— Моля? — попита Салик.

— Нищо — отговорих му. Изправих се и разтърках китките си. — Благодаря ви. Сега ми се иска да видя устройството.

— Насам, ако обичате.

— Копеле! — извика след мен Моника.

— Какъв език! — възмути се Айви. Тя и останалите ми аспекти излязоха след мен и един от пазачите затвори вратата като остави Моника сама.

Тобиас вървеше зад човека, който ме придружаваше нагоре по стълбището.

— Да, мисля, че са от Абу Саяф. Води ги човек на име Кадафи Джанджалани. Те са се отделили от НОФМ, защото организацията не е искала да продължи по същия път. Джанджалани е починал наскоро и бъдещето на групировката е под въпрос. Но целта му е била да създаде изцяло ислямска държава в района. Смятал е убийството на онези, които му се противопоставят за… елегантен начин да постигне целите си.

— Май имаме победител — каза Джей Си. — Ето какво трябва да направиш, кльощав. Ритни човека зад теб, докато пристъпва. Той ще падне върху този зад него, а ти ще можеш да нападнеш Салик. Завърти го, за да избегнеш стрелба отзад, вземи пистолета, който е под мишницата му и започни да стреляш през тялото му по хората долу.

Айви го погледна ужасено.

— Това е ужасно.

— Нали не вярваш, че ще ни пусне? — попита я Джей Си.

— Абу Саяф — обади се Тобиас услужливо, — са причинили множество убийства, атентати и отвличания на Филипините. Също така са много брутални с местните. Държат се по-скоро като организирана престъпна група, отколкото като революционери.

— Значи няма да го направиш, а? — попита Джей Си.

Стигнахме приземния етаж и Салик ни въведе в една стая. Там имаше още двама души, облечени като войници, с гранати на коланите и карабини в ръце. На масата между тях беше поставен средно голям фотоапарат. Изглеждаше… обикновен.

— Трябва ми Разон — казах и седнах, — за да му задам няколко въпроса.

— Той няма да говори с вас, господин Лийдс. Можете да ми повярвате по този въпрос.

— Значи не работи с тях — обади се Джей Си. — Объркан съм.

— Все пак го доведете — казах и започнах внимателно да оглеждам камерата.

Истината е, че нямах представа какво правя. Защо не взех Айвънс със себе си? Трябваше да се сетя, че ще имам нужда от техник. Но ако взема много аспекти и всички те се мотаят около мен, започват неприятности. Това не е без значение. В момента Айвънс беше много далеч.

— Някой ще помогне ли? — попитах под нос.

— Не ме гледай — каза Айви. — Аз често не мога да накарам дори дистанционното да работи.

— Срежи червената жица — предложи Джей Си. — Винаги е червената жица.

Погледнах го намръщено, след това развих една част от апарата, давайки си вид, че добре знам какво правя. Ръцете ми трепереха.

За щастие Салик изпрати един от хората си да изпълни желанието ми. След това започна внимателно да ме следи с поглед. Сигурно беше чул за инцидента в Лонгуей, където бях разглобил, поправил и отново сглобил сложна компютърна система точно навреме, за да предотвратя експлозията. Но всъщност това беше дело на Айвънс, с малко помощ от Чин, компютърният ни експерт.

Без тях нямаше как да направя каквото и да е в подобно положение. Направих всичко по силите си, за да изглежда иначе, докато единия войник доведе Разон. Разпознах го от снимките, които ми беше показала Моника. Едвам. Устната му беше пукната и кървеше, лявото му око беше подпухнало и вървеше накуцвайки. А когато седна на стола до моя забелязах, че едната му ръка липсва. Чуканчето беше превързано с кървав парцал. Той се прокашля.

— Господин Лийдс, предполагам — каза с едва доловим филипински акцент. — Ужасно съжалявам, че ви срещам тук.

— Внимавай — каза Айви като оглеждаше Разон. Стоеше точно до него. — Наблюдават ви. Не се дръж прекалено дружелюбно.

— Това никак не ми харесва — намеси се Калиани. Те се бе скрила при едни сандъци в ъгъла на стаята. — Често ли изпадате в такива ситуации, г-н Стийв, защото аз не съм свикнала на това.

— Съжалявате, че не срещате тук? — постарах се гласът ми да звучи сурово. — Съжалявате, но не сте изненадан. Заради вас Моника и горилите й разполагат с материал да ме изнудват.

Здравото му око се разшири от изненада. Той знаеше, че информацията не е за изнудване. Поне се надявах на това. Дали разбираше? Осъзнаваше ли, че съм дошъл да му помогна?

— Направих го по принуда.

— Що се отнася до мен, винаги ще си останете мръсник.

— Що за език! — скастри ме Айви.

— Но няма значение, ще ми покажеш как да подкарам тази машина!

— Няма да го направя — отвърна той.

