Брандън Сандърсън
Легион (6)

6.

— Добре, че избрахме град, встрани от мястото — каза Айви. — Ако трябваше да търсим Разон в голям градски център — дом на три големи световни религии и една от най-силните туристически дестинации на света — щеше да ни е много трудно.

Усмихнах се, докато излизахме от летището. Една от горилите на Моника отиде да открие колите, които компанията беше поръчала за нас.

Усмивката ми не стигаше по-далеч от крайчеца на устата ми. През втората половина на полета не бях успял да науча много арабски. Бях прекарал времето в мисли за Сандра. А това не подпомага продуктивността ми.

Айви ме наблюдаваше със загрижен поглед. Понякога се отнасяше много майчински с мен. Калиани се отдалечи, за да слуша разговора, който някакви хора водеха на иврит.

— Израел — обади се Джей Си. — Винаги съм искал да дойда тук, за да видя дали мога да премина охраната. Да знаете, тукашната охрана е най-добрата в света.

На гърба си носеше черна торба, която не ми беше позната.

— Какво е това?

— Карабина М4 с прикачена бойна оптика и гранатомет М203.

— Но…

— Имам връзки тук. Веднъж тюлен, цял живот тюлен.

Колите пристигнаха. Шофьорите се зачудиха защо четирима души настояват да използват две коли. Но и така, едва побираха всички ни. Аз се качих във втората, заедно с Моника. Тобиас и Айви седяха между нас на задната седалка.

— Искаш ли да поговорим — попита Айви, докато закопчаваше предпазния колан.

— Не мисля, че ще я открием, дори с това устройство — казах. — Сандра умее да избягва хорското внимание, а и следата отдавна е изстинала.

Моника ме погледна въпросително. Явно смяташе, че говоря на нея. Въпросът замръзна на устните й, когато си спомни в чия компания се намира.

— Може би има сериозна причина за заминаването й. Не знаем цялата история.

— Сериозна причина? Такава, която да обясни защо за десет години не ни се е обадила нито веднъж?

— Възможно е — каза Айви.

Замълчах.

— Нали няма да започнеш да ни губиш? — попита Айви. — Аспектите да изчезват. Да се променят.

Да се превръщат в кошмари. Нямаше нужда да добавя това.

— Това няма да се случи отново — отговорих й. — Сега се контролирам.

Джъстин и Игнасио все още липсваха на Айви, а честно казано — на мен също.

— Това преследване на Сандра само заради привързаността ти към нея ли е или има нещо друго?

— Какво друго би могло да има?

— Тя те научи как да владееш ума си — Айви извърна поглед. — Не ми казвай, че не си мислил за това. Възможно е тя да има още тайни. Може би дори лек.

— Не ставай глупава, сегашното положение ми харесва.

Айви не отговори. Видях как Тобиас ме гледа в огледалото за обратно виждане. Изучаваше ме. Преценяваше искреността ми.

Честно казано и аз се опитвах да я преценя.

Последва дълго пътуване. Летището беше изградено доста далеч от самия град. След това се подложихме на друсането по улиците на древния, и въпреки това модерен град. Не се случи почти нищо, с изключение на това, че за малко щяхме да прегазим един продавач на маслини. Когато стигнахме и слязохме от колите, попаднахме в море от гласовете на туристи и вярващи поклонници.

Построена като кутия, сградата пред нас имаше древна, проста фасада с два големи, сводести прозореца на стената над нас.

— Църквата Възкресение Христово — каза Тобиас. — Твърди се, че е построена на мястото, на което е разпнат и погребан Иисус от Назарет. Първоначално е издигната в две сгради през IV-и век от Константин Велики. Тя е заменила храма на Афродита, който се е издигал тук в продължение на двеста години.

— Благодаря, уикипедия — промърмори Джей Си и сложи карабината на рамо. Беше преминал в бойна готовност.

Тобиас продължи спокойно:

— Дали твърденията са верни и дали това е мястото на историческите събития, е спорен въпрос. Макар да има много удобни обяснения за аномалиите — като това, че храмът на Афродита е издигнат, за да бъдат потиснати ранните християнски поклонници — църквата следва формата на един от най-важните езически райони. Фактът, че църквата се намира в пределите на града създава тема за спор, тъй като гробът на Исус е извън града.