Завъртях отвертката. Умът ми препускаше. Как можех да го доближа достатъчно, за да поговорим тихо, без да предизвикаме подозрение?

— Ще го направиш или…

— Внимавай, глупако! — Разон скочи от стола си.

Един от войниците насочи оръжието си към нас.

— Предпазителят е спуснат — каза Джей Си. — Засега няма опасност.

— Това е много деликатен уред — Разон взе отвертката от ръката ми. — Не бива да го чупиш.

Той започна да развива със здравата си ръка. След това продължи шепнешком: — С Моника ли сте тук?

— Да.

— На нея не може да й се има доверие. Но пък никога не ме е била и не е рязала ръката ми, така че кой съм аз да съветвам кой заслужава доверие?

— Как ви хванаха?

— Похвалих се на майка ми, а тя — на своите роднини. Така вестта стигнала до тези чудовища. Те имат връзки в Израел.

Трепереше. Протегнах се да го успокоя. Лицето му беше бледо. Този човек не беше в добро състояние.

— Свързаха се с мен — той се насили да продължи да върти отвертката. — Твърдяха, че са християнски фундаменталисти от родината ми, желаещи да финансират работата ми, за да намерят доказателства. Не знаех истината допреди два дни. Тогава…

Той млъкна и изпусна отвертката, когато Салик се приближи до нас. Терористът махна и един от хората му стисна Разон за отрязаната ръка. Разон извика от болка.

Войниците го бутнаха на земята и започнаха да го налагат с прикладите на карабините си. Аз гледах ужасен, а Калиани се разплака. Дори Джей Си отвърна поглед.

— Не съм чудовище, г-н Лийдс — каза Салик и приклекна до стола ми. — Аз съм човек с ограничени ресурси. Ще разберете, че в много ситуации е трудно да се направи разлика между двете.

— Моля ви, спрете войниците — прошепнах.

— Опитвам се да намеря мирно решение — каза Салик, но не спря побоя. — Хората ми са принудени да се бият, защото използваме единствените методи, с които разполагаме — методите на отчаянието. Тези методи използват всички революционери, дори основателите на собствената ви страна, за да спечелят свободата си. Ако трябва, бихме убили, но може би няма да се наложи. Мирът се намира на тази маса, г-н Лийдс. Поправете машината и ще спасите хиляди животи.

— Защо я искате? — попитах. — За да можете да изнудвате ли?

— За да можем да оправи света — каза Салик. — Трябват ни само няколко снимки. Доказателство.

— Доказателство, че християнството е измама, Стивън — обади се Тобиас. — Това ще е трудна задача за тях, ако исляма приеме Исус от Назарет като пророк. Те не приемат възкресението или много от чудесата, приписвани на по-късните му последователи. С подходящата снимка могат да подкопаят католицизма — религията изповядвана от повечето филипинци — и така да дестабилизират региона.

Признавам, че се изкуших. Не да помогна на чудовище като Салик, но разбирах какво иска да каже. Защо не вземе камерата и не докаже, че всички религии са измамни?

Това ще причини хаос, а в някои части на света — много смърт.

— Вярата не може да бъде съборена толкова лесно — намеси се Айви. — Това няма да причини проблемите, които очаква той.

— Защото вярата е сляпа ли? — попита Тобиас. — Може би си права. Мнозина ще продължат да вярват, въпреки фактите.

— Какви факти? — попита Айви. — Някакви си снимки, които може би не заслужават доверие? Направени с техника, която никой не разбира?

— Вече опитваш да защитиш това, което още не се е случило. Държиш се сякаш знаеш какво ще стане и трябва да се държиш отбранително към доказателство, което може би ще бъде намерено. Какво е нужно, за да погледнеш на нещата от рационална гледна точка? Как може да бъдеш толкова логична за много неща, но да не желаеш да приемеш това?

— Тихо — казах им и хванах глава с ръце. — Замълчете.

Салик ме погледна намръщено. Чак след това забеляза какво са причинили хората му на Разон.

Извика нещо на тагалски или някой от другите филипински езици — може би трябваше да науча тях, а не иврит. Войниците се отдръпнаха, а Салик коленичи и обърна падналия Разон.

Разон рязко бръкна със здравата си ръка под палтото на Салик и измъкна пистолета му. Салик отскочи назад, а един от войниците му извика. Последва едно-единствено тих звук.

Всички в стаята замръзнаха. Един от войниците беше извадил пистолет със заглушител и в паниката си беше застрелял Разон. Ученият лежеше на пода, а мъртвешките му очи бяха широко отворени. Пистолетът на Салик се изплъзна от пръстите му.

— Клетият човек — промълви Калиани и коленичи до него.

В този момент някой повали единия от войниците в коридора изотзад.

Незабавно започнаха крясъците. Скочих от стола и се протегнах за камерата. Салик я достигна пръв и постави ръка върху й, след което се протегна към пистолета си на пода.

Изпсувах и се хвърлих зад сандъците, зад които се беше укрила Калиани преди малко. В стаята изригнаха изстрели и от единия сандък се разлетяха трески.

— Това е Моника! — извика Айви от прикритието си зад бюрото. — Измъкнала се е и ги напада.

Осмелих се да надникна. Точно навреме, за да видя как един от хората на Абу Саяф пада прострелян близо до трупа на Разон. Останалите стреляха по Моника, която се криеше на стълбището, водещо към мястото, където ни бяха държали.

— Леле! — Джей Си приклекна до мен. — Измъкнала се е сама. Мисля, че започвам да я уважавам.

Салик извика нещо на тагалски. Не беше тръгнал след мен, а се бе покрил близо до телохранителите си. Стискаше апарата здраво. Двама от хората му го последваха, когато тръгна надолу.

Предположих, че престрелката скоро ще привлече нечие внимание. Но не достатъчно скоро. Бяха хванали Моника в ъгъла. Едва я виждах, скрита под стълбите да търси изход и стреляща с пистолета, който беше взела от поваления войник. Единият му крак се подаваше от вратата близо до нея.

— Добре, кльощав — каза Джей Си, — това е шансът ти. Трябва да се направи нещо. Ще я убият преди да дойде помощ и ще изгубим апарата. Време е да станеш герой.

— Аз…

— Можеш да избягаш, Стивън — намеси се Тобиас. — Зад нас има една стая. В нея ще има прозорци. Не казвам, че трябва да го направиш, само ти предлагам варианти.

Калиани изхленчи, натикана в ъгъла. Айви лежеше под масата, запушила уши с ръце и наблюдаваше престрелката с преценяващ поглед.

Моника опита да се покаже и да стреля, но няколко куршума се забиха в стената до нея и я принудиха да се върне обратно. Салик все още крещеше нещо. Няколко от войниците започнаха да стрелят в моята посока. Това ме накара отново да се скрия.

Куршуми се удряха стената над мен и върху ми се посипа мазилка. Поех си дълбоко дъх.

— Не мога да го направя, Джей Си.

— Можеш — отвърна ми той. — Виж, носят гранати. Виждаш ли коланите на войниците? Ако някой от тях прояви малко разум, ще хвърли една надолу и Моника ще загине.

Ако им оставя апарата — такава сила в ръцете на хора като тях…

Моника извика.

— Уцелиха я! — извика Айви.

Измъкнах се иззад сандъците и се спуснах към един от войниците, паднал в средата на стаята. Пистолетът му лежеше до него. Салик ме забеляза, вдигна оръжието си и го насочи към мен. Ръцете ми трепереха.

„Няма да се получи — помислих си. — Не мога да го направя. Невъзможно е. Ще умра.“

— Не се тревожи, хлапе — каза Джей Си и хвана китката ми. — Ще се погрижа.

Той изтегли ръката ми настрани и стрелях, почти без да гледам, след това премести ръката ми още няколко пъти, спирайки за кратко, колкото да натискам спусъка. Всичко свърши за секунди.

— Ние ли го направихме? — попитах, докато оглеждах падналите хора.

— Дявол да го вземе — Айви свали ръце от ушите си. — Знаех си, че има причина да те държим наблизо, Джей Си.

— Мери си приказките, Айви — отвърна й той.

Хвърлих пистолета — вероятно това не беше най-умното, което съм правил някога, но в крайна сметка не бях съвсем на себе си. Приближих се до Разон. Нямаше пулс. Затворих очите му, но оставих усмивката на устните му.

Точно това беше искал. Да го убият, за да не може да бъда принуден да разкрие тайните си. Въздъхнах. След това, проверявайки една теория, бръкнах в джоба му. Нещо ме убоде и аз извадих ръка. Пръстите ми бяха окървавени.

— Какво, по дяволите?

Не го очаквах.

— Лийдс? — чух гласа на Моника.

Вдигнах очи. Тя стоеше на прага, сложила ръка на окървавеното си рамо.

— Ти ли го направи?

— Не, Джей Си — отговорих й.

— Халюцинацията ти е застреляла тези хора?

— Да. Не, аз… — Не бях сигурен.

Изправих се и отидох до Салик, който беше уцелен в челото. Коленичих и взех апарата. След това завъртях една част от него, докато още бях с гръб към Моника.

— Господин Стийв? — каза Калиани, сочейки с пръст. — Струва ми се, че този не е мъртъв.

Погледнах натам. Един от войниците, които бях прострелял се беше обърнал. В окървавената си ръка държеше нещо.

Граната.

— Навън! — извиках на Моника, сграбчих я за ръката и я повлякох след себе си.

Силната взривна вълна ме удари в гърба.