— За нас няма значение дали е истина или не — прекъснах Тобиас. — Разон би дошъл тук. Това е едно от най-очевидните места — ако не и най-очевидното — откъдето да започне търсенето си. Моника, може ли да поговорим?

Тя спря на стълбите, а горилите отидоха да проверят дали са ни нужни билети. Охраната беше много засилена, но все пак се намирахме на Западния бряг и напоследък имаше няколко терористични заплахи.

— Какво искате? — попита ме.

— Устройството показва ли снимките на момента, като цифров фотоапарат?

— Не, снима само на лента. Разон настоя за това.

— А сега и по-сложния въпрос. Нали осъзнаваш проблемите с устройство, което прави снимки на дадено място много далеч в миналото?

— Какво имаш предвид?

— Само едно — не сме на същото място както преди две хиляди години. Планетата се движи. Един от теоретичните проблеми с пътуването във времето е, че ако се върнеш стотици години назад на мястото, на което стоиш, най-вероятно ще се окажеш в открития космос. И дори да си голям късметлия и планетата да е на мястото, на което се е намирала, въртенето на Земята предполага, че ще се озовеш на друго място на повърхността. Дори под повърхността или на стотици метри във въздуха.

— Това е абсурдно.

— Нарича се наука — казах и погледнах към църквата. Това, което правехме тук беше абсурдно. И все пак…

— Знам само, че Разон ходеше на място, за да прави снимките.

— Добре — казах. — Още един въпрос. Какъв беше като човек?

— Винаги беше готов да спори — отговори тя, без да се замисля. — Много държеше на уредите си. Сигурна съм, че причината да се измъкне беше, че ни убеди как не може да работи пълноценно, когато е разделен от нещата си и му дадохме прекалено голяма свобода.

Накрая групата ни успя да влезе в църквата. Задушният въздух носеше звуците на шепнещите туристи и на влачещите се по камъните крака. Мястото все още служеше за поклонничество.

— Изпускаме нещо, Стивън — обади се Айви зад мен. — Пренебрегваме важна част от пъзела.

— Някакви предположения — попитах, докато разглеждах орнаментите по стените.

— Мисля.

— Чакай малко — намеси се Джей Си. — Смяташ, че пропускаме нещо, но не знаеш какво е и нямаш и идея какво може да е?

— Като цяло, да.

— Кльощав — обърна се към мен Джей Си, — мисля, че ми липсват един милион долара, но не знам защо, нито имам идея как може да съм ги изкарал. Но съм сигурен, че ми липсват. Би ли направил нещо по…

— Голям си кретен — озъби му се Айви.

— Стига де, това, което казах, беше метафора.

— Не, беше логично доказателство.

— К’во?

— Опита се да докажеш, че си идиот. И знаеш ли, успя. Без всякакво съмнение можем да констатираме, че си пълен идиот.

Двамата се отдалечиха, без да прекъсват спора си. Навлязох навътре в църквата. Мястото, на което се предполагаше, че е било извършено разпъването, беше белязано с позлатен алков^[1], претъпкан с туристи и вярващи. Скръстих ръце недоволно. Много от туристите правеха снимки.

— Какво има? — попита Моника.

— Мислех, че е забранено да се използват светкавици. На повечето подобни места се забранени.

Ако Разон опиташе да използва своята, щеше да е по-вероятно някой да го забележи. Вероятно беше забранено, но охраната не си правеше труда да съблюдава строго това правило.

— Започваме да търсим — каза Моника и махна отривисто на мъжете.

Трима от тях тръгнаха през тълпата, за да търсят игла в купа сено — да намерят някой на едно от най-светите места, който може да си спомни, че е виждал Разон.

Докато чаках забелязах, че двамина от охраната наблизо говорят на иврит. Единият помаха на другия, явно смяната му приключваше, и се отдалечи.

— Калиани, ела с мен.

— Разбира се, г-н Стийв — тя скочи от стъпалото, присъедини се към мен и двамата тръгнахме след отдалечаващия се пазач.

Охранителят ми хвърли отегчен поглед.

— Здравейте — казах с помощта на Калиани. Първо промърморих под нос какво искам да кажа, за да може да го преведе. — Простете слабото ми владеене на иврит.

Той замълча за секунда, след това се усмихна.

— Не е толкова зле.

— Ужасен е.

— Вие евреин ли сте? — опита да налучка. — От Щатите?

— Не, не съм евреин, но познахте, че съм от Щатите. Просто смятам, че човек трябва да опознае езика на страната, която посещава.

Пазачът се усмихна отново. Стори ми се достатъчно дружелюбен. Но разбира се, повечето хора бяха такива. Обичаха да виждат как чужденец опитва да се оправи на техния език. Поговорихме още малко, докато вървеше и разбрах, че наистина смяната му тъкмо е свършила. Някой щеше да дойде да го вземе, но той не възразяваше да поговорим, докато чака. Опитах да дам ясно да се разбере, че искам да упражнявам езика като говоря с някой местен.

Той се казваше Моше и почти всеки ден работеше в една и съща смяна. Работата му беше да наблюдава за хора, които правят непристойни неща и да ги спира. Но призна, че по-важната му работа била да внимава в църквата да няма терористични нападения. Бил допълнителна охрана, наеман за празничните дни, когато правителството се тревожело за нападения и искало сигурността на туристическите обекти да е по-осезаема. В края на краищата, тази църква беше спорна територия.

След няколко минути започнах да насочвам разговора към Разон.

— Сигурно виждате много интересни неща. Преди да дойдем тук, посетихме Градинската гробница. Там имаше един откачен азиатец, който овикваше всички.

— Така ли? — попита Моше.

— Да. Почти съм сигурен, че беше американец, съдейки по акцента му, но имаше азиатски черти. Както и да е, беше разположил големия си апарат на триножник, сякаш е най-важния човек в залата и никой друг не заслужава да прави снимки. Скара се жестоко с един охранител, който не му позволяваше да използва светкавица.

Моше се разсмя.

— Беше и при нас.

Калиани се подсмихна, когато преведе това.

— Бива си ви, г-н Стийв.

— Наистина ли? — попитах небрежно.

— Да, трябва да е бил същият. Беше тук преди… два дни. Псуваше всеки, който го бутнеше. Опита да ме подкупи да махна хората около него. Странното беше, че когато започна да прави снимки не възразяваше ако някой минава пред обектива. Правеше снимки из цялата църква, дори и отвън, на най-безсмислените места.

— Истинска откачалка, а?

— Да — отговори пазачът през смях. — Непрекъснато виждам туристи като него. С големи, тузарски апарати, за които са похарчили прекалено много пари, но не разбират нищо от фотографско изкуство. А този дори не знаеше кога да включва светкавицата. Използваше я за всяка снимка, дори навън, където грееше слънце и при олтара, където има лампи.

Изсмях се.

— Американци — каза той. — Не се обиждайте.

— Няма проблем — повторих това, което ми каза Калиани, — аз съм индиец.

Той се поколеба, след това ме погледна с любопитство.

— Извинявайте, г-н Стив, не помислих — оправда се Калиани.

— Всичко е наред.

Пазачът се засмя.

— Владеете иврит, но не мисля, че имахте предвид това, което казахте.

Аз също се засмях и забелязах как към него се приближи жена, която му махаше. Благодарих му за отделеното време и продължих да разглеждам църквата.

Моника и горилите ме откриха. Един от тях прибра снимките на Разон, които носеше.

— Никой тук не го е виждал, Лийдс — каза Моника. — В задънена улица сме.

— Така ли? — попитах и се отправих към изхода.

Тобиас се присъедини към нас с ръце хванати зад гърба.

— Колко чудно — той кимна към въоръжения пазач на входа. — Йерусалим, чието име в буквален превод означава „мир“, е пълен с такива островчета на спокойствието, които са виждали човешките поклонения по-дълго, отколкото съществуват някои страни. И въпреки това, тук насилието винаги е на една ръка разстояние.

Насилието…

— Моника, каза, че преди да дойдете при мен сте издирвали Разон сами. Проверихте ли дали е напуснал Щатите със самолет?

— Да. Имаме връзки в Министерството. Никой с името Разон не е напускал страната. Но в наши дни не е трудно да си набавиш фалшиви документи.

— Можеш ли да влезеш с фалшив паспорт в Израел, една от най-държащите на сигурността страни на света?

Тя се намръщи.

— Не бях помислила за това.

— Прекалено е рисковано.

— Сещаш се тъкмо навреме, Лийдс. Да не казваш, че все пак не е тук и само губим…

— Не, тук е. Открих пазач, който е говорил с него. Разон е снимал навсякъде.

— Никой, с когото говорихме ние, не го е виждал.

— Пазачите и духовниците виждат хиляди посетители всеки ден. Не можеш да им покажеш снимка и да очакваш да се сетят. Трябва да им споменеш нещо паметно.

— Но…

— Замълчи за малко — казах с вдигната ръка.

Влязъл е в страната. Мижав учен с безценна екипировка, използвал фалшив паспорт. В апартамента му имаше пистолет, с който никога не е било стреляно. Как се е промъкнал?

Какъв съм идиот.

— Можете ли да разберете кога Разон е купил пистолета? — попитах. — Законите в Щатите трябва да помогнат да го проследим, нали?

— Разбира се. Ще проверя, когато се върнем в хотела.

— Направи го веднага.

— Сега ли? Осъзнаваш ли колко е часът в…

Тя ме погледна ядосано, но все пак се отдалечи и проведе няколко разговора. Последваха и няколко ядосани реплики.

— Трябваше да се сетим по-рано — каза Тобиас, клатейки глава.

— Знам.

Накрая Моника се върна, затръшвайки телефона.

— Няма документи Разон някога да е купувал оръжие. Пистолетът в жилището му не е регистриран никъде.

Помогнали са му. Разбира се, че са му помогнали. Планирал е всичко с години и е разполагал със снимки, с които да докаже твърденията си.

Намерил е някой, който да го подсигурява. Да го защитава. Някой, който му е дал пистолета и фалшивите документи. Помогнали са му да се промъкне в Израел.

Но към кого се е обърнал? Кой му е помагал?

— Айви, трябва ни… Къде е Айви?

— Нямам идея — каза Тобиас, а Калиани сви рамене.

— Да не изгуби някоя от халюцинациите си? — попита Моника.

— Да.

— Призови я обратно.

— Не става така — казах и започнах да се оглеждам наоколо. Неколцина духовници ме изгледаха странно. Накрая погледнах в една ниша и останах като гръмнат.

Джей Си и Айви набързо прекъснаха целувката си. Нейният грим беше размазан и невероятно, но Джей Си беше оставил оръжието си настрана. Случваше се за пръв път.

— Сигурно се шегувате? — казах и вдигнах ръка пред лицето си. — Вие двамата? Какви ги вършите?

— Не знаех, че трябва да докладваме естеството на взаимоотношенията си пред теб — каза Айви студено.

Джей Си вдигна палец и направи гримаса.

— Все едно — казах. — Трябва да тръгваме. Айви, не мисля, че Разон е работил сам. Дошъл е в страната с фалшив паспорт, а и някои други фактори не пасват. Възможно ли е да го е подпомогнал някой от тук? Може би някоя местна организация, която да му помогне да избегне подозренията и да се движи спокойно из града?

— Възможно е — отговори тя подтичвайки, за да не изостава. — Не е невероятно да действа сам, но предвид обстоятелствата ми се струва малко вероятно. Сам ли се сети за това? Добра работа.

— Благодаря. Косата ти е разрошена.

Стигнахме до колите. Моника, Айви, Джей Си и аз се качихме във втората, а горилите и другите ми аспекти — в първата.

— Възможно е да си прав — каза Моника, когато потеглихме.

— Разон е умен човек. Би искал съюзници. Възможно е да е някоя друга компания, може би израелска. Някой от съперниците ви знае ли за тази технология?

— Доколкото знаем — не.

— Стийв — обади се Айви, която седеше между нас. Прибра червилото, а косата й вече беше оправена. Явно опитваше да игнорира това, което бях видял.

„Дявол да го вземе — помислих си. — Смятах, че двамата се мразят. После ще мисля за това.“

— Да? — попитах.

— Искам да попиташ нещо Моника. Разон споменавал ли е на компанията им за подобен проект? Да направи снимки, чрез които да докаже християнството?

Повторих въпроса й.

— Не — отговори Моника. — Ако го беше споменал, щях да ви кажа. Така щяхме да стигнем дотук по-бързо.

— Странно — каза Айви. — Колкото повече работим по случая, толкова повече се убеждавам, че Разон е положил големи усилия, за да дойде тук, в Йерусалим. Защо не е използвал ресурсите, с които вече е разполагал — „Азари“?

— Може да е искал свобода на действията си — предположих, — за да използва устройството така, както желае.

— Ако е така, не би се обърнал към конкурентна компания, както предполагаш. Да го направи би го върнало в изходно положение. Притисни Моника. Струва ми се, че мисли за нещо.

— Какво? — обърнах се към Моника. — Искаш ли да добавиш нещо?

— Когато разбрахме, че камерата работи, Разон ни попита за някои проекти, върху които искаше да работи. Да разкрие истината за убийството на Кенеди, да отхвърли или потвърди записа на Голямата стъпка, направен от Патерсън-Гимлин. Такива неща.

— И вие сте го отрязали?

— Не знам дали сте обмислил сериозно това до какво може да доведе устройството, г-н Лийдс. Въпросите ви на самолета показаха, че поне сте се замислил. Ние го обмислихме обстойно и бяхме ужасени. Това нещо ще промени света. Разпространението му означава край на личния живот. Ако някой успее да достигне място, на което някога си се събличал, ще може да те снима гол. Представи си колко доволни ще бъдат папараците. Правосъдната ни система ще се срине. Няма да има съдебни заседатели, съдии, адвокати и съдилища. Полицията само трябва да отиде на местопрестъплението и да направи снимки. Ако си заподозрян и си намериш алиби, ще могат да проверят дали наистина си бил където казваш.

Тя разтърси глава. Изглеждаше разтревожена.

— А историята? Националната сигурност? Ще стане трудно да бъдат пазени тайни. Щатите ще трябва да отцепват местата, на които е била държана важна информация. Няма да може да записваме нищо. Куриер, който носи тайна информация минава по улицата. На следващия ден можеш да заемеш удобна позиция и да снимаш какво има в плика. Изпробвахме това. Представете си какво е да разполагаш с подобна власт. А сега си представете какво ще е, ако всеки човек на планетата разполага с нея.

— По дяволите — прошепна Айви.

— Така че, не. Не бихме позволили на г-н Разон да направи снимки, с които да докаже или отхвърли християнството. Поне не засега. Не и преди да обсъдим въпроса подробно. Мисля, че е бил наясно с това. И може би тук се крие причината за бягството му.

— Това не ви е попречило да си осигурите стръв, с която да ме привлечете да работя за вас. Подозирам, че ако сте направили това с мен, значи сте го сторили и с други важни хора. Събирали сте ресурси, за да се сдобиете със стратегически съюзници, нали? Може би и за хора от световния елит? За да можете да яхнете вълната, когато тази технология се разпространи.

Тя стисна устни, без да откъсва поглед от пътя пред нас.

— Вероятно на Разон му се е сторило, че така обслужвате собствените си интереси — казах. — Не му помагате, за да открие истината пред човечеството, но събирате материали, с които да подкупвате. Или да изнудвате?

— Нямам правото да продължа този разговор — каза Моника.

Айви сбърчи нос.

— Е, знаем защо е заминал. Все още не мисля, че е отишъл при конкурентна компания, но трябва да се е обърнал все към някого. Може би към израелското правителство? Или…

Всичко потъмня.